Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (94)

92.
Магът-император Джора’х

Без да пуска Нира, Джора’х огледа изгорения лагер. Замисли се колко съдби са погубени тук в преследване на една съмнителна цел.

А една от пострадалите бе Нира. Изглеждаше остаряла, измъчена от постоянния тормоз и тежките премеждия. Сърцето го болеше, защото знаеше, че част от вината е и негова.

Тя го гледаше с очакване. Лицето й светеше, сякаш мъртвото слънце Дурис-Б бе възкръснало. Какво ли мислеше за него след всички тези години?

Откакто бе наследил трона, Джора’х се разкъсваше между кроежите на баща си и плановете, които трябваше да следва. Не можеше да се измъкне, въпреки че бе маг-император. Погледна ясното небе, доволен, че хидрогите не са изпратили бойни кълба, както на Хирилка, Дзелурия и още единадесет отломъчни колонии, като застраховка.

Колко ли губернатори живееха в притеснение заради надвисналите хидроги, докато Слънчевият флот се събираше на Илдира? Адар Зан’нх вече бе заминал за Земята с привидно щедрото предложение. Съществата от газовите гиганти щяха да наблюдават всяка негова стъпка.

Но този бунт бе надхвърлил останалите притеснения, като промушване с кристален нож. Чрез тизма беше усетил, че на Добро се случва нещо ужасно. „Всъщност на Добро се случваха ужасни неща от много време“. Затова бе побързал да дойде тук, като загърби останалите си грижи.

Губернаторът Даро’х се приближи, с наведени очи, сякаш се бе провалил. Осира’х вървеше до него, държеше го за ръката. Даро’х спря пред баща си и го поздрави официално.

— Сключихме примирие, господарю. Забравихме лошото и заработихме заедно.

— Обясни какво се случи.

— Нима обяснението ще промени нещо? — попита Осира’х. — Въобще интересува ли те?

Вирна брадичка и Джора’х потръпна. Боеше се от думите й. В нейно лице виждаше една по-твърда Нира. Тя хвана треперещата си майка за ръката и продължи:

— Татко, исках да повярвам, че си добър. Надявах се, че отчаяната любов на майка ми не е била напразна. Знаеш ли колко години чакаше тя да я спасиш? Знам, че губернаторът Удру’х е измамник, но не съм сигурна за собствения си баща.

— Опитвах да съм добър — отвърна Джора’х с болка в сърцето.

— Лъжеш, също като чичо ми! — извика разгневеното момиче.

— Осира’х! — възкликна майка й.

Момичето не й обърна внимание.

— Ти сключи сделка, с която обрече човешката раса — и използва мен! Съгласи се да помогнеш на хидрогите да унищожат народа на майка ми! И казваш, че си „добър“? — Емоциите на Осира’х го удариха като чук. — Нямаш никаква чест.

Джора’х сведе очи и каза тихо:

— Представи си, че огромна опасност е надвиснала над твоя град и заплашва да унищожи всичко, ако не се подчиниш. Пратеникът пристигна с цяла армада. Хидрогите щяха да унищожат народа ми, а аз съм отговорен за него! Аз съм магът-император. Аз контролирам всички чрез нишките на тизма. Нямах избор.

— Винаги има избор. А ти избра проклятието пред провала.

Той се обърна към любимата си зелена жрица.

— Нира, трябва да ми повярваш. Осира’х е мост към хидрогите. Те виждат и чуват през нея.

— Само ако им позволя. — Момичето се намръщи. — Ако искам, мога да ги изключа и да възстановя връзката по всяко време.

— Не можеш да си сигурна.

— Мога. — Внезапно той усети през тизма как към него полита вълна от изгарящо студени и гневни извънземни мисли. Пратени от Осира’х? Ставаха по-силни и по-силни, после изведнъж изчезнаха. — Хидрогите не ме чуват, освен ако не пожелая.

Джора’х й повярва.

Нира прегърна дъщеря си и го погледна.

— Въпросът е какво ще направиш сега?

— Съгласих се на исканията им, за да спечеля време. Не можех да позволя на Осира’х да види истинските ми планове, за да не научат и хидрогите. Затова я отпратих. Щом замина, свиках експертите и военните командири и им заповядах да намерят средства, с които да победим врага.

— И успяха ли? — попита скептично Осира’х.

— Не напълно… все още. — Джора’х се намръщи. — Но не исках хидрогите да разберат намеренията ми. Трябваше да те накарам да повярваш, Осира’х.

— Разумна мярка, макар и напълно ненужна — отвърна начумереното момиче.

Все повече илдирийци и човеци излизаха от руините, сякаш очакваха магът-император да произнесе някаква присъда. А после през тях премина вълна на неспокойство, сякаш облак закрива слънцето. Джора’х се обърна и видя бившия губернатор на Добро. Докторите го бяха превързали, но лицето му беше цялото в синини. В очите му имаше ужас, особено когато погледна към Нира.

Двама стражи крачеха до него, но той не се подпираше на тях. Не искаше да покаже слабостта си пред всички и най-вече пред мага-император. Поклони се официално и каза високо:

— Господарю, ще приема наказанието, което ми наложите. — Огледа се, сякаш все още не можеше да повярва, че лагерът, в който бе вложил живота си, е изгорен до основи. — Семената на тези безредици бяха посети дълго преди Даро’х да заеме поста. Вината не е негова.

Нира се напрегна и Джора’х усети гнева й към Удру’х; присъствието му сякаш я отвращаваше. Осира’х пък се усмихна странно. Магът-император знаеше какво е направил брат му на Нира и не можеше да я вини за реакцията й.

Но все пак… дали губернаторът не беше впримчен в същия капан, заложен от предците им, също като него? Магът-император презираше баща си и Удру’х за плана, който бяха скроили. Искаше незабавно да прекрати експериментите, но след като бе наследил престола, бе разбрал, че това е невъзможно. Може би бе невъзможно и за Удру’х.

— Престъпленията на Добро са започнали преди векове — заяви Джора’х. — Аз не можах да ги спра. Нито баща ми. Нито губернаторът Удру’х. Сега всичко свърши и трябва да се справим с последствията. Хидрогите ме изправиха пред невъзможен избор и трябва да открия изход. Нира, Осира’х, моля ви, върнете се с мен на Миджистра и ми помогнете.

— Искам да дойдат и другите ми деца — каза Нира.

— И аз трябва да дойда, господарю. За да ти помагам. — Гласът на Удру’х беше като квакане.

— Не. Ти ще останеш тук. Хората и илдирийците ще възстановят Добро и ти ще си част от този процес. Аз не мога да те накажа, но те могат. — Бившият губернатор се напрегна, но не каза нищо. Джора’х се обърна към човеците и повиши глас. — От поколения ви карат да изпълнявате нареждания. Сега сами ще вземате решения.

Бившите затворници изглеждаха по-неспокойни и от Удру’х.

— Няма да моля за милост, господарю. — Бившият губернатор се обърна към Осира’х. — Знам какво мислят за мен тези хора и какво ти причиних. Но не съжалявам. Направих това, което се изискваше от мен, за да може илдирийците да оцелеят.

— Предлагам да оставим бившия губернатор да се възстанови, докато ние потушим пожарите и разчистим останките — каза Даро’х. — Това ще ни даде време да помислим. Според мен се проля достатъчно кръв.

Джора’х се обърна към Нира и Осира’х и заговори тихо, със сълзи в очите:

— Време е да ви предложа обещание вместо лъжи. Няма да се предам и няма да пожертвам вашата раса, за да спася моята. — Пое си дъх, сякаш се бореше с това, което трябваше да изрече. Знаеше какво ще се случи, ако се опълчи на хидрогите. Но и осъзнаваше по-лошите неща, които щяха да станат, ако не го направеше. — Помогнете ми да изляза от капана, в който сам се набутах.