Уилям Текери
Панаир на суетата (20) (роман без герой)

Глава XIX
Как болногледачката на мис Кроли се грижеше за нея

Видяхме вече, че щом някое важно за семейство Кроли събитие стигнеше до ушите на мисис Фъркин, последната веднага се чувствуваше длъжна да го съобщи на мисис Бют Кроли в пасторския дом. Споменахме също така колко мила и любезна беше тази добродушна дама към доверената прислужница на мис Кроли. Тя беше много любезна и към мис Бригс, компаньонката, и си осигури добрите й чувства посредством цяла поредица от онези обещания и прояви на внимание, които струват малко, когато се правят, но които са много приятни и ценни за този, който ги получава. Да, всеки, който ръководи домакинство, трябва да знае колко евтини и все пак колко приятни са тези прояви и какъв вкус дават и на най-блудкавото блюдо в живота. Кой е бил този съвършен глупак, който казал, че „думите не мажат хляба с масло“? Половината от парчетата хляб в обществото се поднасят и стават вкусни само с тази подправка. Както безсмъртният Алексис Сойе може за половин пени да сготви по-вкусна супа, отколкото един неопитен готвач с цели килограми месо и зеленчуци, по същия начин и един изкусен артист може да стори така, че няколко простички и приятни думи да хванат повече място, отколкото материалното добро, което би направил неопитният. Дори нещо повече, ние знаем, че на дело стореното добро често пъти разваля някои стомаси; докато голяма част от тях са в състояние да смелят всякакво количество приятни думи и винаги са гладни за повече от същата храна. Мисис Бют толкова често бе казвала на Бригс и Фъркин колко силно ги обича и какво тя би направила за такива искрени и предани приятелки като тях, ако би имала богатството на мис Кроли, че въпросните две дами показваха към нея най-голямо уважение и изпитваха такава благодарност, сякаш мисис Бют ги беше обсипала с най-големи облаги.

Родън Кроли, от друга страна, какъвто си беше егоистичен и тромав, никога не проявяваше и най-малкото усилие да спечели лелините си адютантки, като им показваше напълно открито презрението си — веднъж дори накара Фъркин да му събуе ботушите — пращаше я на дъжда да му върши разни унизителни услуги — и ако понякога й даваше по някоя гвинея, вършеше го по такъв начин, сякаш й удряше плесница. И понеже леля му правеше Бригс прицелна точка на подигравките си, той следваше примера й и също й се надсмиваше, а шегите му бяха толкова деликатни, колкото и ритниците на коня му. Докато мисис Бют се съветваше с нея относно някои мъчнотии или в случаи, където трябваше да се прояви изисканост, възхищаваше се от поезията й и чрез хиляди прояви на доброта и учтивост показваше колко много цени Бригс. Ако правеше някой съвсем дребен подарък на Фъркин, тя го придружаваше с толкова ласкателства, че малкият подарък се превръщаше в злато в сърцето на признателната прислужница, която освен това очакваше някаква много голяма облага, която неминуемо трябваше да получи в деня, когато мисис Бют щеше да се сдобие с наследството.

Обръщаме почтително внимание на тези, които сега встъпват в живота, върху различното поведение на тези двама души. „Хвалете всекиго — казвам аз на такива хора. — Не бъдете придирчиви, а ласкайте хората право в лицето и зад гърба им, когато сте сигурни, че има някаква възможност да го научат. Никога не пропущайте случая да кажете добра дума. Също както Колингуд никога не виждал някое празно местенце в имението си, без да извади от джоба си жълъд и да го посади, така правете и вие с ласкателствата си в живота. Един жълъд не струва нищо; но от него може да израсне доста внушително дърво.“

Накъсо казано, когато работите вървяха добре за Родън Кроли, услужваха му сърдито и насила; а когато изпадна в немилост, никой не му помогна и не го съжали. Но когато мисис Бют взе командата в къщата на мис Кроли, тамошният гарнизон с възторг заработи под заповедите й, като очакваше всякакви облаги от обещанията й, от щедростта й и от любезните й думи.

Мисис Бют нито за миг не си позволи да смята, че той ще се почувствува сразен след едно поражение и че няма да направи по-нататъшни опити да си възвърне загубените позиции. Тя познаваше Ребека като умна и енергична жена и знаеше, че никога няма да се остави да падне без борба. Чувствуваше, че трябва да се подготви за тази борба и непрестанно да бъде нащрек срещу всякакво нападение и всякаква изненада.

Преди всичко, макар и да държеше града в своя власт, беше ли тя сигурна в най-главния му жител? Щеше ли самата мис Кроли да удържи положението; и не желаеше ли тайно отново да приеме изпъдения противник? Старата дама обичаше Родън и Ребека, която я забавляваше. Мисис Бют не искаше да скрива от себе си, че никой от нейните хора не беше в състояние да допринесе нещо за забавляването на свикналата с градския живот дама. „Зная, че пеенето на моите момичета, сравнено с това на онази омразна възпитателка, е непоносимо“ — признаваше си искрено пасторската съпруга. Тя винаги заспиваше, когато Марта и Луиза пееха дуетите си. Дървеното колежанско възпитание на Джим и приказките на клетия мил Бют за конете и кучетата му я дразнеха. „Ако я заведа в пасторския дом, ти ще се ядоса на всички ни и ще побегне, зная, че ще го стори. И тогава може отново да попадне в лапите на онзи отвратителен Родън и да стане жертва на онази змия Шарп. Междувременно ясно ми е, че тя никак не е добре и поне за няколко седмици няма да може да се мръдне; а през това време трябва да измислим план, за да я защитим от хитростите на онези безпринципни хора.“

Ако някой кажеше на мис Кроли, че е болна или че изглежда болнава, дори и когато се чувствуваше най-добре, разтрепераната стара дама веднага изпращаше за доктора си; и трябва да призная, че тя действително беше доста зле след внезапно случилата се семейна неприятност, която би могла да разклати и по-здрави от нейните нерви. Най-малкото мисис Бют си мислеше, че е длъжна да заяви на доктора, на аптекаря, на компаньонката и на слугите, че положението на мис Кроли е много критично и че те трябва да действуват с оглед на това. Тя заповяда да покрият улицата до колене със слама и да скрият чукчето на вратата при приборите на мистър Баулс. Настояваше пред доктора да идва два пъти дневно; и всеки два часа наливаше пациентката си с лекарства. Когато някой влизаше в стаята, тя изшъткваше тъй силно и многозначително, че изплашваше клетата стара дама в леглото, от което тя не можеше да погледне, без да види вторачени в нея малките лъскави очички на мисис Бют, която неотклонно седеше в креслото до постелята. И докато се движеше из стаята подобно котка с кадифени лапи, тези нейни очи сякаш святкаха в тъмното (тъй като държеше завесите спуснати). Така пролежа мис Кроли дълги, дълги дни, през които мисис Бют й четеше религиозни книги, а в безкрайните нощни часове трябваше да слуша напевния глас на нощния пазач и пращенето на оставената за през нощта свещ. В полунощ идваше аптекарят с дебнещи стъпки, а след това й оставаше да гледа святкащите очи на мисис Бют или жълтите отблясъци, които слабата светлина на свещта хвърляше върху мрачния таван. Самата Хигия би се разболяла при подобен режим, а какво оставаше за тази клета, стара, с разстроени нерви жертва? Споменахме вече, че когато беше здрава и в добро настроение, тази почтена жителка на Панаира на суетата имаше такива свободни възгледи относно морала и религията, каквито би пожелал Monsieur de Voltaire^[1], но когато я нападнеше болест, състоянието и се влошаваше още повече от ужасния страх пред смъртта; и тогава неописуема боязън обхващаше немощната стара грешница.

То се знае — проповедите за пред болни и нравоучителните разсъждения нямат място в обикновените повести и ние не ще правим опити (както някои съвременни романисти) да увлечем читателя, за да му поднесем някаква мрачна беседа, когато той си е платил, за да гледа комедии. Но едва ли може да се внуши без проповядване, че шумът, възторгът, смехът и веселието, които Панаирът на суетата показва пред хората, невинаги се проявяват и в частния им живот и че понякога ги обхваща най-ужасна потиснатост на духа и най-печални угризения. Споменът за най-пищните банкети едва ли може да развесели болния епикуреец. Възпоминанията за най-прекрасните дрехи и най-големите успехи по баловете едва ли могат много да утешат повехналите хубавици. Може би и държавниците, в известни моменти на живота си не чувствуват особено задоволство при мисълта за най-големите си успехи; и сполуката, и веселието на вчерашния ден са от много малко значение, когато наближи един известен (макар и все пак неизвестен) ден, за който всеки от нас трябва да се замисли в един или друг случай. О, мои събратя шутове! Не идват ли моменти, когато човек се изморява да се хили и премята, да подхвърля шапката си и раздрусва звънчетата? Това, скъпи другари и приятели, е приятната ми цел — да се разхождам с вас през Панаира, да разглеждаме заедно будките и бараките; а после да се приберем вкъщи след шума, блясъка и веселието и тайно от другите да се отдадем на мъката си.

„Ако моят клетник имаше глава на плещите си — мислеше си мисис Бют Кроли, — колко полезен би могъл да бъде на тази нещастна стара дама при сегашните обстоятелства! Би могъл да я накара да се разкае за страшното си свободомислие; би могъл да й внуши да изпълни дълга си и да се откаже завинаги от онзи омразен негодник, който опозори и себе си, и семейството си; и може да й повлияе да се отнесе справедливо към милите момичета и двете момчета, които несъмнено се нуждаят и заслужават всяка помощ, която роднините им могат да им окажат.“

И тъй като омразата към порока представлява стъпка към добродетелта, мисис Бют Кроли се стараеше да влее в съзнанието на зълва си необходимото отвращение към многобройните грехове на Родън Кроли. Чичовата му жена изброи такова количество от тях, че те бяха достатъчни да осъдят на гибел цял полк млади офицери. Ако човек извърши някакво зло в живота си, не зная дали има моралист, по-склонен да покаже прегрешенията му пред света от собствените му роднини; така и мисис Бют показа превъзходна семейна заинтересованост и познание по отношение на Родъновата история. Тя знаеше всички подробности за онази грозна кавга с капитан Маркър, при която Родън, виновен от самото начало, свършил с това, че застрелял капитана. Тя знаеше как нещастният лорд Дъвдейл, чиято мамичка била наела къща в Оксфорд, за да може той да получи там образованието си, и който до идването си в Лондон не се бил докосвал до карти, бил развратен от Родън в „Какаовото дърво“ и този ужасен развратител и изкусител на младежта го напил и му ограбил четири хиляди лири стерлинги. Тя описа с най-живи подробности страданията на провинциалните семейства, които бил разорил — чиито синове завлякъл в безчестие и бедност и чиито дъщери подтикнал към падение. Тя познаваше клетите търговци, които загубили състоянието си поради неговото разточителство — подлостите и мошеничествата, чрез които постигал това, — удивителните лъжи, с които мамел най-великодушната от всички лели, както и неблагодарността и насмешката, с които заплащал за жертвите й. Тя разправи малко по малко тези истории на мис Кроли; разправи й ги с всички подробности; чувствуваше, че това е нейният наложителен дълг като християнка и майка; и не изпитваше никакво угризение, нито разкаяние спрямо тази, която принасяше в жертва. Дори нещо повече, тя навярно смяташе, че това, което върши, е похвално и се гордееше с твърдостта, с която действуваше. Да, кажете каквото искате, обаче ако човек трябва да бъде похулен, никой не може да свърши това тъй добре, както някой негов роднина. И ние сме принудени да признаем за този нещастен клетник Родън Кроли, че самата истина бе достатъчна да го осъди и че всички измислици и клюки представляваха само излишни усилия от страна на приятелите му.

Също и Ребека, която сега бе станала роднина, получи своя дял от любопитството на любезната мисис Бют. Тази жена, която тъй неуморимо търсеше истината (и която бе дала най-строга заповед да не се приемат никакви пратеници, нито писма, идващи от страна на Родън), взе екипажа на мис Кроли и отиде при старата си приятелка мис Пинкъртън в Чизик, на която съобщи страшната новина, че капитан Кроли бил съблазнен от мис Шарп, и от която научи най-различни данни относно произхода и ранния живот на бившата възпитателка. Приятелката на лексикографа можа да й даде достатъчно сведения. Накараха мис Джимайма да донесе писмата на учителя по рисуване. В едно от тях той изказваше благодарността си на двете дами от Чизик за това, че приели Ребека, а последният документ, излязъл изпод перото на нещастния художник, беше този, с който той заявяваше от смъртното си легло, че оставя своето осиротяло дете под закрилата на мис Пинкъртън. В колекцията имаше също и младежки писма и молби от Ребека, с които просеше помощ за баща си или изразяваше собствената си благодарност. Не зная дали в Панаира на суетата има по-хубави сатири от писмата. Вземете например сноп писма от вашия мил приятел, писани преди десет години — от милия ви приятел, когото сега мразите. Погледнете писмата от сестра ви! Колко много сте били привързани един към друг, преди да се скарате за онова наследство от двадесет фунта стерлинги! Препрочетете детинските драсканици на сина ви, който след това едва ли не сломи сърцето ви със самолюбието и неблагодарността си. Или пък погледнете собствените си писма, изпълнени с вечен плам и безкрайна любов, които ви бяха върнати от любимата ви, когато се омъжи за висшия сановник — любимата ви, за която сега мислите толкова, колкото и за кралица Елизабет. Клетви, любов, обещания, споделени тайни, благодарност — колко са смешни, когато ги четете след известно време! В Панаира на суетата трябва да има закон, който да заповядва изгарянето на всички писмени документи (освен изпращаните от търговците сметки) след известен къс срок от време. Тези шарлатани и мизантропи, които препоръчват неизличимо японско мастило, трябва да загинат заедно със собствените си вредни открития. Най-доброто мастило за употреба в Панаира на суетата трябва да бъде такова, което за няколко дни напълно изчезва и оставя хартията чиста, та да може да пишете на нея и другиму.

От пансиона на мис Пинкъртън неуморимата мисис Бют проследи пътя на Шарп и дъщеря му назад към квартирата им на Грийк Стрийт, която покойният художник бе заемал; и където портретите на хазайката в бяла атлазена рокля и на съпруга й с пиринчени копчета, нарисувани от Шарп вместо наема за тримесечието, все още красяха стените на приемната. Мисис Стоукс беше общителна жена и бързо разправи всичко, което знаеше за мистър Шарп, какъв бил разпуснат и беден; добродушен и забавен; как винаги бил преследван от пристави и кредитори; как, за ужас на хазайката, която просто не могла да понася съпругата му, той се оженил за последната едва наскоро преди смъртта й; и каква особена малка хитруша била дъщеря му; как карала всички да се смеят на шегите и закачките й; как сама носела ракията от кръчмата и как я познавали във всички ателиета на квартала. Накъсо казано, мисис Бют доби такива пълни знания за родословието, образованието и поведението на новата си племенница, които едва ли биха доставили голямо удоволствие на Ребека, ако тя би знаела за предприетото разследване.

Мис Кроли бе обсипана с благодатта на тези усърдни разследвания. Мисис Родън Кроли била дъщеря на оперна балерина. Самата тя също танцувала. Служела и за модел на художници. Възпитавана била тъй, както подобава на дъщерята на една такава майка. Пиела джин с баща си и т.н. и т.н. Пропаднала жена се омъжила за пропаднал мъж; и поуката, която трябваше да се изведе от разказа на мисис Бют, бе, че злодейството на тази двойка е непоправимо и че никой свестен човек не би трябвало да има нещо общо с тях.

Това бяха материалите, които благоразумната мисис Бют насъбра в Парк Лейн, това бяха амунициите и провизиите, които служеха за подкрепления на къщата срещу обсадата, която тя знаеше, че Родън и жена му ще предприемат срещу мис Кроли.

Но ако в приготовленията й можеше да се намери някаква грешка, тя се състоеше в това, че бе прекалено ревностна; всичко вършеше прекалено усърдно. Тя безсъмнено бе направила мис Кроли по-болна, отколкото бе необходимо; и макар старата жена да се бе подчинила на господството й, то бе толкова строго и неумолимо, че жертвата бе склонна да избяга от него при първата появила се на пътя й възможност. Властните жени, тези украшения на женския пол — жените, които нареждат всичко за всекиго и знаят по-добре от засегнатия кое е най-добро за ближните им, понякога не мислят за възможността от домашен бунт, нито пък за друга неприятна последица, произтичаща от прекалено строгата им власт.

Така например мисис Бют имаше най-добрите намерения в света и се съсипваше до смърт, като се лишаваше от сън, от храна и от чист въздух заради немощната си зълва, обаче тя отиде толкова далеч в убеждението си, че старата жена е болна, че едва ли не успя да я сложи в гроба. Един ден разкри на аптекаря, мистър Клъмп, своята пожертвователност и резултатите от нея.

— Положителна съм, драги мистър Клъмп — каза тя, — че не съм пожалила никакви усилия, за да помогна за оздравяването на нашата скъпа болна, която бе повалена на легло поради неблагодарността на своя племенник. Аз никога не се спирам пред личните неудобства и никога не отказвам да правя жертви.

— Трябва да се признае, че предаността ви е възхитителна — каза мистър Клъмп с нисък поклон, — обаче…

— От идването си тук просто не съм затворила очи, отказала съм се от съня си, от здравето си, от всяко удобство, за да мога да изпълня своя дълг. Когато клетият ми Джеймс се разболя от шарка, нима оставих слугинята си да го гледа? Не.

— Направили сте това, което подобава на една превъзходна майка, скъпа госпожо, на една добра майка, обаче…

— Като майка и като съпруга на един английски свещеник, аз смирено се надявам, че принципите ми са прави — каза мисис Бют с възторжената тържественост на дълбоко убедения — и докато природата ме поддържа, мистър Клъмп, аз никога, никога не ще напусна своя пост. Други могат да повалят тази побеляла глава на болничната постеля (тук мисис Бют поклати глава и посочи към една от кафявите перуки на мис Кроли, сложена на поставка в тоалетната стая), обаче аз никога не ще я напусна. Ах, мистър Клъмп! Боя се, че тази болна се нуждае не само от медицинска, но и от духовна подкрепа.

— Това, което исках да отбележа, скъпа госпожо — тук упоритият Клъмп отново я прекъсна любезно, — това, което исках да отбележа, когато вие изразихте чувствата, които ви правят такава голяма чест, беше, че вие, струва ми се, се боите без основание за добрата си приятелка и прекалено щедро жертвувате собственото си здраве заради нея.

— Бих дала и живота си, за да изпълня своя дълг, както и за доброто на кой да е член от семейството на съпруга ми — прекъсна го мисис Бют.

— Да, госпожо, ако е необходимо; но ние не желаем мисис Бют да става мъченица — каза галантно мистър Клъмп. — Двамата с доктор Скуилс обсъдихме най-старателно положението на мис Кроли, както и сама можете да предположите. Намирам я потисната и неспокойна; разтревожена е от семейните неприятности.

— Племенникът й ще отиде към гибел! — извика мисис Кроли.

— Разтревожена е от семейни неприятности; но вие дойдохте като ангел-хранител, скъпа госпожо, като същински ангел-хранител, уверявам ви, за да я облекчите при настоящите нещастия. Но доктор Скуилс и аз смятаме, че нашата симпатична приятелка не е в такова състояние, та да е необходимо да пази леглото. Тя е потисната, но лежането може би усилва още повече потиснатостта й. Нуждае се от промяна, чист въздух, веселие — най-приятните лекарства на аптекарското изкуство — каза мистър Клъмп, като се усмихна и показа хубавите си зъби. — Убедете я да стане, скъпа госпожо. Измъкнете я от леглото и от лошите мисли; настоявайте да поизлиза на разходка с екипажа. Това ще направи да цъфнат рози и на вашите бузи, ако ми позволите да ви го кажа, мисис Бют Кроли.

— Само видът на ужасния й племенник, срещнат случайно в парка, където чувам, че този нещастник се разхожда с нахалната съучастничка на престъпленията си — каза мирис Бют (като без да иска, даде да се прозре себелюбието й), — ще й причини такъв удар, че ще трябва отново да я сложим на легло. Тя не трябва да излиза, мистър Клъмп. И няма да излезе, докато съм тук да бдя над нея. А що се отнася до моето здраве, нима то има някакво значение? Аз го давам с радост, сър. Жертвувам го пред олтара на дълга си.

— Честна дума, госпожо — каза сега сурово мистър Клъмп, — не отговарям за живота й, ако тя продължава да лежи в тази тъмна стая. Нервите й са толкова разстроени, че може всеки миг да я изгубим; и ако желаете капитан Кроли да стане неин наследник, предупреждавам ви най-искрено, госпожо, че вие правите всичко възможно да му помогнете.

— Боже мой! Наистина ли животът й е в опасност? — извика мисис Бют. — Защо, защо не ме предупредихте по-рано, мистър Клъмп?

Предишната вечер мистър Клъмп и доктор Скуилс се бяха съвещавали (над бутилка вино в дома на сър Лапен Уорън, чиято съпруга се готвеше да го ощастливи с тринадесетото си благословение) относно болестта на мис Кроли.

— Онази жена от Хампшир — забеляза доктор Скуилс, — която се е вкопчила в старата Тили Кроли, е същинска харпия. Каква прекрасна мадейра!

— Какъв глупак излезе Родън Кроли — отвърна Клъмп, — да вземе да се ожени за някаква си възпитателка! Но тя не беше за изхвърляне, нали?

— Зелени очи, хубава кожа, грациозна фигура, знаменито развита отпред — забеляза Скуилс. — Вярно, не беше за изхвърляне. Кроли наистина излезе глупак.

— Той винаги си е бил глупак — отвърна аптекарят.

— Разбира се, старата няма да му остави нито стотинка — каза лекарят и след малко добави: — Хубави парички ще остави, нали?

— Да остави парички ли? — каза Клъмп, като се ухили. — Нямам намерение да се стигне дотам. Та нали, докато е жива, ще получавам от нея двеста лири стерлинги годишно.

— Онази жена от Хампшир ще я убие за два месеца, мое момче, ако продължава така да я гледа — каза доктор Скуилс. — Стара жена; обича да си похапва; разстроени нерви; болно сърце; натиск на мозъка; апоплексия и толкова. Накарай я да стане, Клъмп; накарай я да излезе, иначе не й давам много седмици, а тогава и ти няма дълго да получаваш твоите двеста лири годишно. — Този намек именно накара достойния аптекар да заговори така откровено на мисис Бют Кроли.

Тъй като мисис Бют държеше старата дама под властта си, на легло, без друг човек наоколо, тя предприе няколко нападения, за да я накара да промени завещанието си. Но когато на мис Кроли се правеха такива мрачни предложения, страхът й от смъртта силно се увеличаваше. И мисис Бют видя, че преди да се надява да постигне своята благородна цел, тя трябва да подобри настроението и здравето на пациентката си. Следващият въпрос беше къде да я заведе. Едничкото място, където няма възможност да срещне онези двама омразници, е черквата, а това няма да я забавлява — мислеше си с право мисис Бют. „Трябва да отидем на разходка из нашите хубави лондонски предградия — каза си след това тя. — Чувам, че те са най-живописните в света.“ И тя изведнъж силно се заинтересува от Хампстед и Хорнзи и откри, че Дълуич много я привлича, поради което сложи своята жертва в екипажа и я закара към тези провинциални места, като изпълваше часовете на пътешествията с разговори за Родън и съпругата му и разправяше на старата жена всичко онова, което можеше да засили негодуванието й спрямо тези двама окаяници.

Изглежда, мисис Бют дърпаше канапа по-силно, отколкото беше необходимо. Защото, макар и да успя да внуши на мис Кроли необходимата ненавист към непослушния й племенник, болната жена изпитваше силна омраза и таен страх от мъчителката си и жадуваше да избяга от нея. Не след дълго тя въстана най-категорично против разходките в Хайгейт и Хорнзи. Старата жена настояваше да отидат в парка. Мисис Бют знаеше, че там ще срещнат отвратителния Родън, и беше права. Един ден файтонът му се появи на ринга; Ребека седеше до него. В неприятелския екипаж мис Кроли заемаше обичайното си място, като мисис Бют се намираше от лявата й страна, а пуделът и мис Бригс седяха отзад. Моментът бе напрегнат и сърцето на Ребека заби бързо, когато разпозна екипажа. И когато двете превозни средства се приближиха едно срещу друго, тя скръсти ръце и погледна към старата мома с израз на дълбока преданост и мъка. Родън се разтрепери и лицето му стана мораво зад боядисаните мустаци. В другия екипаж само Бригс се развълнува и хвърли неспокоен поглед към старите си приятели. Бонето на мис Кроли бе упорито обърнато на другата страна. Мисис Бют избра точно този момент да обсипва пудела с ласки, като го наричаше свое мъничко любимче, сладичко кученце и миличко същество. Екипажите се разминаха и всеки продължи пътя си.

— Нищо не излезе, дявол да го вземе — каза Родън на жена си.

— Опитай още веднъж, Родън — отвърна Ребека. — Не би ли могъл да вклещиш твоите колела в техните, миличък?

Родън нямаше смелост за тази маневра. Когато екипажите се срещнаха отново, той се изправи, вдигна ръка, за да свали шапка, и цял се превърна в зрение. Но този път лицето на мис Кроли не бе извърнато настрани; тя и мисис Бют го погледнаха право в очите и най-безжалостно изразиха пренебрежението си. Той се отпусна с проклятие на мястото си и като се отклони от ринга, препусна отчаяно към къщи.

Това беше решителна победа за мисис Бют. Но като забеляза явната нервност на мис Кроли, тя почувствува опасността от други подобни срещи и реши, че за здравето на скъпата й приятелка крайно необходимо да напуснат за известно време града, като горещо препоръча да заминат за Брайтън.