Карл Май
Блудния син (20)

Глава 20
Вилхелм Хайлман на лов за престъпници

Какво се беше случило? Старият въглищар Хендшел беше оставил зад себе си планинската гора, без да обърка пътя. Денят беше настъпил, когато видя отпред най-близкото селище, и още рано сутринта на хоризонта изплува Лангенщат. Ето, че насреща му се зададе един напет млад мъж, който го огледа внимателно и после вежливо попита:

— Прощавайте, познавате ли планинската гора там горе?

— Да — отвърна старият малко учудено. — Дори живея там, защото съм въглищар.

— По дяволите! — възкликна младият мъж. — Значи съм попаднал точно на подходящия човек! Чуйте, при вас лежи един пленник, нали?

Старият колебливо потвърди.

— Това се нарича Провидение на небето! В такъв случай вие със сигурност сте кръстникът Хендшел, за когото ми разказа Магда! Аз се казвам Вилхелм Хайлман, годеник съм на Магда Вебер.

— Нашата Магда се е сгодила? Каква изненада! Тъкмо съм на път за кумеца Вебер, за да го предупредя…

— Да не би за „племенника“ от Америка? — попита Хайлман бързо.

— Как, вие знаете… ти знаеш вече? Към годеника на Магда естествено мога да се обръщам на „ти“!

Хайлман кимна.

— Никой нищо не подозира. Само аз не успях да се отърва от подозрението, че с „американеца“ нещо не е наред. Той отговаря до косъм на описанието на Краля на контрабандистите, което ми дадоха в столицата. Освен това сведенията му за Тексас бяха толкова мъгляви, че още повече подсилиха моето подозрение. И тъй, отидох до близкия полицейски участък, но там чух, че раненият Науман бил пренесен в някаква въглищарска колиба в планините. Детектив Арнд също възнамерявал да отиде дотам и потеглил да си изясни нещата.

— Сега можеш да си спестиш пътя — извика въглищарят. — Вашият гост действително е търсеният контрабандист и убиец Науман. Аз го познавам много добре, защото изкара седмици наред на подслон при мене под фалшивото име Хирш. По това време си причини рана на опакото на дясната ръка, която и досега не му е съвсем заздравяла. Нещастникът в моята колиба обаче няма на десницата си такава рана! Аз щях да си замълча за работата, за да не бъда подведен под отговорност от полицията като недоносител. Ама сега Науман прибави към своите злодеяния и опит за убийство, а над моя кумец Вебер витае голяма опасност. При това положение просто бях длъжен да дойда. Какво ще правим сега?

— Най-напред ще отидем в кметството, за да си подсигурим „официална“ помощ.

Двамата различни по възраст мъже забързаха към Лангенщат. В кметството Хайлман попита за кмета. Той реагира недоволно за причиненото му безпокойство. Но физиономията му се разведри, когато Вилхелм се представи като бъдещ зет на резбаря Вебер.

— Нашето кметство притежава няколко красиви дърворезби на Вебер и е много тъжно, че с осакатяването си той вече не може да упражнява тази професия. С какво мога да ви помогна?

Хайлман описа с кратки думи положението на нещата и изложи своето подозрение, което се бе потвърдило с пристигането на въглищаря Хендшел. Кметът го изслуша с нарастващо напрежение. Събитие от такова естество беше прецедент в неговото малко, мирно градче.

Посъветваха се по кой начин най-добре да изобличат Краля на контрабандистите. Хайлман щеше да се върне непринудено в къщата на Вебер. По време на обеда един полицай щеше да се появи в дрехите на някакъв калфа, за да сложи окончателно край на машинациите на Науман. Същевременно няколко жандарми щяха да обкръжат къщата на Вебер.

Хайлман се върна за радост и немалка изненада на Магда, която смяташе, че се намира на път за кръстника. Вилхелм я информира скришом за развитието на нещата и взетите мерки.

Стана време за обяд и „племенникът“ бе повикан да слезе от своята мансарда. Той дойде във всекидневната и зае място край масата. Разговорът бе все така оживен. Естествено, се очакваше, че пътувалият надалеч племенник има още много какво да каже и също така много неща ще иска самият да узнае. В един момент на вратата се почука.

— Влез! — каза татко Вебер.

Един калфа влезе в стаята, бедно, но чисто облечен, и попита учтиво дали случайно не им е останало малко ядене.

Домакинът промърмори нещо, но Магда го прекъсна на думата:

— Татко, ние не сме изяли всичко. Щом този човек е гладен, нека седне при нас. Ще стигне за всички.

Баща й се съгласи и направи място на непознатия, който седна на стола с маниера на благовъзпитан човек. Беше му сервирано. „Американецът“ се ядоса, че му бе наложен някакъв си скитник за сътрапезник. Ето защо даде воля на недоволството си:

— Нима просията в тази страна не е забранена?

— Разбира се, уважаеми хер! — отговори „калфата“ скромно. — Но когато човек не го превръща в професия, това не е позор. Виждате ли, когато някой не съумее да си намери работа и не иска да гладува, просто е принуден да се обърне към добрината на ближния. Дали един богат ще отиде при познат като знатен гост, или някой беден дявол — със смирение и скромност при някой непознат, е все едно. Двамата са гости. Кой заслужава по-голямо презрение: калфата, който моли за скромно ядене, или… престъпникът, който се е промъкнал в семейството като мним родственик?

— Как да се разбира това?

— Търсеният навсякъде Крал на контрабандистите Науман имал на дясната си китка рана като тази тук!

Новият гост показа дясната ръка на „американеца“. Онзи пребледня и опита да скрие опакото на ръката си, но бързо се окопити.

— Да не би да искате да твърдите, че аз съм този Крал на контрабандистите? Та това е чиста глупост!

— Не, не е глупост! — прозвуча глас откъм вратата и влезе Хендшел. — Добър ден, кумец Вебер. Я гледай, хер Хирш! Че какво правите в обкръжението на това почтено семейство?

Науман скочи с яростен крясък, грабна един кухненски нож и се втурна към Хендшел, за да се измъкне навън. Но тогава вече се явиха и жандармите, чакали до този момент отвън, и укротиха диво размахващия ръце Крал на контрабандистите. „Калфата“ също се намеси ефективно. Ръцете и краката на Науман бяха оковани по такъв начин, че да може да прави само малки крачки.

От слисване Вебер беше съвсем занемял. После извика:

— Но, майне херен, моят племенник е напълно невинен!

— Твоят племенник? — попита Хендшел. — Това е Краля на контрабандистите Волф Науман.

— Ама той има легитимации, които принадлежат на моя племенник! — пророни объркано честният човек.

— Той му ги е откраднал, след като се е опитал да го убие — намеси се сега в разговора Хайлман. — За щастие, твоят племенник не е мъртъв и, да се надяваме, ще се възстанови. Той се намира в къщата на кръстника под добри грижи.

— Вие се познавате? — Вебер погледна изненадано Хендшел и своя бъдещ зет.

— Да — засмя се Вилхелм. — Само от броени часове, наистина, но вече се разбираме чудесно.

Той кимна на въглищаря.

— Вилхелм има право — изрази съгласие онзи. — Той е разкрил тук Науман. Поздравявам Магда за този толкова проницателен и сърцат мъж.

Споменатата, към която сега всички отправиха очи, не съумя да прикрие една лека червенина. Но татко Вебер не допусна да възникне конфузно положение.

— Куме, значи моят истински племенник лежи у дома ти? И наистина се намира под добри грижи? Тогава трябва веднага да тръгна нататък!

* * *

Арестантът беше претърсен. Иззеха му всичко, което носеше, и изготвиха опис. После беше откаран в кметството, където междувременно бе пристигнала депешата на Арнд. По заръка на Хайлман беше веднага отговорено. Така Арнд и прокурор Унтерберг можаха да заминат за столицата, след като бяха взели всички мерки да оставят пострадалия американец под добри грижи.

Науман беше затворен. По свечеряване го откараха с влака до столицата под усилена охрана. Посрещането му беше точно такова, каквото можеше да се очаква. В килията му бе поставен пазач и освен това сложиха два поста пред вратата и прозореца. Сега той осъзна, че трябва да изостави всяка надежда. Беше неспасяемо изгубен.