Робърт Хайнлайн
Отвъд залеза (25) (Животът и любовите на Морийн Джонсън
(Мемоари на една леко нередовна жена))

XXV.
Прераждане в Буундок

Когато се събудих и Тамара ме прегърна, имах големи проблеми с това, да повярвам изобщо на нещо… особено на идеята, че Теодор е жив и здрав. Щом най-после й повярвах (на Тамара не можеш да не повярваш), ме смаза скръбта от това, че вече е твърде късно, твърде късно!

Тамара се опита да ме успокои, но възникна езиков проблем — тя не е лингвист, говори само на развален английски, а пък аз не знаех и дума на галакта. (Тя беше репетирала най-внимателно първите си думи към мене.)

Тамара изпрати да повикат дъщеря й Ищар. Тя ме изслуша, поговори ми и най-накрая успя да ми набие в главата, че нямало никакво значение, че съм на сто години — щели да ме подмладят.

Бях чувала за подмладяването от Теодор — много отдавна. Но и през ум не ми беше минавало, че ще го приложат и на мене.

И двете ми го повториха безброй пъти. Ищар ми рече:

— Мамо Морийн, аз съм горе-долу два пъти по-стара от тебе. За последен път ме подмладяваха преди осемдесет години. Да ти се виждам сбръчкана? Не се притеснявай от възрастта си нямаш никакви проблеми. Веднага започваме с тестовете ти съвсем скоро пак ще бъдеш на осемнайсет. Според мене след месеци, а не след две-три години, както е с наистина тежките случаи.

Тамара закима усилено.

— Това вярно. Ищар верни думи казала. Аз четири века. Умирала аз — тя потупа корема си. — Сега тука бебе.

— Да — съгласи се Ищар, — от Лазарус. Бебе, чиито гени стъкмих аз и накарах Лазарус да направи, преди да замине да те спасява. Не можехме да бъдем сигурни, че ще се върне — тези негови пътувания са винаги рисковани — и макар че имам спермата му на съхранение, предпочитам тя да е прясна. Ти също, мамо Морийн добави тя. — Надявам се, че ще ни дариш с още много-много бебета. Според нашите изчисления уникалните си гени Лазарус дължи най-вече на тебе. Няма нужда сама да раждаш бебетата — приемните майки ще се редят на опашка за честта да родят бебе от мама Морийн. Освен ако не предпочиташ да ги раждаш сама.

— Искате да кажете, че мога?

— Естествено. След като те направим отново млада.

— Тогава ще раждам! — поех си дълбоко въздух. — От… от четирийсет и четири години — според мене са толкова. Четирийсет и четири години са минали, откакто бях за последен път бременна. Въпреки че винаги съм имала желание — замислих се. — Възможно ли е да отложим срещата с Теодор… с Лазарус, както го наричате, за малко? Възможно ли е да ме подмладите, преди да го видя? Направо се ужасявам от мисълта да ме види такава. Стара. Не такава, каквато ме е познавал.

— Разбира се. При подмладяването винаги действат и емоционални фактори. Ние правим всичко, от което клиентът има нужда, за да се почувства щастлив.

— Бих искала да не ме вижда, докато не започна да изглеждам що-годе като тогава.

— Готово.

Помолих да видя снимка на Теодор-Лазарус. Оказа се подвижна холограма, почти стряскащо подобие на живия човек. Знаех, че ние с Теодор си приличаме толкова, че можехме да минем за брат и сестра — това беше първото нещо, което татко бе забелязал в него. Но сега се стреснах.

— Ама това е синът ми!

Холограмата изглеждаше точно като сина ми Удроу — моето лошо момче, вечния ми любимец.

— Да, той ти е син.

— Не, не! Искам да кажа, че капитан Лазарус Лонг, когото познавах като Теодор, изглежда като одрал кожата на… извинете, като брат близнак на сина ми Удроу Уилсън Смит. Не бях се усетила. Разбира се, по време на кратковременното ми познанство с капитан Лонг синът ми Удроу Уилсън беше само на пет години; тогава те не си приличаха — или поне никой не би го забелязал. А когато Удроу порасна, е заприличал на далечния си потомък. Странно. Усещам, че съм трогната.

Ищар погледна към Тамара. Размениха си няколко думи на непознат за мене език. Но долавях тревога в гласовете им.

— Мамо Морийн — каза Ищар сериозно, — Лазарус Лонг е твоят син Удроу Уилсън.

— Не, не — възразих аз: — Видях Удроу само преди месеци. Той беше на… ъ-ъ… шейсет и девет години по това време, но изглеждаше много по-млад. Изглеждаше точно като капитан Лонг на тази снимка — приликата е невероятна. Но Удроу си е там, в XX век. Знам.

— Да, там е, мамо Морийн. Искам да кажа, беше, макар че Елизабет ми разправя, че двете граматически времена са равнозначни. Удроу Уилсън Смит е израснал през XX век, прекарал е по-голямата част от XXI-ия на Марс и Луната, през XXII-ия се е върнал на Земята и… — Ищар млъкна и вдигна поглед. Тийна?

— Кой потърка лампата ми? Какво ще искаш, Иш?

— Помоли Джъстин за разпечатка на английски на мемоарите, които той подготви за Старшия, ако обичаш!

— Няма нужда да молим Джъстин — в гушата ми са. На страници ли ги искаш или на свитък?

— На страници, мисля. Но, Тийна, нека Джъстин ги донесе за него ще е чест и радост.

— Че за кого няма да е? Мамо Морийн, държат ли се както трябва с тебе? Ако не, само ми кажи — цялата работа тук я върша аз.

След малко влезе един мъж, който обезпокоително ми напомняше за Артър Симънс. Но приликата беше само обща в съчетание с подобен характер. Джъстин Фут носеше папка. Когато Ищар го представи, като че ли му стана доста неловко — толкова се вълнуваше от срещата с мене, че като че ли щяха да му се подкосят краката.

Хванах ръката му.

— Моята скъпа пра-правнучка, Нанси Джейн Харди, се омъжи за едно момче на име Чарли Фут — около 1972 г., мисля ходих на сватбата й. Чарли Фут пада ли ти се някакъв роднина?

— Той е мой прародител, майко Морийн. Нанси Джейн Харди е родила Джъстин Фут Първи в навечерието на новото хилядолетие, на 31 декември 2000-та година според Грегорианския календар.

— Наистина ли? Значи Нанси Джейн доста дълго е участвала в играта! Тя беше кръстена на прабаба си, първородната ми дъщеря.

— Така пише и в архивите. Нанси Айрини Смит Уедърал, твоята първородна дъщеря. Моя прародителка. А аз съм кръстен на тъста на Нанси, Джъстин Уедърал — Джъстин говореше отличен английски със странен акцент. Бостънски?

— Значи аз съм ти баба — в някаква степен. Така че целуни ме, внуко мой, и престани да се държиш така изнервящо официално — нали сме си рода.

Той се отпусна, после ме целуна силно по устата — хареса ми. Ако си нямахме компания, нещата можеха и да се развият той наистина ми напомняше за Артър.

След това добави:

— Аз съм твой внук и потомък на Джъстин Уедърал и по друга линия, бабо. Чрез Патрик Хенри Смит, когото си родила на 7 юли 1932 г.

И двете, Ищар и Тамара, изглеждаха озадачени. Джъстин ми рече:

— Извинявай, бабо Морийн — и им заговори на онзи, другия език. После добави: — Тук концепцията за незаконното бащинство не е известна; резултатът от едно съвъкупление е или генетически задоволителен, или незадоволителен. Идеята, че едно дете би могло да бъде обявено извън закона според гражданския си статут, е много трудна за обясняване.

Тамара отначало изглеждаше сащисана, когато Джъстин й обясни какво е „копеле“, а след това се разкикоти. Ищар просто погледна сериозно. После пак каза нещо на Джъстин на галакта.

Той я изслуша, след което се обърна към мене:

— Доктор Ищар казва, че е жалко, че само веднъж си приела да имаш дете от друг баща. Тя се надява да родиш още много-много деца — всичките от различни бащи. Иска да каже, след като те подмладят.

— След това — повторих аз. — Но го чакам с нетърпение. Джъстин, носиш ли ми книгата?

 

 

Книгата беше озаглавена „Животите на Лазарус Лонг“ с подзаглавие „Животите на висшия член на Хауардовите семейства (Удроу Уилсън Смит — Лазарус Лонг — ефрейтор Тед Бронсън — много други имена) — най-старият от човешката раса…“.

Не припаднах. Вместо това аха-аха да получа оргазъм. Ищар, донякъде запозната с обичаите на времето и мястото, откъдето идвах, се беше поколебала да ми съобщи, че любовникът ми от 1918 г. всъщност ми е син. Но тя не можеше да знае, че никога не се бях чувствала ограничена от идеите на моя род и че идеята за кръвосмешението ме притеснява, колкото и някой котарак. И наистина, най-голямото разочарование в живота ми беше моята неспособност да накарам баща ми да приеме онова, което толкова желаех да му дам — от деня на първата ми менструация до деня, в който го загубих.

 

 

Все още нищо не съм успяла да направя с разкритието на Лизи Борден, че градът, в който се намирам, е Канзас сити. Или по-точно една от неговите пермутации. Според мене не съм в някоя от вселените, патрулирани от Корпуса на времето, макар че не мога да бъда сигурна. Досега онова, което съм видяла от града, е онова, което се вижда от балкона на ложата на Комитета за естетично изтриване.

Да, географията си е тази. На север оттук, на около петнайсет километра, е острият завой на река Мисури.

По средата се издига високата кула на Военния мемориал, която не може да се сбърка с нищо… но в тази вселена това не е военен мемориал; това е Свещеният фалос на Великия осеменител.

Единственият път, когато съм излизала тук на открито, беше нощта на Фиеста де Каролита… и тогава видях само големия парк, където се провеждаше фиестата (парка „Суопи“?) с много огньове и фойерверки, с безброй маскирани и нашарени тела и най-невероятния групов секс, за който съм чувала — дори и Рио не можеше да се мери с това. И сборище на вещици, но такова можете да видите навсякъде, ако вдигнете Знака и знаете Думата (и мене ме бяха примамили през 1976 г. в Санта Фе на ритуала Уика).

Ала е доста забавно да наблюдаваш нещо подобно да става пред хора през единствената нощ на годината, когато на никой няма да му направи впечатление, че си облечен като за вещерско сборище, а странното поведение си е нормата на деня. Ама че номер!

Би ли могла това да е собствената ми времева линия — от времето на управлението на Пророците? (XXI век горе-долу…) фактът, че знаят за Санта Каролита, прибавя известна допустимост към идеята, но това не съвпада много добре с никакви документи, които бях чела за Америка от времето на Пророците. Доколкото знам, Времевият корпус не поддържа офис в Канзас сити през XXI век по втора времева линия.

Ако можех да си наема хеликоптер и пилот, щях да претърся на осемдесет километра южно оттук и да се опитам да намеря Тийбс, където съм се родила. Ако го откриех, това щеше да ме свърже с реалността. Ако не го намерех, това би ми подсказало, че след малко някакви припрени медицински сестри ще ме изкарат от усмирителната риза и ще ме нахранят.

Ех, ако имах пари. Ако можех да се измъкна от тези вампири. Ако не ме беше страх от прокторите на Върховния епископ. Ако не си мислех, че щом се опитам да избягам, ще ми съдерат задника от стрелба.

Лизи беше обещала да ми купи каишка и нашийник за Пиксел. Не за да го разхождам на каишка (невъзможно!), а за да отнесе съобщението. Онзи канап, дето го бях вързала на врата му последния път, очевидно не вършеше работа. Може и да е разкъсал листчето или да е скъсал канапа.

 

 

Ищар определи време от седемнайсет месеца след пристигането ми в Буундок за среща с хората, които имаха нещо общо със спасяването ми през 1982 г.: Теодор-Лазарус-Удроу (налага се да мисля за него като за три лица в едно — нещо като Троицата), неговите сестри клонинги Лапис Лазули и Лорелай Лий, Елизабет Андрю Джаксън Либи Лонг, Зеб и Дийти Картър, Хилда Мей и Джейкъб Бъроуз и два разумни компютъра, които управляваха кораби — Веселият измамник и Дора. Ищар беше уверила Хилда и мене, че седемнайсет месеца са достатъчни, за да ме направят отново млада.

Ищар ме обяви за готова само след петнайсет месеца. Не мога да ви дам подробности около подмладяването ми, защото по онова време представа си нямах за тях — не и преди да ме приемат за стажант-техник години по-късно. Преди това се бях превърнала в буундокския еквивалент на военна медицинска сестра и доктор по медицина. В болницата на медицинската школа и в клиниката по подмладяване използват един наркотик, който се казва „Лета“ и им позволява да творят с пациентите си ужасии, които после не се помнят. Така че нямам спомен за лошите дни от подмладяването си, а само за приятните, мързеливи дни, по време на които четях мемоарите на Теодор, редактирани от Джъстин… и забелязах автентичния подход на Уди: разказвачът лъжеше винаги, когато му се прииска.

Но беше завладяващо. Теодор наистина бе имал морални скрупули относно съвъкупяването с мене. Мили Боже! Можете да извадите едно хлапе от Библейския пояс, ала Библейския пояс от хлапето — никога. Дори и векове по-късно, след като си се запознал и с други, често по-добри култури, които изобщо не приличат на Мисури.

Едно нещо в тези мемоари ме накара да се гордея със своя „палав“ син: той като че ли никога не беше способен да изостави съпруга и дете. Според мене голяма част от загниването, което доведе до упадъка и рухването на Съединените щати се дължеше на мъже, които бягат от дълга си към бременните жени и малките деца. Затова ми се прииска да простя на моето „лошо момченце“ всичките слабости, тъй като никога не беше изневерил на основната си добродетел. Мъжкарят трябва да е готов да живее и да умре за своята женска и техните малки… иначе той е нищо.

Удроу, макар и в доста отношения да си беше егоист, издържа този тест.

Много се зарадвах като разбрах колко силно е искал тялото ми Теодор. Тъй като и мене ме мъчеше изгарящо желание по него, доказателството, че и той ме е искал също толкова силно, ме стопли. По онова време никога не съм била сигурна (разгонената жена може да бъде ужасна глупачка), а с отминаващите години вярвах все по-малко. Ала доказателството беше тук: с отворени очи той беше вкарал главата си в устата на лъва заради мене — само заради мене беше заминал да се бие във война, която не е негова… и му бяха „гръмнали задника“, както се изразяваха сестрите му.

В добавка към мемоарите на Лазарус четох и книги по история, които ми даде Джъстин. Освен това научих галакта по метода „цялостно потопяване“. След първите ми две седмици на Буундок помолих вече никой около мене да не говори английски, помолих Тийна за изданието на мемоарите на Теодор на галакта и ги препрочетох на техния език. Скоро вече говорех спокойно галакта и започвах да мисля на него. Галакта е произлязъл от испанглийския — спомагателния език, започнал да се използва за търговски и инженерни цели в двете Америки през XX век. Изкуствен език, оформен чрез вземане като речников запас на общите думи в испанския и английския и манипулирането на този речник според латиноамериканската граматика, донякъде опростена за улеснение на англоговорещите.

По-късно Лазарус ми разказа, че испанглийският бил приет за официален език на космическите пилоти още по времето на Космическия закон за предпазните мерки, когато всички космически пилоти с лиценз са работели за „Спейсуейс ООД“ или за някое друго подразделение на „Хариман индъстрийз“.

 

 

„Винаги съм искал да живея в свят по проект на Максфийлд Париш — и сега живея!“ Тези думи са началото на дневника, който започнах да си водя скоро след като се подложих на подмладяване, за да опазя мислите си след сблъсъка с културния шок, който изживявах, след като физически ме бяха извадили от Смахнатите години на Телус Примус и ме бяха пуснали в почти Аполоновата култура на Телус Терциус.

Максфийлд Париш беше един романтичен художник от моето време и място (1870–1966), който използваше реалистичен стил и техника, за да рисува свят, по-красив от всички, които някой някога е виждал — свят на забулени в облаци кули, прекрасни момичета и планински върхове, от които ти спира дъхът. Ако „Синьото на Максфийлд Париш“ не ви говори нищо, идете в музея на Британския институт и разгледайте колекцията там, „открадната“ чрез копия, направени с пантограф, от музеите на XX век по източното крайбрежие на Северна Америка от една частна мисия на Корпуса на времето, платена от старейшината Лазарус Лонг — подарък за сто двайсет и петия рожден ден на майка му и в чест на сребърната им сватба.

Да, моят син палавник Удроу се ожени за мене — съсъпругите му и неговите братя съпрузи успяха да го навият в резултат на това, че навиха мене — с квалифицирано мнозинство. Удроу беше взел три от жените си, двете си клонинг-сестри и Елизабет, която, преди да се превъплъти в жена, е била Андрю Либи.

По онова време (4324-та галактическа) семейство Лонг се състоеше от седмина възрастни: Айра Уедърал, Галахад, Джъстин Фут, Хамадриад, Тамара, Ищар и Минерва. С Галахад, Джъстин, Ищар и Тамара вече се запознахте; Айра Уедърал представляваше изпълнителната власт на правителството на Буундок, доколкото имаше такова; Хамадриад му беше дъщеря и очевидно бе сключила договор с дявола; Минерва беше стройна дългокоса брюнетка, която имаше почти двувековна кариера като административен компютър, преди с помощта на Ищар да стане от плът и кръв.

Избраха Галахад и Тамара, за да ми предложат брак.

Нямах планове да се омъжвам. Бях се омъжила веднъж „докато смъртта ни раздели“, но се оказа, че този брак бил доста по-малотраен. Бях много щастлива, че живея в Буундок, преливах от щастие, че пак съм млада, и чаках с нетърпение и почти непоносима радост отново да бъда в прегръдките на Теодор. Но брак? Защо да изричаме клетви, които обикновено престъпваме?

Галахад ми рече:

— Мамо Морийн, тези клетви няма да бъдат престъпени. Ние просто си разменяме клетви да се грижим заедно за децата си — да ги храним, мием, бием, обичаме и учим, каквото ще да става. Повярвай ми, така е най-добре. Омъжи се за нас още сега и после се разберете с Лазарус. Ние си го обичаме, но си го познаваме. При спешен случай Лазарус е най-бързата пушка на галактиката. Но дай му някакъв дребен човешки проблем и той има да се мотае и да се опитва да го погледне от всички страни, за да намери идеалния отговор. Затова единственият начин да спечелиш спор с Лазарус е да го поставиш пред свършен факт. Той ще се върне у дома след няколко седмици — Ищар знае точния час. Ако те завари омъжена за семейството и вече бременна, той просто ще млъкне и ще се ожени за тебе самостоятелно. Ако ти го искаш.

— Като се омъжвам за всички вас, не се ли омъжвам и за Лазарус?

— Не е задължително. Хамадриад и Айра са били членове на групата, основала нашето семейство. Но трябваше да минат няколко години, преди Айра да признае, че няма причини да не се ожени за собствената си дъщеря — Хамадриад просто се усмихваше и го чакаше. После проведохме специална венчална церемония само за тях двамата и да знаеш какъв купон стана! Честно, мамо Морийн, нашите отношения са много гъвкави — единственото неизменно нещо е, че гарантираме бъдещето на всички бебета, които ни родите вие, малки хубави разхайтени женички. Дори и не питаме откъде са се взели… защото на някои от вас тези неща им се губят.

Тамара го прекъсна, за да ми каже, че Ищар следи тези неща.

(Галахад си пада шегобиец. Тамара не знае как да се шегува. Но тя обича всички.) Така че по-късно същия ден им се заклех сред прекрасната градина — плаках и се смях и всички те ме докосваха и целуваха, Айра подсмърчаше, Тамара се усмихваше, а по лицето й се стичаха сълзи и всички изрекохме „да!“ заедно. Всички те ме разцелуваха и знаех, че са мои и аз съм тяхна — завинаги, амин.

Забременях веднага, защото Ищар така го беше изчислила, че сватбата ни да съвпадне с овулацията ми — Айра и Ищар бяха измислили всичко предварително. Когато родих това момиченце след обичайния период на износване, когато се чувстваш ту като крава, ту като кралица, попитах Ищар кой е бащата на детето. Тя ми рече:

— Мамо Морийн, това дете е от всичките ти съпрузи — няма нужда да знаеш. Като родиш още четири-пет, ако все още те интересува, ще ти кажа кое от кого е.

Не попитах втори път.

И така, когато Теодор се върна, вече бях бременна, което мене ме устройваше идеално… тъй като от минал опит знаех, че ще ме поздрави по-сърдечно и няма да е толкова напрегнат, ако е сигурен, че ще се съвъкупи с мене само от любов — и заради насладата. Не с цел продължение на рода.

Така си и беше. Но се започна с един купон, на който Теодор направо припадна. Хилда Мей, водач на отряда със специална задача, който ме беше спасил, бе устроила празненство-изненада за Теодор и ме представи пред него, облечена с костюм, който за него съдържаше много символика — чехли с високи токчета, дълги чорапи, зелени жартиери — а по това време той си мислеше, че още се намирам в Албъкърки две хиляди години по-назад и все още имам нужда да бъда спасена.

Хилда нямаше намерение да причинява такъв силен шок на Теодор — тя го обича и по-късно се омъжи за него и за всички нас заедно със своя съпруг и семейство. В тялото си на елф Хилда няма и една подла костица. Когато Теодор припадна, тя го улови или поне се опита. Той не се удари и купонът продължи така, че сигурно това празненство е било едно от най-хубавите, откакто Рим е изгорял. Хилда Мей има и много други таланти — и в леглото, и извън него — но тя е най-добрият организатор на купони в целия свят.

Преди две-три години Хилда беше генерален директор на най-големия купон, който се е провеждал някога някъде: Първата стогодишна конвенция на Междувселенското общество за есхатологичен пантеистичен солипсизъм на многобройното его.

Бяха надошли гости от дузина вселени. Получи се чудесно празненство, а няколкото души, убити в игрите, отидоха право във Валхала — видях ги как заминаха. На този купон семейството ни се сдоби с още няколко съпрузи и съпруги — особено Хейзъл Стоун, известна също и като Гуен Новак. Тя ми е също толкова скъпа, колкото Тамара и доктор Джубал Харшо — единственият мой съпруг, към когото се обръщам, когато имам нужда от съвет.

 

 

Точно към Джубал се обърнах след много години, когато открих, че въпреки всички чудеса на Буундок и Терциус, и всичката обич и щастие, които получавах като любим член на семейство Лонг, въпреки удовлетворението от изучаването на наистина високоразвитата терапия на Терциус и Секундус, въпреки че най-после се обучавах на най-хубавата от всички професии — подмладител, нещо ми липсва.

Никога не бях преставала да мисля за баща си — през цялото време ми липсваше и сърцето ме болеше.

Замислете се над следните факти:

1) Либи бе възкръснал след смъртта си — от труп студен се беше преродил в жена.

2) Мене ме бяха спасили от сигурна смърт — когато камион с осемнайсет гуми прегази човек с моя размер, събират останките с попивателна.

3) Полковник Ричард Кембъл беше два пъти спасяван от сигурна смърт и бяха променили историята, просто за да се успокои душата му, защото имаха нужда от неговите услуги, за да спаси компютъра, който бе водил Лунната революция по времева линия три.

4) Самият Теодор беше безследно изчезнал в битка и бе прекършен на две от картечен огън… ала го бяха спасили и възстановили, без да му остане и един-единствен белег.

5) Баща ми също беше „безследно изчезнал“. Военновъздушните сили докладваха, че е изчезнал, без да посочат никакви подробности.

6) В мисловния експеримент, наречен „котката на Шрьодингер“, учените или философите, или метафизиците, които са го поставили, поддържат, че котката не е нито мъртва, нито жива, а просто мъгла от вероятности, докато някой не отвори кутията.

Не го вярвам. Според мене и Пиксел няма да го повярва.

 

 

Но… дали баща ми е жив? Или е мъртъв? Там, в XX век?

Така че говорих с Джубал за това.

— Не мога да ти кажа — рече той, — мамо Морийн. Много ли ти се иска баща ти да е жив?

— Повече от всичко на света!

— Достатъчно, за да рискуваш? Живота си? И още по-зле възможността да се разочароваш? Да знаеш, че вече няма никаква надежда?

Въздъхнах дълбоко.

— Да. Всичко това.

— Тогава се присъедини към Корпуса на времето и се научи как се правят тези неща. След няколко години — от десет до двайсет, предполагам — ще си способна да си съставиш интелигентно мнение.

— Десет-двайсет години!

— Може и повече да са. Но най-прекрасното нещо в манипулациите с времето е, че винаги има време в изобилие и никога няма нужда да бързаш.

 

 

Когато казах на Ищар, че искам да си взема безсрочна отпуска, тя не ме попита защо. Просто ми каза:

— Мамо, от известно време знам, че не си щастлива с тази работа — чаках сама да го откриеш.

Целуна ме.

— Може би през следващия век ти наистина ще усетиш, че си призвана за тази работа. Няма нужда да бързаме. Междувременно бъди щастлива.

Така че около двайсет години по личната ми времева линия и почти седем години според времето на Буундок ходех там, където ми наредят, и докладвах за онова, което ми бяха наредили да разследвам. Никога като боец. За разлика от Гретхен; майор Гретхен е едра, силна и яка валкирия и й се носи славата, че носи внезапна смърт — със или без оръжие.

Битките не са за Морийн. Но Корпусът на времето има нужда от всякакви хора. Талантът ми за езици и любовта ми към историята ме правят подходяща да ме изпращат да „проучвам Земята ханаанска“ — или Япония през трийсетте години — или която и да е там страна или планета, която трябва да се проучва. Понякога и единственият ми друг талант също влиза в работа.

Така че за двайсет години практика и известна предварителна изследователска работа по времева линия две, втора фаза на Постоянната война, си взех свободен уикенд, купих си билет за времево-пространствения автобус на „Бъроуз-Картър“, който спираше по разписание в Ню Ливърпул през 1950 г., с намерението да проуча историята на войната от 1939–1945 г. малко по-отблизо. Хилда беше развила процъфтяваща търговия на черно през всички вселени — една от компаниите й осигуряваше услуги по разписание на изследваните времеви линии и планети за някои приблизителни дати — ако платите, ви се предоставя и точна дата по избор.

Шофьорът тъкмо беше обявил: „Следваща спирка — Ню Ливърпул, Земя Прима, 1950-та, времева линия две! Не си забравяйте багажа!“ — и се чу силен шум, автобусът занесе, един стюард рече: „Авариен изход — оттук, моля“, някой ми натика в ръцете бебе, имаше много дим и видях мъж с окървавен чукан на мястото на дясната му ръка.

Сигурно съм припаднала, защото не помня какво стана после.

Събудих се в едно легло с Пиксел и един труп.