Кони Мейсън
Жената на разбойника (3)

2.

Дона застана на полегатия бряг, наслаждавайки се на сребърните лунни лъчи, които танцуваха по тъмната повърхност на водата. В живота й имаше толкова малко радости и сега тя се наслаждаваше на красотата пред себе си. Ако имаше романтична душа, би казала, че това е нощ само за влюбени. Въздухът беше топъл и влажен, наситен с аромата на прерийните цветя.

Дона обаче не вярваше в приказки. В този живот нямаше щастие, а любовта беше за мечтателите. Само глупаците се осмеляваха да мечтаят. А понеже беше метиска и жена на разбойник, тя не можеше да си позволи да се отдава на блянове. Въздъхна с видимо съжаление, отпъждайки безполезните мисли, и смъкна дрипавата рокля през главата си. Под нея нямаше нищо.

Коул се бе скрил в храсталаците, убеден, че Дона иска да извади скритите пари и да изчезне в нощта. Изпразни шумно дробовете си, когато я видя да сваля окъсаните дрехи и да ги хвърля настрана.

Застанала на полегатия бряг, тя вдигна глава към луната. Коул се опита да отмести поглед, но не можа. Тя беше толкова слаба. Едва сега осъзна колко крехка и деликатна бе фигурата й. Имаше издължен и добре оформен гръб, стегнато седалище и… Погледът му се спря отново на гърба, после слезе надолу. Господи! Цялата беше в пресни рани. Вече се беше питал дали Коб я е биел не само по лицето; сега знаеше истината.

Изведнъж тя се извърна и изложи пред погледа на Коул изкусителната гледка на гърдите си. Той си пое остро дъх. Бяха съвършени. Закръглени, твърди и златисти, връхчетата им имаха цвета на тъмен мед. Стърчаха безсрамно напред, прекрасни и неустоими. Устата му пресъхна и той се извърна. Когато погледна отново към нея, Дона бе нагазила във водата и се търкаше със сапуна. Той виждаше мехурчетата по тялото й и си представи как ги отмива със собствените си ръце.

Очите му заизпускаха хищен зелен блясък, докато наблюдаваше как Дона мие и изплаква дългата си черна коса, омаян от грациозните извивки на тялото й. Собственото му тяло се втвърди и той сподави един стон, когато тя излезе на брега и започна да се суши с чаршафа. Ужасно се разочарова, когато тя облече чиста рокля и тръгна обратно към колибата. Последва я след доста време, едва след като самият той се бе потопил в студената вода, за да охлади разгорещената си плът.

Кой да помисли, че едно мършаво, малтретирано създание, една лъжкиня и може би крадла може да го накара да изпитва такива чувства, каквито не бе усещал след смъртта на Утринна мъгла? Разтърси глава, за да отпъди Дона. Прекалено дълго бе живял с образа на мъртвата си съпруга, за да го замени с този на друга жена.

Жената на един разбойник.

Коул се върна под навеса със сеното и легна, но сънят му бягаше. Мислите му все се връщаха към реката и към златистата искряща фигура със съвършени гърди, застанала на брега. Видът на пребитото й тяло го бе накарал почти да излезе от кожата си. Прииска му се да съживи Били Коб и да го разкъсва парче по парче, бавно и мъчително.

 

Коул се събуди точно на зазоряване и пое към Додж. Когато стигна в града, спря най-напред в бакалията. Изчака пред вратата до осем часа, когато отваряха. Остави поръчката си и отиде в конюшнята, за да вземе коня на Коб. Помисли, че Дона ще има нужда от него. След няколко часа напусна Додж с издути дисаги, пълни с храна, провиснали на седлото на другия кон. Понеже нямаше време за лов, бе купил солено и пушено месо, разни сушени и консервирани храни, брашно, захар, сол и кафе. Достатъчно, за да стигне за две седмици.

Не искаше да мисли за бъдещето на Дона или да се пита какво ще стане с нея, когато си замине. Не беше негова работа, каза си той, че Дона няма нито пари, нито семейство, изобщо нищо. Реши да гледа на задачата си така, както на всяка друга. Щом върне откраднатите пари, ще забрави, че тя съществува.

 

Дона се успа въпреки намеренията си. Когато най-накрая отвори очи, Коул го нямаше, а слънцето тъкмо изгряваше. Дълго бе лежала будна през нощта, замисляйки как да избяга с откраднатите от влака пари. Много се зарадва, когато чу, че Коул ще иде тази сутрин в Додж за провизии. Ако има късмет, той ще отсъства няколко часа. А докато го няма, тя ще разполага с достатъчно време да извади парите от скривалището и да изчезне оттук на гърба на Старата Бетси, мулето, което я бе докарало преди пет години, когато я омъжиха за Били.

Дона изми лицето и ръцете си с последната вода в каната, изплакна и зъбите си. Все още се движеше сковано заради побоя от предния ден, но успя да излезе вън на слънце. Спря на прага, обзета от внезапно чувство за вина. Знаеше, че не е редно да вземе пари, които не са нейни, но беше в отчаяно положение. Усмихна се, като си представи как ще се махне оттук.

— Здрасти, Дона.

Усмивката й се стопи и тя погледна ужасена новодошлия. Дюк Райли! Надяваше се хората от бандата да не се появят толкова скоро тук. Дюк й се ухили, приближавайки с наперена походка към колибата.

— Здравей, Дюк. Какво те носи насам?

Спокойно, спокойно, повтаряше си тя.

Дюк Райли беше млад, най-многото на двадесет години, но също толкова изпаднал и безскрупулен, както останалите членове от бандата на Били Коб. Беше висок, слаб и дори донякъде приятен на външен вид. Смяташе се за красавец и Дона добре знаеше какви жадни погледи й хвърляше, когато Коб го гледаше някъде другаде.

— Къде е Били? Аз ли пристигам пръв? Нямам търпение да си взема моя дял от плячката.

Дона пребледня. Трябваше бързо да се отърве от Дюк, иначе щеше да пропусне шанса да избяга, преди Коул да се върне.

Изтри овлажнелите си длани в полата и преглътна мъчително.

— Били е мъртъв, Дюк. Застреля го от засада един човек на закона, тъкмо когато излизаше от колибата вчера.

Дюк разкриви лице в грозна гримаса.

— Мъртъв! Мамка му! Къде са парите? Коб не беше глупак. Трябва някъде да ги е скрил. — Погледна Дона с присвити очи и продължи да я оглежда все по-безсрамно и по-настоятелно. — Бъди добра с мене и ще получиш дела на Били.

Устата на Дона пресъхна. Не искаше да има нищо общо нито с Дюк Райли, нито с който и да било друг мъж.

— Не знам нищо за парите. Били не ми се доверяваше.

Очите на Дюк се замъглиха. Той скъси разстоянието помежду им, сграбчи Дона за китката и я привлече към себе си.

— Сигурна ли си, скъпа? Напълно ли си сигурна?

Дона вдигна предизвикателно брадичка.

— Напълно.

Гласът му бе дрезгав и нисък, пълен с неизказани обещания.

— Ако ти дам мъничко любов, нали ще ми кажеш къде е скрил парите? Винаги си ме харесвала, нали? И аз те харесвам. Помня как той винаги се хвалеше колко си гореща. Как викаш и стенеш, и го дереш с нокти по гърба, докато се празни в тебе. Казваше, че никога не ти стига, че искаш да се любиш по цяла нощ. По дяволите! — И той облиза устни. — Бих могъл и аз да се пооблажа.

Хвана я през кръста и я притисна така силно към себе си, че тя почувства твърдата издутина под панталоните му.

— Пусни ме!

— За нищо на света. — И лепна устата си върху нейната. Когато се опита да пъхне езика си в устата й, тя го ухапа здравата. — Ох, кучка такава! Не ми се репчи. Твоят човек е мъртъв. Никой няма да се погрижи за тебе. Не си някоя красавица. Няма да ти е лесно да си намериш друг мъж. Я се погледни. — Очите му пробягаха по нея с едва прикривано отвращение. — Виж си лицето. Защо те е бил Били? Бъди добра с мене и аз ще бъда добър с тебе. Хайде да влизаме вътре. Тук е малко твърдо за това, което имам предвид.

Дона се задърпа и накрая се освободи.

— Като не съм красавица, защо си се захванал с мене? Има колкото щеш свободни жени в Додж. Помислих, че си дошъл за парите си. Не можеш да ги намериш, ако направиш това, което си си наумил.

— Я стига си се преструвала. Знаеш, че те искам. Години наред ме дразниш, мотаеш се с някакви дрипи и ме караш да отгатвам какво има под тях, освен тия сладки цици. Ще те имам, жено. И те искам да дивееш под мене, както си дивяла под Били. След като намеря парите, ще ги пръсна на леглото и двамата ще правим много хубави неща там върху тях.

Дона беше благодарна, че не се налага да казва нищо. Трябваше й време да помисли. Никой мъж вече нямаше да я направи своя жертва, зарече се тя. Ще убие Дюк, преди да е успял да се възползва от нея. Били Коб беше мъртъв. Тя отново беше свободна. Веригите, които я приковаваха към този живот, пълен с мъки и унижения, бяха прекъснати веднъж завинаги. По време на последния побой, който й бе нанесъл Били, нещо се бе скъсало у нея. И ако Коул Уебстър не го беше убил, тя самата щеше да го направи.

— Я направи нещо за хапване. Цяла нощ съм яздил, докато стигна дотук. Трябваше да съм сигурен, че законът не ме преследва. Били винаги държеше плячката, преди да се съберем, за да я делим. Казваше, че има удобно скривалище близо до колибата. — Той се огледа, видя навеса за сеното и се ухили. — Ще започна с тоя навес ей там. Повикай ме, като сготвиш.

Дона знаеше със сигурност, че Дюк няма да намери торбата с парите в сеното. Знаеше къде я е скрил Били — там, където никой не може да я открие.

Докато режеше бекон, слагаше боб да се вари и правеше питки от последното брашно, се тревожеше, че красивият представител на закона ще се върне, без нищо да подозира, и ще се озове в опасно положение. За съжаление, нямаше начин да предупреди Коул. Той можеше да се върне всеки момент. И тъй като добре познаваше Дюк, знаеше, че няма да си тръгне без парите. Това я плашеше. Коул май щеше да попадне в клопка.

Дона се озова в трудна дилема. Да покаже ли на Дюк къде са парите, за да се махне, преди да се е върнал Коул? Дали ако му даде парите, това ще повлияе върху намеренията му относно нея? Отговорът беше решително „не“. Прочете го в очите на Дюк. Беше решен да я има, независимо дали ще намери парите или не. А без тях Дона не можеше да направи нищо. Щеше да се принуди да търси работа в публичен дом. Когато Били биваше недоволен от нея, я заплашваше да я продаде на някаква позната „мадам“ в Гардън Сити.

Вратата се отвори с трясък и вътре нахлу Дюк.

— Преобърнах тоя проклет навес и нищо не намерих. Готова ли е манджата? Умирам от глад.

Дона кимна стреснато и се обърна. Дюк я хвана за раменете и пусна бавна усмивка.

— Много добре изглеждаш днес, Дона. Не си спомням да съм те виждал такава хубава.

Тя почервеня, съжалявайки, че е отмила мръсотията от себе си снощи. Гарвановочерната й коса се спускаше по стройния гръб и тесните рамене. Сините й очи изпъкваха върху охлузеното от ударите лице. Но погледът на Дюк не се задържа на лицето й, а слезе жадно върху гърдите.

Когато той посегна към гърдите й и ги стисна, тя ахна и се извъртя.

— Мислех, че си гладен.

Той се втренчи нахално в нея.

— Гладен съм. Първо ще хапна, после ще задоволя и другия си апетит. Отпусни се, Дона. Знам, че ме искаш. Жените винаги ме искат.

Дона искаше само да избяга. Повдигна й се от грубиянския му допир. Единственото добро нещо, което можеше да каже за Били, беше, че не позволяваше на хората си да се доближават до нея. Дона знаеше, че без покровителството на Били щеше да бъде лесна плячка на всички разбойници наоколо. Парите от влаковия обир й трябваха, за да се махне колкото може по-далече оттук. Ако чувстваше някаква вина заради това, че ще ги вземе, тя веднага изчезна, когато се сети какво друго й остава. Да работи в публичен дом или да търка пода в някоя кръчма. И в двата случая щеше да бъде принудена да вдига крака пред чужди мъже.

Сложи с треперещи ръце чиниите на масата и седна срещу Дюк.

— Къде е кафето? — изръмжа той.

— Няма.

— Тогава вода.

Дона скочи от стола.

— Каната е празна. Ще ида до реката да я напълня.

Дюк я измери с присвити очи.

— Не съм глупак. Като стигнеш до реката, няма да се върнеш. Седни и яж, мога да мина и без вода.

Дона седна, преглъщайки разочаровано, и почти не докосна храната. Насили се да преглътне хапката си, но повече нищо не можа да поеме. Наблюдаваше с едва прикривано презрение как Дюк омита чинията си.

— Не си ли гладна? — Тя поклати глава. Дюк взе чинията й и пресипа яденето в своята. — Аз пък съм — измърмори с пълна уста.

Разбойникът се налапа бързо и невъзпитано; не че Дона очакваше да бъде иначе. Когато омете и последната троха, Дюк се облегна назад и се оригна високо.

— Така е по-добре. Сега ще мога да яздя цял ден и цяла нощ. Не искам да те разочаровам след всичко, което Коб ми е казвал колко си игрива в леглото. — Той стана, хвана ръката й и грубо я изправи на крака. — Ела, сладурче, да опитаме тоя сламеник. Да знаеш, бива ме като млад козел.

Дона искаше да изпищи, но знаеше, че никой няма да я чуе в тази усамотена местност. Страхът беше неин враг, не можеше да си позволи да му се поддаде. Трябваше непрекъснато да бъде нащрек. Мъжете обичаха да нараняват жените, а ако Дюк знаеше, че я е страх от него, щеше да използва това, за да я нарани още повече.

Почувства се като заек, хванат в капан, когато Дюк я повлече към сламеника в ъгъла и я бутна долу. Тя падна по гръб така, че въздухът излезе с огромна сила от дробовете й. Преди да успее да си поеме дъх, Дюк се стовари върху нея и запретна роклята до кръста й. Дона започна да се бори яростно, но безуспешно. Той беше силен, твърде силен за крехката й съпротива.

— Харесва ми, като се бориш с мене, сладурче — промърмори той дрезгаво.

Започна да се намества между краката й и тя извика от болка, когато дулото на пистолета му се заби болезнено в хълбока й. Не си беше дал труда да махне колана с оръжията, дори и шпорите, не го беше грижа дали няма да наранят крехката й плът.

Нещо се отприщи в Дона. Прекалено често бе ставала жертва на издевателствата на мъжете и по-скоро щеше да умре, отколкото да допусне това да се случи още веднъж. В мига, когато усети студения метал на дулото да се забива в плътта й, тя разбра какво трябва да направи, за да се спаси. Хвана се за колана с оръжията, опитвайки се да намери дръжката на пистолета. Дюк изтълкува погрешно движението й, вземайки го за нетърпение, и й отправи широка усмивка.

— Чакай малко, сладурче, ще си получиш всичко, каквото искаш, само да откопчая тия проклети панталони.

Обкрачи я, надигна се и започна да дърпа копчетата на панталона.

Смъртнобледа под синините, Дона действаше с решителност, породена от отчаянието. Докато и двете ръце на Дюк бяха заети, тя намери дръжката на пистолета, извади го от кобура и го насочи към него.

— Какво, по дяволите… Дай това. Не си играй с оръжията. Нищо чудно, че Били те е потупвал. Когато свърша с тебе, ще ти наслагам синини на такива места, за каквито Коб не е и помислял.

Той сграбчи пистолета в мига, когато Дона стреля.

Коул беше на няколкостотин ярда от колибата, когато чу единичен изстрел. Кръвта замръзна във вените му. Странно, но не се обезпокои за себе си. Изплаши се за Дона. Не беше забелязал в колибата да има оръжие, но предположи, че може да е пропуснал нещо скрито. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред, затова пришпори Боеца. Конят на Коб, натоварен с провизии, го последва.

Коул видя един кон, вързан за кривото дърво пред колибата, и в главата му зазвъняха предупредителни камбани. Дона е в опасност, беше напълно сигурен! Изруга се, задето я е оставил сама. Скочи от седлото и се приближи към колибата с насочени пистолети. Без да губи време, блъсна вратата и влетя вътре. Гледката му смрази кръвта.

Дона лежеше по гръб на сламеника в ъгъла, с неприлично разтворени крака, а някакъв мъж лежеше върху нея. Никой от двамата не помръдна и това го изплаши. Кой е този мъж и какво й е направил? С огромно усилие Коул направи три крачки и се приближи към леглото.

Очите на Дона бяха затворени. Димящ пистолет лежеше край двете тела. После той видя кръвта и побесня.

Пъхна пистолетите в кобурите, хвана мъжа за раменете и го отмести като парцалена кукла. После разкъса роклята на Дона, за да потърси къде е раната.

Тя притисна дрехата към гърдите си и изпищя.

— Не, моля те, недей!

— Дона, аз съм, Коул. Нищо няма да ти направя. Къде си ранена?

Ръцете му трепереха, докато събличаше роклята й.

Дона отвори бавно очи, ужасно зарадвана, че вижда Коул, и се вкопчи здраво в ризата му.

— Той се опитваше да… Искаше да…

Задави се и не можа да продължи.

В главата на Коул се въртеше една мисъл.

— Къде те простреля това копеле? Боли ли те?

Тя преглътна няколко пъти, преди да проговори.

— Не… не ме е прострелял. Аз го прострелях. Мъртъв ли е?

— Тази кръв…

— Тя е от Дюк. Не можех да го оставя да… да ми направи това. О, Господи, застрелях човек. Убила ли съм го?

Коул погледна Дюк, видя го, че мърда, значи не е умрял.

— Нищо му няма, скъпа, не е умрял. Не се тревожи за него.

Преди да се усети, положи лека целувка на челото й. После придърпа одеялото над треперещото й тяло и обърна суров поглед към мъжа, който се бе опитал да я нарани:

— Ти какво правиш тук?

Дюк загледа Коул с премрежени от болката очи.

— Тая кучка ме простреля. Кръвта ми изтича. Закарай ме на доктор, преди да съм умрял.

Коул коленичи и огледа раната на рамото на Дюк.

— Няма да умреш от това, за съжаление. Куршумът е минал покрай ключицата. Аз бих се прицелил по-ниско.

Дюк изскимтя и припадна. Доволен, че няма на ръцете си умиращ, Коул отново обърна вниманието си към жената.

— Добре ли си, Дона? Не трябваше да те оставям сама. Кой е този?

— Казва се Дюк Райли. От хората на Били е. Дойде за своя дял от парите.

— Потърсил е и дял от тебе, освен ако нещо не греша. Защо го простреля? Не ти ли хареса?

В мига, когато произнесе тези думи, пожела да ги вземе обратно. Дона не изглеждаше никак доволна да бъде натискана така от Дюк. Изглеждаше изплашена. Колко ли пъти в миналото Дюк я е натискал с позволението на Коб, запита се той с внезапна горчивина.

— Копеле! — изсъска Дона през зъби. — Нямаш право да ме съдиш, без да знаеш нищо за мене и за положението ми. И ти си като другите.

Коул се почувства като последния мръсник. Никой нямаше право да съди Дона за неща, над които тя не е имала контрол.

— Съжалявам, не трябваше да казвам това. Очевидно той ти е причинил болка, иначе нямаше да го простреляш. Да не би да те е…

— Не. Стрелях, преди да беше осъществил намеренията си.

Дюк изстена и се размърда. Коул изруга.

— Ще извлека това копеле навън, за да се преоблечеш.

— Какво ще правиш с него?

— Ще го вържа и ще го заключа в плевнята. Там ще стои до утре, докато го отведа в града. Двама от бандата са обезвредени, остават още двама на свобода. Ще дойдат тук един по един за парите си. Райли търси ли ги?

Дона кимна.

— Разрови цялото сено, но не намери нищо.

Той й хвърли кос поглед.

— Защо не му каза къде да търси?

— Нямаше да му кажа, дори да знаех.

Коул отмина забележката. Интуицията му подсказваше, че Дона знае съвсем точно къде се намират парите.

— Какво ще стане, когато другите дойдат за своя дял? Може да не съм тук, за да те защитя?

— Нямам нужда от тебе. Добре се справих с Дюк сама.

— Имала си късмет. Но следващия път може и да нямаш.

— Ще се справя.

Коул реши повече да не говори на тази тема. Изправи Дюк и го побутна към вратата. Когато двамата излязоха, смелостта на Дона се изпари. Никога преди не беше стреляла по човек, дори не беше държала оръжие. Ами ако беше убила Дюк? Не че тая гадина не заслужаваше да умре след това, което се бе опитал да й направи! Все още разтреперана, тя стана и потърси какво да облече.

Изцапаната с кръв рокля, която Коул бе разкъсал, не можеше да се поправи. Освен нея тя имаше само още една рокля, но не можеше да понесе допира на мръсната тъкан, която бе носила и вчера, и много дни преди това. Намери едни чисти панталони и вълнена риза от сандъка на Били. Но макар че бе напъхала ризата в панталоните, те пак заплашваха да се смъкнат от тесния й ханш.

Коул се върна, погледна Дона, която отчаяно се опитваше да задържи панталоните на място, и избухна в смях.

— Това ли успя да намериш?

Тя вдигна предизвикателно брадичка.

— По-добре, отколкото да се разхождам гола.

Коул присви очи.

— Според тебе — може би.

Дона изпухтя в безсилен гняв.

— Ако беше джентълмен, щеше да ми намериш колан да си закрепя панталоните.

— Извинявай, забравих, че наистина съм джентълмен — каза той с лек смях.

Огледа се наоколо и видя едно въже да виси на някаква кука. Взе го и го подаде с лек поклон на Дона.

Тя го пъхна в гайките на панталона и върза краищата на здрав възел.

— Благодаря.

— Сега, като се облече прилично, разкажи ми за Дюк Райли. Откога е в бандата на Коб? Вие двамата… не, няма значение, не е моя работа. Само ми кажи какво знаеш за него.

Дона сви рамене и започна да разчиства масата.

— Дюк е от бандата на Били. Друго не знам за него. Май е от Оклахома.

— Сериозно ли е търсил из сеното?

— Каза, че е размятал всичко.

— Ще е по-лесно и за двама ни, ако просто ми кажеш къде са парите. Рано или късно ще ги намеря, знаеш това.

Дона не пророни и дума.

— Много добре, както искаш. — И той се запъти към вратата.

— Къде отиваш?

Не че искаше да остане, каза си Дона. Просто се чувстваше в безопасност с него.

— Да внеса храната. Доведох коня на Коб. Ако не го искаш, можеш да го продадеш. Хубаво животно е, ще ти дадат добра цена.

Коул още разтоварваше провизиите, когато Дона излезе от колибата с кана в ръка и се запъти към реката.

— Къде, по дяволите, мислиш, че отиваш?

Тя дори не го погледна.

— Трябва ми вода.

Той я хвана за ръката.

— Не искам да ходиш сама наоколо. Ами ако дойде Сам Пикънс или Спайдър Луис и си поискат дела от плячката? И те хванат сама? По-мили ли ще са с тебе от Райли? Такива мъже ли искаш да те защитават?

— Не ми трябва никой да ме защитава. Мога сама да се грижа за себе си. Доказах го с Дюк, нали?

Коул се вгледа в нея, в насиненото й лице, толкова гордо и предизвикателно, в упорито изправените й тесни рамене, толкова крехки, за да носят товара, който бе носила години наред с Били Коб, и почувства как нещо в него се размърдва. Безспорно тя много беше изстрадала. Но въпреки това, което си бе мислил досега за нея, Коб явно не беше успял да пречупи духа й. Да го превие, може би, но не и да го пречупи. Малката метиска беше по-жилава, отколкото би могъл да предположи. Самата мисъл за петте години страдания, преживени от нея, го накара да настръхне.

— Много добре, ако не се върнеш след десет минути, идвам да те търся.

Дона се запъти бавно към реката, решена да покаже на Коул Уебстър, че сама решава какво да прави. Въпреки това се върна в колибата, преди да изтече времето, определено от него. Влезе вътре и завари Коул да кърти дъските на покрива.

— Какво правиш? Рушиш ми къщата.

— Няма да е необходимо, ако ми кажеш къде Коб е скрил парите — отвърна той, запъхтян, дърпайки една особено упорита дъска.

— Не е в колибата.

— Откъде знаеш?

— Защото Били винаги правеше така, че аз да не видя къде си крие плячката. Винаги ме караше да стоя извън колибата. Абсолютно съм сигурна, че няма да намериш парите тук.

Коул я изгледа и разбра, че говори истината, поне в този случай.

— По дяволите! Питах Райли и той се закле, че не ги е намерил в плевнята. Да не би Коб да ги е заровил отвън? Трябва да знаеш нещо.

Дона стисна устни.

— Нищо не мога да ти кажа.

Коул хвърли настрана дъската със замъглени очи, хвана Дона и я притисна плътно до себе си.

— Защо не ми вярваш? Знаеш, че няма да ти направя нищо.

Дона затихна, взряна в искрящите му изумрудени очи. Почувства ласката на дъха му на бузата си и странното желание да докосне устните му със своите. Просто да го докосне. Усещаше тръпки в пръстите. Дланите я бодяха.

Той навярно бе почувствал същото, защото ръцете му я стиснаха по-здраво и я притиснаха още по-плътно до него. Погледът му се впи жадно в изранените й устни. Бяха плътни, червени и леко открехнати, сякаш очакваха следващото му действие. Привлечен от подвеждащата невинност на сините й очи, Коул усети дълбокото й желание, почувства я как се стреми безмълвно към него и реагира инстинктивно. Докосна нежните ъгълчета на устата й, накара устните да се отворят. Леко плъзна език в устата й и вкуси кадифената й мекота. После нежно засмука пълната й долна устна.

Коул потрепери. Не можеше да си спомни откога не е прегръщал жена и тялото му реагира веднага. Топлината на гърдите, корема и бедрата й го изгаряше и той изстена.

Дона затвори очи, развълнувана от допира му. Никой никога не я бе докосвал с такава нежност и топлота. Целувката му я зашемети и тя за миг се отдаде на тази нежна лудост. Неприлична възбуда сгорещи тялото й, прогонвайки мигновено всякакъв разум.

Коул изведнъж се откъсна от нея и я загледа, едновременно объркан и ядосан, че е изгубил контрол над себе си. Не беше искал да се възползва от уязвимостта на Дона, но не можа да се въздържи.

— Съжалявам. Не исках да правя това.

Нямаше представа какво го е подтикнало да целуне Дона. Начинът, по който го бе погледнала със замъглени очи, с трепереща уста… Господи, как не искаше да се откъсва от нея.

Дона преглътна конвулсивно, целувката му я бе отнесла някъде надалече. Ако я беше целунал някой друг мъж, а не Коул, щеше да реагира доста по-различно. Бе понасяла гнусните целувки на Били и бруталното му отношение, като мислеше за най-различни други неща. После в живота й влезе Коул Уебстър. С една целувка я накара да мечтае за невъзможни неща, за нежност и… любов.

Погледна го през дългите си, гъсти мигли. Красивото му лице бе напрегнато, виждаше една вена да пулсира в основата на шията му.

Преглътна конвулсивно и се насили да отпъди фантазиите, за да се изправи лице в лице с действителността.