Ървинг Уолъс
Документът „R“ (8)

8.

Президентът на САЩ седеше изправен в креслото си зад бюрото в Овалния кабинет на Белия дом.

— Да го изхвърля? — повтори той с леко повишаване на тона. — Искаш да уволня директора на ФБР?

Двамата бяха седнали, президентът Уодсуърт до бюрото си, а Крис Колинс — на дървен стол встрани от него. Говореха вече двадесет минути, по-точно Колинс говореше, а президентът предимно слушаше.

Когато тази сутрин Колинс поиска среща с президента, времето му бе напълно заето. Колинс настоя, че е спешно, и президентът се съгласи да му отдели половин час, точно в два. От момента на влизането си в Овалния кабинет Колинс бе изоставил всякаква куртоазия, бе се настанил срещу президента и се бе впуснал в безпристрастно изложение.

— Считам, че трябва да знаете известни неща, извършвани зад гърба ви, мистър президент, ужасяващи неща — бе започнал Колинс. — И понеже никой не се наема да говори за тях, реших, че аз трябва да го сторя. Няма да ми е лесно, но всичко това е факт.

След това почти в монолог Колинс изложи събитията и откритията от предупреждението на Бакстър за съществуването на документа R, до момента, когато Редънбоу разпозна убиеца на Мейнърд, бе изрекъл всичко, без да се спира с яснотата на адвокат в съдебно заседание, без да се пропусне нито една подробност. В заключение бе казал:

— На този свят не може да съществува никакво оправдание за нарушаване на закона с цел да бъде запазен законът. Директорът е бил винаги главният двигател в това престъпване на законите. Основавайки се на доказателствата, току-що предоставени от мен, мистър президент, мисля, че нямате друг избор, освен да го изгоните.

— Да го изгоня? — повтори президентът. — Искаш да уволня директора на ФБР?

— Да, мистър президент. Налага ви се да се отървете от Върнън Т. Тайнън. Ако не за да го накажете за криминалните му действия, то поне за да възстановите вашето водещо положение и да защитите демократическия прогрес. Доколкото това ще ви струва само пропадането на 35-та поправка, ще съхраните ненарушена конституцията. Освен това можем да изработим по-добър план за гарантиране на закона и реда в нашата страна, план, базиран не върху репресии и възможна тирания, а върху подобряване на социалната и икономическа структура на нашето общество. Не е възможно нищо да се направи, докато Тайнън е на власт.

Докато Колинс говореше, президентът остана леденостуден. През цялото време той само понякога приглаждаше посребряващата си коса, попипваше орловия си нос, хващаше в шепа малката си брада и слушаше спокойно, без каквито и да било прояви на емоции.

Сега чертите му оставаха все още непроменени. Единственото му движение беше да поеме в ръка ножа за разрязване на хартия, да го повърти и да го остави отново върху бюрото. Едва тогава проговори:

— Така, наистина ли мислите, че директорът Тайнън заслужава да бъде уволнен?

Колинс не беше сигурен дали президентът преминаваше постепенно на негова страна, или просто искаше да изпробва почвата. Направи последен опит да го убеди.

— Абсолютно — натърти Колинс. — Безчет са основанията за уволнението му. Би трябвало да бъде изхвърлен за противозаконна дейност, за злоупотреба с власт в опитите си да прокара закон, който би го облякъл със свръхсила. Би трябвало да бъде уволнен за изнудване и слагане препятствия на нормалното развитие. Единственото нещо, за което не мога да го обвиня официално, е убийство, защото не мога да го докажа. Всичко останало е така явно. С неговото уволнение, на основание, каквото вие изберете, според наличните доказателства, които моята служба може да ви достави за едно денонощие, 35-та поправка ще бъде погребана от само себе си. Всъщност вие бихте могли да поправите всички злини, извършени от Тайнън до днес, като лично се заемете с това, което Мейнърд искаше да стори, да говорите публично против поправката и да се погрижите Калифорния да я отхвърли. Не мисля, че гласуването би било необходимо, след като се отървете от Тайнън, но това ще бъде един правен акт, който ще ви спечели допълнително уважение.

За кратко време президентът остана смълчан, като обмисляше чутото. Съвсем неочаквано се вдигна от креслото си, обърна гръб на Колинс, придвижи изправената си фигура до левия прозорец, наполовина прикрит от зелена завеса, и застана там с поглед, зареян в поляната на Белия дом и розовата градина.

Колинс седеше напрегнат и чакаше. Мислено той кръстоса пръсти. Журито по процеса на Тайнън беше на съвещание, но скоро присъдата щеше да бъде произнесена. Правдивата присъда щеше да реши всички проблеми. Колинс седеше вдървен и чакаше с надежда. Това очакване му се стори безкрайно.

Най-сетне президентът се отстрани от прозореца и се насочи към креслото си. Спря зад него, облегна леко ръцете си на ръба му, вплете пръсти един в други и спря поглед върху Колинс.

— Е, какво… — и последва пауза. — Обсъдих много задълбочено твоите думи. Разгледах всяко нещо поотделно. Нека да ти кажа какво ми прави впечатление. Ще бъда така откровен, както ти беше с мен.

Колинс кимна леко.

— Основанията ти да настояваш за уволнението на директора Тайнън… Крис, нека се опитаме да бъдем възможно най-обективни. Познаваш законите по-добре от всеки друг, ти си юрист номер едно в нашата страна. Знаеш, че докато не докажеш вината му, всеки човек е невинен. Теории, приказки, внушения, подозрения, слухове, изводи не са улики или неопровержими доказателства. Твоите улики са изтъкани от приказки, а не от факти.

Колинс понечи да се намеси, но президентът вдигна и двете си ръце.

— Изчакай, Крис, нека продължа. Нека кажа каквото имам наум. Какви директни обвинения повдигаш срещу директора Тайнън? Нека ги разгледаме. Обвиняваш Тайнън в подправяне на криминалните статистики от Калифорния. Можеш ли наистина да го докажеш? Обвиняваш го, че строи концентрационни лагери в страната ни. Можеш ли да го докажеш? Може ли да ми покажеш предприятието, строящо тези лагери? Можеш ли да ми докажеш, че постройките са предназначени за несъгласните с нас? Обвиняваш Тайнън, че е извършил сделка с Редънбоу, че го е освободил от Люисбърг и му е прикачил друга самоличност. Можеш ли да го докажеш? Можеш ли да докажеш, че сделката е била осъществена, че авторът й е Тайнън, че Редънбоу не е мъртъв, както обяви затворът? Обвиняваш Тайнън, че е разпоредил да бъдат дадени пари на убиеца на Мейнърд. Можеш ли да го докажеш? Както ти сам призна, не можеш, нали? Обвиняваш Тайнън, че ползува населението на някакъв град в Аризона като морски свинчета за 35-та поправка. Можеш ли да го докажеш? Известно е, че Тайнън разследваше този град, но можеш ли да докажеш, че вместо това той го е използувал е някакви зли намерения? Обвиняваш Тайнън, както професор Мориарти, в някакъв зловещ заговор, че е съставил някакъв план, наречен документът R. Можеш ли да го докажеш? Можеш ли да заявиш, че си го чул лично от полковник Бакстър? Можеш ли да докажеш, че такъв документ съществува? Или ако съществува, че е опасен? Можеш ли да ми кажеш какво представлява той и къде е?

Президентът Уодсуърт си пое за миг дъх и продължи:

— Крис, с какво друго разполагаш освен тази конструкция, сглобена от фантастични умувания и предположения? На основание тези обвинения без неопровержими доказателства ти искаш да уволня директора на ФБР, един от най-енергичните и популярни мъже у нас? Крис, да не си загубил ума си? Да уволня Тайнън? За какво? Твоята теза е невъзможна, Крис, невъзможна.

При последните думи Колинс се бе свил и се чувствуваше сразен. Той бе очаквал известни съмнения от президента, известни разногласия, но не и такова оскърбително нахвърляне върху неговото предложение. Отчаян, той направи опит да се съвземе.

— Доказателствата идват в различни форми. Зная, че мога да ви представя убедителни доказателства, стига да разполагам с време, но ние нямаме време. Най-напред махнете Тайнън от пътя ни, той е опасен. По-късно ще предоставим обвиненията срещу него. Заявявам ви според това, което съм чул и на което съм бил свидетел, Тайнън е готов да стори абсолютно всичко, за да премахне закона за гражданските права, да превърне поправката в закон, да разстрои нашата демокрация…

Лицето на президента стана леденостудено.

— Аз също желая поправката да стане действителност. Означава ли това, че искам да унищожа демокрацията ни?

— Не, разбира се, не, мистър президент. Не претендирам, че всеки, подкрепящ поправката, е против демократичното управление. Факт е, че и аз я подкрепях за известно време, даже излязох публично в нейна защита. В съзнанието на хората аз все още я поддържам. Никога не съм я отричал открито и нямам намерение да го правя, докато съм член на сегашната администрация. — Чертите на президента малко се смекчиха.

— Доволен съм да чуя това, Крис. Доволен съм, че имаш високо съзнание за лоялност.

— Аз съвсем сигурно притежавам такова съзнание, въпросът е има ли го и у Тайнън? Нещата обаче не стигат дотук. Въпросът е до съзнанието какво представлява демокрацията. Вие и аз знаем. Знае ли Тайнън? Ние никога не бихме злоупотребили с властта, дадена ни от 35-та поправка, но в ръцете на Тайнън…?

— Нямаш и най-дребното доказателство, че той ще тълкува закона по-различно от теб и мен.

— В светлината на всичко, разказано ви от мен, все още ли твърдите това? Дори ако не мога да докажа всичко, вие все пак трябва да приемете…

— Няма никаква полза, Крис — прекъсна го президентът и седна в креслото си, като показа, че слага край на разискванията. — Крис, съжалявам, но аз уважавам фактите. Давам ухо само на тях. В казаното от теб не откривам факти, подкрепящи твоята позиция. Не мога да видя достатъчно причини за освобождаването на Тайнън от длъжност. Направи усилие да видиш нещата от моя гледна точка. Репутацията на Тайнън като патриот е съвсем неопетнена. Да отстраня Тайнън въз основа на такива неубедителни улики, е все едно да обвиня Джордж Вашингтон за някаква безредица в страната или да хвърлим в затвора Барбара Фритче за подривна дейност. Да го уволня ще бъде лоша услуга към страната, а за мен политическо самоубийство. Хората имат вяра в него…

— А вие имате ли? — настоя Колинс. — Гласувате ли му доверие?

— Защо не. Никога не е изразявал несъгласие с мен. Винаги е бил един от най-достойните слуги на народа. Понякога е пипал малко по-твърдо и пристрастно, но това е било все за да изпълни по-добре задълженията си.

— Значи, държите за него и неговата 35-а поправка. Нищо няма да ви разубеди? Решен сте да вървите с него?

— Да — отвърна с равен глас президентът. — За мен друг път няма, Крис.

— Тогава и за мен няма друг път, мистър президент — и Колинс се изправи бавно. — Ако възнамерявате да задържите Тайнън, не можете да задържите мен. Нямам друг избор, освен да подам оставката си като главен прокурор. Ще се върна в кабинета си и ще напиша официалното писмо за оставка. След това ще използувам всеки час от оставащите двадесет и четири, за да се боря против поправката в Камарата на представителите на Калифорния. Не успея ли там, ще посветя цялото си останало време на битката в Калифорнийския сенат срещу поправката, ако това се наложи.

Колинс кимна учтиво с глава и се отправи към вратата, когато чу президентът да го вика по име. Спря се до вратата и погледна през рамо. Президентът беше просто изумен.

— Крис, преди да предприемеш нещо, за което после ще съжаляваш, добре е да го обмислиш два пъти. — Той се размърда неловко в креслото си. — Изживяваме критичен период и ние, и страната ни. Сега не е време да разлюшкваш лодката.

— Аз напускам лодката, мистър президент. Ще се удавя или ще доплувам със собствени сили. Приятен ден!

След тези думи той напусна Овалния кабинет.

 

 

Дълго след заминаването на Колинс президентът? Уодсуърт гледа втренчено вратата. Накрая вдигна телефона и позвъни на личната си секретарка.

— Мис Леджър? Потърсете директора Тайнън във ФБР. Предайте му, че искам да го видя насаме веднага.

 

 

Като се върна в кабинета си, Кристъфър Колинс реши най-напред да телефонира на жена си. През последните няколко седмици не бе я осведомявал подробно за събитията около поправката. От нощта, когато научи за съществуването на документа R, й бе казвал понякога по нещо, но тази сутрин, след като приключи предаването за убийството на Мейнърд и след като Редънбоу се прибра в хотела си, те с Карин бяха седнали в кухнята и я бе запознал най-подробно с всичко.

Карин бе изпаднала в ужас.

— Какво смяташ да правиш, Крис?

— Ще се срещна колкото е възможно по-скоро с президента. Ще му изложа абсолютно всичко. Ще искам да уволни Тайнън.

Карин бе станала веднага предпазлива:

— Не считаш ли това за опасно?

— Не, ако президентът се съгласи с мен.

Той беше убеден, че президентът Уодсуърт ще го разбере напълно и ще го послуша. Сега, четири часа по-късно, знаеше, че никога не е правил по-грешна преценка.

Колинс позвъни и Карин веднага вдигна телефона. Гласът й бе напрегнат.

— Какво стана, Крис?

— Президентът не се съгласи с мен.

— Как е възможно?! — не можеше да повярва тя.

— Каза, че съм нямал никакви доказателства. Изкара ме едва ли не идиот. Остава на една позиция с Тайнън.

— Това е ужасно! Какво смяташ да правиш?

— Ще си подам оставката и вече му го заявих. Реших, че ще е по-добре да съобщя и на теб.

— Слава богу! — Не бе чувал напоследък гласът й да звучи така облекчено.

— Ще гледам да се оправя тук набързо. Ще напиша писмото за оставката и ще го изпратя, а после ще прегледам и текущата си работа. Сигурно ще позакъснея за вечеря.

— Не изглеждаш много щастлив, Крис?

— Не. Тайнън се измъква невредим. 35-та поправка е на път да бъде прокарана. Налице е недовършената работа около документа R. А аз, аз съм безсилен и безработен.

— Ще превъзмогнеш всичко, Крис — окуражи го тя. — Предстоят ти толкова много неща. Ще обявим къщата за продан, а после ще се върнем в Калифорния, може би… другия месец…

— Довечера, Карин. Връщаме се в Калифорния довечера. Ще хванем последния самолет. Искам да бъда утре сутринта в Сакраменто. Искам да проведа агитация против поправката. Следобед ще я гласува Камарата на представителите. Ако пропадна и там, поне съм се борил.

— Както ти кажеш, мили.

— До довечера. Предстои ми толкова много.

Като постави слушалката на място, той огледа отрупаното си бюро. Преди да започне с него, трябваше да свърши нещо друго. Повика секретарката си.

— Мериън, по отношение заплануваните посещения при мен: отмени всички, предвидени за днес, до края на седмицата и следващите.

Веждите й се извиха учудено.

— Ще ти обясня по-късно, когато дойде време да се прибираме вкъщи. Отговаряй на всеки, че съм вън от града, че ние ще ги потърсим. Друго нещо, Мериън, резервирай две места, за мен и мисис Колинс, в последния самолет довечера към Сакраменто. За хотел ще се погрижа сам.

— Но, мистър Колинс, вие трябва да летите довечера за Чикаго?

— Чикаго? — повтори той объркан.

— Забравихте ли? По плана ви утре трябва да говорите в Чикаго пред дружеството на бившите специални агенти от ФБР на годишното им събрание. Вие сте главният гост. След речта имате насрочена среща с Тони Пиърс.

Беше забравил съвсем. Още през първата седмица от встъпването си в длъжност се бе съгласил на тази среща с бившите специални агенти от ФБР. С течение на времето, когато взе решение да се противопостави на поправката, пожела да се срещне с Тони Пиърс, бившия му телевизионен опонент и водач на групата защитници на закона за граждански права. Чрез сина си Джош Колинс бе открил Пиърс и той се бе съгласил да се срещнат в Чикаго на събранието на бившите специални агенти от ФБР.

— Ще трябва да отмениш и пътуването до Чикаго, Мериън. Наложително е утре да бъда в Сакраменто.

— Това никак няма да им хареса, мистър Колинс. Не им оставяте време да намерят ваш заместник.

— Винаги ще се намери някой — отвърна той рязко. Знаеш ли какво, най-добре ще е аз да поговоря с тях. Ще им се обадя, като поразчистя малко работата си тук. Ти се заеми с Тони Пиърс. Намери го в дружеството му в Сакраменто и му кажи, че срещата ни в Чикаго се отменя. Да ме чака в Сакраменто утре сутринта. Веднага ще му се обадя от летището, за да се уточним. Ясно ли е?

Тя закима с глава.

— Аз да се погрижа за мистър Пиърс. — След това се поколеба за миг. — Наистина ли искате да отменя всичките ви останали задължения?

— Всичко. Никакви въпроси повече. Очакват ме тонове работа.

След като Мериън излезе, Колинс седна и се залови с най-спешните неща — рапорти и доклади за изчитане, документи за подписване. С истинско задоволство прегледа един от меморандумите, адресиран до отдела за имиграция и натурализация. По лично негово нареждане този документ разрешаваше на бъдещата годеница на Айшмъил Йънг да бъде приета от Франция в САЩ. Подписа го, занесе го на Мериън и й нареди да го изпрати веднага, а също така и да изготви копие за Йънг. Като се върна в кабинета си, се спря пред камината, за да премисли какво още му оставаше от последния му следобед като главен прокурор на САЩ. Следващата задача беше да напише писмото за оставката си. После щеше да събере личните си вещи и да ги остави в малката стая до кабинета на Мериън. Накрая трябваше да се обади в Чикаго и да се освободи от запланираната реч за утре.

Сега да се залавя с оставката. Отиде до сребристата гарафа на поличката при телефона, наля си чаша с вода и я изпи. Изгледа лавиците с томове правна литература, покриващи стените. Преброди огромния кабинет, като се мъчеше да състави писмото. Простичко или величествено? Нито едното, нито другото. Агресивно или отбранително? Пак нито едно от двете. Най-после му хрумна най-правилният тон. Предлагаше оставката си от поста главен прокурор под настоятелния зов на съвестта си. След дълбоки вътрешни колебания бе решил, че не може повече да поддържа позицията на администрацията относно 35-та поправка. Почувствувал, че ще задоволи по-добре исканията на съвестта и страната си, като подаде оставка и посвети усилията си, без да бъде принуждаван от никого, на борбата за блокиране на поправката. Ето, това щеше да бъде точният тон на писмото му.

Седна зад бюрото си, извади официална бланка и бързо отрази с думи оформилите се в главата му мисли.

След това реши, че вместо да изпрати до Белия дом писмото ръкописно, ще е по-добре да го отпечата на машина и да го подпише. Фотокопията, предназначени за средствата от информацията, ще бъдат по-удобни за репортерите, ако са отпечатани на пишеща машина. Да, ще го даде на Мериън да го напише, ще го подпише и ще поиска да му изработи фотокопия.

Препрочете писмото и се изправи, като се напрягаше да открие средства, за да го направи по-убедително. Кръстоса още веднъж кабинета си и накрая се оказа в съседната голяма зала за конференции. Обходи красивия червен килим и се спря пред рисувания портрет на Алфонсо Тафт, главен прокурор по времето на президента Юлисиз С. Грант. Учуди се защо, по дяволите, това нещо виси тук и реши да не забрави да се разпореди още утре портретът да бъде изхвърлен, но веднага се досети, че утре и той самият ще бъде изхвърлен. Продължи около грамадната маса за конференции, заобиколена от шестнадесет облицовани с червена кожа кресла, и се спря по средата на другата стена, изправен пред мраморния бюст на Оливър Уендъл Холмз.

Точно пред този бюст го откри секретарката му Мериън.

— Мистър Колинс — каза задъхано тя, — пристигна директорът Тайнън и иска да ви види.

— Тайнън? Тук?

— Да, чака в приемната.

Колинс беше слисан. Това беше съвсем неочаквано. Нито веднъж през времето на краткото пребиваване на Колинс на тази служба Тайнън не бе посещавал правосъдието.

— Кажи му да влезе.

Питаше се какво означава всичко това. Едно беше сигурно: Тайнън е последният човек, когото би желал да види днес. Изчака влизането му с антипатия.

Видя огромното туловище на Върнън Т. Тайнън, изправено пред вратата на залата за конференции. Директорът, навлякъл върху мускулестото си тяло двуредно моряшко сако, се доближи до него. Свадливите черти на лицето му, постоянно намръщено, не говореха нищо за целта на посещението. Като стигна до Колинс, той каза:

— Съжалявам, че нахлувам при теб по този начин, но боя се, че е много важно. — Той потупа чантата под мишницата си. — Тук има нещо, което трябва да разискваме заедно, и то веднага.

— Добре. Да отидем в моя кабинет.

Тайнън не се помръдна.

— Мисля, че не е необходимо — каза той с равен тон, а после огледа залата за конференции. — Струва ми се, че тук е по-добре. Не бих искал никой да чуе за какво говорим. Допускам, че и ти не би желал.

Колинс разбра намека му.

— Върнън, не съм монтирал в кабинета си подслушвателна уредба. Нямам практика да записвам думите на посетителите си.

— Тогава губиш много — почти изгрухтя Тайнън и хвърли чантата си върху огромната маса встрани от креслото за председателствуващия. — Да сядаме. Каквото имам да говоря, няма да отнеме много време.

— Обхванат от досада, Колинс седна на председателското кресло, премести го малко настрана от директора и седна. Докато чакаше, той извади пакетче цигари, предложи на Тайнън, но получи отказ, взе една за себе си и запали. След като подръпна два пъти, притегли пепелника до себе си и запита:

— Е, на какво дължа честта за тази визита?

Тайнън разпери пръстите си върху масата.

— Ще говоря направо. Бях преди малко при президента. Разбрах, че малко преди това ти си го посетил. Научих, че имаш намерение да подадеш оставка, а също така и причините за това.

— Ако знаеш причините, защо да се впускаме отново в тях.

Тайнън се изтегна назад в креслото си, огледа Колинс от горе до долу и поклати глава.

— Това е било глупаво от твоя страна — каза той с изкривено в грозна усмивка лице. — Да се опитваш да издействуваш уволнението на Върнън Т. Тайнън е съвсем глупава работа. Считах те за по-умен човек.

Колинс се опита да вземе връх над нервите си.

— Сторих това, което трябваше да сторя.

— Така ли? Е, и аз направих същото.

С подлудяващо старание Тайнън започна да отключва и бавно да отваря чантата си.

— Да, същото направих и аз — повтори той подигравателно. — Тъй като ти започна да ровиш из моите работи… и разбра.

— Вярно е, разбрах…

— … сметнах, че ще е почтено и аз да отделя малко време, за да поровя из твоите.

— Съвсем добре ми е известна активността ти напоследък. Зная, че ме разследваш отново.

— Не се шегуваш, нали? Знаел си и не предприе нищо?

— Не се налагаше. Аз нямам какво да крия.

— Сигурен ли си? — Тайнън забърника в съдържанието на чантата и измъкна голям служебен плик. — Е, все пак, струва ми се, че ще бъдеш поласкан да узнаеш, че поровихме около теб с голямо внимание… с нежни, любящи грижи.

— Оценявам високо и с благодарност твоя интерес. Хайде, изненадай ме де. Какво изрови?

Враждебното изражение по лицето на Тайнън се задълбочи.

— Ще ти кажа какво открих. Намерих нещо, укривано умишлено от публиката… или по-вероятно, укривано от теб. — Той отвори плика, прегледа набързо съдържанието му и срещна погледа на Колинс. — Готвиш се да започваш битката със законопроекта, спасяващ страната от загиване. Навираш се в живота на толкова много хора, включително и моя, а не си си дал труд да погледнеш дали твоят собствен дом е в ред. Е, добре, преди да се представиш на обществото като мистър Чистичък, погрижи се да се увериш дали твоят живот, а и животът на тези около теб е кристалночист.

— Искаш да кажеш…?

— Искам да кажа, че ти се е случило да се ожениш за жена с твърде съмнително минало. Мисля, че ще е от полза да поразискваме накратко близкото й минало.

Вълна от гняв заля Колинс към този нахалник, позволил си да се меси в личния живот на хората. Гневът му взе връх над любопитството да разбере какъв коз крие Тайнън в ръкава си.

— Върнън, не зная за какво, по дяволите, намекваш, но ти заявявам направо, че нямам намерение да разисквам с теб поведението на жена си или на когото и да било другиго от своето семейство. Сенатът ме е проучил. Животът ми е известен на обществеността. Сенатът ме утвърди. С теб нямам какво да разисквам.

Не беше обаче лесно да разклатиш Тайнън.

— Боя се, че има още нещо за разискване. Струва ми се, че ще се съгласиш да поговорим за него. Дребно нещо, подминато при първото ти проучване, нещо, което ще пожелаеш да узнаеш на всяка цена.

— Не желая съпругата ми да бъде въвличана в нашите недоразумения.

Тайнън повдигна рамене с безразличие.

— То си е твоя работа, Крис, но ти или трябва да ме изслушаш и да ми кажеш какво да правя, или жена ти трябва да бъде изправена пред съда и журито. — Той направи кратка пауза. — Сега мога ли да продължавам?

Колинс усети как сърцето му заби лудо. Този път той замълча. Тайнън хвърли поглед към книжата си и поде отново:

— Когато си се запознал с жена си, тя е била вдовица. Това се е случило преди малко повече от година. Името й е било Карин Грант. Съпругът й се е казвал Томас Роули. По мъж тя е била Карин Роули. Всичко дотук така ли е?

— Знаеш, че е така, тогава защо…

— Знаеш, че това е неправилно. Когато се срещнахте, тя се е казвала Карин Грант.

Колинс побърза да я защити:

— Та какво от това? Няма нищо необикновено, след като овдовее, жената да носи моминското си име.

— Може да няма нищо необикновено, но може и да има. Да видя… когато си я срещнал в Лос Анджелис, тя е работила като манекенка. Преди това е живеела със съпруга си във… във…

— В Медисън, Уисконсин.

— Така ли ти каза? Заблудила те е. Живели са във Форт Уърт, Тексас. Мъжът й е умрял във Форт Уърт.

Колинс блъсна стола си назад, сякаш искаше да стане и да приключи с тази инквизиция.

— Върнън, пет пари не давам.

— По-добре не се сили! — Гласът му бе леден. — Знаеш ли как е овдовяла твоята съпруга?

— За бога, мъжът й е бил убит при някакъв инцидент.

— Инцидент? Наистина? Какъв вид инцидент?

— Никога не съм я питал за това. Подобни теми не са много приятни, та човек да ги съживява. Струва ми се, че е бил ударен от кола. Това задоволява ли те, Върнън?

— Не, никак. Съгласно архивите на ФБР от Форт Уърт не е бил ударен от кола. Бил е ударен от куршум, и то от близко разстояние. Бил е застрелян.

Колинс бе готов за всякаква тревожна информация, но това беше съвсем неочакван удар. Самоувереността му се стопи, а Тайнън продължаваше безпощадно:

— Всичките улики са сочили като убиец твоята жена. Била е арестувана и съдена. След четиридневно съвещание на журито е получила висящо жури, т.е. оправдана, но не с абсолютното мнозинство. Вероятно този резултат е бил последица от влиянието на баща й. Бил е важна политическа личност в този град. Сега вече не е между живите. Властите решили да не започват повторно съдебно дирене и тя е била освободена.

— Не го вярвам! — извика Колинс. Тайнън и залата за конференции се завъртяха пред очите му и той направи усилие да се съвземе.

— Ако имаш някакви съмнения — каза студено Тайнън, това ще ги разсее. — Той взе няколко листа от плика и ги подреди внимателно пред Колинс. — Резюме на делото, направено от съдебния протокол и заведено под съответния номер. Също така фотокопия на три изрезки от вестници. Там ще разпознаеш Карин Роули. А сега… да преминем към същината…

Колинс не побутна книжата пред себе си, а насочи внимание към врага и същината на работата. Тайнън продължи:

— Журито не е намерило жена ти виновна. От друга страна, не са се произнесли и за невинна. Цели четири дни не са могли да достигнат единно мнение, да разрешат противоречията си и да определят единодушно присъдата. Стигнали са до така нареченото висящо жури. Знаеш по-добре от мен, че това оставя случая широко открит и хвърля сянка върху поведението на съпругата ти. Това ме заинтересува най-много. Наредих на нашите агенти да продължат по-нататък разследванията и те го направиха. Преповториха обстоятелствата по убийството, разпитаха отново свидетелите и така стигнаха до нова следа. Тя се оказа много съществена. Не мога да си представя как местните власти са я пропуснали навремето. Понякога може да се прояви небрежност, но както знаеш, във ФБР никога не са небрежни.

Колинс не отговори нищо. Той чакаше.

— Разполагаме с нов свидетел, пропуснат преди. Това е жена, видяла Карин Роули, или Карин Грант, или Карин Колинс, както предпочетеш. Тя е очевидец и твърди, че е чула скандала между двамата съпрузи, чула е Карин да казва на Роули, че би искала да го убие. Свидетелката е решила да напусне къщата на Роули и в този момент е видяла Карин с оръжие в ръка, наведена над тялото на съпруга си. — Тайнън направи кратка пауза. — Всъщност има и още нещо — той понижи гласа си. — Не ми е приятно да ти го казвам, но то ще излезе наяве, ако свидетелката бъде разпитана отново. Наистина то е голяма мръсотия…

Колинс почувствува пристягане в гърдите, но продължаваше да стои безмълвен. Тайнън започна бавно да подбира думите си:

— Седмици наред жена ти е посещавала сама баща си, или поне така е твърдяла. Роули е бил обхванат от подозрения. Изпратил е да я проследят. Научил… по какъв начин да ти го кажа? Узнал, че Карин е активен участник в една сексгрупа в Хюстън. Предприемали са сексоргии и перверзни. Не бих искал да се впускам в подробности, но…

— Това е мръсна лъжа и ти го знаеш! — изкрещя Колинс, повдигнал се от креслото си.

Изтегнат на мястото си, Тайнън даже не мигна.

— Така бих искал да е лъжа, но не е. Свидетелката е чула Роули да обвинява Карин тъкмо в това. — Ръката му посегна към плика. — Би ли искал да видиш дадените от нея показания?

— Не, благодаря.

— Тогава след тази сцена свидетелката чула изстрел и видяла Карин, наведена над тялото на Роули. — Тайнън се взря упорито в Колинс и продължи: — Тази свидетелка няма да се появи в съда по собствена воля. Не иска да се намесва в такава мръсотия, но ако бъде принудена да свидетелствува под клетва, тя ще го стори. Това означава повторен съдебен пропее. Този път не може да се очаква да има висящо жури. Както и да е, ще ти направя удоволствие да узнаеш, че не позволих на своите хора да представят новите си доказателства пред областния прокурор във Форт Уърт. Счетох, че ще е неправилно, ако не се консултирам предварително с теб. При това, независимо от нейните… нейните слабости, единствен бог знае какво я е карало да постъпва така… аз изпитвам симпатия към мисис Колинс. От друга страна, нейният съпруг е притежавал някак противен характер. Той е гонил нейните пари, парите на баща й, и тя е била за него средство да се добере до тях. По всяка вероятност я е заплашвал да направи публично достояние нейното поведение, за да измъкне повече пари. Би могло да се каже, че тя е имала достатъчно мотиви за поведението си. Това именно бяха причините, които ме накараха да не представям новите улики. Най-накрая, и може би най-важното, бих предпочел да не поставям в трудно положение член на администрацията на президентския екип в такова съдбовно време като днешното. Струва ми се, можеш да оцениш това. Намирам, че всеки един, свързан с този случай, е страдал достатъчно много, за да го правим отново публично достояние. При тези обстоятелства всичко може да бъде лесно забравено.

На Колинс му се повръщаше не само от информацията за Карин и заплахата, надвиснала над главата й, но и от непрекъснатото изнудване от страна на Тайнън. Отвращението му към този човек го пареше отвътре като въглен. Досега никога не беше се чувствувал способен да убие човек. В този миг изгаряше от желание да стисне пръстите си около шията на Тайнън, но разумът надделя. Стоеше, без да помръдне, а трепереше вътрешно. Накрая се почувствува в състояние да говори.

— Каза, че искаш да забравиш всичко това, но при известни условия?

— Точно така.

— Какви са ти условията? Какво искаш от мен?

— Само твоето сътрудничество, Крис — каза почти ласкаво Тайнън. — Всъщност съвсем малко. О, да кажем, само твоята дума, че ще останеш в екипа с президента и с мен и ще подкрепяш 35-та поправка до успешния й край. Не желая от твоя страна никакви публични демонстрации на несъгласие, като подаване оставка или отричане на поправката. Това е цената. Много разумна по мое мнение.

— Ясно! — Колинс го наблюдаваше как внимателно прибира плика и документите и ги подрежда в чантата. — Няма ли да ми позволиш да видя останалата част от твоите доказателства?

— Не, по-добре да ги запазя в името на сигурността им. Получи достатъчно. Имаш и жена си. Тя ще допълни всичко останало, ако е пропуснато нещо.

— Не, исках да кажа името на новата свидетелка, открита от теб. Бих искал да имам поне него на разположение.

— Не, Крис — засмя се Тайнън. — Ако искаш да я видиш, можеш да го сториш само в съда. — Той заключи чантата. — Мисля, че казах всичко, каквото имаше да се каже. Съвсем определено, това ти е достатъчно, за да имаш с какво да се занимаваш. Какво ще стане по-нататък, зависи само от теб.

— Върнън, ти си най-мръсният и гаден копелдак, живял някога на тази земя.

Усмивката на Тайнън не слезе от лицето му.

— Считам, че моите родители не ще го приемат като нещо за вярване. — Изведнъж стана сериозен. — Ако имам някаква вина, тя е, че обичам твърде силно страната си. Твоята вина е, че я обичаш по-малко. В името на своята страна чакам сега твоето решение.

Колинс впи поглед в него с отвращение. Накрая се отпусна, предаде се и рухна назад в креслото.

— Добре — произнесе той изтощен, — печелиш. Повтори ми какво точно искаш от мен!

За първи път през целия си семеен живот Колинс изпитваше нежелание да се прибере у дома при жена си. След заминаването на Тайнън той нямаше никакво желание за работа, но бе останал нарочно в правосъдието, понеже искаше да е сам, да мисли. Разкъсваха го противоположни чувства. Още не можеше да превъзмогне шока от чутото за случая с Карин. Измъчваше то разочарованието, че е скрила недалечното си минало. Беше объркан относно вината или невинността й за смъртта на нейния мъж (четири дни не са били достатъчни на журито да вземе единодушно решение). Съществуваше и страхът, че може да я сполети беда, тъй като Тайнън имаше възможности да поднови делото срещу нея. Над всичко стоеше картината, нарисувана от Тайнън за скрития й сексуален живот. Голите оргии. Поредиците от перверзни. Той не вярваше нито дума от това, но не бе в състояние да изтрие грозните картини от съзнанието си. Нямаше представа за чувствата си, каква позиция да заеме, как да се отнася към нея.

Тези объркани проблеми останаха неразрешени в кабинета му и сега бяха същите, когато постави ключа в бравата на входната врата, отключи я и влезе у дома си. Искаше му се да избегне всякаква разправия, да избегне и жена си, но съзнаваше, че това е невъзможно.

Явно го беше чула да влиза.

— Крис? — повика тя от трапезарията.

— Тук съм — отвърна той и се насочи по коридора към спалнята.

Свали връзката си и тъкмо събличаше сакото, когато тя се появи.

— Откакто се обади по телефона, цял ден съм на тръни в очакване да чуя какво става. Започнах да стягам багажа. Заминаваме за Калифорния, нали?

— Не — отвърна глухо той.

Тя се бе насочила към него да го целуне, но се спря в устрема си.

— Не? — и веждите й се извиха. Втренчи се в лицето му. — Не подаде ли оставка?

— Не, не сторих това.

— Аз… не мога да разбера, Крис.

— Написах писмото, а после го скъсах… след посещението на Върнън Тайнън. След като си замина, скъсах писмото, бях принуден да го направя.

— Ти… си бил принуден — повтори тя. — Скъсал си го заради… — Тя се бе вцепенила. — Заради мен?

— Откъде знаеш? — запита той удивен.

— Защото подозирах, че може някога да се случи. Знаех, че той е в състояние да направи всичко възможно, за да спре твоята съпротива. Онази вечер, на вечерята с този писател, Айшмъил Йънг… когато той ти каза, че Тайнън разследва всички около себе си, знае всичко за всеки, който има отношение към неговия личен живот… знаех, знаех, че ще тръгне по следите ти и ще открие мен. Много се изплаших. Крис. Същата нощ, когато си лягахме, реших, едва ли не за стотен път, да ти кажа. Наистина исках да ти кажа, дори започнах, но ти вече беше заспал. На сутринта какво ли не се случи и ми попречи. Трябваше да ти кажа. О, боже, помогни ми, каква глупачка се оказах! Такава обикновена тайна, но ти трябваше да я чуеш от мен.

— Трябваше да я зная, Карин, поне само за да мога да те защитя.

— Да, прав си, но не да защитиш мен, а себе си. Сега, когато Тайнън ти е казал… не зная какво ти е казал… но по-добре е да чуеш цялата история от мен.

— Не искам да я чувам сега, Карин. Трябва да пътувам извън града, за да произнеса реч. Когато се върна от Чикаго…

— Не, слушай! — Тя бе дошла съвсем близо до него. — Тайнън ти е разказал, че съпругът ми е бил застрелян в спалнята ни, че хората са ме чували да крещя неведнъж, че бих искала да го убия? Истината е, че бяхме в поредната страхотна караница, една от хилядите. Избягах от къщи и отидох при баща си. След това реших да се върна, за да опитам за последен път да се разберем. Заварих Том на пода мъртъв. Нямах никаква представа кой го бе убил, а и досега все още не зная. Неколцина от околните обаче са чули нашия скандал и думите ми, че бих желала да е мъртъв. Вярно е, казвала съм го хиляди пъти. Естествено, бях обвинена. Уликите бяха повърхностни, неубедителни, но ни бяха назначили нов областен прокурор, жаден да си създаде име. Бях изправена пред съда. За мен това беше най-ужасното изтезание. Това ли ти разказа Тайнън, всичко, в подробности?

— Повече от това. Каза ми, че си получила висящо жури.

— Какво ти висящо жури — сви презрително устни тя. — Единадесетте от журито бяха за моето оправдаване още от първата минута, а дванадесетият от тях е настоявал четири дни, че съм виновна. Той всъщност обвиняваше не мен, а баща ми, защото някога го бил уволнил. Това научих по-късно. Областният прокурор не пожела да започне втори процес, защото доказателствата и журито бяха в моя полза. Прокурорът знаеше, че това е безсмислено, затова ме освободи, а делото остана висящо. За да избягна лошата слава, прикачена към името ми, престанах да ползувам брачното си име и напуснах града. Отидох да работя в Лос Анджелис, където се срещнах с теб преди повече от година. Това е всичко, Крис. Не съм ти го споменавала никога, защото бе минало, беше останало зад мен. Знаех, че съм невинна, и след като се влюбих в теб, не исках нищо да опетнява отношенията ни или да буди съмнения у теб. Не исках мръсни неща да цапат красивото и чистото, зародило се помежду ни. Исках ново, чисто начало. Защо не ти го казах тогава! Това беше голямата ми грешка. — Тя си пое дъх. — Доволна съм поне, че сега вече няма никакви тайни между нас. Сега знаеш цялата история.

— Според Тайнън не съвсем цялата история. Открил е нова свидетелка, готова да потвърди, че те е видяла изправена над Роули с оръжие в ръка. Била видяла или чула ти да извършваш престъплението.

— Това е лъжа! Не съм го извършила аз. Абсолютна лъжа! Влязох вкъщи и намерих Том мъртъв. Той беше вече убит!

Докато я слушаше, макар и с неудобство, той не я изпускаше от погледа си. Търсеше истината и почувствува, че я откри. Все пак въображението му не можеше да се освободи от грозните картини. Карин разсъблечена. Карин побесняла в стая, пълна с голи мъже и жени, отдадена на всякакви перверзни.

— Има още нещо, Карин — чу той внезапно своите думи. Нямаше намерение да говори за оргиите, да показва, че им дава ухо, но нещо неопределимо отвътре го накара да отиде докрай. — Не вярвам нищо от тези брътвежи, но трябва да ти кажа. Свидетелката съобщила на Тайнън… — и й разказа всичко.

Докато той говореше, ужасът й непрекъснато нарастваше. Когато свърши, тя едва не бе загубила съзнание.

— О, не — прошепна тя. — Не, не… такива страхотни лъжи. Нито една дума не е истина. Истински измислици. Аз? Да постъпвам така? Та ти ме познаваш, Крис, познаваш ме в леглото. Аз съм срамежлива… аз… О, Крис, ти не можеш да повярваш това…

— Не го вярвам, уверявам те.

— Кълна се в живота на детето, което очакваме…

— Зная, че не е вярно, скъпа, но съществува свидетелка, готова да се закълне в съда, че това е истина, а също и убийството…

— Коя е тази свидетелка? — Карин повъзстанови силите си.

— Не зная. Тайнън не пожела да каже. Този дамоклев меч той държи над главите ни. Заплаши ме, че ще възбуди повторно дело, ако не играя по свирката му. И така, реших да остана в техния тим…

— О, Крис, не — тя се хвърли в прегръдките му и се вкопчи здраво в него. — Каква беда ти стоварих на главата!

— Не е толкова важно, Карин, мила — опита се да я успокои той. — От значение си сега ти. Вярвам ти и никога няма да говорим повече за това. Нека да забравим Тайнън…

— Не, Крис. Трябва да го победиш. Не можеш да го оставиш да върши тези неща. Няма от какво да се боим. Аз съм невинна. Нека започне ново дело. То не може да ни навреди. Главното сега е да не го оставяш да те изнудва, за да мълчиш. Заради мен трябва да му нанесеш ответен удар.

Той се освободи от ръцете й.

— Няма да водя битка в твое име, защото никога не бих те поставил на повторно ужасно изпитание като предишното. Трябва да го забравим и да продължим живота си като преди. Той се помъчи да се отдалечи, но тя го последва.

— Но нищо няма да бъде както преди. Крис, ако се боиш да поведеш битката заради мен, то ти вярваш на неговата версия, а не на моята…

— Не е вярно! Не искам да позволя да изстрадаш този ад за втори път.

— Искаш да останеш безмълвен, когато утре Калифорнийската камара на представителите ще гласува за 35-та поправка, а три дни по-късно да я гласува и Сенатът? О, Крис, моля те, не допускай това да се случи.

Колинс погледна часовника си.

— Карин, виж какво. Разполагам само с двадесет минути, за да се преоблека, да хапна нещичко, да приготвя нещата си и да телефонирам на Тони Пиърс в Сакраменто, преди да дойде шофьорът да ме откара на летището. Трябва да произнеса реч утре в Чикаго пред събрание на бивши специални агенти от ФБР. Трябва да бъда там. Налага ми се да бързам! — Той я прегърна и я целуна. — Ако има за какво още да говорим, ще си го кажем утре вечер.

— Да — промълви почти на себе си тя, — ако изобщо дойде утре вечер.