Дамян Дамянов
Аз трябва да работя всеки ден!

Аз трябва да работя всеки ден!

Работи ми се — не работи — трябва!

Закон. Повеля. Смисъл съкровен.

И — хляб. И — нещо повече от хляба.

Тъй както някой — с чук, а друг — със плуг,

С мотика — трети, много или малко

Един — с едно, а пък със друго — друг,

Така и аз — със своята писалка.

Какво ли ще измайсторя, не знам.

Дали ще го измайсторя? Едва ли.

Но знам и друго: трябва аз да дам

На всички, дето всичко са ми дали.

Живот е туй: дадеш ли му — даде.

А да го върнеш, нужен е труд къртов.

О, труд свещен, без тебе — закъде?

Бе тебе ли осъмна някой ден,

Ще бъда първият събуден мъртъв!