Дъглас Престън
Ден на гнева (66)

66.

На всеки екран в Залата за извънредни случаи имаше по един участник във видеоконференцията. Обединеното командване, ръководителят на вътрешното министерство, на ФБР, на Националната агенция за сигурност, на разузнаването и на министерството на енергетиката. Вицепрезидентът се бе присъединил към тях в залата в три часа, а в момента беше три и двайсет. Много неща се бяха случили през последните двайсет минути, откакто бяха получили новината за пожарите на пистата на Червеното плато.

Стантън Локууд имаше чувството, че е попаднал в капана на някакво телевизионно предаване. Трудно му бе да повярва, че е възможно това да се случва в Америка. Сякаш се бе събудил в друга страна.

— Нямаме новини от екипа за спасяване на заложници след взривяването на хеликоптера — казваше директорът на ФБР. Лицето му беше пребледняло, а кърпичката, с която непрекъснато попиваше лицето си, се бе смачкала незабелязана в ръката му. — Нападат и имат огромно числено предимство. Не е просто някаква тълпа — организирани са. Знаят какво правят.

— За заложници ли са взети? — попита президентът.

— Боя се, че повечето от тях са обезоръжени — или мъртви.

Някой, който не се виждаше на екрана, му подаде лист хартия. Той го прегледа.

— Току-що получих доклад… — Ръката му трепна съвсем леко. — Успели са да съборят една от трите основни линии за високо напрежение към Изабела. Това е предизвикало срив по мрежата. В Северна Аризона на много места токът е спрял, а също и в Колорадо и в Ню Мексико.

— Националната ми гвардия — каза президентът и се обърна към обединеното командване. — Къде са те, по дяволите?

— В момента са на инструктаж, господин Президент. Все още сме в график за операцията в 4:45.

— Къде? Още ли не са излетели?

— Не, сър.

— Веднага да излетят! Ще ги инструктирате във въздуха!

— При този недостиг на оборудване и прекъсването на тока…

— Ще летите с каквото има.

— Господин Президент, според последните разузнавателни данни на Червеното плато има между хиляда и две хиляди въоръжени. Смятат, че това е Армагедон. Второто пришествие. В резултат изобщо не зачитат човешкия живот — нито на своите, нито на другите. Не можем да хвърлим в това положение зле екипирани и зле инструктирани хора. Докладвано е за пожари и за големи експлозии на Червеното плато. Все още стотици хора избягват пътните блокади и се стичат към платото по черните пътища, мнозина са с мощни джипове. Пистата не може да се ползва от самолет. Самолет „Придейътр“ с дистанционно управление трябва да е там и да снима след… по-малко от двайсет минути. Трябва да предприемем стратегическо и добре организирано нападение на платото, защото в противен случай ще погубим живота на още хора.

— Разбирам, но освен това там има машина на стойност четирийсет милиарда долара, единайсет агенти от ФБР и десетина учени, чиито живот също виси на косъм…

— Извинете, господин Президент? — Беше министърът на енергетиката, който официално отговаряше за Изабела и управляваше финансите й. — Изабела продължава да работи на пълна мощност, но се дестабилизира. Според системата ни за далечно проследяване лъчите от протони и антипротони са се отместили и…

— Говори на нормален английски.

— Ако Изабела не бъде спряна, може лъчите да пробият тръбата и това да предизвика експлозия.

— Колко силна?

Колебание.

— Не съм физик, но ми казаха, че ако лъчите се кръстосат не навреме, това тутакси ще предизвика сингуларност, която ще избухне със силата на малка атомна бомба от порядъка на половин килотон.

— Кога?

— Всеки момент.

— Не искам да ви разсейвам — обади се шефът на канцеларията, — но настана истинско цунами в медиите. Трябва да се справим с това — веднага.

— Изчистете въздушното пространство в радиус хиляда и петстотин километра около Червеното плато — остро нареди президентът. — Обявете извънредно положение в резервата. И военно положение. Забранете всякаква преса. Всякаква.

— Считайте го за направено.

— Освен частите от Националната гвардия искам силна военна операция като подкрепа. Искам американската армия да постави под контрол Червеното плато и околната зона преди изгрев. Няма да слушам никакви извинения за недостиг на войски или на транспорт. Искам да изпратите и сухопътни части. Пуснете войници по черните пътища. Това там е пустиня. Искам огромно числено превъзходство. Ясно ли е?

— Господин Президент, вече съм наредил мобилизация на всички военни активи на югозапад.

— Пет без петнайсет ли е най-доброто, което можете да предложите?

— Да, господин Президент.

— Въоръжени терористи завземат американска собственост и убиват американски военни. Престъпленията им пред държавата нямат нищо общо с религията. Тези хора са терористи — точка и край. Разбрахте ли?

— Да, сър.

— Като начало искам този телевизионен проповедник Спейтс да бъде арестуван по обвинение в тероризъм — с белезници, с пранги, всичко. Искам да го направите възможно най-публично — за назидание. Ако има и други проповедници, телевизионни евангелисти и фундаменталисти сред онези хора там, искам да арестувате и тях. Те с нищо не се различават от талибаните и Ал Кайда.