Кони Мейсън
Жената на разбойника (17)

16.

Танър направи силно впечатление на Дона и тя позавидя на огромната и искрена любов между него и Ашли. Малко по-възрастен от Коул, Танър беше красив, с опасен чар, косата му беше гарвановочерна, а очите с цвета на ярко сребро. Направи й впечатление мекият му провлечен говор. Когато останаха насаме с Коул, го запита откъде е Танър.

— Южняк е — обясни той. — Ашли ми разказа, че отначало се погаждали като куче и котка. Но любовта им била толкова силна, че преодоляла различията в разбиранията им. Благодарение на нея са се справили с много пречки в живота.

Дона въздъхна замислено. Би дала живота си, за да има такава любов. Защо трябваше да обикне мъж, който не може да й даде обичта си?

— Те са много щастливи.

— Ашли беше доволна да живее неомъжена, докато не срещна Танър. Преди това беше сгодена за един негодник, който обичаше парите повече от нея. Тя работеше като учителка в Бостън. Продала къщата, която леля ни й завещала, и уредила да тръгне насам с един керван. Ашли не е обичайно име за жена, затова водачът на кервана сметнал, че тя е мъж. После обаче, като я видял лично, отказал да приеме сама жена да пътува с кервана. Било истинско приключение, но в края на краищата всичко завърши благополучно. Тя срещна любовта на живота си и това много ме радва. Двамата винаги сме били близки, дори и когато бяхме на хиляди мили един от друг.

— Завиждам й.

— И с Танър намерихме общ език, макар че през войната не сме се били на една и съща страна — продължи Коул. — И двамата сме загубили съпругите си. Неговата жена се самоубила, била брутално изнасилена и не могла да преживее позора. Смъртта й почернила живота на Танър. Намразил всички янки. Бил в затвора, когато пътят му се кръстосал с този на Ашли. Но когато се влюбили един в друг, той успял да остави миналото зад гърба си.

— Сигурно много я обича — изрече със съжаление Дона.

В това отношение Коул й се изплъзваше. Миналото все още беше здраво загнездено в него.

 

Коул и Танър ходеха на дъскорезницата всеки ден, с изключение на неделя. Тъй като учениците бяха разпуснати за лятна ваканция, малкият Прайс беше свободен и идваше с тях. Дона се зае да помага на Ашли, която вършеше почти цялата домакинска работа, с изключение на готвенето.

— Танър искаше да наеме домашна помощничка — довери й се Ашли един ден, когато двете работеха в градинката зад къщата, — но не исках из дома ми да се мотаят чужди хора.

Дона се запита дали Ашли смята и нея за чужд човек. Чудеше се какво ли ще кажат двамата с Танър, като научат, че Коул очаква тя да стане член на домакинството им, след като той замине.

— Сигурно е много хубаво да си имаш истински дом — пророни замислено тя.

— Къде смятате да се установите с Коул? Чудесно ще е, ако решите да останете в Орегон. Танър иска да даде на Коул един участък, за да ти построи къща.

— Трябва да питаш него — отвърна уклончиво Дона. — Мисля, че смята да се върне на работа в агенцията „Пинкертон“. Много му харесва да работи за тях.

Ашли се подпря на мотиката и погледна загрижено Дона.

— Но при тази работа Коул ще пътува много из страната. Какво ще правиш, когато той отиде да изпълнява някоя задача? Къде ще живееш? Да не смята да те влачи от град на град?

Дона прехапа долната си устна, търсейки отговор, който да успокои Ашли. Но нищо не й хрумваше. Накрая каза:

— Не ми е казвал нищо повече. А и не живеем толкова отдавна заедно, че да знам какво мисли.

Ашли доста се учуди и се разтревожи. Предполагаше се, че женените двойки трябва да споделят всичко, но Дона като че ли не знаеше нищо за плановете на Коул. Той не разказваше почти нищо за жена си и за женитбата им и това я притесняваше. Ашли много искаше да разбере какво е всъщност положението, но реши да изчака. Знаеше, че брат й няма причина да я лъже.

— Сигурна съм, че Коул има нещо предвид — каза тя. — Може би още не е решил къде да се установи. Навярно няма намерение да те оставя сама месеци наред, докато си върши работата.

Дона не каза нищо — истината болеше. Коул не само имаше намерение да се върне към работата си, но и съвсем сериозно възнамеряваше да я изостави. Щеше да я остави при сестра си и да иде да си върши работата, без да го гризе съвестта. Единственото му желание беше да я настани някъде на сигурно място. Обществото на белите не признаваше индианския им брак, така че той нямаше причина да я смята за своя съпруга или да остане да живее с нея. Можеше да продължи както преди, скъпейки свободата си, със студено и празно сърце, в което място имаха само спомените за Утринна мъгла.

Когато видя, че Дона няма да каже нищо, Ашли реши, че е време да поговори с брат си. Най-напред обаче трябваше да говори с Танър. Отвори дума за това вечерта, когато двамата се сгушиха в леглото. Романтиката между тях не бе намаляла с годините, дори бе станала още по-силна. Любеха се все така интензивно и всеотдайно.

— Тревожа се за Коул — каза Ашли, целувайки леко шията на Танър.

— Защо така? — Ръцете му галеха нежно тялото й, което си бе останало тънко като на момиче.

— Нещо ме притеснява. Дона не е така щастлива, както би трябвало да бъде една младоженка. Коул не й се доверява.

— Помолих го да остане тук. Удивително бързо навлиза в дърводобивния бизнес. Човек като него може да ми бъде много полезен. Така и така има дял в предприятието.

— И той какво каза?

— Нищо. Стори ми се, че иска скоро да си тръгне оттук.

— В този брак има проблеми — въздъхна Ашли.

— Брат ти и Дона спят в едно легло и изглеждат много близки. Какво те тревожи, скъпа?

— Не знам. Не обичам да се меся, но ако Коул сам не ми се довери, ще се видя принудена да го накарам.

— Брат ти не е длъжен да дава сметка нито на тебе, нито на когото и да било.

— Но ще трябва, ако това засяга едно невинно момиче. Познавам Коул. Близнаци сме. Усещам, когато той има притеснения.

— Остави ги — посъветва я Танър. — Не е казал, че ще заминава. Почакай, докато сам дойде при тебе с проблемите си, и тогава си вади заключения. А сега — и той отново я притегли към себе си, — няма ли да обърнеш малко внимание на изгладнелия си съпруг?

— Изгладнял ли? Тази вечер си хапна доволно, за да си изгладнял.

— Нещо да съм споменавал за храна? Оправдай името си, Пламък мой. Накарай ме да горя.

Ашли се засмя. Щом Танър споменеше индианското й име, тя знаеше, че я чака нощ, изпълнена с изключителна страст.

Той не я разочарова.

 

В другата спалня Коул и Дона тъкмо се бяха любили. Тя лежеше върху него, заситена, но усещаше как той се отдръпва, не само от тялото й в момента на екстаз, а и в мислите си. Сякаш беше на мили оттук.

— Какво има, Коул? — запита тя тревожно.

— Тук съм вече четири седмици. — Тонът му не издаваше какво мисли, но Дона знаеше какво следва.

— Заминаваш — каза тя, без да се изненада. — Къде ще идеш?

— Тревожа се за Бягащия лос. Трябва да разбера какво е станало с него и с племето му след битката.

— Ще ме вземеш ли със себе си? — По-добре да не беше питала.

Коул избягваше да я погледне в очите.

— Тук ще си на сигурно място при сестра ми. Двамата с Танър много те обикнаха.

— Няма да се върнеш.

Това беше по-скоро констатация, а не въпрос.

Дона не виждаше лицето му в тъмното, но ясно чувстваше как той се отделя от нея. Ако можеше обаче да го види, щеше да се изненада колко несигурност и объркване има в изражението му. Коул бе търсил в душата си разрешението на своята дилема, но не бе намерил нищо. Беше се борил срещу растящите си чувства към Дона и губеше битката. Разстоянието помежду им си оставаше единственият начин да се справи с дилемата си. Трябваше да разбере дали времето наистина е погребало спомените му за Утринна мъгла и да тръгне напред. Надяваше се, че самотата и спокойствието, които някога бе намерил при индианците, ще му помогнат да открие отговорите, които търси.

— Не мога да ти обещая нищо повече от онова, което вече съм ти дал. Знам, че е ужасно малко, но трябва да се отърва от колебанията, които ме преследват. Мога да го направя само ако се отдалеча от изкушенията на твоето тяло. Денем и нощем съм обзет от мисълта за тебе. Обичах една жена; не съм сигурен дали мога отново да обичам.

— Няма да се задоволя с нищо по-малко от цялото ти сърце — каза Дона, наранена от думите му. Ако Коул не можеше да я обича, тогава тя не го искаше. — Страстта не е лошо нещо, но не е достатъчна за основа на брака. Аз искам повече. Искам обвързване за цял живот. Прав си, сега трябва да заминеш. Надявам се да намериш онова, което търсиш.

— Ще останеш тук с Ашли — каза той твърдо.

— Трябва ли да те чакам да се върнеш?

— Аз… да.

— А ако не се върнеш? Не искам да се натрапвам на сестра ти.

Неизречените думи натежаха помежду им като неуловима мъгла, обгръщайки Дона във воала на огорчението. Месеци наред тя бе живяла като курвата на Коул. Сега той заминава, доказвайки колко малко държи на нея. Беше я накарал да го обикне. Защо не може да намери сили поне мъничко да отвърне на любовта й?

Наистина тя знаеше, че сърцето му не е свободно да обича, каза си тя. Беше й заявил съвършено ясно, че никога няма отново да се влюби. Но тя продължаваше да се надява, молейки се за чудо. Сега беше твърде късно да иска каквото и да било, освен той по-скоро да си замине. Коул посегна към нея.

— Дона, аз…

Тя се дръпна.

— Не, не ме докосвай. Каква глупачка съм била. Никога няма отново да ме използваш, Коул Уебстър. Вървящият в сянката ме взимаше като своя жена, но Коул Уебстър ме използваше като своя курва.

— По дяволите, Дона, не е така.

— А как е, Коул? Не съм същото момиче, което срещна в Додж Сити. И онова момиче не вярваше на мъжете, но нямаме нищо друго общо. Помислих, че в твое лице съм намерила мъж, достоен за доверие, но ти не си по-добър от Били Коб. Не ме малтретираш, но понякога по-скоро бих търпяла физическо унижение, отколкото да бъда използвана само за да задоволявам страстта на един мъж. За тебе никога няма да бъда нещо повече от едно топло тяло. След Били мислех, че нищо вече няма да ме нарани, но съм се лъгала. Някъде на тая земя има мъж, който ще ме обича.

Тя се обърна с гръб към него. Коул усети, че решението й е окончателно, и почувства студ. Заслужаваше си го. Представата, че Дона може да бъде с друг мъж, го накара да подлудее от ревност. Извъртя я рязко към себе си; лицето му бе потъмняло от ярост.

— Ако това е сбогуването ни, искам нещо повече от тебе, не само едно студено рамо.

— То е повече, отколкото заслужаваш.

— Дяволите да те вземат! — Той впи устни в нейните, решителен и неумолим. Зацелува я така, че главата й се замая и краката й затрепериха. — Знаеш, че и двамата го искаме! — изрече той задъхан.

— Не те искам. Не искам това — изсъска Дона. — Не искам нищо повече да правя с тебе.

— Ще видим.

Коул нямаше представа защо действа така безразсъдно. Държеше се като мръсник и го съзнаваше. Разбираше, че вината е чувство, което унищожава здравия разум. Ревността подхранваше собственическото му чувство спрямо Дона. Не беше честно един мъж да иска толкова силно една жена, че да отрече всичко, на което държи, всичките си скъпи спомени, само и само да я има.

— Не ме докосвай!

— Ще направя нещо повече, отколкото само да те докосвам, скъпа. Когато свърша в тебе, ще го помниш до края на живота си. Ще те накарам да полудееш така, както аз съм полудял.

Преди Дона да успее да протестира, той я прикова към дюшека с тялото си. После започна да изпълнява заканата си. Плъзна се надолу и разтвори краката й, притискайки хълбоците й, докато устата му търсеше горещия й център. Дона се противеше, но той беше много по-силен от нея. Устата и езикът му я обладаваха с неизпитвана интензивност. Тя се съпротивляваше яростно, докато изчерпи всичките си сили и се притисна към устата му в безсрамно отдаване.

Той обаче не й позволи да стигне до кулминацията. Отново и отново я довеждаше до ръба и после я оставяше жадна и замаяна. Измъчена до крайност, Дона започна да хлипа и да го моли да довърши. Той се усмихна мрачно, плъзна се нагоре по тялото й и проникна в нея. Тя веднага свърши. Той още беше твърд вътре в нея. После започна отново и я възбуди така, че тя започна да се гърчи и да се извива под него. Този път и двамата свършиха заедно в дива тръпка. Коул остана в нея, докато тя не изцеди и последната капка от него. После се дръпна и стана от леглото.

Той прекара остатъка от нощта проснат под звездите — постла си под едно дърво. Взираше се в тъмното небе, питайки се дали Дона толкова го мрази, че да го забрави. Чернотата вътре в него го бе накарала да направи неща, за които знаеше, че по-късно ще съжалява. Би искал да чуе Дона да го моли да остане, да му признае, че го обича. Вместо това той я бе настроил против себе си, казвайки си, че точно това е искал.

Тя искаше от него повече, отколкото беше в състояние да й даде. Трябваше да разреши съмненията си, преди да може да й посвети живота си. Веднъж бе направил това с Утринна мъгла. Не можеше да поеме никакви ангажименти, докато не преодолее съмненията си.

Безмълвни сълзи течаха по бузите на Дона дълго след като Коул бе излязъл. Бе я накарал да реагира въпреки волята й и тя никога нямаше да му прости това насилие. Винаги му се бе отдавала свободно, но този път той бе взел това, което искаше. Сега тя отново се владееше. Не искаше да се остави на гостоприемството на Ашли и Танър, щом не беше нищо друго, освен курвата на Коул.

 

Рано на другата сутрин Коул намери Ашли сама в дневната.

— Трябва да поговоря с тебе, Аш.

— Седни да закусиш. Танър излезе рано. Каза, че ще се видите в дъскорезницата.

Коул седна, но чинията му остана празна.

— Заминавам.

Ашли изпусна вилицата си.

— Толкова скоро? Тъкмо започнахме да опознаваме Дона. Ще ми липсва.

— Тя няма да дойде с мене.

Ашли го изгледа стреснато.

— Не разбирам.

— Оставям я при тебе и Танър, ако нямате нищо против.

— Разбира се, че нямаме. Но защо?

— Ще се върна при индианците, за да намеря Бягащия лос.

— Защо все се връщаш при индианците? Не разбирам какво толкова те привлича в индианския живот. Ти си бял, Коул, мястото ти е тук, при твоите. Аз едва дочаках да напусна селото на Бягащия лос.

— Няма да остана там, Аш. Трябва да се върна заради спокойствието на духа си. Трябва да открия себе си, да се справя с… някои неща.

— Тези неща имат ли нещо общо с Дона?

— Ти май винаги знаеш какво мисля.

— Обичаш ли я?

— Не знам. Трябва да го разбера.

— Как смяташ да разбереш отговора, когато ще бъдеш на стотици мили от нея? Тази раздяла може наистина да сложи край на връзката ви.

— Ако я попитам сега, тя сигурно ще каже, че ме мрази — каза той загадъчно.

— Какво си й направил?

Той се изчерви и отмести поглед.

— О, Коул, защо си се оженил за нея, ако не я обичаш?

— Това е дълга история.

— Имам време.

— Достатъчно е да кажа, че се чувствам отговорен за нея. Аз убих мъжа й. Тя си нямаше никого. Белите презират метисите, а тя нямаше как да се издържа. Реших да я оставя при Бягащия лос с надеждата, че ще си намери съпруг от неговото племе, който да я обича така, както заслужава.

— Съвсем се обърках. Каза, че Дона ти е жена.

— Обстоятелствата наложиха да се оженим. Съединихме се според индианския ритуал.

— Какви обстоятелства? — запита безцеремонно Ашли.

— Няма да се откажеш, а? Много добре, щом искаш да знаеш истината, ще ти я кажа. Дона носеше дете от мене. Прецених, че е редно да постъпя така.

— Боже господи! Какво стана с детето?

Болка изкриви чертите на Коул.

— Тя пометна. Предишният й мъж често я е биел, беше много слаба, за да го износи до края.

— Слава богу, че си убил онзи негодник — изръмжа Ашли. — Как смяташ да оставиш Дона сега, когато има нужда от тебе повече от всичко на света? Носила е твоето дете. Трябваше да се ожените законно още щом стигнахте в цивилизования свят.

— Тя не иска съпруг, чието сърце не е свободно да я обича. Дона ми е скъпа повече от която и да било жена след смъртта на Утринна мъгла. Но се чувствам така, сякаш върша предателство спрямо паметта на Утринна мъгла.

— По дяволите спомените! — изруга Ашли. — Спомените не могат да те стоплят в леглото, не могат да ти дадат деца. Не мога да те позная, Коул. Станал си корав и упорит… и ужасно циничен. Остави миналото зад гърба си. Трябва ти жена от плът и кръв, която да обичаш.

— Може би си права, но въпреки това трябва да замина. Искам да разбера дали чувствата ми към Дона ще издържат раздялата.

— Какъв глупак си, Коул. Та тя може да не те чака, когато се върнеш… ако изобщо се върнеш. Независимо какво ще решиш, аз винаги ще я смятам за своя снаха. Тя ще живее тук при нас дотогава, докато иска.

— Само това исках да знам. — Той я прегърна силно. — Сега отивам в дъскорезницата да се сбогувам с Танър.

Дълго след като Коул излезе, Ашли седя замислена, питайки се и тя ли е била някога така упорита като брат си. Връзката й с Танър беше изпълнена с препятствия, но техните проблеми бледнееха в сравнение с тези на Коул. Нежеланието му да признае, че обича Дона, си беше чиста проба глупост. Мъже! Кога ще пораснат и ще разберат, че трябва да приемат неизбежното, без да се противят?

Дона влезе в дневната, нарушавайки размишленията на Ашли. Изглеждаше като собствения си призрак.

— Добре ли си? — запита тревожно Ашли.

— Коул заминава.

— Знам, той ми каза. Не се тревожи, ще се върне.

Устните на Дона се разтегнаха в тъжна усмивка.

— Не го искам. Той само ме използваше. Имам малко пари. Реших да се преместя в града, след като замине. Няма да ви се натрапвам повече, отколкото е необходимо.

— Не се натрапваш. Ти си жена на Коул, можеш да живееш тук колкото искаш.

— Не съм му жена.

Дона погледна внимателно Ашли, очаквайки тя да прояви презрение или най-малкото, да се учуди. Когато не видя никаква реакция, тя продължи:

— Аз съм негова курва.

— Не говори така за себе си! — избухна гневно Ашли. — Та вие сте се оженили по индианския ритуал!

— Коул ли ти го каза?

Ашли кимна.

— Едва тази сутрин. Би трябвало да се ожените пред мировия съдия веднага щом сте стигнали в цивилизования свят.

— Коул не е готов за това. Съмнявам се дали някога ще бъде готов. Какво още ти каза?

— Разказа ми за… бебето. Съжалявам. Сигурно си се чувствала съсипана.

— Той се съедини с мене заради детето ни. Не ме иска. Никога не е искал друго, освен тялото ми. Не ме обича достатъчно, за да се ожени законно за мене. Още тъгува за Утринна мъгла. Живях твърде дълго с един мъж, който не се интересуваше от мене. Няма да позволя да ми се случи втори път.

— Коул ще се вразуми и ще разбере, че ти си това, което иска.

Дона поклати глава.

— Докато стане така, ще бъде много късно. Няма да седя и да го чакам да реши дали ме иска в живота си или не.

— Моля те, не прави нещо, за което ще съжаляваш — посъветва я Ашли. — Остани тук колкото искаш. Не заминавай, без да си го премислила както трябва.

— Само за това мислих тази нощ. Ще те помоля за едно нещо. Не казвай на Коул за този разговор, нито че искам да замина.

— Дона, не мисля…

— Моля те! Обещай ми! Не искам Коул да ме увещава да остана при вас.

— Добре, щом това е от такова голямо значение за тебе — съгласи се Ашли. — Какво ще правиш? Къде ще отидеш?

— Ще си намеря работа в града. Ще правя каквото трябва, за да се издържам.

— Много обичаш Коул, нали?

Дона се усмихна замечтано.

— Обичам го с цялото си същество… и също толкова силно го мразя.

— Божичко, какво ти е направил?

— Питай него. Извини ме, не мога да говоря за това. — Тя стана и излезе забързано, оставяйки Ашли съвсем замаяна от изненада.

След малко Ашли потегли на кон към дъскорезницата, за да поговори с Коул.

— Какво си направил на Дона? — запита тя строго.

— Тя какво ти е казала?

— Нищо! Нищо не ми каза. Господи, Коул, как си могъл да я нараниш? Не си онзи брат, когото си спомням.

— Променил съм се в много отношения — отвърна Коул, — но никога не съм вдигнал ръка на Дона. Аз не малтретирам жените.

— Знам. Но има и други начини да нараниш една жена. Тя ми каза, че била твоя курва.

Коул премига.

— Не отричам, че връзката ни се основаваше на силно взаимно привличане, но ние не сме си безразлични. Дона никога не е била моя курва. Тя беше омъжена за Вървящия в сянката. Носеше дете от него. Той й даде всичко, което можеше да й даде от себе си. Аз също.

— Говориш така, сякаш в тебе има двама различни хора! — нападна го Ашли.

— В известен смисъл е така.

— Ама че си глупав, Коул. Един ден ще се събудиш. Моля се само да не е много късно.

— Не съм казал, че няма да се върна — възрази той. — Междувременно Дона ще е на сигурно място тук при тебе и Танър.

Ашли не го поправи. Беше дала дума на Дона и щеше да удържи обещанието си.

— Много важно е да намеря Бягащия лос. Той ми беше като брат. Безпокоя се за него. Освен това раздялата с Дона ще ми помогне да реша дали това, което чувствам, е любов или страст. Желанието ми към нея е като болест и ужасно ме плаши. Но не искам тя да страда поради моята нерешителност. Искам да получава моя дял от доходите от дъскорезницата, докато ме няма.

— Надявам се да намериш това, което търсиш — каза Ашли и се обърна. — За първи път в живота си съм разочарована от тебе.

— Съжалявам, Аш. Дона заслужава мъж, чието сърце да не се разкъсва от противоречиви чувства. Трябва да разбера накъде клони сърцето ми, преди да се обвържа.

— Запази си извиненията за пред нея — подхвърли тя през рамо, докато се отдалечаваше. — Довиждане, Коул.

В гласа му се долавяше тъга.

— Довиждане, Аш.

 

Една седмица след заминаването на Коул Дона събра нещата си и каза на Ашли, че тръгва.

— Къде ще идеш? — запита Ашли. — Тук, при нас, си имаш дом. Не заради Коул, а защото ние мислим за тебе като за наша роднина.

— Но аз не съм ви роднина — каза решително Дона. — Знаеш каква съм на Коул. Не мога да продължа да ви се натрапвам. В Орегон Сити сигурно ще се намери някой да ме вземе на работа. Имам малко пари. Ще ми стигнат, докато започна да печеля.

— Коул уреди да получаваш дохода му от дъскорезницата, докато го няма.

Дона замръзна.

— Не му искам парите.

— Всички те смятаме за съпруга на Коул. Ще се върне, помни ми думата. С него сме близнаци; аз чувствам това, което и той. Но точно сега е много объркан. След време ще открие, че те обича.

— Аз вече не го обичам — излъга Дона. — Заминавам утре.

Ашли разбра, че не може да направи нищо, за да накара Дона да промени решението си. Тя посвоему беше също толкова упорита, колкото и брат й.

— Обещай, че ще се обаждаш. Ако имаш нужда от нас, двамата с Танър сме насреща. Винаги си добре дошла в нашия дом.

— Благодаря ви — каза искрено Дона. — След смъртта на Били се надявах да си устроя нов живот. Ако не беше се намесил Коул, щях да го направя. Ще се обаждам. Вие сте най-близките хора, които някога съм имала. Преди Коул да нахлуе в живота ми, аз нямах никого… никого.

 

На следващата сутрин, яхнала Уоли, Дона влезе в града. Най-напред потърси работа в смесения магазин. След като бе търсила във всички магазини и лавки от едната страна на улицата, в това число в два магазина за дрехи, един за шапки, два за хранителни стоки и една железария, започваше да се обезкуражава. Някои собственици се държаха направо отвратително, изтъкваха, че смесената кръв я прави негодна да бъде наета на работа.

Нямаше по-голям късмет и с магазините от другата страна на улицата. Повечето собственици я гледаха така, сякаш е някаква мръсна дрипа. В късния следобед й остана да посети само кръчмите и танцувалните салони.

Куркането в стомаха й напомняше, че не е яла нищо от сутринта, затова тя влезе в един ресторант. На вратата я посрещна келнерка, която я изгледа от глава до пети и каза, че не обслужват индианци. Вместо да прави скандал, Дона предпочете да си излезе. За да утоли глада си, купи една ябълка и я захрупа, размишлявайки над възможностите пред себе си. Вече се беше отчаяла. Знаеше, че винаги може да се върне у семейство Мактавиш, но още не беше готова да се признае за победена. Не искаше цял живот да зависи от великодушието на останалите.

Мисълта, че може да се превърне в бреме за семейство Мактавиш, я накара да се реши на нещо, което нямаше да направи в нормални обстоятелства. Влезе в най-близката кръчма и попита за работа. Къли Портър, собственикът на „Поилнята“, я изгледа от глава до пети, хареса я и я нае.

— Какви са задълженията ми, господин Портър? — запита Дона, благодарна, че си е намерила почтена работа.

Къли Портър пусна най-любезната си усмивка.

— Трябва да обслужваш клиентите съобразно техните желания — каза той с хитър намек. — Жените с хубави личица привличат мъжете, флиртувай, насърчавай ги да си поръчват напитки, сядай при тях.

Дона пребледня.

— Аз не пия.

Къли се засмя.

— Не се тревожи. На момичетата се сервират разредени напитки. Как ти е името, скъпа?

— Дона. Дона Уебстър — каза тя, без да се замисля.

Логично беше да използва фамилията на Коул, тъй като не можеше да се насили да се нарича Коб. А фамилията на баща й й беше също толкова противна.

— Имаш ли си мъж, Дона?

— Мъж? — Тя се обърка. — Не съм омъжена, ако това имате предвид.

Не беше сигурна, че разбира накъде бият въпросите му.

— Нямаш ли си покровител?

Усмивката му стана почти хищническа.

Тя още не разбираше.

— Родителите ми са мъртви. Сама съм. Благодарна съм ви за работата. Можете ли да ми кажете къде да си намеря стая под наем?

Той й се усмихна хитро.

— Сигурен съм, че няма да ме разочароваш. Колкото за стая, не ти ли казах, че тя върви заедно с работата? Моите момичета смятат за удобно да живеят наблизо. В добавка към стаята и храната ще ти плащам и малка заплата. — Той спря поглед на гърдите й. — Но държа да те предупредя, че ще си докарваш достатъчно от бакшиши и… извънредна работа, за да го компенсираш.

Дона беше твърде развълнувана, че си е намерила работа, която включва храна и квартира, за да се замисли над тайнствените думи на Къли Портър.