Дъглас Престън
Ден на гнева (40)

40.

В осем без пет Букър Кроули се настани в креслото в уютния облицован с черешово дърво кабинет в дома си на Дъмбартън Стрийт в Джорджтаун, в плен на изключително силно очакване. Когато Спейтс му обеща, че няма да похарчи парите си напразно, явно бе говорил сериозно. Неделната проповед беше като картечен откос. Сега „Америка на кръглата маса“ щеше да изстреля втория откос. Удивително е, че бе постигнал всичко това с един-единствен телефонен разговор и с няколко плащания. Дори нямаше нищо незаконно, просто дарение на църквата, което се приспадаше от данъците.

Лобистът обгърна с длан чашата си, за да я затопли, и отпи глътка от обичайния си калвадос след вечеря. Съпровождано от шумна патриотична музика, логото на програмата се появи сред дигитален вихър от американски знамена, орли и патриотични символи. След това на екрана цъфна черешова кръгла маса, зад която имаше изображение на Капитолия. На кръглата маса седеше Спейтс със сериозно и загрижено изражение. Гостът му седеше срещу него — белокос мъж с костюм, потайно лице, рунтави вежди и стиснати устни, сякаш размишляваше над тайната на битието.

Музиката заглъхна и Спейтс се обърна към камерата.

Кроули се смая, че този човек, който на живо беше пълен тъпак, бял бедняк, има толкова въздействащо присъствие от телевизионния екран. Дори оранжевата му коса изглеждаше почтено, с някак приглушен цвят. Кроули отново се поздрави. Привличането на проповедника беше блестящ ход.

— Добър вечер, госпожи и господа, и добре дошли в „Америка на кръглата маса“. Аз съм преподобният Дон Спейтс и се радвам, че мой гост е доктор Хендерсън Крокър, изтъкнат преподавател по физика в Либърти Юнивърсити в Линчбърг, Вирджиния.

Професорът кимна мъдро към камерата, а изражението му беше самата сериозност.

— Помолих доктор Крокър да поговорим за проекта „Изабела“ — темата на шоуто ни тази вечер. На онези от вас, които не са чували за „Изабела“, ще кажа, че това е машина за научни изследвания, построена от правителството в пустинята в Аризона, и струва четирийсет милиарда долара от парите на данъкоплатците. Много хора са разтревожени от този факт. Точно затова помолих доктор Крокър да ни помогне да обясним на обикновените хора за какво става дума. — Обърна се към госта си: — Доктор Крокър, вие сте физик и преподавател. Можете ли да ни обясните какво представлява „Изабела“?

— Благодаря ви, преподобни Спейтс. Разбира се, че мога. В основни линии Изабела е ускорител на частици — машина, която разбива атома. Тя сблъсква атомите един в друг на висока скорост, за да ги разбие и да провери от какво са съставени.

— Звучи страшничко.

— Ни най-малко. Има няколко такива машини в света. Те бяха от голямо значение, за да може Америка да създаде и да построи ядрени оръжия. Освен това помогнаха за полагането на теоретичните основи на ядрената енергетика.

— Виждате ли някакъв проблем конкретно с тази машина?

Драматична пауза.

— Да.

— И какъв е той?

— Изабела не е като другите ускорители на частици. Тя не се използва като научен инструмент. Експлоатира се погрешно за постигането на определени цели, за доказването на една теория за сътворението, налагана от крайно атеистично и светски хуманистично настроени учени.

Спейтс изви вежди:

— Това е сериозно твърдение.

— Не го правя с лека ръка.

— Обяснете по-подробно.

— С удоволствие. Тази група учени атеисти вярват в теорията, че вселената е възникнала от нищото, без направляваща ръка или първичен стимул. Наричат тази теория Големия взрив. Вече повечето интелигентни хора, включително и мнозина учени като мен, знаят, че тази теория почива на почти пълната липса на научни свидетелства. Теорията се корени не в науката, а в дълбоко антихристиянската нагласа, обхванала нацията ни днес.

Кроули отпи още една дълга и топла глътка калвадос. Спейтс отново се справяше блестящо. Това беше адски добър материал, демагогски облечен в научен и трезв език — при това от устата на физик. Тъкмо въдицата, на която определена група от американците щяха да се хванат.

— През изминалото десетилетие на практика всяко ниво от управлението и университетската ни система е завладяно от атеисти и светски хуманисти. Те контролират парите от дарения. Те решават какви изследвания да се провеждат. Те заглушават всяко несъгласие. Научният фашизъм е навсякъде — от ядрената физика и космологията, до биологията и, разбира се, еволюцията. Това са учени, които ни предлагат материалистичните и атеистични теории на Дарвин и на Лайъл, на Фройд и на Юнг. Това са хора, които твърдят, че животът не започва със зачатието. Хора, които искат да провеждат ужасяващи експерименти със стволови клетки — с живи човешки ембриони. Това са привърженици на абортите, на така нареченото семейно планиране.

Гласът звучеше провлачено като самото въплъщение на разума. Кроули го изключи от съзнанието си, за да си помечтае за мига, в който ще принуди Язи да го наеме за двойно по-висок хонорар.

Предаването продължи с още въпроси и отговори, вариации на една и съща тема, а след това последва поредният призив за дарения, още разговори и още призиви. Гласовете бърбореха ли бърбореха, усилваха се и заглъхваха като религиозен напев. Кроули си помисли, че повторението е душата на християнската телевизия — набий го в дебелите им глави, пък им вземи и парите.

Камерата се приближи в близък план до Спейтс, когато той поде коментара си. Кроули слушаше с половин ухо. Досега Спейтс направи хубаво предаване и мисълта, че племенният съвет също гледа, изпълваше Кроули с наслада.

— … явно Бог отдръпва своята закрилническа десница от Америка…

Кроули потъна в уют и пълна отпуснатост. Нямаше търпение да дочака онзи телефонен разговор в четири часа в понеделник. Щеше да измъкне милиони от онези маймуни. Милиони.

— … на езичниците и на привържениците на аборта, на феминистите и на хомосексуалистите, на Съюза за граждански права на американците — всички, които се опитват да наложат светската власт в Америка. Посочвам всички тях с пръст и им казвам: „Ваша ще бъде вината за следващото терористично нападение…“

Може би дори щеше да успее да утрои хонорара си. Ето с това можеше да се похвали на приятелите си в клуб „Потомак“.

— … А сега са построили вавилонска кула, тази Изабела, за да отправят предизвикателство към Бог на престола му. Но Бог не е страхливец: той ще отвърне на удара…

Докато Кроули потъваше все по-надълбоко в приятния си унес, една дума го сепна. Думата „убийство“.

Приведе се напред. За какво говореше Спейтс?

— Точно така — каза Спейтс, — от доверен източник научих, че както се твърди, преди четири дни един от главните учени от проекта „Изабела“, руснак на име Волконски се е самоубил. Източникът ми посочва, че някои полицейски следователи не са толкова убедени, че става дума за самоубийство. Случаят все повече започва да прилича на убийство — на вътрешна работа. Учен, убит от своите колеги учени. Защо? За да му затворят устата ли?

Кроули се приведе напред с напълно изострено внимание и жадно гледаше. Кой гений му беше подхвърлил тази новина за края на предаването?

— Може би аз ще мога да ви кажа защо. Разполагам и с друга новина от източника си, която наистина е шокираща. Самият аз не съм в състояние да повярвам.

С едно бавно и изпълнено с драматизъм движение на ръката си с маникюр Спейтс извади един-единствен лист хартия и го вдигна. Номерът беше познат на Кроули — Джоузеф Маккарти пръв бе прибягнал до него през петдесетте години: с помощта на листа информацията се превръщаше в солидна истина.

Спейтс поразклати листа.

— Ето тук е.

Още една драматична пауза. Кроули се изправи в креслото, напълно забравил за питието си. Какво целеше Спейтс с всичко това?

— Трябвало е да пуснат Изабела преди месеци. Но не са. Има проблем с машината. Никой не знае защо — освен аз и източникът ми. А сега и вие.

Поредното драматично разклащане на листа.

— Тази машина, наречена Изабела, има ум, тя е най-бързият суперкомпютър, създаван някога. И тази същата Изабела твърди, че е… — той направи крайно внушителна пауза: — … Бог.

Остави листа, вперил поглед в камерата — този човек познаваше силата на мълчанието, особено по телевизията.

Кроули седеше на ръба на креслото си, опитвайки се да намести в съзнанието си тази бомба. Изключителният му вътрешен радар за политически неприятности показваше нещо голямо, което бързо се приближаваше изневиделица. Това беше чиста лудост.

Може би в крайна сметка не беше толкова умен ход да подаде топката на Спейтс и да го остави да води играта. Може би трябваше още тази сутрин да изпрати на Язи нов договор, който да подпише набързо още тази сутрин.

Най-накрая Спейтс заговори:

— Приятели мои, нямаше да направя такова твърдение, ако не бях напълно сигурен във фактите. Източникът ми, всеотдаен християнин и пастор като самия мен, е на място и е получил това сведение направо от учените. Точно така: тази гигантска машина, наречена Изабела, твърди, че е Бог. Правилно чухте: твърди, че е Бог. Ако сведенията ми са неверни, каня учените публично да ме оборят. — Спейтс се надигна от стола си — жест, на който умелата работа с камерата придаде допълнителен драматизъм. Извиси се над зрителите като стълб от овладян гняв. — Моля… настоявам… Грегъри Норт Хейзълиъс, ръководителят на този проект, да се яви пред американския народ и да даде обяснение. Настоявам. Ние, американците, сме похарчили четирийсет милиарда долара, за да построим тази пъклена машина в пустинята, машина, създадена специално, за да докаже, че Бог е лъжец. А сега машината твърди, че е самият Бог! О, приятели мои, що за богохулство е това? Що за богохулство?