Метаданни
Данни
- Серия
- Изи Ролинс (1)
- Оригинално заглавие
- Devil in a Blue Dress, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- Кантая
История
- — Добавяне
31
— Предполагам, че всичко приключи добре, нали, Изи?
— Какво? — обърнах се аз от далиите, които поливах. Одел галеше каната с бира.
— Дюпре е наред и полицията залови убийците.
— Да.
— Но знаеш ли, има нещо, което ме учудва.
— Кое е то, Одел?
— Ами, вече минаха три месеца, Изи, а ти още не работиш и дори не си потърсил работа, както те гледам.
Планинският масив Сан Бернардино е най-красив есенно време. Високите ветрове отвяват всичкия смог и гледката направо ти отнема дъха.
— Работя.
— Да не си хванал някъде нощна смяна?
— Понякога.
— Какво искаш да кажеш с това „понякога“?
— Сега вече работя за себе си, Одел. И имам две работи.
— Да?
— Купих си една къща, на един аукцион за имоти, за които не са платени данъците, и сега го давам под наем и…
— Откъде получи толкова пари?
— Трудово обезщетение от Чампиън. А и ония данъци не бях чак толкова големи.
— Каква ти е другата работа?
— Върша я, когато закъсам за няколко долара. Частни разследвания.
— Хайде бе!
— Няма майтап.
— За кого работиш?
— Хора, които познавам, и хора, които те познават.
— Като кого?
— Мери Уайт е една от тях.
— Какво вършиш за нея?
— Роналд забягнал преди два месеца. Издирих го чак до Сиатъл и й дадох адреса му. Семейството й го върна обратно.
— Какво друго?
— Намерих сестрата на Рикардо в Галвстън и й казах какво прави Розета с брат й. Тя ми даде няколко долара когато дойде и го измъкна оттам.
— По дяволите! — Това беше единственият път, когато чувах Одел да ругае. — Звучи много опасно като занятие.
— Предполагам. Но мога да свърша и докато пресичам улицата. Тъй и тъй човек рискува всеки ден, поне да печели по нещо от това.
По-късно същата вечер двамата с Одел вечеряхме заедно, която бях приготвил. Седяхме пред къщата, защото в Лос Анджелиз беше още горещо.
— Одел?
— Да, Изи?
— Ако знаеш, че някой човек е сгрешил, искам да кажа, е направил нещо лошо, но ти не го предадеш ва закона, защото ти е приятел, мислиш ли, че това е правилно?
— Приятелите са всичко, което има човек, Изи.
— Но ако познаваш някой друг, който е направил нещо лошо, но не чак толкова, колкото първия човек, но ти го предадеш на полицията?
— Ами предполагам, че този другият просто е извадил лош късмет.
Двамата дълго се смяхме.