Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (24)

22.
Патрик фицпатрик III

Ханзата воюваше, множество КОЛОНИИ В Спиралния ръкав бяха изоставени и беззащитни, а бившата председателка Морийн Фицпатрик не виждаше нищо нередно в това да организира парти. Празненството беше по случай спасяването на внука й от плен и тя бе поканила всички, които смяташе за важни. Също така бе сгълчала Патрик да се стегне и да се преструва, че е щастлив.

Налагаше му се непрекъснато да си припомня, че е изтърпял много по-тежки ситуации.

Когато призна за участието си в унищожаването на скитническия кораб, Морийн го изгледа с недоумение — не заради това, което е направил, а заради това, че изпитва вина.

— Не виждам защо се тревожиш, Патрик. Просто си изпълнявал заповеди. Напоследък Ханзата има много по-големи грижи.

— По-големи ли? Заради този случай скитниците спряха доставките на екти. Точно това ни постави в тази безумна ситуация и допълнително затруднява воденето на истинската война.

— Патрик — отвърна тя снизходително. — Остави политическите машинации и търговските споразумения на експертите. И аз бях на председателския пост. Знам, че нещата съвсем не са толкова черни, както изглеждат в очите на млад идеалист като теб.

— Бях идеалист. Мислех, че знам всички отговори. Но вече помъдрях.

Експертите на Морийн можеха да организират парти и със затворени очи, но тя предпочиташе да доизпипва детайлите лично. Денят беше ясен и слънчев, гостите вече бяха започнали да пристигат. По настояване на баба си Патрик носеше черна униформа с червени копчета и златни еполети, въпреки че вече бе попълнил документи за уволнение.

— Не е нужно да се занимаваме с това сега, Патрик. Генерал Ланиан ще присъства лично, а знаеш, че си му слабост.

Патрик обикаляше с чиния, пълна с недокоснати вкусни хапки, усмихваше се на непознати и приемаше фалшивите им благопожелания. Някакъв дебел бизнесмен с рус мустак и тъмна коса започна да хули „мръсните кланове“, но Патрик хладно го прекъсна.

— Тези хора ни спасиха. ЗВС въобще не провериха дали има оцелели, но скитниците ни прибраха и се погрижиха за нас.

— Но са ви държали като затворник — изсумтя мъжът.

— По-добре, отколкото да ме оставят да умра. Вечно ще съм им благодарен.

Видя Киро Ямейн и предизвикателно облечената Шейла Андез и отиде при тях.

— Храната е страхотна — каза Шейла. — Като малък все такива неща ли ядеше?

Той сведе поглед към ордьоврите.

— Не. Понякога имаше и истинска храна.

— И си се отказал от всичко това за войнишките дажби? — Тя изсумтя. — Винаги съм мислела, че нещо ти хлопа, Фицпатрик.

— Напоследък си станала доста популярна. Всеки път се просълзявам, като чуя за „невероятните ти страдания“ при скитниците. Да не би да са те измъчвали, без останалите да разберем? Не видя ли какво направи ЗВС с базите им? С Рандеву? Според мен те се държаха доста добре с нас, с оглед на обстоятелствата.

— Говориш като хленчещ кретен — сопна се тя. — Просто си падаш по оная готина чернокоса скитничка.

Патрик пренебрегна коментара и се обърна към компютърния специалист.

— Киро, докладва ли какво се случи, когато настрои компитата в корабостроителницата да се разбунтуват?

— Да. Малката ми диверсия се оказа много по-впечатляваща, отколкото планирах. Ако баба ти и ЗВС не бяха пристигнали, цялата база щеше да бъде унищожена.

— Тя беше унищожена, Киро. Ние се измъкнахме, но не знаем колко скитници са загинали. Не се ли притесняваш, че предизвика толкова много разрушения?

— Трябваше да се измъкнем, Фицпатрик — прекъсна го намръщената Шейла. — Не ни оставиха друг избор. Спомни си как убиха Бил Стана.

— Бил беше глупак. И не го убиха скитниците. Загина, защото не можа да измисли свестен план. — Продължи, без да обръща внимание на сумтенето й. — Някой трябва да балансира сензационните ти истории, Шейла. Реших да започна да изнасям публични речи за истината около пленничеството ни. Голяма част от конфликта се дължи на погрешно интерпретирани факти. — Обърна се към Ямейн. — Киро, ако искаш да ме подкрепиш, с удоволствие ще те взема с мен.

Ямейн завъртя глава.

— Съжалявам, Патрик. Помолиха ме да опиша какво съм научил за бойните компита, за да могат да ги подобрят. Това е с приоритет.

Шейла се засмя.

— Сигурно си откачил, ако си мислиш, че ще почна да сипя похвали за скитническото ти гадже!

Патрик се ядоса. От друга страна, знаеше от самото начало, че няма да е лесно.

— Ще го направя сам тогава. Родителите ми са посланици, а баба ми е бивш председател…

Морийн изникна до него.

— Не очаквай подкрепа, ако ще говориш положително за враговете на Ханзата. Ела сега с мен. — Мадам Брадвата го откъсна от събеседниците му и изсъска в ухото му: — Имаш нужда от наставления. Преценките ти са погрешни и си се настроил опозиционно.

— Просто мисля самостоятелно, бабо. Толкова ли е лошо?

— Да — щом не мислиш правилно. Чувал ли си за Стокхолмския синдром? Проявяваш класическите признаци. Скитниците са те пленили, а ти изпитваш съчувствие към тях! Това е неприемливо. Явно ще трябва да те покрием, докато се възстановиш. — Тя го потупа по рамото. — Няма да жаля средства, за да те направя пак стария Патрик.

Избута го към генерал Ланиан. Той беше понапълнял, но все още излъчваше власт и достолепие.

— Генерал Ланиан, внукът ми гореше от нетърпение да ви види!

Патрик не я прекъсна. Не си струваше. Някога бе служил с гордост като адютант на командира на Земните въоръжени сили и въобще не бе помислял да поставя под съмнение заповедите му.

Ланиан се здрависа енергично.

— Командир Фицпатрик, липсва ми времето, когато бяхте мой адютант. Не трябва да го казвам, но съжалявам, че ви поверих командването на манта. Ако не бяхте изчезнали при Оскивъл, все още щяхте да сте на старата длъжност. Всъщност, млади човече, веднага щом се възстановите, ще ви взема отново при мен, да ми помагате с цялата бюрократична бъркотия.

— Съжалявам, генерале, но вече подадох документи за уволнение от ЗВС. Ще се посветя на други дела.

Ланиан го погледна изненадано.

— Прибрахте се едва преди четири дни. Все още не сте си починали, така че е рано за толкова важни решения. Възстановете се и ще поговорим пак, щом сте готов.

Патрик знаеше, че може да няма друг шанс, и заговори бързо:

— Сър, спомняте ли си как заловихме един товарен скитнически кораб по време на патрул?

Лицето на генерала не трепна.

— Опасявам се, че не помня подобно нещо.

— Наистина ли? Заловихме кораба и конфискувахме товара екти. Името на капитана беше Рейвън Камаров, от известен скитнически клан. — Той присви очи. — Вие заповядахте да унищожим кораба.

Лицето на Ланиан се вледени.

— Не, господин Фицпатрик. Нямам спомени за такова нещо. Нито пък вие.

Патрик кипна. И тъкмо да повиши глас и да разобличи генерала пред всички, се приближи някакъв офицер.

— Генерал Ланиан, възникнала е спешна ситуация.

Ланиан примигна и изведнъж сякаш се притесни.

— Какво има?

Офицерът снижи глас, но не достатъчно.

— Бойните компита, сър. Изглежда, има някаква неприятност с тях. — Огледа стаята и явно позна Ямейн. — Докторе! Вашето експертно мнение ще ни е от полза. Транспортът е готов. Ще ни придружите ли?

Морийн се усмихна и размаха ръце, за да прекъсне надигащото се объркване.

— Дългът зове! Не е лесно да си главнокомандващ на Земните въоръжени сили. Няма от какво да се притеснявате обаче, повярвайте ми.

Генералът хвърли кос поглед на Патрик и тръгна след офицера. Ямейн се повлече след тях.