Николай Теллалов
Ангели пазители (16)

Тя

Противникът нанесе удар.

Шок.

Смущение. Изключване не настъпва. Но става нещо по-лошо.

Аз съм сама. Но врагът не ме довършва. Отново се оттегля, сякаш е победил. Вероятно оставя недоубитата си жертва като примамка за другите хищници, които възнамерява да дебне от засада. Недопустимо. Веднага трябва да се маскирам. Почти ще ослепея, но ще съм и по-незабележима. Неизбежен, безалтернативен ход.

Изпълнено е. Регенерирам колкото мога.

А сега…

Сега трябва да се намеря. Частта не винаги възпроизвежда цялото, даже когато е създадена да го прави. Без отново да придобия целостта си, дългът-цел не ще възвърне нужната дееспособност.

Пак проклетите сънища… това е продължението на по-предишния. Ох, защо не идете да ви сънува някой друг…