Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Vanity Fair (A Novel without a Hero), 1847–1848 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Нели Доспевска, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- filthy (2010)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон (2010)
- Разпознаване
- ?
Издание:
Уилям Мейкпийс Текери. Панаир на суетата
Английска, четвърто издание
Редактор на трето издание: Жени Божилова
Редактор от издателството: София Василева
Художник: Людмил Чехларов
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Виолина Хаджидемирева
Коректор: Виолета Славчева
Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985
История
- — Добавяне
Глава IX
Семеен портрет
Сър Пит Кроли беше философ със слабост към това, което се нарича живот в низините. Първата му женитба с дъщерята на благородния Бинки бе извършена под влияние на родителите му; и както често повтаряше на лейди Кроли докато бе жива, тя била такава отвратителна крамолница от високо потекло, че дявол да го вземело, ако след смъртта й се оженел за подобна ней. След като тя се помина, той спази обещанието си и избра за втора съпруга мис Роуз Доусън, дъщеря на мистър Джон Томас Доусън, железар от Мъдбъри. Колко щастлива беше Роуз при мисълта, че ще стане милейди Кроли!
Нека изброим в какви точки се изразяваше щастието й. Най-напред тя се отказа от Питър Бът, млад човек, който й беше предан и поради последвалото разочарование в любовта се отдаде на контрабанда, бракониерство и хиляди други лоши прояви. Сетне тя се скара, както в такива случаи е задължително, с всички свои приятелки я близки от младежките си години, които, разбира се, не можеха да правят посещения на милейди в Куинс Кроли — нито пък можа да намери в новото си обществено положение други хора, които да са готови да я приемат. Пък и кой ли можеше да стори това? Лорд Хъдълстън Фъдълстън имаше три дъщери, като всяка една от тях се надяваше да стане лейди Кроли. Семейството на сър Джайлс Уошпот се почувствува обидено, задето нито едно от момичетата им не бе предпочетено при женитбата, а останалите баронети на окръга се възмущаваха от недостойния брак на колегата им баронет. За простолюдието няма защо да говорим — нека го оставим да се възмущава анонимно.
Както заявяваше сър Пит, той не давал пет пари за всички тези хора. Имаше си своята хубавичка Роуз, а какво повече е нужно на човека, освен да си гледа удоволствието? Така че той се напиваше всяка вечер, понякога биеше хубавата си Роуз и я оставяше в Хампшир, когато отиваше в Лондон, без нито една-единствена приятелска душа в света. Дори и мисис Бют Кроли, жената на пастора, отказваше да общува с нея, защото, както самата тя казваше, не искала да се унижава да завързва приятелство с една занаятчийска дъщеря.
Тъй като едничките дарове, с които природата я бе удостоила, бяха розовите бузи и бялата кожа и тъй като не притежаваше никакъв характер, нито дарби, нито собствено мнение, нито занимания, нито онази живост на духа и острота на нрава, с които съдбата често дарява напълно глупавите жени, силата, която притегляше към нея сър Пит, не беше много голяма. Розовият цвят изчезна от бузите й, а свежата й грациозност напусна фигурата й след раждането на двете деца и тя стана просто машина в къщата на съпруга си, не по-полезна от голямото пиано на покойната лейди Кроли. Понеже имаше светла кожа, тя носеше дрехи със светли цветове, както правят повечето русокоси жени, и се явяваше обикновено в зацапано морскозелено или мътно небесносиньо. Цял ден плетеше разни неща от домашна вълна. В продължение на няколко години направи завивки за всички легла в Кроли. Имаше си малка цветна градинка, към която изпитваше известна привързаност: но освен тази нямаше никаква друга слабост или антипатия. Когато мъжът й бе груб с нея, тя се държеше апатично; когато я удряше, тя се разплакваше. Нямаше достатъчно характер да се отдаде на пиене и току пъшкаше, като цял ден ходеше раздърпана, с коса навита на книжки. О, Панаир на суетата, Панаир на суетата! Ако не беше ти, тази жена щеше да бъде весела девойка: Питър Бът и Роуз щяха да са щастливи съпрузи в някоя уютна ферма, с весело семейство; щяха да си имат своя честен дял от удоволствия, грижи, надежди и борби. Но в Панаира на суетата титлата и екипажът с четирите впрегнати в него коня са играчки, по-ценни от щастието. И ако Хенрих VIII или Синята брада сега са живи и си поискат десета жена, мислите ли, че няма да вземат най-хубавата девойка, която този сезон ще излезе официално в обществото?
Тъпата отпуснатост на майчицата им не събуждаше, както би могло да се очаква, особена привързаност в сърцата на двете малки дъщери, които обаче се чувствуваха много щастливи в слугинските стаи и в конюшните. И тъй като за щастие шотландецът градинар имаше добра жена и няколко добри деца, в неговата къщичка те се движеха в здраво общество и получаваха добър пример, което до идването на мис Шарп представляваше едничкото им образование.
Нейното назначаване за възпитателка се дължеше на увещанията на мистър Пит Кроли, едничкия приятел и защитник, когото лейди Кроли имаше, и единственият човек, освен децата й, към когото изпитваше известна слаба привързаност. Мистър Пит приличаше на благородното семейство Бинки, на което бе потомък, и беше твърде изискан и учтив джентълмен. Когато навърши пълнолетие и се прибра от Крайстчърч, той се залови да реформира отслабналата дисциплина в имението, въпреки съпротивата на баща си, който изпитваше страхопочитание към него. Придържаше се към такава строга изисканост, че по-скоро би гладувал, отколкото да си позволи да вечеря без бяла вратовръзка. Веднъж, наскоро след като се беше прибрал от колежа и когато лакеят Хоръкс му донесе едно писмо, без да го сложи на поднос, той го погледна по такъв начин и го смъмри с такава рязкост, че оттогава нататък Хоръкс трепереше пред него. Всички от домакинството се прекланяха пред мистър Кроли, а книжките за къдрене на лейди Кроли се сваляха, когато той си беше вкъщи. Калните гетри на сър Пит изчезваха; и ако този непоправим стар човек все още се придържаше към други свои навици, той никога не се напиваше с ром в присъствието на сина си, а с прислугата говореше много сдържано и учтиво; същите тези личности забелязаха, че сър Пит никога не ругае жена си, когато син му е в стаята.
Той именно научи лакея да казва: „Масата е сложена за милейди“ — и настояваше да я отвежда под ръка на вечеря. Рядко я заговаряше, но когато правеше това, вършеше го с най-голяма почит; и никога не я оставяше да излезе от стаята, без да стане най-тържествено и да й отвори вратата с най-елегантен поклон.
В Итън го наричаха мис Кроли; и там, трябва да кажа със съжаление, по-малкият му брат Родън го биеше свирепо. Макар и да не блестеше с таланти, той компенсираше липсата на дарби с похвална работливост и през осемте прекарани в училище години нито веднъж не бе подлаган на наказанията, които, както се смяташе от всички, само ангелите могат да избягнат.
В колежа успехът му беше, разбира се, много висок. Там той се подготви за обществения живот, в който щеше да навлезе под покровителството на дядо си, лорд Бинки, като изучаваше с най-голямо прилежание древните и съвременни оратори и като вземаше непрестанно участие в различните клубове за дискусии и спорове. Но макар и да говореше с лекота и да произнасяше думите с важност, слушайки с голямо удоволствие собствения си слабичък глас, макар също така да не изказваше каквото да било мнение или твърдение, без то да е напълно изтъркано и банално и освен туй подкрепено с латински цитат, все пак оставаше в сянка, въпреки посредствеността си, която би осигурила успех на всекиго. Той дори не получи за награда стихотворението, което всичките му приятели твърдяха, че положително нему ще се падне.
След като напусна колежа, стана частен секретар на лорд Бинки, подир което бе назначен аташе в легацията в Пъмпърникъл, която служба заемаше с голямо достойнство, и изпращаше в родината си пратки, съдържащи страсбургски сладкиш, за тогавашния министър на външните работи. След като остана на същата служба в продължение на десет години (няколко години подир кончината на непрежалимия лорд Бинки) и като видя, че напредъкът му е твърде бавен, най-после се отказа от дипломатическата кариера с известно презрение и се зае да стане земеделски благородник.
Когато се прибра в Англия, той написа една брошура из областта на земеделското законодателство (тъй като беше амбициозен човек и винаги желаеше да се намира пред погледа на обществото) и взе дейно участие в борбата за освобождаването на негрите. Сетне стана приятел на мистър Уилбърфорс, от чиято политика се възхищаваше, и води прочутата преписка с преподобния Сайлъс Хорнблоуър за мисията в Ашанти. Редовно ходеше в Лондон, ако не за парламентарната сесия, то поне през май, за религиозните събрания. На село беше магистрат и деен посетител и сказчик на лишените от религиозно водачество. Говореше се, че отдавал вниманието си на лейди Джейн Шийпшанкс, третата дъщеря на лорд Саутдаун, чиято сестра, лейди Емилия, бе авторка на две трогателни есета.
Описанията на мис Шарп относно дейността му в Куинс Кроли не бяха злостен присмех. Той подлагаше прислужниците на споменатите по-горе религиозни обреди, в които (и толкова по-добре) задължаваше и баща си да участвува. Посещаваше службата на индепендентската черква в Кроли, за голямо възмущение на вуйчо си, пастора, и следователно за голямо удоволствие на сър Пит, когото увеща един или два пъти да стори същото. Това стана причина за няколко яростни проповеди в енорийската черква на Кроли, ясно насочени против старата готическа черковна ложа на баронета. Но честният сър Пит не почувствува силата на тези слова, тъй като през време на черковната проповед винаги си подремваше.
Мистър Кроли изпитваше силно желание за доброто на родината и на християнския свят, старият джентълмен да му отстъпи мястото си в парламента; обаче последният непрестанно му отказваше. Разбира се, и двамата бяха твърде разумни, за да пренебрегнат стоте и петдесет лири годишно, които идваха от второто място (по онова време заемано от мистър Куадрън, който имаше картбланш по въпроса за робството); и наистина семейното имение беше в доста затруднено положение и приходът, черпен от избирателния окръг, бе от голяма полза за домакинството на Куинс Кроли.
Имението не можа да се съвземе след тежкия запор, наложен на Уолпол Кроли, първи баронет, за злоупотребата му в заеманата от него длъжност в поверителната пощенска служба. Сър Уолпол бе весел човек, жаден да граби пари и да ги прахосва „alieni appetens sui profusus[1]“, — (както би забелязал с въздишка мистър Кроли), и приживе си бе спечелил обичта на целия окръг за постоянното пиянство и гостоприемство, поддържани в Куинс Кроли. Тогава избите бяха пълни с бургундско вино, кучкарниците — с хрътки, а конюшните — с породисти коне за лов. Сега конете, които се намираха в Куинс Кроли, бяха изпращани да орат или караха трафалгарската пощенска кола. И тъкмо с няколко от тези коне един свободен ден мис Шарп бе доведена в имението; защото, макар и да бе грубиянин, сър Пит държеше на благородничеството си, докато беше в дома си, рядко излизаше, без да впрегне четири коня, и макар за вечеря да му поднасяха овче месо, то винаги се сервираше от трима лакеи.
Ако скъперничеството би могло да обогати човека, сър Пит Кроли можеше да стане богаташ — ако беше адвокат в някой провинциален град без друг капитал, освен ума си, твърде възможно е да си бе докарал добри печалби и да добиеше твърде значително влияние. Но за нещастие той бе надарен със знатно име и голямо, макар и претоварено с дългове имение. Имаше вкус към съдебните дела, което всяка година му струваше хиляди. Понеже, както сам казваше, той бе твърде хитър, за да бъде ограбен от един-единствен адвокат, оставаше работите си да се разбъркват от дузина адвокати, към които изпитваше еднакво недоверие. Беше толкова стиснат като земевладелец, че рядко намираше наематели на земята, които да не са фалирали, и такъв скъперник като фермер, че сякаш и за семето в земята му се свидеше, поради което отмъстителната природа го лишаваше от реколтите, с които даряваше по-щедрите земеделци. Той спекулираше по всички възможни начини: разработваше мини; купуваше акции в дружества за прокарване на канали; даваше коне за каране на пощенски коли; сключваше договори с държавата и беше най-заетият човек и магистрат в окръга си. Тъй като нямаше обичай да плаща на честни чиновници в гранитната си каменоломна, той има удоволствието четирима от надзирателите му да избягат в Америка, като отнесоха цели състояния. Поради липса на необходимите предпазни мерки, мините му се напълваха с вода; правителството се отказваше от договорите си с него поради разваленото месо, което доставяше, а що се отнася до конете му, всеки притежател на пощенска кола в кралството знаеше, че той загубва повече коне от който и да било друг човек в окръга, защото не ги дохранваше и купуваше евтина стока. По нрав бе общителен и не бе никак надменен; дори нещо повече — предпочиташе обществото на някой фермер или търговец на коне пред някой джентълмен като милорда, сина си. Обичаше да пие, да ругае, да се шегува с дъщерите на фермерите и никога не го бяха видели да даде и един шилинг или да стори някое добро дело, обаче иначе бе приятен, хитър, шеговит, като днес се черпеше и веселеше с някой от наемателите на земята си, а на другия ден го изпъждаше, или пък се смееше заедно с човека, когото даваше под съд за бракониерство, вършейки това със същото добро настроение. За учтивостта му към прекрасния пол вече се загатна от мис Ребека Шарп — и с една дума, между цялото благородничество на Англия нямаше по-хитър, по-подъл, по-себелюбив, по-безчестен и по-глупав стар човек. Кървавочервената ръка на сър Пит Кроли не бъркаше в ничий джоб, освен в собствения си и като почитатели на британската аристокрация, ние не можем да не признаем с болка и съжаление, че всички тези лоши качества съществуваха у един човек, чието име фигурираше в списъка на благородниците.
Имаше една важна причина, поради която мистър Кроли държеше баща си в такова страхопочитание, и тя бе резултат на известни парични сделки. Баронетът дължеше на сина си сума от оставеното от майка му наследство, която не намираше за необходимо да му изплати. Той имаше просто непобедима ненавист към плащане на задълженията си и вършеше това само когато насила бе принуждаван да го стори. Мис Шарп изчисли (понеже, както скоро ще видим, тя бе въведена в повечето семейни тайни), че само плащането на кредиторите струваше на почитаемия баронет няколко хиляди годишно. Но това беше забавление, от което той не можеше да се лиши; изпитваше някакво жестоко удоволствие да кара клетите хорица да чакат, като влачеше делата от съдилище в съдилище и отсрочваше плащането с все нови срокове. Каква е ползата от мястото ти в парламента, казваше той, ако трябва да си плащаш дълговете? Поради всичко това членуването му в Камарата на лордовете му носеше не малки облаги.
О, Панаир на суетата, Панаир на суетата! Ето един човек, който не можеше да пише правилно и който нямаше навика да чете — който притежаваше привичките и лукавостта на селяк; чиято цел в живота беше подлото усукване; който нямаше нито чувства, нито вкусове, нито удоволствия, които да не са груби и нечисти; и все пак притежаваше високо обществено положение, почит и власт и беше големец и подпора на обществото. Заемаше висока служба и се возеше в позлатен екипаж. Големи сановници и държавници го ухажваха и в Панаира на суетата притежаваше по-високо място от най-големия гений и най-нравствения гражданин.
Сър Пит имаше една неомъжена доведена сестра, която бе наследила голямото имущество на майка си, и макар баронетът да й бе предложил да вземе парите назаем срещу ипотека, мис Кроли му отказа и предпочете да вложи богатството си в акции. Но тя бе дала да се разбере, че намерението й е да раздели наследството между втория син на сър Пит и семейството на брат му, пастора, и веднъж-дваж бе платила дълговете на Родън Кроли по време на престоя му в колежа и армията. Следователно, когато идваше в Куинс Кроли, мис Кроли бе обект на голямо уважение, тъй като банковата й сметка беше такава, че би създала привързаност към притежателката й, където и да било.
Какво благородство дават банковите сметки на една стара дама! С каква нежност гледаме на нея, ако ни е роднина (и дано всеки читател има десетки подобни роднини), за какво добро и благородно създание я считаме! Как младшият съдружник на Хобс и Добс я придружава усмихнат към екипажа с изобразения на него герб и с дебелия запъхтян кочияш! Как намираме случай да уведомим приятелите си какво е положението й, когато тя ни идва на гости! Казваме (с пълно основание), че бихме желали да притежаваме подписа на мис Мак Хуартър върху чек от пет хиляди фунта стерлинги. „За нея това би било дреболия“ — добавя жена ви. „Тя ми е леля“ — заявявате вие, сякаш случайно и напълно естествено, когато приятелят ви запитва дали мис Мак Хуартър ви е роднина. Жена ви непрестанно й праща малки изрази на привързаност, дъщеричките ви постоянно й поднасят възглавнички и табуретки за крака. Какъв хубав огън гори в стаята й, когато ви идва на гости, макар жена ви да си слага корсета на студено! През време на посещението й, къщата ви добива празничен, топъл, весел и уютен вид, липсващ през другите дни. И вие самият, скъпи господине, забравяте да си подремнете следобед и изведнъж откривате, че ви е много приятно да играете бридж (макар и винаги да губите). Какви обеди се поднасят тогава у вас — всеки ден дивеч, мадейра и безкрайни количества риба от Лондон! Дори и слугите в кухнята споделят общото благосъстояние; и по някакъв начин през време на престоя на дебелия кочияш на мис Мак Хуъртър бирата изведнъж става по-силна и консумацията на чай и захар в детската стая (където се храни прислужницата й) се увеличава твърде много. Така ли е, или не е така? Отправям въпроса си към средните класи. О, богове! Бих желал да ми изпратите една стара леля — неомъжена леля — леля с герб на екипажа си и светлокафява перука — как децата ми ще й плетат чантички и как моята Джулия и аз ще й създаваме удобства в къщата си! Сладостно, сладостно видение! Глупава, глупава мечта!