Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (99)

97.
Джес Тамблин

Джес приближи Терок с водно-перления си кораб и видя, че гигантската гора някак си е излетяла в орбита. Повече от сто гигантски дървесни кораба стояха на стража над планетата. Трънливите им израстъци сякаш попиваха слънчевата светлина.

Щом видя верданските бойни кораби, Джес разбра защо венталите са го пратили тук. Събираше се невероятна армия. Джес усещаше гласовете на съществата.

Венталската комета вече беше напоила земята и помагаше на наранените дървета. Влагата се надигаше и оформяше буреносни облаци. Дървесните кораби се отдръпнаха и позволиха на кораба на Джес да навлезе в атмосферата. Елементалните създания се усещаха и си припомняха предишните битки, при които за малко не бяха унищожени. Заедно щяха да са много по-силни. Това не беше прост съюз, а симбиоза на елементите.

Джес бе дошъл тук да уплътни тази връзка.

Влагата в облаците освежи венталите в кораба му. Черните белези от хидрогската атака на повърхността вече бяха покрити със зеленина.

Шепотът на световната гора се присъедини към постоянните гласове на венталите в главата му. Корабът му се спусна близо до главното човешко селище.

Джес се измъкна през мембраната и усети, че въздухът е наситен с електричество, живот и очакване. Приближиха се хора. Той видя зелените жреци, които идваха да го поздравят, и вдигна предупредително ръка.

— Стойте на разстояние. Аз представлявам венталите.

Усети неестествена тръпка, сигнал от дърветата. Към него се приближи дървесна фигура — копие на човек: движеше се с неприсъща за туловището му грациозност.

— Аз съм Бенето. Представлявам верданите.

Големът протегна ръка и стисна десницата му, преди Джес да го предупреди. Скитникът потръпна, очакваше чудовищен енергиен импулс. Но венталите не нараниха странния дървен мъж. Сякаш бяха срещнали сродник.

Бенето изви устните си в усмивка.

— Очаквахме те. Заедно ще създадем нова армия.