Уилям Текери
Панаир на суетата (17) (роман без герой)

Глава XVI
Писмото върху игленичето

За никого не е от значение как се бяха оженили. Какво може да попречи на един капитан и на една пълнолетна девойка да си набавят разрешение и да се венчаят в която и да било черква на този град? На кого е нужно да се казва, че ако една жена желае нещо, тя непременно си намира начин да го постигне? Моето предположение е, че веднъж, когато мис Шарп бе отишла да прекара сутринта с милата си приятелка мис Амелия Седли на Ръсъл Скуеър, хората можеха да видят една твърде подобна на нея дама да влиза в една от черквите на Сити, придружена от джентълмен с боядисани мустаци, който я изпрати след около четвърт час до чакащия я файтон, и че това беше една тиха сватба.

И като имаме пред вид всекидневния житейски опит, кой би могъл да се съмнява, че един джентълмен може да се ожени за коя и да е жена? Колцина от мъдрите и учените са се женили за готвачките си? Нима и самият лорд Елдън, най-благоразумният от всички мъже, не избяга, за да се ожени? Нима Ахил и Аякс не са били влюбени в слугините си? И можем ли да очакваме, че един кавалерист със силни желания и малко мозък, който никога не е овладявал нито една своя страст, би могъл изведнъж да стане благоразумен и би отказал да заплати необходимата цена за обхваналата го прищявка? Ако хората сключваха само благоразумни бракове, колко много биха намалели ражданията!

Струва ми се, че женитбата на мистър Родън бе една от най-честните постъпки, които ще трябва да отбележим, когато разправяме свързаната с настоящия разказ биография на този джентълмен. Никой не може да каже, че е немъжествено да се влюбиш в някоя жена или да се ожениш за нея, щом като си влюбен. А и възхищението, удоволствието, страстта, почудата, безграничното доверие и жаркият възторг, с които малко по малко този едър офицер започна да се отнася към малката Ребека, бяха чувства, за които поне дамите ще заявят, че му правят чест. Когато тя пееше, всяка една нотка затрептяваше в тъпата му душа и пронизваше цялото му грамадно тяло. Когато тя заговаряше, той събираше всичките сили на мозъка си да слуша и да се смайва. Когато биваше духовита, той си повтаряше на ум шегите й и избухваше в смях на улицата, половин час след като ги бе чул, за голямо учудване на лакея в двуколката до него или на приятеля, с когото яздеше по Ротън Роу. За него думите й бяха същински оракули и най-малкото й действие се отличаваше с безпогрешна грация и мъдрост. „Само как пее тя — как рисува — мислеше си той. — Как яздеше онази непокорна кобила в Куинс Кроли!“ И в моменти на откровение той й казваше:

— Бога ми, Бек, ти си годна да станеш главнокомандуващ или кентърбърийски архиепископ, бога ми.

Нима неговият случай е рядък? И нима всеки ден не виждаме как не един честен Херкулес се хваща за полата на някоя Омфала и как не един едър мустакат Самсон пада пред краката на Далила?

И тъй, когато Беки му каза, че голямата криза е наближила и времето за работа е дошло, той се показа готов за действие под заповедите й, също както би се впуснал с отделението в атака по заповед на полковника си. Не стана нужда да слага писмото си в третия том на беседите на Портеус. Ребека лесно намери начин да се отърве от Бригс, която я придружаваше, и да се срещне с верния си приятел „на обикновеното място“ на следния ден. Тя премисли работите през нощта и съобщи на Родън заключенията, до които бе стигнала. Разбира се, той се съгласи с нея. Беше уверен, че всичко трябва да стане тъй, както тя намира за добре, че нейните предложения са най-подходящите, че мис Кроли без друго ще омекне, или, както той се изрази, след време „ще се примири“. Ако намеренията на Ребека бяха съвършено противоположни, той би ги следвал със същата неотклонност.

— Ти имаш достатъчно мозък и за двама ни, Бек — каза той. — Положително ще ни извадиш от тази беля. Просто не съм виждал човек, равен на тебе, макар и да съм срещал какви ли не хора. — И с това простичко признание смаяният от любов кавалерист я остави, за да изпълни своя дял от плана, който тя бе съставила и за двамата.

Той се състоеше просто в това, да наеме тиха квартира в Бромптън или някъде наблизо до казармите, за мистър и мисис Кроли. Защото Ребека бе решила, и смятам напълно благоразумно, да избягат. Това нейно намерение направи Родън много щастлив, тъй като през последните няколко седмици постоянно я бе увещавал да предприемат същите мерки. И той се втурна да наеме квартирата с всичкия жар на един влюбен. Съгласи се да плаща две гвинеи седмично с такава готовност, че хазайката съжали, задето му бе поискала толкова малко. Нае пиано, купи огромно количество парникови цветя и най-различни хубави неща. А що се отнася до шаловете, велурените ръкавици, копринените чорапи, златните френски часовници, гривните и парфюмите, той ги поръча с щедростта на сляпата любов и на неограничения кредит. И след като облекчи съвестта си посредством този поток от великодушие, той отиде да вечеря неспокойно в клуба си и да чака идването на великия момент в своя живот.

Събитията от предишния ден, възхитителното поведение на Ребека, която бе отказала на едно такова изгодно за нея предложение, мълчаливото понасяне на нещастието, самообладанието и веселият вид, с който девойката търпеше бедата, всичко това направи мис Кроли много по-нежна от обикновено. Подобно събитие, било то женитба, отказ или предложение, може да създаде трепет в цяло едно домакинство от жени и да пусне в действие всичкото им истерично съчувствие. Като наблюдател на човешката природа, аз често посещавам черквата „Сент Джордж“ на Хановър Скуеър по времето, когато стават женитбите на благородното съсловие. И макар никога да не съм виждал приятелите на младоженеца да избухват в сълзи, нито пък клисарите и участвуващите свещеници да се вълнуват, все пак никак не е обичайно да види човек как жените, които ни най-малко не са засегнати от събитието — стари дами, отдавна минали възрастта за всякакъв брак, пълни жени на средна възраст с цял куп синове и дъщери, да не говорим за хубавите млади същества с розови бонета, чийто ред скоро ще дойде и за които е естествено да проявяват любопитство към церемонията, — казвам: много обикновено е човек да види как присъствуващите жени въздишат, плачат и подсмърчат; крият лица в ненужните си носни кърпички и всички — стари и млади — се тресат от вълнение. Когато моят приятел от модното общество, Джон Пимпликоу, се ожени за прелестната лейди Белгрейвия Грийн Паркър, общото вълнение бе толкова силно, че дори и дребната подсмърчаща стара ключарка, която ме заведе на мястото ми, бе обляна в сълзи. „И защо?“ попитах се мълчаливо аз — нали не тя щеше да се омъжва?

С една дума, след случката със сър Пит мис Кроли и Бригс бяха обхванати от истинска буря на чувства и Ребека стана прицел на тяхното най-нежно внимание. В нейно отсъствие мис Кроли се утешаваше с най-сантименталния от романите в библиотеката си. Малката Шарп със своите тайни страдания бе героинята на деня.

Тази вечер Ребека пя по-сладко и приказва по-приятно от всеки друг ден от престоя си на Парк Лейн. Сърцето на мис Кроли напълно се отвори за нея. Тя говореше шеговито и със смях за предложението на сър Пит, осмиваше го като глупаво хрумване на стар човек; и очите й се напълниха със сълзи, а сърцето на Бригс — с мълчалива ревност, когато каза, че не желае друга участ, освен тази, да остане завинаги при скъпата си благодетелка.

— Мило мое малко създание — каза старата дама, — аз не възнамерявам да ви пусна да мръднете още дълги години, можете да бъдете уверена. А що се отнася до това, да се върнете при онзи отвратителен мой брат след всичко, което се случи — за подобно нещо не може и да се приказва. Ще стоите тук, при мене и при Бригс. Бригс много често иска да се вижда с роднините си. Бригс, можеш да правиш това, когато пожелаеш. Но колкото се отнася до вас, миличка, вие трябва да стоите тук и да се грижите за старата жена.

Ако в този момент Родън Кроли беше там, вместо да пие неспокойно кларет в клуба, двамата млади можеха да паднат на колене пред старата мома, да признаят всичко и тя може би щеше в един миг да им прости. Но тази възможност им бе отказана навярно за да може повестта да бъде написана и да бъдат разказани множество техни чудновати преживелици — преживелици, които никога не биха им се случили, ако бяха подслонени под удобната и безинтересна стряха на мис Кроли.

По нареждане на мисис Фъркин в домакинството на Парк Лейн служеше една млада жена от Хампшир, чиято длъжност между другото беше да чука на вратата на мис Шарп и да й подава каната с топла вода, която Фъркин по-скоро би умряла, отколкото да поднесе на натрапницата; а тази девойка, отрасла в семейното имение, имаше брат в отделението на капитан Кроли и ако истината бе излязла налице, положително биха открили, че известни събития, доста тясно свързани с настоящата история, й бяха добре известни. Както и да е, с трите гвинеи, които Ребека й даде, тя купи жълт шал, чифт зелени обувки и светлосиня шапка с червено перо и тъй като малката Шарп не бе много щедра с парите си, безсъмнено Бети Мартин бе подкупена за известни направени от нея услуги.

На втория ден след предложението на сър Пит слънцето изгря както обикновено и в обичайния час Бети Мартин, прислужницата на горния етаж, почука на спалнята на възпитателката.

Никой не отговори и тя почука отново. Тишината и този път остана ненарушена; и Бети, с топлата вода в ръце, отвори вратата и влезе в стаята.

Покритото с памучна покривка малко бяло легло беше гладко и спретнато както предишния ден, когато Бети със собствените си ръце бе помогнала да го оправят. Две малки денкчета стояха вързани в единия край на стаята, а на масата пред прозореца — върху игленичето — голямото дебело иглениче с розова подплата, направено във форма на дамска нощна шапчица се намираше писмо. Навярно то бе стояло там цяла нощ.

Бети пристъпи на пръсти към него, сякаш се боеше да не го събуди — погледна го, огледа и стаята с много доволен и учуден вид, взе писмото и се ухили широко, като го въртеше в ръце, след което най-сетне го занесе долу, в стаята на мис Бригс.

Бих искал да знам как Бети можа да разбере, че писмото бе за мис Бригс. Цялото образование на Бети се заключаваше в това, което бе научила в неделното училище на мисис Бют Кроли, и тя можеше да чете английски толкова, колкото и староеврейски.

— Я, мис Бригс! — възкликна момичето. — О, мис, нещо трябва да се е случило! В стаята на мис Шарп няма никой. Никой не е спал в леглото, избягала е и е оставила това писмо за вас, мис.

— Какво! — провикна се Бригс, като изпусна гребена, а тънкия кичур коса падна над раменете й. — Бягство! Мис Шарп избягала! Какво, какво е това? — И тя счупи любопитно печата и, както казват, „изгълта съдържанието“ на отправеното до нея писмо.

„Скъпа мис Бригс,

Вашето нежно и благородно сърце ще ми съчувствува, ще ме съжали и ще ми прости. Със сълзи, с благословии и с молитви напущам дома, където клетото сираче намери доброта и обич. Но има други изисквания, по-мощни от тези на благодетелката ми, които ме принуждават да се махна от къщата й. Отивам там, където е дългът ми — при съпруга си. Да, аз съм омъжена. Съпругът ми заповядва да се прибера в нашия скромен дом. Скъпа мис Бригс, съобщете тази новина на моята скъпа, на моята обична благодетелка, а нежното Ви съчувствие ще Ви подскаже как да сторите това. Кажете й, че преди да си отида, аз съм плакала върху нейната скъпа за мене възглавница — тази възглавница, която тъй често оправях, когато бе болна, и край която отново жадувам да бдя. О, с каква радост ще се върна в милия дом на Парк Лейн! Как треперя при мисълта за отговора, от който ще зависи участта ми! Когато сър Пит благоволи да ми предложи ръката си и да ми направи тази чест, която обичната мис Кроли каза, че напълно заслужавам (благославям я за това, че смята клетото сираче достойно да й бъде сестра), аз му казах, че вече съм съпруга другиму. Дори и той ми прости. Но аз нямах достатъчно смелост да му открия всичко, да му кажа, че не мога да му стана жена, понеже съм негова дъщеря! Тъй като съм венчана за най-добрия и най-великодушния от всички мъже — Родън на мис Кроли сега е моят Родън. По негова заповед аз отварям устни за това признание и отивам да го последвам в нашия скромен дом, както бих го последвала навсякъде в света. О, моя превъзходна и добра приятелко, застъпете се пред обичната леля на моя Родън за него и за клетата девойка, към която цялото му благородно семейство показа такава несравнима обич. Помолете мис Кроли да приеме своите деца. Не мога да кажа нищо повече, освен да изпрося благословии за всички в милия дом, който напущам. За всички ви се моля.

Полунощ

Вашата предана и благодарна:

Ребека Кроли“

Тъкмо когато Бригс привърши да чете този трогателен и интересен документ, който отново я възвърна на поста й като първа довереница на мис Кроли, мисис Фъркин влезе в стаята.

— Мисис Бют Кроли току-що пристигна с пощенската кола от Хампшир и иска чай; ще дойдете ли долу да приготвите закуската, мис?

И за голямо учудване на Фъркин, като се загъна в халата си, с развяна рошава коса отзад, с щръкнали книжки за къдрене на челото, Бригс се затече долу при мисис Бют, взела в ръка писмото, което съдържаше чудната новина.

— О, мисис Фъркин — възкликна Бети, — такова нещо се е случило! Мис Шарп е избягала с капитана и сега двамата са в Гретна Грийн!

Бихме могли да посветим цяла глава, за да опишем чувствата на мисис Фъркин, ако вълнението на господарката й не бе превзело вниманието на нашата по-благородна муза.

Когато мисис Бют Кроли, вкочанясала от нощното пътуване, седна да се сгрее пред наскоро запаления огън в приемната и научи от мис Бригс новината за тайната женитба, тя заяви, че навярно провидението имало пръст в това, че била пристигнала тъкмо в този момент, за да помогне на скъпата мис Кроли да понесе удара. Ребека била хитра и дръзка жена, която тя от край време подозирала. А що се отнася до Родън Кроли, мисис Бют никога не можела да си обясни слабостта на леля му към него и винаги го считала за покварено, загубено и пропаднало същество. И това ужасно негово поведение ще има поне тази добра последица — каза мисис Бют, — че ще отвори очите на скъпата мис Кроли, за да може тя да види истинския образ на този лош човек. След това мисис Бют си хапна сладко препечен хляб с масло и чай и тъй като в къщата сега имаше свободна стая, не се наложи да остава в хотела, където портсмутската пощенска кола я свали и откъдето тя заповяда на помощника на лакея, мистър Баулс, да й донесе багажа.

Трябва да се знае, че мис Кроли излизаше от стаята си чак към обед — обикновено пиеше сутрешния си шоколад в леглото, докато Беки й четеше вестника, или се забавляваше с нещо друго, или пък просто безделничеше. Съзаклятничките от долния етаж единодушно решиха да пощадят скъпата им мис Кроли, докато последната се появи във всекидневната си, а междувременно й съобщиха, че мисис Бют Кроли е пристигнала от Хампшир е пощенската кола, че се е настанила в Глостърския хотел, че изпраща много здраве на мис Кроли и че е поканена на закуска от мис Бригс. Пристигането на Мисис Бют Кроли, което други път не би причинило някаква особена радост, сега бе посрещнато с удоволствие, тъй като мис Кроли бе много доволна от мисълта, че ще поклюкарствува със снаха си за покойната лейди Кроли, за предстоящото погребение и за внезапното предложение на сър Пит към Ребека.

Едва когато старата дама бе настанена на обичайното си кресло във всекидневната и след като двете дами си размениха предварителните прегръдки и въпроси, съзаклятничките сметнаха, че е дошъл моментът да я подложат на операцията. Кой не се е възхищавал от изкусните и деликатни загатвания и намеци, с които жените „подготвят“ приятелките си за някоя лоша новина? Двете приятелки на мис Кроли създадоха такава тайнствена атмосфера, преди да й съобщят новината, че действително успяха да я доведат до необходимото състояние на съмнение и тревога.

— И тя отказала на сър Пит, скъпа мис Кроли; подгответе се за онова, което ще ви кажа — започна мисис Бют, — защото… защото не е могла да постъпи иначе.

— Разбира се, че е имала основание за това — отвърна мис Кроли. — Тя харесва някой друг. Казах на Бригс това вчера.

— Харесва някой друг! — със задъхване промълви Бригс. — О, мила приятелко, та тя вече е омъжена.

— Да, вече е омъжена — присъедини се към нея мисис Бют. И двете седяха със стиснати ръце, като ту се поглеждаха една друга, ту хвърляха поглед към жертвата си.

— Изпратете я при мене, изпратете я веднага! Тази хитра нещастница! Как е посмяла да не ми каже? — Извика мис Кроли.

— Тя няма да дойде скоро. Пригответе се да чуете нещо, скъпа приятелко — тя е излязла за дълго — тя е… тя е напуснала къщата завинаги.

— Мили боже, и кой ще ми приготовлява сега шоколада? Пратете да я повикат; искам веднага да се върне — каза старата дама.

— Снощи е избягала, мис Кроли — извика мисис Бют.

— Оставила е едно писмо за мене — възкликна Бригс. — Омъжена е за…

— Подгответе я, за бога. Не я измъчвайте, мила мис Бригс.

— Е добре, за кого е омъжена? — извика старата мома с неспокойна ярост.

— За… за един ваш роднина…

— Тя отказа на сър Пит — извика жертвата. — Веднага ми кажете. Не ме влудявайте.

— О, мис Кроли… подгответе я, Бригс… омъжена е за Родън Кроли.

— Родън се е оженил за… Ребека… една възпитателка… една личност съвсем незнач… Махай се от къщата ми, глупачко такава, идиотко такава… ти, глупава, стара Бригс… как посмя? А и ти, Марта, и ти си забъркана в тази каша… ти си го накарала да се ожени, като си мислила, че ще го лиша от наследство… — крещеше истерично клетата стара дама.

— Аз ли, мис Кроли, аз ли да накарам един член на това семейство да се ожени за дъщерята на един учител по рисуване?

— Майка й е от рода Монморанси — извика старата дама и дръпна шнура на звънеца с всичка сила.

— Майка й е била оперна балерина, а и самата тя е била на сцената или нещо по-лошо — каза мисис Бют.

Мис Кроли нададе един последен писък и припадна. Принудиха се да я пренесат отново в стаята, която току-що бе напуснала. Истеричните припадъци следваха едни след друг. Изпратиха за лекар — дойде и аптекарят. Мисис Бют влезе в ролята на милосърдна сестра край леглото и.

— Роднините й трябва да се намират около нея — каза тази обичлива жена.

Едва я бяха пренесли в стаята и, когато се появи нова личност, на която също трябваше да съобщят новината. Беше сър Пит.

— Къде е Беки? — запита той, като влезе. — Къде е багажът й? Тя ще дойде с мене в Куинс Кроли.

— Не сте ли научили за тайната й женитба? — запита го Бригс.

— Какво значение има това за мене? — попита сър Пит. — Много добре знам, че е омъжена. Това съвсем не усложнява работите. Кажете й веднага да слезе долу и да не ме заставя да чакам.

— Не ви ли е известно, сър — запита мис Бригс, — че тя напусна нашия покрив, за голямо учудване, на мис Кроли, която едва не умря, когато научи за брака й с капитан Родън?

Когато сър Пит чу, че Ребека се е омъжила за сина му, той изля яростен поток от думи, които не би трябвало да се повтарят тук и които накараха мис Бригс да избяга с потръсване от стаята. И заедно с нея ние ще затворим вратата зад влудения стар човек, побеснял от омраза, задето бяха попречили на желанието му.

Един ден след това той се върна в Куинс Кроли и се втурна като луд в стаята, която й бе служила, когато беше там — блъсна и разтвори с крак сандъците й и разпиля книжата й, дрехите й и другите неща. Мис Хоръкс, дъщерята на лакея, взе някои от тях. Децата се маскираха и играеха на театър с останалите. Това стана само няколко дни след като клетата майка бе заровена в самотния си гроб и бе поставена, неоплакана и непожалена, в една гробница, изпълнена с чужди за нея хора.

— Представи си, че старата дама не се примири — казваше Родън на жена си, когато двамата седяха в уютната си квартира на Бромптън Роуд. Цяла сутрин тя бе опитвала новото пиано. Новите ръкавици й прилягаха чудесно; новите шалове много й приличаха; новите пръстени блестяха на малките й ръце, а новият часовник тиктакаше на кръста й. — Представи си, че не се примири, а, Беки?

— Тогава аз ще ти създам богатство — каза тя; и Далила погали бузата на Самсон.

— Ти си способна всичко да направиш — каза той, целувайки малката ръка. — Бога ми, наистина си способна; а сега ще отидем с файтон в „Звездата и жартиера“ и ще вечеряме, бога ми.