Решат Нури Гюнтекин
Листопад (34)

Епилог

След като напусна Адапазаръ Али Ръза бей не се прибра у дома. Известно време обикаля като бездомниците — няколко дни тук, няколко там, после другаде. Като наближи зимата, се разболя; лявата му ръка, също и левият крак съвсем се парализираха. С помощта на един познат отпреди години бе настанен в болница. Но не остана задълго. Един ден Хайрие ханъм и Лейля пристигнаха с автомобил в болницата. Плачейки на глас, се хвърлиха на врата на Али Ръза бей.

— Татко, за нищо на света няма да те оставим тук — каза Лейля.

— Али Ръза бей, не се опъвай повече, ела, нека и аз реша какво да стане — примоли се Хайрие.

Тези молби започнаха да отпускат нервите му. Ала притеснението на Хайрие ханъм, че мъжът й ще се заинати, нямаше основание. Старостта и болестта бяха променили волята и нервите му, съпротивителните му сили бяха пресъхнали. Той никак не се учуди, че жена му и дъщеря му са облечени толкова изискано, а беше зает да се радва като дете, че ги вижда отново, и макар съвсем да заваляше, напоследък се мъчеше да им обясни нещо, плачеше без сълзи, сякаш хълцаше и от гърлото му се отронваха сухи хрипове.

Хайрие ханъм бе дала под наем къщата на улица „Долап“ и заедно с Айше се бе нанесла при Лейля в апартамента й в Таксим. Понеже адвокатът на Лейля се отбиваше едва веднъж седмично, и то ако успее да се измъкне от жена си, горкото момиче живееше сам — само с едно слугинче. Иначе положението на Лейля бе много добро. Богатият адвокат й даваше всеки месец около няколкостотин лири. Но детето бе толкова неопитно, че не успяваше да ги използва пълноценно.

Сега, слава Богу, майка й бе поела управлението на разходите и срещу единия сит стомах вършеше всичко като безупречна икономка.

В същия апартамент бяха приготвили една слънчева стая за Али Ръза бей с изглед към морето. При това спокойствие и добрата храна старият човек се възстанови бързо. Обикаляше из апартамента с бастуна си и без да обръща внимание на пелтеченето си, учеше папагала на Лейля да говори.

Понякога дори се присъединяваше към увеселенията, които адвокатът от време на време организираше в чест на някой свой приятел, като току отиваше в модерната кухня да помага на Хайрие ханъм, която приготвяше пикантни мезета, или току се впускаше с вече петнайсетгодишната Айше да сервира питиетата. След настоятелните покани на гостите се случваше дори да имитира някакъв танц с дамите и така да развесели цялата компания.

Когато се отегчаваше в апартамента, го обличаха в елегантни дрехи и го извеждаха на разходка с кола на чист въздух.

В такива дни Али Ръза бей бе радостен като дете в празнични дрехи, качило се в празнична люлка. Само се молеше понякога сред тълпата на улицата да не се окаже очи в очи с някой стар приятел от кафенетата…