Владимир Мегре
Кои сме ние? (19)

Кой управлява случайностите

От момента на излизането на първия тираж на книгата за Анастасия се появиха доста разни статии на учени, характеризиращи „явлението Анастасия“. В много от тях ставаше дума и за мен. Когато чувах и четях неприятните отзиви за себе си, те дори и да ме изкарваха от равновесие, това беше за кратко — за ден-два, максимум за седмица. Възмущавах се в душата си и забравях… Но този път…

Един от читателите по време на една среща в Москва ми предаде аудиокасета. Той каза, че на нея е записан доклад, направен на научнопрактическа конференция от ръководител на изследователска група от учени, които се занимават с „явлението Анастасия“.

Изслушах аудиозаписа след няколко дена. Чутото от аудикасетата беше безпрецедентно. След като го осъзнах, то не само ме извади от равновесие, а сякаш завинаги ме унищожи. Унищожи ме преди всичко пред самия мен. Преди да изслушам аудиокасетата, аз се канех да отида в тайгата при Анастасия и сина си, но след това не отидох в Сибир. Тук ще цитирам това, за което се говореше на аудиокасетата, с малки съкращения:

Уважаеми колеги, представям ви някои заключения и изводи, направени от оглавяваната от мен група научни сътрудници въз основа на повече от тригодишни изследвания на „явлението“ под условното название „Анастасия“. В доклада си ще си служа с името „Анастасия“ не само за краткост на изложението, но и защото изследваното от нас „явление“ само се представи под това име. Не изключвам възможността в бъдеще да му се даде по-точно и характерно научно определение. Днес е трудно да се направи това, защото по мое убеждение ние се сблъскахме с „нещо“, излизащо извън рамките на традиционните научни направления и може би на съвременната наука като цяло. Предварително ние определихме три направления на изследванията: на достоверността на изложените в книгите на автора В. Мегре събития; на самите книги на В. Мегре; на реакцията на обществото спрямо тези книги.

След половин година стана ясно, че достоверността или недостоверността на изложените в книгите събития няма значение. Бурната емоционална реакция на повечето читатели, влизащи в допир с книгите на В. Мегре, е независима от реалността на описаните събития. Реакцията на обществото се предизвиква от съвсем различни фактори. Обаче изхабените от нас време, средства и интелектуален потенциал все пак доведоха до още едно интересно, от моя гледна точка, заключение: желанието на отделни хора, в това число социолози и научни кръгове, да се постави под съмнение съществуването на Анастасия, в действителност е нужно на „явлението“.

Тъкмо предъвкването на въпроса „съществува — не съществува“ даде възможност на „явлението“ безпрепятствено да проникне във всички слоеве на днешното общество. Отричането на съществуването на Анастасия фактически неутрализира противодействието на намеренията й. След като тя не съществува, то съответно и няма обект на изследвания, няма и на какво да се противодейства. Но наблюдаващата се в обществото реакция на изказванията на Анастасия свидетелства за необходимостта от изследвания, от определяне на значимостта й и на интелектуалните й възможности.

Що се отнася за достоверността на излаганите в книгите събития, то може да се констатира следното: Излагайки събитията, авторът не само че се представя под собственото си име, но и не щади хората, които го обкръжават в момента на описаните събития. Той не променя истинските им имена, местата на действието и нелицеприятността на някои ситуации. Така например напълно се потвърди епизодът, описан в първата книга, в който В. Мегре в присъствието на капитана на моторен кораб флиртувал по време на една разходка със селски момичета, дошли на борда. Членовете на екипажа на кораба потвърждават и факта на появяването същата тази вечер на спокойна и мълчалива млада жена, покрита с забрадка. В. Мегре показвал на тази жена кораба, а после се уединил с нея. От книгата ние научаваме, че тъкмо това е било първото появяване на сибирската отшелница Анастасия на щабния моторен кораб на В. Мегре, както и първата среща на предприемача Владимир Мегре и сибирската отшелница Анастасия, първият им диалог.

Със свидетелски показания и документи се потвърждава хронологията на много от събитията, описани в книгата. Още повече стават очевидни и по-необичайните ситуации, пропускани от В. Мегре умишлено или по някакви други причини. Особено внимание заслужава фактът на пребиваването на В. Мегре в болницата на град Новосибирск, зафиксираната в медицинския му картон история на болестта, изследванията, проточилото се заболяване и внезапното оздравяване.

Ние установихме, че оздравяването е настъпило веднага след използването на кедрово масло, което донесла в болницата неизвестна жена!

Не крия, поувлякохме се в търсенето на достоверност за събитията, описани в книгата. С помощта на криминалистиката бихме могли да потвърдим или опровергаем много неща. Ние обаче бяхме спрени от бурната и необичайна реакция на обществото ни на книгите на В. Мегре, и по-точно на изложените в тях изказвания на Анастасия. За повечето хора се оказаха важни не толкова подробностите от интимните връзки на Мегре — те се вълнуваха от монолозите на Анастасия.

Още първите изследвания на тази реакция, а още повече днешните й прояви, достоверно посочват, че: „нещото“, наричащо себе си Анастасия, очевидно оказва влияние на днешния социум.

Зоната на влиянието й продължава да се увеличава и в настояще време. И ние трябва по-внимателно да се отнесем дори към най-невероятните изводи, да се опитаме да ги осъзнаем и изследваме. „Явлението Анастасия“, по всяка вероятност притежава сила и възможности, които не са в състояние докрай да осмислят нашето съзнание и ум.

В главата „През времето на тъмните сили“, публикувана в най-първата книга на В. Мегре, „явлението“ предсказва не само появяването на книгата, но как, за сметка на какво ще завладее умовете, съзнанието на хората. В монолога си Анастасия твърди, че тя е събрала от различни времена най-добрите съчетания от звуци във Вселената и, че те ще влияят положително върху хората. Тя твърди, че това е просто действие: „Както виждаш, това е просто превод на съчетанията на знаците от дълбините на вечността и безкрайността на Космоса, точен по смисъл, значение и цел.“

Всички членове на групата ни стигнаха до единодушното убеждение, че „това изказване е измислица“. Убеждението ни се основаваше върху следващото логично и безспорно, както ние смятахме, заключение. Ако в книгата й съществуват някакви необичайни съчетания, те не могат да оказват влияние върху читателите, тъй като няма възпроизвеждащ ги инструмент. Книгата не може да издава звуци, а следователно и да донесе до слуха ни „звуците на Вселената“, уж, събрани от Анастасия.

По-късно обаче от Анастасия беше даден следния отговор: „Да, книгата не звучи, тя служи като нотен лист. Читателят неволно произнася вътре в себе си прочетените звуци. Така, скритите в текста съчетания, звучат в Душата в автентичен, в първоначален вид. Те и Истина носят, и изцеляват. Не е по силите на изкуствен инструмент да възпроизведе, звучащото в Душата.“ В третата си книга „Пространство на любовта“ В. Мегре предава диалог на Анастасия с учените. Но той, по неизвестни причини, го дава със съкращения. Или ако се вземе предвид това, че в написването на книгите участва и самото „явление“, то е възможно съзнателно да изпуска продължението на отговора на Анастасия към учените. Защо? Може би, за да остави невярващите в състоянието им на бездействие? Факт е, че доказателства на невероятното заявление на Анастасия съществуват. Ще посоча тук продължението на диалога на Анастасия с учените.

Твърдение на опонента:

— Никъде и никога не е било зафиксирано възникване в човека на някакви си звуци, неприсъщи на органите на речта.

Отговорът на Анастасия:

— Бил е зафиксиран. Мога да посоча и пример.

— Но този пример трябва да е известен на много хора.

— Добре. Лудвиг ван Бетховен.

— За какво говори това име?

— „Ода на радостта“, така се нарича деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен. Тя е написана за симфоничен оркестър и голям хор.

— Да допуснем, но по какъв начин това може да докаже твърдението Ви за възникването на звуците вътре в читателя? Тези звуци от никой не са чути.

— Звуците, възникващи в читателя на книгата, чува само самият читател.

— Ето, виждате ли? Само той. Следователно, доказателства няма и примерът Ви със симфонията на Бетховен не е убедителен.

— Лудвиг ван Бетховен, композиторът на деветата симфония „Ода на радостта“, е бил глух… — отговорила Анастасия.

Биографията на Бетховен потвърди този факт. Глухият композитор освен това е застанал на диригентския пулт по време на първото изпълнение на симфонията си.

След запознаването с този исторически факт изказването на Анастасия вече не предизвикаше съмнения: Всяка произнесена буква или съчетание от букви във всякакъв текст могат да се превръщат в звук. Всяка текстова страница може да се сравни с нотна страница. Въпросът е само в това, кой и как ще може да разположи буквите-ноти — дали те ще съставят велика симфония или звуков хаос. И още един въпрос: „Всеки ли има достатъчно съвършен инструмент, способен да възпроизведе вътре в него пълната оркестровка?“

Впоследствие изследователите от групата ни са стигнали до следния извод: „Изказванията на Анастасия за производните на взрива, за начина на придвижване с помощта на вакуум, за пречистването на въздуха, за агротехническите средства, за значението на кедровото масло при лекуването на много заболявания, за енергията на човешките мисли и много други заслужават най-голямо внимание от научните кръгове.“

Правейки такова заключение, групата ни не претендира за първенство на откритието. Едновременно или малко по-рано от нас това са го направили новосибирските учени. За това свидетелства изказването на ръководителя на Клуба на новосибирските учени г-н Сперанский. В публикацията под заглавие „По-полезно е да повярваш“, чийто автор е новосибирската психоложка Жутикова, въз основа на проведените от нея социологически изследвания е направено следното заключение:

„Отношението към самата Анастасия не зависи от наличието или отсъствието на дипломи на висшисти или учени степени, но много зависи от характера на човека, от йерархията на ценностите му, от осъзнатите и неосъзнати нагласи, т.е. от личността на човека, от всичките й компоненти; зависи от това, иска ли този човек Анастасия да бъде реалност, или не иска; зависи от това, доколко е отворено съзнанието на човека, доколко е готово то да приеме удивителното, излизащо извън рамките на обичайното. Това, което ни се открива (и как ни се открива то), зависи от особеностите на нашето време и отговоря на равнището на самоосъзнаването ни.“

Било е възможно изследванията на новосибирските учени да отидат далеч по-напред от нашите, но сибирското отделение на Академията на науките не ги е финансирало. Нашата група получи поръчка и определени финансови възможности. Тя още днес с увереност и с доказателства е в състояние да констатира следния факт: цивилизацията ни се е сблъскала с явление, което по-рано не е подлагано на изследвания, и затова то няма още научно определение. Изследванията трябва да се провеждат както чрез съвременните научни направления (на първо място физика и психология), така и чрез езотериката. Процесите, които се случват днес в обществото ни под въздействието на „явлението Анастасия“ са очевидни и реални — ние не можем и нямаме право да ги оставим без внимание.

Някои събития, описани в книгите на В. Мегре на пръв поглед изглеждат измислица и ние се опитахме да ги поставим под съмнение. Но последвалите събития, случващи се с автора, които не са посочени в книгата, са още по-невероятни. Но това, невероятното, се случва. И ни се налага да правим изводи, в които на нас самите ни е трудно да повярваме.

Един от тези изводи е: Владимир Мегре не съществува. Изучаването на биографията му, за да обясним случващото се, е безсмислено.

На пръв поглед невероятният извод в действителност премахва и обяснява цяла поредица от невероятности: По какъв начин обикновен сибирски предприемач изведнъж е успял да напише книга, а сега вече и не една, и тези книги са станали едни от най-популярните в Русия? Предлаганите в пресата версии при по-внимателно разглеждане стават несъстоятелни. „Разорил се предприемач, е решил да оправи работите си чрез литературно творчество.“ Но разорилите се предприемачи у нас са много. Нито един от тях обаче не е станал известен писател.

„На него му се удаде да измисли сензационен сюжет.“ И сюжетът тук няма нищо общо. Езотеричните издания ежеседмично се занимават тъкмо с това, да публикуват сензационни материали за необичайни явления — супер лечители, летящи чинии и извънземни — обществото почти не реагира на тях. А нали с подготвянето на тези материали се занимават професионални журналисти и писатели?

„Книгите на Мегре са получили много мощно лансиране.“ Всичко е точно обратното — сега много от изданията се опитват да се лансират за сметка на книгите на В. Мегре. От нас достоверно е установен фактът, че първите книги действително са се продавали, заобикаляйки книжарниците. И трите книги на В. Мегре са били издадени дори не чрез издателство, разполагащо с мрежа за пласиране. В единадесета Московска печатница, която изобщо не се занимава с търговия на книги, за книгите на Мегре е имало опашки и търговците на едро са внасяли парите преди излизането на книгите.

По мнението на редица търговци на книги книгите на Мегре не са се разпространявали според общопризнатите канони на книжния бизнес и са чупили представите на специалистите за потребителско търсене.

Какво се получава тогава — Владимир Мегре изведнъж, от нищо е станал гений? Не изведнъж. Повтарям, Владимир Мегре — предприемачът, който беше добре познат в Сибир — днес просто не съществува. Доказателства за този извод могат да се видят още в първата книга при внимателен прочит на изказванията на Анастасия. Нека си спомним думите й по адрес на Владимир:

„Ти ще пишеш книгата, като се ръководиш изключително от чувствата си и душата си. Няма и да можеш по друг начин, защото не притежаваш техника на писане, но с помощта на чувствата е възможно всичко. Тези чувства са вече в теб. И моите, и твоите.“

Обърнете внимание на последните думи на Анастасия: „Тези чувства са вече в теб. И моите, и твоите.“ Следователно, към чувственото светоусещане на Владимир Мегре е добавено чувственото светоусещане на Анастасия. Няма да разглеждаме по какъв начин е постигната „добавката“. Нека да я възприемем като факт, от който ще последва следният логичен извод: Ако към една условна величина се добави друга, то от съвкупност на двете величини се ражда трета самостоятелна величина.

Така датата на раждането на сегашния Мегре не е датата, обозначена в официалните документи за неговото раждане. По-обоснована ще е датата в момента на срещата на В. Мегре с Анастасия (1994 г.) Новият индивидуум, външно отговарящ на облика на предишния Мегре, все пак не е в състояние да запази очевидните различия, към които се отнасят и способността към литературното творчество, и способността за достатъчно продължително време (пет и повече часа) да се задържи вниманието на аудитория, което е било два пъти установено от очевидци по време на изявите му на читателската конференция в град Геленджик в Краснодарския край. Този факт е отразен и в редица централни периодични издания.

Много аналитици и журналисти, увличайки се в съпоставки и в изследвания на събитията, свързани с дейността на В. Мегре само по описанията им в книгата, на подсъзнателно ниво или откровено агресивно се опитват да правят извода: „Това не може да бъде.“

Уважаеми колеги, склонен съм, и то не без основание, да смятам, както вие ще можете да се убедите от следващите съобщения, че даденото твърдение не е нищо друго освен защитна реакция на организма на онези, чието съзнание и ум не са способни да осмислят същината на произтичащото.

Самият Владимир Мегре, или по-точно казано, част от собственото му аз, в още по-голяма степен не е способна да осмисля случващите се с него събития. Той просто постепенно привиква към тях, като започва да смята най-невероятното за обикновено и закономерно, което също така го спасява от психическо сриване. Мисля, че той, както и мнозина читатели, не е отдал голямо значение на фразата на Анастасия, изречена още при първата среща с него в тайгата. На възражението на Владимир Мегре: „Нищо дори няма да се опитвам да пиша“, Анастасия отговаря: „Ще се опиташ. Те, очевидно, вече са построили цяла система от обстоятелства, които ще те накарат да го направиш.“

Този диалог присъства още в първата книга, но в следващите книги липсва. Мегре дори не прави опит да се върне към въпроса: „Кои все пак са тези загадъчни Те?“ След като получиха определена информация, сътрудниците на групата ни още веднъж, по-внимателно, се запознаха с диалозите, дадени в първата книга, и извадиха споменаванията за някои си „Те“. Ще ви посоча тези споменавания, повтаряйки думите на Анастасия:

„Ако не бяха Те и малко аз, втората ти експедиция би била невъзможна“;

„Искам ти да се очистиш. Затова съм замислила обиколка по светите места, книгата, която в бъдеще ти ще напишеш. Те го приеха, а с тях винаги се борят тъмните сили, но никога не побеждават в главното“; „Моят план и неговото осмисляне бяха ясни и реални и Те ги приеха“; „Те са подвластни само на Бог.“

От изказванията на Анастасия може да се направи извод — неясните сили ще съставят за Мегре някаква система от жизнени обстоятелства, принуждаващи го да извършва програмирани от някого постъпки. И ако това е така, то ролята на личността на Мегре в творенията му се свежда до нула, или най-малкото е доста незначителна. На него просто всичко му се поднася на тепсия чрез система на, уж случайни жизнени обстоятелства. По този начин над личността на предишния Мегре е извършено очевидно насилие.

Ние решихме, че ако успеем да установим някои аномалии в поведението на Мегре или, по-точно, наличие на система от обстоятелства (така наречените „случайности“) ще може да се потвърди или опровергае реалността на случилото се в тайгата, степента на участието на личността на Мегре в обществените събития, свързани с излизането на книгите му и достоверността на съществуването на някои сили, способни да формират „случайностите“, влияещи върху съдбата на човека.

Най-детайлно, дори до отделни нюанси, ние успяхме да се запознаем с поведението на Мегре на остров Кипър през юни 1999 година, когато той е работил над четвъртата си книга „Сътворение“. По-точно казано, осмислял е вече записаните монолози на Анастасия за сътворяване на Земята и на човека. Това, с което ни се наложи да се сблъскаме на Кипър, може да се определи с една кратка фраза: „Какво е това?“ Ще ви запозная с някои събития.

В края на май на 1999 година Владимир Мегре с полет на самолет „Трансавиа“ пристигна в Кипър. Той не влизаше в състава на туристическа група. Нямаше познати в Кипър. Не можеше да общува на нито един от разпространените там чужди езици. Посрещащата страна — фирма „Лептос“ — настани туриста-единак от Русия на втория етаж на малък хотел в единична стая. От терасата на стаята имаше изглед към голям басейн, покрай който почиваха и се веселяха туристи, повечето от Германия и Англия. Руската фирма, изпратила Владимир Мегре, е съобщила на менажера на фирма „Лептос“, че Мегре е руски писател. За голяма туристическа компания от Кипър, каквато е фирма „Лептос“, свикнала да посреща световноизвестни знаменитости, тази информация не е значила абсолютно нищо. За тях Мегре е бил обикновен турист. Но още на втория ден от престоя му главният менажер на компанията, отговарящ за руския туристически пазар, предложи да му покаже града и селищата, построени от фирмата. В пътуванията взимаше участие рускоезичната преводачка от фирмата. Ще ви запозная, уважаеми колеги, с интервюто, дадено от Марина Павлова, преводачката на фирма „Лептос“:

Съпровождах менажера на фирма „Лептос“ Никос и Мегре. Превеждах разговорите им. Мегре се отличаваше от многото руски туристи, идващи в Кипър, с безкомпромисността си, граничеща с арогантност. Например, стоим в планината. Пред нас се открива прекрасна гледка към морето и град Патос. Никое изрича стандартната фраза: „Вижте, колко е прекрасна природата наоколо. Каква великолепна гледка.“ Превеждам фразата, а Мегре отговоря: „Потискаща гледка. Топло… Морето… А растителността е съвсем посърнала, само редки храстчета. Това не е естествено за такъв климат.“ Никос започва да обяснява: „Тук по-рано е имало кедрови гори навсякъде, но римляните, когато превзели острова, строили тук корабите си и изсекли горите. Освен това дъждовете са рядкост на острова.“ Мегре пак отговаря: „Римляните са били тук преди векове, за това време е могла да порасне нова гора, но вие не я засаждате.“ Никос се опитва да обясни, че на острова са много редки дъждовете и дори питейната вода се налага да се събира в специални резервоари.

Но Мегре рязко казва: „Вода няма, защото няма гори, вятърът разпръсква облаците. Ако имаше гора, тя би забавила движението на долните потоци въздух, следователно и движението на облаците отгоре. Дъждовете на острова биха станали по-чести. А мисля, че тук не засаждат гора, защото се стараят да продадат за строителство цялата земя.“ След като каза това, той се обърна и се умълча замислен, и ние също мълчахме. Някаква потискаща пауза се получи. Нямаше какво да се каже.

На следващия ден, когато обядвахме в кафенето, на въпроса на Никос, какво би могъл да направи той за подобряване на почивката на Владимир, Мегре сериозно отговори: „Нека на острова се говори повече руски. По ресторантите да се сервира нормална риба, а не някаква плотва, в стаята да е тишина, наоколо — гора, а не фалшиви усмивки.“

После се състоя среща на Мегре с управителя на фирма „Лептос“. Как се състоя тя, не ми е ясно. Управителят на тази фирма никога не се среща с туристите, него дори всички работници на фирмата не го познават по физиономия. Присъствах на срещата като преводач. И на тази среща Мегре каза, че фирмата трябва да промени планировката на строящите се селища. Всеки трябва да има не по-малко от хектар земя, върху която хората биха могли да засаждат дървета и да се грижат за тях — тогава целият остров ще се преобрази. Ако не го направят, островът в близко време ще стане непривлекателен за гости и фирма „Лептос“ няма да има търговски перспективи.

Управителят на фирмата не каза нищо и с известен апломб започна да разказва за легендарните забележителности на острова и за най-главната от тях — къпалнята на богиня Афродита. Накрая той предложи на Мегре да изрази молбата си, как пребиваването му да стане по-комфортно. Управителят на фирма „Лептос“ би могъл да удовлетвори желанията на много западни милионери, но това, което му каза Мегре, беше неочаквано — приличаше на издевателство или на шега. Мегре без да се усмихва изрече: „Необходимо ми е да се срещна с внучката на богинята Афродита.“ Опитах се да преведа тази фраза като шега, но никой не се засмя — от изненада всички известно време мълчаха.

Така се случи, че информация за странностите на туриста от Русия стигна до работниците на хотела, в който живееше Мегре, и те започнаха да му се присмиват. Никос в беседа с мен каза, че в поведението на Мегре са очевидни елементи на ненормалност.

С Никос всяка сутрин идвахме в хотела по служебна работа и всеки път той с усмивка питаше дежурния портиер, дали не се е нанесла в хотела внучката на богиня Афродита. Портиерът, смеейки се, отговаряше, че засега все още не се е нанесла, но стаята за нея винаги е готова.

Мегре по всяка вероятност усещаше върху себе си подигравателните погледи на служителите, когато слизаше вечер в барчето или сутрин на закуска. Мисля, че не му беше приятно. На мен, като на рускиня, също не ми беше приятно да гледам подигравките над моя сънародник, но вече нищо не можеше да се направи.

Сутринта от последния ден на престоя на Мегре в Кипър ние с Никос както обикновено минахме през хотела. Никос искаше да се сбогува с Мегре. Той веднага отиде при портиера с традиционната си шега, но портиерът отговори на Никос нетрадиционно. Леко развълнуван, той му съобщи, че Мегре не е нощувал в стаята си и в момента не е в хотела. След това портиерът без усмивка или дори намек за шега сериозно добави, че предишната вечер пред хотела е спряла лека кола с внучката на Богиня Афродита и качила Мегре заедно с вещите му. На дежурния портиер тя съобщила на гръцки, да не се притесняват, да ползват стаята по тяхна преценка, тъй като Мегре повече нямало да се върне в хотела, билет за завръщането да не резервират, а на Никос да предадат, че тя щяла да докара Мегре към 10 часа сутринта, за да може той да се сбогува с тях. Портиерът повтори, че внучката на Афродита е говорила с работниците на хотела на гръцки, а с Мегре — на руски. Без да разбираме нищо, с Никос се настанихме в креслата в хола на хотела и, без да говорим, зачакахме да стане десет часа.

Точно в десет стъклените врати на хотела се разтвориха. Ние видяхме Владимир Мегре, а до него младо красиво момиче. И по-рано я бях виждала. Това беше рускинята Елена Фадеева. Живееше и работеше в Кипър като представител на московска туристическа фирма. Казах, че я познах, но това не стана веднага. Елена Фадеева тази сутрин изглеждаше необичайно красива. Беше с лека дълга рокля, с красива прическа и щастлив блясък в очите. На стройното младо момиче, вървящо до Мегре, веднага обърнаха внимание служителите, намиращи се в хола на хотела. Бармани, камериерки и портиери замряха, втренчили се във вървящата двойка. От разговора с тях ние с Никос разбрахме, че Мегре е решил да остане в Кипър още един месец. Когато Мегре отиде за нещо на бара, на забележката на Никос, че Мегре е доста капризен и предявяваните от него изисквания не е могъл да изпълни нито той, нито управителят на фирма „Лептос“, Елена отговори: „Аз изпълних всичките му желания. Мисля, че ще мога да изпълня и други, ако те се появят.“

Никос продължаваше да разпитва Елена как е могла да изпълни неизпълнимото само за дванадесет часа? Как е могла да направи така, че на Кипър да се появи любимата на Мегре риба от сибирските реки, по какъв начин за дванадесет часа на Кипър могат да пораснат кедри, а всички кипърци изведнъж да почнат да разбират говорещия руски Мегре? Къде е могла да го настани, че никой да не пречи на усамотението му, когато той пожелае това?

Елена отговори, че при нея случайно се оказало всичко необходимо на Мегре. Тя настанила Владимир във вилата си, случайно празна в този момент, недалеч от Патос, в околностите на село Пея. И там никой няма да го безпокои. Осигурила му транспорт, като взела специално за него моторолер под наем. Речната риба от Сибир случайно се оказала при приятелката й Алла, която също била от Русия и работела в Кипър. Кедри растели на хълм близо до вилата й, а Мегре е докарал сам два малки сибирски кедъра и тя ги е сложила направо със саксиите точно пред входа на вилата. Езикова бариера за Мегре вече нямало да съществува, тъй като във всички учреждения, магазини и кафенета има телефони, а тя винаги имала мобилен телефон и при необходимост би могла да преведе всичко, което Мегре ще поиска да каже на някой.

Когато Елена и Владимир вече вървяха към изхода под постоянните погледи на присъстващите, подсетих Никос, че забрави да попита, по какъв начин Елена ще може да изпълни молбата на Мегре за внучката на Богиня Афродита. Никос учудено ме изгледа и отговори:

„Ако това руско момиче не е живо въплъщение на Афродита или на внучката й, то сега духът на Афродита със сигурност присъства в нея.“

Уважаеми колеги, след като се запознахме с горепосочените събития от живота на Владимир Мегре през времето на престоя му в Кипър, от само себе си възникна въпросът: Веригата от случайности, изпълнили веднага всички по-рано изказани изисквания на Мегре, сама по себе си случайна ли е, или някои — Анастасия, или загадъчните Те, — за които споменава Анастасия, формират тези случайности? Обърнете внимание, че веднага след като заобикалящите Мегре хора по време на престоя му в хотела се учудили на станалото, се получила ситуация, в която Мегре бил изведен от полезрението им. Той се преместил във вилата на Елена Фадеева. За околните по този начин необичайната верига от случайности се прекрати, но на нас ни беше интересно да разберем дали тя се е прекратила в действителност. Ние възстановихме колкото може по-подробно последвалите събития — направихме го с помощта на разказаното както от познатите на Елена Фадеева, така и непосредствено от самата нея. Какво се оказа? Оказа се, че веригата от необикновени случайности не само че не се е прекратила, а е станала по-загадъчна. Ще посоча само отделните моменти. И така, Владимир Мегре живее уединено в малката уютна вила на Елена Фадеева. Най-вероятно той осмисля изказванията на Анастасия за Бога, за сътворението на Земята и човека, за предназначението на човека. Тъкмо тази част от книгата по това време е била написана от него, но на него самия не му е ясно всичко. Поради характера си, преди да публикува книгата, той иска някъде или в нещо да намери поне някакви потвърждения на необичайните изказвания на Анастасия: От време на време той се обажда на Елена и я моли да дойде при него, за да го закара някъде с колата. Момичето незабавно всеки път изпълнява молбите на Мегре; изпълнява ги, дори и да й се налага да изоставя своите ангажименти, включително и посрещането на хора, пристигащи от Русия. Имало е два случая, когато тя е прехвърляла ангажиментите си на свои познати, губейки по този начин доходите си.

И къде отива Мегре? Ние установихме, че освен обичайните за туристите в Кипър места, той е посетил две църкви, които почти никой от пристигащите в Кипър не посещава — манастир, който не е обект за туристите, и пустеещ замък в Тродос. Няколко пъти се е изкачвал на върха на планината в близост до вилата на Фадеева и обикалял сам из растящите по нея кедри. Елена го чакала на пътя. Също така от нас е установено, че всички пътувания на Мегре до църкви и манастири не са били планирани, а са носели спонтанен характер — по-точно, те са били във веригата от все същите случайности. Ето какво разказва Елена Фадеева за нощното посещение на Владимир Мегре в една църква.

„Дойдох при Владимир към девет часа вечерта, веднага след обаждането му. Той каза, че иска просто да се повози из града, качи се в колата ми и ние тръгнахме за град Патос. Онази вечер Владимир беше замислен и почти не говореше. Ние пътувахме приблизително около час. Когато минавахме покрай многото кафенета край морето, предложих на Владимир да вечеряме, но той отказа. На въпроса, къде би искал да отиде, отговори: «Сега би било добре да съм в някоя празна църква.»

Обърнах колата и, не знам защо, с доста висока скорост се понесох към едно малко селце. Знаех, че там има малко посещавана църква. Подкарах направо към входа, слязохме от колата. Наоколо нямаше жив човек, нощната тишина се нарушаваше само от шума на морето. Ние приближихме входната врата на църквата. В тъмното, по-долу от дръжката на вратата напипах стърчащ от ключалката голям ключ, завъртях го и отключих вратата на храма. Владимир влезе и дълго стоя в центъра под купола. Аз останах на вратата. После Владимир отиде при отвора, откъдето излизат свещениците, и сигурно нещо запали. Там нещо започна да свети много ярко и в храма стана по-светло. Постоях малко и излязох при колата, след известно време дойде Владимир и ние тръгнахме.“

Ето втори случай, разказан от Елена Фадеева. „Исках да покажа на Владимир отдалечено селце, за да може да се запознае с местния бит. По планинския път, по който пътувахме, имаше много завои и аз изглежда някъде сбърках, защото ние не попаднахме в селото, а скоро се озовахме пред вратите на малък манастир. Владимир веднага поиска да влезе вътре и ме помоли да го последвам, за да превеждам, когато той говори с монасите, но аз казах, че не мога да вляза. Бях с къса пола и без забрадка — така не може да се влиза в църква или манастир. Останах на входа. Гледах Владимир, който вървеше през манастирския двор. Пред него се появи млад монах. Те спряха един срещу друг и започнаха да разговарят. После дойдоха при мене. Чух, че монахът говореше с Владимир на руски език, после при Владимир дойде белоглав старец — игуменът на манастира. Те дълго седяха на пейката заедно и за нещо си говореха. Стояхме встрани от тях с монасите и не чухме за какво си говореха. После игуменът и монасите дойдоха да ни изпратят. На изхода на манастира Владимир спря и всички спряха. Той се обърна и отиде през манастирския двор при храма. Никой не го последва — ние всички чакахме на входа да излезе от празния манастирски храм.“

И така, веригата от случайности продължава. Ще напомня — Владимир Мегре осмисля казаното от Анастасия за Бога. И случайно ли е, че точно в този момент, когато той има желание да посети празен храм, наблизо случайно се оказва Елена Фадеева, знаеща за такъв храм? Случайно ли в ключалката на вратата на празния храм стърчи ключ? Случайно ли Елена е сбъркала пътя и е закарала Мегре в малко посещаван манастир? Случайно ли насреща му излиза монах, говорещ руски? Ние имаме работа с верига от събития, жизнени ситуации, на практика последователно подреждани, уж случайности, водещи към някаква определена цел.

Може ли, след като се запознахме с тях, да говорим за случайност на философските изводи, направени в книгите на Мегре? Както на нас сега ни е известно, Мегре е стоял сам под купола на не един храм и в него са се утвърдили думите на Бога, впоследствие написани в четвъртата книга „Сътворение“.

Ние неведнъж се опитвахме в подробности да проследим последователността на случващите се с Мегре случайности. Сред многото други нас ни заинтересува и така наречената „случайна“ среща на Владимир Мегре и Елена Фадеева. Няма да гадаем дали в това младо момиче се е вселил духът на богинята Афродита. Нека с подобни размишления се занимават езотериците. Нека помислим. Защо това момиче изоставяло работата си и при повикване бързало при Мегре, готвило му борш, возело го из Кипър с колата си? Защо Елена изведнъж рязко се променила дори външно след срещата с Мегре? Защо изведнъж, както твърдят познаващите я хора, след срещата с Мегре очите на Елена започнали да светят? От срещата със знаменитост? Елена работи като представител на туристическа фирма при Мосестрада и на нея й се е случвало да общува с по-големи знаменитости от Владимир Мегре. Пари? Мегре едва ли е имал много пари, иначе не би отседнал в тризвезден хотел от самото начало. Следва само един извод — Елена Фьодоровна се е влюбила в Мегре. И това потвърждава една нейна фраза, казана на нейна позната. На въпроса: „Ти, Лена, да не си се влюбила в този Мегре?“, тя отговорила: „Не знам, чувството е някак непознато… Но ако той искаше…“ И така, станала е още една невероятна случайност. Двадесет и три годишно момиче, стройно, симпатично, самостоятелно и прагматично, не пренебрегнато от вниманието на мнозина мъже, изведнъж от пръв поглед се влюбва в четиридесет и деветгодишен мъж. Съгласете се, такива случайности се случват доста рядко.

Ние се опитахме почти до минути да анализираме момента на срещата на Владимир Мегре и Елена Фадеева. Ние приказвахме с работещите в кафене „Мария“, Пред очите на които тя се е случила. Възстановявахме деня на срещата по думите на познатите на Елена и от нея самата. В резултат на това открихме още една потресаваща случайност! Благодарение на нея Елена е могла да обикне Мегре няколко минути преди да го види. Случайност, способна да въздейства едновременно както върху съзнанието, така и върху подсъзнанието на човека.

Представете си, Елена Фадеева е зад волана на автомобила си и кара към кафене „Мария“ из курортния град. На нея й се обажда позната сервитьорка и я моли, ако е възможно, да мине през кафенето, тъй като на маса при тях седи руснак и нервничи. Върху табелата на кафенето имало руско име, названията на ястията са руски, което предполага и рускоезичен сервитьор, но той не е бил на мястото. Елена първо отказва, но после в работата й случайно се появява свободно време. Тя се качва на колата и хуква към кафенето, където на масата седи някакъв руснак. По пътя тя слага пудра върху изгорялото си носле, грабва наслуки някаква аудиокасета и я пъха в автомобилния касетофон. Акустичната система озвучава автомобила с мелодията и с думите на популярна песен в Русия. Сега ще цитирам този текст, а вие, уважаеми колеги, направете извода си. Ето думите, прозвучали за Елена от тонколоните на автомобила й няколко минути преди срещата със седящия на масата в кафенето Мегре:

Като бог съм доста млад

и вероятно нямам опит,

но, дете, ще ти помогна аз

слънцето да озари живота ти.

 

Време нямаш ни минутка,

в службата почивката не стига за нищо.

Но ти, напудрила носа, ще излезеш на обяд

и на маса в кафенето ще го срещнеш.

 

Някъде далеч влакове пътуват,

самолети по своите линии летят.

Ако тъй си отиде, това е завинаги,

така че не му позволяват да стори това.

 

Защо изведнъж замълча,

погледни го в очите и не се страхувай.

Толкова дълги години затварях този кръг,

аз го доведох на среща с теб.

И тя, или някой чрез нея, не му е дал да си тръгне. И тя, или някой чрез нея, е изпълнявал всичките му желания, предоставял е все нова и нова информация, утвърждавайки философските изводи. Той се върнал в Русия и предал в издателството ръкописа на четвъртата си книга „Сътворение“.

По този начин животът на В. Мегре действително прилича на живота на Иванушка-глупакът от руските народни приказки, с тази разлика, че събитията, ставащи с Мегре, са абсолютно реални.

След като се сблъсквахме с достоверността на дадено явление, ние не можем да не предполагаме за съществуването на някои сили, способни целенасочено да влияят върху съдбата на отделния човек. Възникват въпросите: Позволяват ли възможностите на тези сили да влияят върху съдбата на цялото човечество? Каква е била активността им в миналото, не е ли станала точно през нашия век тяхната активизация? Какви са тези сили? Случващите се събития ни карат да се отнесем по-внимателно към изказванията на Анастасия.

Уважаеми колеги, повечето членове на изследователската ни група са склонни към следната версия: „Сибирската отшелница Анастасия, засега оставяйки на постовете им правителствата на различните страни, фактически поема управлението на цялата човешка общност. Обърнете внимание — не превзема властта, но поема управлението.

У повечето читатели при допира с книгите на В. Мегре възниква желание да променят начина си на живот. Читателите вече са повече от милион. И броят им непрекъснато нараства. При достигане на критичната маса те са способни да повлияят върху решенията на структурите на властта. Но и в структурите на властта вече има привърженици на изводите, направените в книгите.

По този начин обществото ни ще стане също толкова управляемо, колкото е станал самият В. Мегре. В това, че В. Мегре е напълно управляем от някакви сили или субстанция, надявам се, и у вас, уважаеми колеги, сега няма съмнения. Смятам, че ние със съвместни усилия трябва да изясним коя е сибирската отшелница Анастасия. Къде се намира тя в действителност? Какви са възможностите й? Какви сили й помагат? Накъде се опитват да заведат обществото ни? На тези въпроси съвременната наука трябва да даде отговори.“