Дамян Дамянов
Аз съм пешакът, бавният и куцият

На Цветан Николов

Аз съм пешакът — бавният и куцият —

Сред тази свръхмоторизирана вселена.

От кораба космичен до каруцата

Ме изпреварва всичко. Хвърля буците.

И, ще — не ще, запраща ги по мене.

 

Но що от туй! Нали затуй са „лудите“

Сред толкова нормални, та те само

С усмивчица да сбират всички удари,

От камъните му да вдигат чудния

И приказен, и всечовечен замък!

 

Ах, оправдани или пък измамени

Ще си останат белезите свидни?

По дяволите! Още буци, камъни!

Материал — от тях, от мене — замъка!

Дали ще го измайсторим? Ще видим.

 

Аз съм пешакът, свикнал на моторите…