Ървинг Уолъс
Документът „R“ (10)

10.

Беше късно следобед, когато лимузината на Колинс спря пред червената сграда на правителствената служба по печата.

— Паркирай някъде между улиците G и H — инструктира Колинс Пагано. — Можеш да ме очакваш след половин час.

Мина покрай група разговарящи до входа негри, продължи навътре, но не влезе в залата за печата. След като погледна часовника си, излезе отново на тротоара. Огледа се внимателно да види не го ли следи някой. Наоколо нямаше никакъв съмнителен човек. Чувствуваше се доста сигурен, че Тайнън няма да си създава грижи да му пусне опашка, особено след последната им разправия и примирението на Колинс. Въпреки това той беше дал един от резервните ключове от дома си на Ван Алън, за да извърши електронна проверка, дали няма инсталирани подслушвателни механизми, та да могат сигурно да провеждат телефонните си разговори тази вечер.

Удовлетворен, Колинс тръгна по посока на централната пощенска станция. На ъгъла с улица Е той зави наляво и се насочи към централната гара. Дъждът бе спрял и въздухът беше ясен. Поемайки дълбоко дъх, той забърза с големи крачки, като самочувствието му се повдигаше, преливащо от възбуда и радостно очакване. Знаеше, че им предстоеше трудна работа, но това беше единственият им шанс.

Като наближи класическата римска фасада на гарата, мина край фонтана и статуите на площада, избягна голямата опашка очакващи за таксита и влезе в чакалнята.

Огромната зала, изработена, както беше чел някъде, по подобие на Диоклециановите бани, беше почти празна. Той се поразходи, отправи се към павилиона за вестници и списания, огледа се, купи си един „Вашингтон Стар“ и реши, че е дошъл пръв.

Бяха избрали чакалнята на централната гара като сигурно място за срещата, понеже никой от агентите на ФБР не пътуваше вече с влак и до близката Филаделфия. През управлението на Тайнън всички бяха станал привърженици на полетите. Появата сега на агент на ФБР тук щеше да бъде открита веднага и можеха да се вземат незабавни мерки за избягването му.

Колинс седна на стол, разположен срещу входа, разтвори широко вестника, но не зачете. Държеше погледа си фиксиран на вратата. Не чака дълго. Само след минути в чакалнята влезе весело човек на средна възраст с пясъчноруса коса. Погледна едва забележимо към Колинс и кимна, а след това се насочи към павилиона за книги и вестници. Тук той порови сред изложените книги, плати една и се отправи към Колинс. Тони Пиърс се отпусна в стол на две-три крачки от него.

— Не може да го побере умът ми — проговори тихо Пиърс. — Та това е фантастично! Момченцето Рик да запише всичко на своя Мики Маус-касетофон!

— Така поне твърди Рик. Изглежда, машинката му е добра. Няма никакво съмнение за чистотата на записа.

— И е чул Тайнън да говори за документа R?

— Съвсем сигурно.

— Как ще разпознаем касетата?

— Тя е „Меморекс“ и върху нея е написано ГПД и дата „Януари“ с почерка на Рик. Няма да е трудно да я открием сред касетите на Ноъ. Той е ползувал миниатюрни „Норелко“ за 15-минутен запис, с размери 2 1 /4 на 1 1 /2 инча, когато е правел диктовки у дома си.

— Свършил си отлично домашната си работа — каза доволен Пиърс.

— Въпросът е не как да разпознаем касетката, а как да се доберем до нея. Казах ти, че е в горното чекмедже на касата на Бакстър в кабинета на Тайнън.

— Аз също си свърших домашната работа. Тайнън ще бъде в кабинета си до осем и четиридесет и пет тази вечер. След това ще отлети за Ню Йорк, а в единадесет часа от летище „Кенеди“ ще замине за Сан Франциско и после с кола за Сакраменто.

— Дотук добре.

— Кабинетът му ще е празен. Ние ще бъдем наблизо. Когато ни предадат, че пътят е чист, ти и аз ще влезем в зданието на Едгар Хувър през входа на 10-а улица. Съобщих ти, че имаме двама информатори във ФБР и единият е на нощна смяна. Той ще ни пусне вътре. Пак той ще се погрижи вратата на директорския кабинет да остане незаключена.

— Но касата на Ноъ сигурно ще е заключена.

— О, ще бъде, разбира се. Тя е старомодна каса тип „Виктор Файермастър“, заключваща се с комбинация. Ще я отворя лесно. Казах ти вече, че и ние сме си свършили домашната работа.

— Чудесно! — откликна Колинс възхитен.

— Сега относно жена ти…

— Да?

— Само за да те успокоя. Джим Шек знае при кого е във Форт Уърт. Намира се в добро здраве.

— Къде е?

— Шек не каза, но това няма значение. По-важно е, че хвърлихме поглед в досието на мисис Колинс в ръцете на Тайнън. Притежаваме името и местожителството на свидетелката, държана от Тайнън под коритото. Казва се Адел Зурек и сега живее в Далас. Това име говори ли ги нещо?

— Карин никога не го е споменавала.

— Същото си помислих и аз. Замествала е редовната им домашна прислужница, когато е бивала свободна. Днес следобед Джим Шек ще я посети. Ако има нещо да ти съобщава, ще ти се обади довечера.

— Но нали ще бъдем вън от къщи?

— Уведомен е за това. Ще ти се обади след десет часа и ще продължава, докато те намери.

— Благодаря ти, Тони.

— Сега за гази вечер. Два блока по-долу от сградата на ФБР на ъгъла на улиците 12 и Е се намира закусвалня с неонов надпис над нея „Фил-ъп Кафе“. Бъди там точно в осем и тридесет.

— Ще бъда. Надявам се, че ще успеем да свършим работа добави Колинс напрегнато.

— Не се безпокой за това. Дано само записаното на тази касета да оправдае усилията ни.

— Ноъ настоятелно свързваше документа R с поправката, той ни предупреждаваше, че с опасен и трябва да бъде изложен на показ. Мисля, че трябва да му вярваме.

— Дано излезе така, защото това е последният ни шанс преди утре. Залагаме всичко на него. — Като напъха книгата в джоба си, той се огледа. — Добре, аз тръгвам пръв. Ще се видим довечера.

— До довечера.

 

 

Часът беше осем и половина вечерта, когато Крис Колинс, напрегнат и с трепет, слезе от таксито на ъгъла на улиците Е и 12. Три врати по-долу от ъгъла се виждаше неоновият надпис „Фил-ъп Кафе“

Столчетата пред бара бяха заети, докато повече от белите масички бяха свободни. На една от тях, в най-далечния ъгъл, седеше Тони Пиърс. Колинс пресече цялата закусвалня и седна до приятеля си, който най-спокойно довършваше сандвича си.

— Точно навреме — каза Пиърс между две хапки.

— Дяволски съм изнервен — подхвърли Колинс.

— За какво толкова има да нервничиш? — го запита Тони, докато бършеше устата си със салфетка. — Предстои ти да посетиш кабинета на директора на ФБР. Вече си бивал там.

— Но не когато него го е нямало.

— Добре казано — засмя се Пиърс, — а сега бързаме. Какво смяташ да правиш, след като се сдобием с касетката?

— Записът на Рик може би само ще ни даде указания къде да намерим документа R.

— Както и да е, но какво смяташ да правиш след това?

— Ако наистина той е толкова изобличителен, както сочи Ноъ, ще се обадя незабавно в Сакраменто. Ще потърся заместник-губернатора, тъй като той е председател на Калифорнийския сенат. Ще му кажа, че разполагам с особено важни доказателства, имащи отношение към крайното гласуване на 35-та поправка. Ще го помоля да ме включи да говоря пред законодателната комисия сутринта, след като Тайнън си изпее песента. Изпълнен съм с надежда, че това ще промени нещата.

— Чудесно! Утре вечер по това време ще празнуваме в първокласен ресторант.

— Много път има да извървим до утре вечер.

— Възможно е. Хайде да изпием заедно по едно кафе. Разполагаме с още няколко минути.

Кафетата им бяха поднесени и бяха започнали да пият, когато Пиърс посочи към вратата.

— Ето го, пристига.

Колинс погледна. Ван Алън се промъкваше между масите и бара. Достигнал до тях, той се наведе.

— Всичко е чисто — прошепна той. — Тайнън замина за летището преди десет минути.

Пиърс остави чашката си, пусна бакшиша в чинийката и стана.

— Да тръгваме.

Пиърс плати сметката си и излязоха на улица Е. Бързо и безшумно преминаха двете преки до целта. Никой не продума, докато не достигнаха ъгъла на 10-та и Е улица, където тъмножълтата, подкрепяна от колони бетонна сграда на ФБР се издигаше пред тях.

— Тук се разделям с вас — каза Ван Алън. — Ще застана оттатък мястото за паркиране. Ако случайно стане нещо нередно и Тайнън се върне, ще ви намеря преди него. Желая щастие и на двама ви.

Проследиха го с поглед. Пиърс хвана Колинс за ръката.

— Давай сега, бързо.

Пресякоха улицата и тръгнаха по тротоара пред сградата на Едгар Хувър по 10-а улица. Пиърс бързаше напред, а Колинс правеше усилия да го следва отблизо. Пред стъклените врати не се виждаше никой, но когато те наближиха, изведнъж изскочи фигура иззад вратата. Човекът отключи и я задържа открехната. Пиърс бутна Колинс пред себе си в сградата и се плъзна след него. Колинс успя само за кратко време да види агента, отворил им вратата. Млад човек със слабовато лице и тъмен костюм. Той прошепна нещо на Пиърс, който кимна, поздрави и се присъедини към Колинс.

— Надявам се, че си във форма — прошепна Пиърс. — Трябва да заобиколим асансьора, а ескалаторите не работят. Ще се изкачим по задното стълбище до седмия етаж.

Те се насочиха към стълбите и тръгнаха нагоре, като Колинс се мъчеше да стои близо до Пиърс. На третия етаж Пиърс спря за момент, като позволи на Колинс да си поеме дъх, и продължиха изкачването. Достигнаха седмия етаж, без да срещнат жива душа. Освен стъпките им, когато заобикаляха централния отвор, не се чуваше нищо друго. Достигнаха врата с надпис ДИРЕКТОР НА ФЕДЕРАЛНОТО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ. Пиърс кимна на Колинс да я подминат и стигнаха до следващата, без надпис врата. Постави ръка върху дръжката и я натисна. Вратата се отвори. Двамата влязоха.

Оказаха се директно в кабинета на Тайнън, слабо осветен от малка лампичка до софата.

Колинс се мъчеше да обхване с поглед кабинета. Бюрото на Тайнън беше вляво пред прозореца, насочен към улица 9, точно към службата на Колинс. Вдясно бяха канапето, малка масичка за кафе и две кресла. Върху бюрото нямаше никакви папки.

— Касата е в стаята му за преобличане — пошепна Пиърс, като показа отворената врата оттатък масичката за кафе.

Промъкнаха се между креслата и влязоха в тясната стая за преобличане. Пиърс потърси ключа за лампата, намери го и запали крушката над вратата. Бяха изправени пред старата зелена каса, тип „Виктор Файермастър“ на Ноъ Бакстър.

Комбинацията за отключване се намираше на третата секция долу. Пиърс я опита. Беше здраво затворена. Той отри пръстите на дясната си ръка по бедрото си.

— Добре е да поработя малко върху нея. Надявам се да е лесна.

Безмълвен, той опитваше комбинациите. Колинс то наблюдаваше и броеше минутите. Бяха минали само три, а на него му се струваше цяла вечност и напрежението му ставаше непоносимо. Внезапно чу Пиърс да издава щастлива въздишка, видя го да опитва третата секция и тя леко се поддаде. Пиърс се изправи, отвори най-горното чекмедже и направи стъпка назад.

— Сега е твой ред, Крис.

Колинс се доближи с разтуптяно сърце. Погледна вътре. Чекмеджето бе натъпкано с миниатюрните касети „Норелко“, подредени в малки пластмасови кутии. До тях бяха няколко по-големи касети от типа, използувани от Рик.

Тъкмо вдигна ръка да бръкне, когато друга струя светлина нахлу в стаичката и стържещият като пила глас на трети човек го парализира.

— Добър вечер, мистър Колинс — поздрави го гласът. — Оставете тази работа.

Колинс се извърна, както бе сторил преди него и Пиърс. Вратата на банята беше широко отворена и на прага й стоеше якото тяло на Хари Адкок. На лицето му се очерта сатанинска усмивка. Той протегна ръка, в чиято длан лежеше касетка тип „Меморекс“. Касетката беше вече разчупена.

— Това ли търсехте, джентълмени? — запита той. — Документа R, а? Е, ето го. Погледнете го хубаво.

Той раздели двете части на касетката. Като не ги изпускаше от погледа си, подпъхна пръста си под лентата, разхлаби я и започна бавно да я развива. Хвърли кутийката на пода, а лентата остана да виси на ръката му.

С крайчеца на окото си Колинс видя, че ръката на Пиърс се придвижи към джоба на сакото му, но забеляза също, че и свободната ръка на Хари Адкок бръкна светкавично под мишницата му и в следващия миг двамата бяха изправени пред тъпия нос на огромен револвер.

— Не се опитвай, Пиърс, а вие, мистър Колинс, подръжте тая лента за момент. — Той я закачи на отпуснатата ръка на Колинс, придвижи се странично, пребърка набързо Пиърс и откри специалния му полицейски пистолет, калибър 38. Усмихна им се подигравателно. — „Стрелба между заместник-директора на ФБР и неофициалния помощник на главния прокурор“ ще бъде хубаво заглавие в утрешните вестници, нали?

След това посегна и прибра лентата от ръката на Колинс.

— Сега бяхте най-близко до документа R, мистър Колинс.

Като държеше в една ръка лентата и пистолета, насочен към тях, в другата, той тръгна заднишком към банята.

— Погледнете я за последен път. Никога не е съществувал написан на хартия документ. Никой не е смятал дори да го запише на магнетофон. Най-важните неща и планове на тази земя са обикновено в главите на хората и никъде другаде.

С крак Адкок ритна капака на тоалетната чиния и разклати лентата над нея.

— Почакайте една минута — намеси се Колинс. — Изслушайте ме за миг…

— Най-напред вие чуйте това! — Адкок пусна лентата в тоалетната чиния и завъртя дръжката за водата. Лентата изчезна заедно със струята. Изпитваше истинско удоволствие от свистенето на водата. После им се ухили. — Отиде в канализацията, както вашите надежди, мистър Колинс. — И той напусна банята. — Сега, какво искахте да ми кажете, мистър Колинс?

Колинс захапа устната си, без да пророни думичка.

— Много добре, джентълмени. Ще ви изпратя. — Адкок посочи с револвера към кабинета на Тайнън.

Той остана зад тях, докато те стигнат средата на кабинета. След това се придвижи, като ги заобиколи, без да ги изпуска от очи, изправи се зад бюрото на Тайнън и постави ръка върху огромния сребрист магнетофон на Тайнън. Адкок се обърна към Колинс.

— Не зная що за главен прокурор сте, мистър Колинс, но съм сигурен, че от вас няма да излезе и половин агент от ФБР. Добрият агент не бива да пропуска и най-малката подробност. Вие и вашите момчета приглушихте почти всички подслушвателни уредби в града, за да прикриете секретното си посещение тук тази вечер, но не сте изключили подслушвателната уредба само на едно място.

Натисна бутона за включване на магнетофона. Гласовете, прозвучали от високоговорителите, бяха силни, ясни и отчетливи.

Гласът на Рик: „Когато той се разболя, взех последната лента и написах върху нея ГПД, което ще рече «главният прокурор дядо» и месецът на записа — януари. Взех я с всички останали и ги поставих в най-горното чекмедже на специалната му каса, където стояха и негови собствени записи, така че да са на сигурно място.“

Гласът на Колинс: „И дядовата ти каса бе изнесена оттук, нали?“

Гласът на Рик: „Да, неотдавна.“

Адкок преливаше от радост, но въпреки това натисна бутона и изключи апарата.

— Един от пропуските ви е, че не успяхте да предвидите думите на майката на Тайнън. Тя е разбрала, че ще посетите Хана Бакстър, и го е повторила пред сина си. Можете да подцените ФБР, мистър Колинс, но никога не подценявайте майчината любов, най-малко майчината любов към приказки със сина си и с приятелите си.

Адкок разлюля отново пистолета си.

— Можете да напуснете кабинета, както и дойдохте тук. Двама агенти ви чакат в коридора, за да ви съпроводят до долу. Лека нощ, джентълмени. Този път можете да напуснете през централния вход.

 

 

На Колинс никога не му се бе струвал по-дълъг пътят до дома му в Маклийн, Вирджиния. Съсипан, той се отпусна в предната седалка на наетата от Пиърс кола, докато Пиърс, също обезсърчен, подкара колата. На задната седалка Ван Алън седеше като пребит. Едва ли някой пророни дума до пристигането им пред дома на Колинс.

— Не можеш да спечелиш всички битки, но тази не трябваше да бъде загубена — каза Пиърс.

— Мисля, че с нас е свършено — отвърна Колинс. — Утре страната ще бъде в техни ръце.

— Боя се, че е точно така.

— Най-жалкото е, че бяхме толкова близо до целта — каза Колинс. — Проклетият документ беше в ръката ми.

— Садистично копеле — поклати глава Пиърс. — Е, изхитриха ни, но, за бога, не мога да разбера как. Какви бяха тези приказки относно майката на Тайнън?

— Тя сигурно е научила, предполагам от Хана Бакстър, че ще я посетя. Мисис Тайнън сигурно го е споменала пред Върнън и те са инсталирали подслушвателните си уредби в къщата на Бакстър. Не са рискували да пропуснат нищо. Е, какво да се прави! — Колинс отвори вратата. — Джентълмени, нека цитирам Хари Адкок, джентълмени, чувствувам нужда да се напия тази вечер. Хайде да пийнем по нещо. Искате ли да ми правите компания?

— Защо не? — отговори Пиърс, като угаси мотора.

Изкачиха се до входната врата. Колинс я отключи и всички влязоха. Току-що бяха стигнали дневната, когато телефонът зазвъня.

— Аз ще се обадя — каза Колинс и погледна към Пиърс. Обезопасен ли е? Мога ли да разговарям по телефона си?

— Цялата къща е изчистена — увери го Пиърс.

— Добре. Напитките са в бюфета, а ледът в кухнята. — Той се запъти към телефона, като подхвърли през рамо: — И за мен, направете го по-силно и с лед.

Вдигна слушалката, едва не я изтърва и я сложи до ухото си.

— Ало?

— Мистър Колинс?

— Да?

— Няколко пъти се опитвам да се свържа с вас. Обажда се Джим Шек от Форт Уърт. Имам добри новини. Няма да се впущам в подробности, но прекарах целия следобед в Далас заедно с мисис Адел Зурек, свидетелката, за която Тайнън претендираше, че е видяла жена ви да извършва убийството. Всичко е лъжа, долна лъжа. Същото се отнася и до така наречената сексуална разпуснатост на Карин. Истински измислици.

— Слава богу! — въздъхна облекчено Колинс.

— Разпитах мисис Зурек часове наред и когато й обещах, че вие ще я защищавате, тя разкри всичко. Призна, че Тайнън я е изнудил. Някога в миналото си е имала неприятен епизод, който я прави уязвима. Тайнън научил за това и го използувал срещу нея. Обещал й да не му обръща внимание, ако участвува с него в играта. Била е много уплашена, за да не се съгласи, но когато й гарантирах, че вие ще се погрижите да не й се случи нищо лошо, тя разказа цялата истина. Истината е, че тя е чула кавгата между Роули и жена му. Това не е било нещо необикновено. Тя останала, докато свърши работата си, и тръгнала за вкъщи. Това станало, след като мисис Колинс вече е била излязла. Зурек пресякла улицата и видяла, че кола спира пред къщата. От нея излязъл мъж, не е успяла да го види добре, той отишъл до външната врата, прескочил я и влязъл. Зурек останала на мястото, учудена от начина на влизането, и не знаела какво да прави, когато чула изстрел от вътрешността на къщата. Уплашила се и избягала. На следващия ден, когато чула, че Томас Роули е мъртъв, тя не посмяла да се обади на властите, пак по причина на миналото си. Не е искала да бъде замесена, но ето че Тайнън по-късно я замесил. Що се отнася до човека, убил Роули, съществуват подозрения, че Роули е имал незаконна връзка с жена му и той я разкрил. Можем да продължим проучванията си по-нататък, ако желаете.

— Засега това не ме интересува — отговори Колинс. — Най-важното е, че стигнахте до дъното на тази мръсотия. Не може да си представите колко съм ви благодарен. Докато Карин е добре…

— Тя е съвсем наред, отлично. Тук до мен е и чака да говори с вас.

— Дайте ми я.

Той почака, след това чу гласа й и разбра, че я обича повече откогато и да било. Тя плачеше, но беше щастлива. С хълцащ глас тя започна да преповтаря цялата история отново, но той я спря да й каже, че това не е необходимо. Всичко вече е свършено.

— О, Крис — промълви тя, като се опитваше да се контролира, — то беше истински кошмар.

— Вече го няма, скъпа. Нека да забравим за него.

— Но най-важното е — продължи тя, — че сега вече не бива да се тревожиш за мен и за Тайнън. Можеш да заминеш за Калифорния, да подадеш оставка и да говориш пред Сената, докато все още има време. Ще го направиш ли?

Доброто му настроение изчезна и въпросът й го върна в състоянието му преди телефонния разговор.

— Твърде късно е, скъпа — каза той умърлушен. — Ако говоря в Калифорния, всичко, казано от мен, ще бъде без значение. Тайнън спечели. Надигра ни в последния момент.

— Какво искаш да кажеш?

— То е толкова много, та да ти го предавам по телефона. Когато се върнеш, ще ти разкажа всичко.

— Искам да го чуя веднага. Какво се случи?

С мъка на сърцето си той започна да й излага събитията, станали през деня с всичките им възвисявания и падения. Как съвсем случайно научил от Рик Бакстър, че е записал на магнетофонна лента съдържанието на документа R. Разказа й за плана да си възвърнат касетата от касата на Ноъ Бакстър, как са нахлули в кабинета на Тайнън, без да знаят, че разговорът с Рик е бил подслушан и Адкок е бил готов да ги посрещне със съдбоносната лента в ръка и как я унищожил пред очите им.

— И това е всичко, Карин — заключи той. — Единственото доказателство за спасение на всички ни изчезна завинаги.

Очакваше да чуе думи на съчувствие от страна на Карин, но телефонната верига оставаше глуха и няма.

— Карин? — извика той. — Карин, изчезна ли?

Изведнъж гласът й се разля, пълен с възбуда:

— Крис, записът на Рик не е единственото доказателство! Чуваш ли ме? Сигурна съм, че съществува копие от този запис…

— Копие? Какви ги приказваш?

— Да, а сега слушай. Помниш ли, когато вечеряхме с… о, как му беше името…? Този, биографа на Тайнън… на когото ти направи услуга…

— Айшмъил Йънг?

— Да. Помниш ли, когато вечеряхме с него в „Жокей Клъб“? Беше отчаян, защото Тайнън го бе изиграл. Бил му обещал да допусне приятелката му от Европа в Америка, ако се съгласи да работи автобиографията му. Когато Йънг копирал някакви материали на полковник Бакстър, открил, че Тайнън го е изиграл и няма да разреши на приятелката му да имигрира тук. Крис, можеш ли да се досетиш за какво става дума?

— Не съм съвсем сигурен. — Той се опита да подреди мислите си в главата. — Признавам, че съм объркан.

— По време на вечерята Йънг ни каза, мога дори да цитирам думите му, та каза: „Тайнън наскоро ми даде цял кашон нови материали, за да ги проучвам и копирам за книгата му. Повечето са собственост на починалия главен прокурор. Правя копия от тях, за да мога да върна оригиналите на Тайнън.“ Сега вече досещаш ли се, Крис? Йънг ни каза, че копирал всичко от личната каса на Бакстър. Това става, преди Тайнън да е узнал, че една от касетите съдържа записа на Рик. Ако с всички останали Айшмъил Йънг е направил копие и от нея, тогава необходимият ти запис, документът R, все още съществува и е в ръцете на Йънг. Не мога да зная със сигурност направил ли е копие от тази касета, но ако наистина е направил…

— Трябва да го е направил — избухна Колинс като бомба. — Ти си гений, Карин! Сега трябва да бързам. Ще се видим тук!

 

 

Айшмъил Йънг не беше у дома си.

След като изложи пред колегите си новооткритата възможност за успех, Колинс потърси в бележника си телефонния номер на писателя. Едва когато не го намери, се досети, че изобщо не бе го записал. Смътно си спомни, че Йънг живееше някъде във Фредериксбърг, Вирджиния. Даде тези данни на телефонистката от информацията и след малко получи не само телефонния номер, но и адреса му.

Той набра номера и зачака нервно. Най-после чу глас, но не беше Йънг, а гласът му, записан на телефонния секретар:

— Ало, тук е Айшмъил Йънг. Тази вечер няма да бъда вкъщи. Ще се върна в един часа след полунощ. Моля, съобщете името и телефонния си номер. Не започвайте да говорите, докато не чуете сигнала.

Колинс не остави никакво известие. Той бе решил, че трябва да изчакат във Фредериксбърг завръщането на Йънг.

Насядали около Колинс, те обсъждаха вероятността Йънг да е направил копие от касетата на Рик заедно с другите материали от касата на Бакстър. Не пиха много. И бездруго настроението им бе твърде високо от последната възкръснала надежда. Следяха часовника, повтаряха едни и същи неща и неврастенично ставаха, разхождаха се и пак сядаха.

Около единадесет часа Колинс излезе от търпение.

— Толкова много е заложено, за да се въртим тук и да не правим нищо. Да тръгваме веднага за Фредериксбърг и там ще чакаме. Възможно е да се прибере вкъщи и по-рано.

Пиърс и Ван Алън се съгласиха. Седнаха в колата на Пиърс и подкараха през Вашингтон за Фредериксбърг.

Един час и пет минути по-късно спряха пред малкото бунгало, наето от Айшмъил Йънг, и паркираха. Колинс излезе от колата, отиде до къщата и натисна няколко пъти звънеца. След това се взря през прозореца, чиито пердета не бяха дръпнати напълно, и се върна при другите.

— Явно, че не е вкъщи. С изключение на една лампа вътре е тъмно. Ще чакаме още петдесет минути.

В един без пет минути в далечния край на улицата се появиха светлините на кола. Червената спортна кола приближаваше. Като достигна до тях, зави наляво и влезе по асфалтовата пътека до входа на къщата. Вратата на колата се отвори. Ниска заоблена фигура излезе, заобиколи колата, спря на тревистата площ пред къщата, изгледа ги любопитно и избърза към вратата.

Колинс, подал се наполовина от колата, се изправи.

— Айшмъил! — извика той. — Аз съм, Крис Колинс!

Готов да се мушне в къщата си, Йънг спря и се обърна, а Колинс го доближи, последван от другарите си.

— Боже! — въздъхна с облекчение Йънг. — Изглеждахте толкова съмнителни. Помислих си, че някой иска да ме нападне. — Той огледа Пиърс и Ван Алън. — Хей, какво става… по това време?

— Ще ти обясня — отговори Колинс и набързо представи двамата си приятели. — При теб сме, защото е възможно да ни помогнеш. Нямаш представа колко е важно.

— Хайде, влизайте — покани ги Йънг.

— Благодаря — отвърна Колинс. — Нямаме нито минутка за губене.

Като влязоха в дневната, Йънг свали памучното си сако и ги огледа въпросително.

— Изглеждате твърде напрегнати. Не мога да си представя какво мога да сторя за вас.

— Много — отговори Колинс. — Искаш ли да видиш 35-та поправка мъртва?

— Дали искам? Бих сторил всичко на света, за да я видя погребана, но нямам никаква възможност, мистър Колинс. Като я гласуват в Калифорния днес следобед…

— Има шанс и той зависи от теб. Къде съхраняваш проучванията си за книгата на Тайнън?

— В съседната стая, трапезарията. Обърнах я на кабинет. Искате ли да видите?

Изненадан, той ги въведе в малка стая, прилична на импровизиран кабинет. Близо до прозореца стоеше стара сгъваема маса, отрупана нависоко с книжа. До нея, на отделна поставка, имаше електрическа пишеща машина. До отсрещната стена стоеше кухненската маса, също натрупана с книжа, папки и хранителни продукти. На единия й край имаше голям магнетофон. Още два касетофона, „Норелко“ и портативен „Сони“, бяха поставени на стол до масата. Три касетки за документи бяха изправени до третата стена.

— Голяма бъркотия — извини се Айшмъил Йънг, — но аз работя така. О, мистър Колинс, надявам се, че получихте моето благодарствено писмо. Голяма работа свършихте, като оправихте това имиграционно дело. Не мота да ви изкажа колко много сме ви задължени, Еми и аз.

— Не ми дължиш нищо, но можеш да ми помогнеш, а също така и на всички още сега. Твърдиш, че всичките проучвания са тук? Добре, мен ме интересува твърде много една-единствена част от твоите проучвания, ако е налице.

Йънг приглади неспокойно косата си върху оголващото се теме.

— Бих искал да ви помогна по всякакъв начин, разбира се, но нали знаете, повечето от тези неща са секретни. Дадох честна дума на Върнън Тайнън, че нито един човек не ще види… Защото пък, ако открие, че съм ви показал нещо… — Той спря внезапно. — По дяволите Тайнън! Вие рискувахте заради мен и аз ще сторя същото за вас. Кажете какво ви трябва!

— Помниш ли, когато вечеряхме в „Жокей Клъб“? Тогава спомена между другото, че Тайнън е оставил на твое разположение цялата частна документация на полковник Бакстър, за да приготвиш копия от нея за книгата му. Направи ли действително копия от всичко в касата на Бакстър?

— Практически на всичко — кимна Йънг. — Естествено всичко, което се отнасяше до Тайнън, с изключение на записите…

Сърцето на Колинс спря.

— … всичко е направено. Извадих дубликати също и от магнетофонните ленти, затова виждате тук два апарата, но не съм довършил съставянето на съдържанието на тези ленти. Това е хамалска работа. Трябва да върша всичко самичък, защото Тайнън не ми позволява секретарска помощ. Започнах да изписвам на пишеща машина съдържанието на лентите преди три дни.

Сърцето на Колинс се оживи.

— Но нали направи копия от всичките касети на Бакстър?

— Да, каквото Тайнън ми даде, а, струва ми се, то включваше всичко…

— Как направи копията? — запита бързо Колинс.

— Ами ето, касетите са от две различни големини, така че трябваше да ползувам два различни магнетофона, за да ги запиша в моя.

— Точно така, две различни големини. „Норелко“, миниатюрни касети, и „Меморекс“ — нормални касети. Слушаше ли, когато извършваше записа.

— За бога, не. Бих загубил много време. Включвам го на запис, без да се чуват гласовете.

— Къде са по-големите касетки, „Меморекс“?

— Върнах ги на Тайнън преди няколко дни. Те бяха оригиналите. Записах може би шест от тези касети на големи ролки.

— Знаеш ли какво е записано на тези твои ролки?

— Не, докато не започна да ги преписвам на пишещата машина, но съм идентифицирал всяка една и съм отбелязал мястото й на голямата ролка. Всяка касета, голяма или малка, има свой знак и дата. Изготвил съм си и специален индекс. — Той пристъпи до бюрото и извади няколко листа, прихванати заедно с кламер. — Ето, вижте.

— Търся специална касета „Меморекс“. Тя е означена „ГПД“, а след това пише „януари“. Това би ли ти помогнало да я намериш?

— Да видя.

Айшмъил Йънг започна да прелиства страниците на индекса си. Колинс го наблюдаваше пламнал.

— Разбира се, ето я — обяви Айшмъил Йънг с гордост. — Лентата представлява първият запис от втората ролка.

— Имаш я?! Сигурен ли си?

— Съвсем сигурен.

— Човече, о, човече! — изкрещя радостно Колинс и го потупа здраво по рамото. — Айшмъил, нямаш представа какво си направил.

Писателят беше съвсем объркан.

— Та какво съм направил?

— Открил си документа R!

— Открил съм какво?

— Няма значение — каза Колинс възбудено. — Пусни ни го на магнетофона. Намери тази дяволска ролка и я постави на машинката си!

Тримата наобиколиха големия магнетофон върху масата, докато Йънг намери ролката и я донесе. Постави внимателно ролката на мястото й, измъкна тънката лента и прикачи края й към празната ролка. После вдигна глава, изгледа всеки един от присъствуващите и каза:

— Не зная какво е всичко това, но започвам, ако вие сте готови.

— Готови сме — отговори Колинс, после се пресегна и сам натисна стартовия бутон.

Лентата започна да се върти.

Миг по-късно гласът на Върнън Т. Тайнън изпълни стаята.