Стела Камерън
Омагьосана (30)

29

Някъде отдалеч долиташе шумът на веселбата. Извисяваха се мелодии на цигулка и на арфа.

Тържеството за сватбата му. Неговата и на новата му съпруга.

Кейлъм се стараеше да не поглежда към Пипа.

Бяха седнали — той и Пипа, Арън, маркиз Стоунхейвън и неговата русокоса съпруга Грейс — под куполообразния свод на малък изящен салон на етажа над балната зала, където, под председателството на херцогинята, се провеждаше празненството с отбраните гости.

Жизнерадостни стенописи в италиански стил красяха позлатения свод. Мебели, някога принадлежали на някой престолонаследник, допълваха с разкоша си обстановката.

Всичко това беше негово.

А той се чувстваше като в ад.

— Струан постъпи много лошо, като замина така — проговори Арън, когато мълчанието стана прекалено тягостно. — Изглежда, има навика да хуква нанякъде в най-неподходящия момент.

— Той остана толкова, колкото му бе възможно, Арън — каза Грейс, а гласът й звучеше изключително разтревожено. Прелестните й кафяви очи бяха някак потъмнели, когато се обърна към съпруга си. — Той ме увери, че не можел да чака нито миг повече, за да замине за Дорсет с онези мили деца.

— Струан ми е сърдит — рече Кейлъм, — макар че не мога да разбера защо.

Арън изсумтя.

Тогава Кейлъм най-сетне погледна Пипа.

— От онази ужасна нощ, след като едва не се бяха удавили заедно, до тази сутрин в параклиса на замъка, те нито веднъж не се бяха виждали. Кейлъм бе гледал как неговата невяста се приближава към него като през мъглата на шотландските планини — цялата само нежност и роса, забулила своята прелест. А после техният обет за вярност — който би трябвало да го направи най-щастливия човек на света, — му се бе сторил като далечен шепот.

Роклята й беше семпла. Чисто бял тюл върху сатен, с квадратно деколте и дълги тесни ръкави. Перли и розови пъпчици прихващаха тюла в края на полите й на дипли, под които се разкриваше сатенът, а нанизи от същите бели перли бяха вплетени в черните й коси. Кейлъм се учуди, че Пипа не е пожелала да си сложи прословутите диаманти на Чонси, особено при такъв повод. Но пък тя не беше жена, която да се стреми към показност.

— Да не би нещо в мен да ви притеснява, ваша светлост? — попита тя.

Кейлъм се сепна и погледна невероятните й сини очи.

— Нищо друго, освен онова, за което вече и двамата сме наясно, ваша светлост.

— Господи, дай ми търпение! — измърмори Арън.

— Ще ти даде, не се бой — обади се Грейс, като плъзна малката си ръка в неговата огромна длан.

— Колко мило от страна на моята баба да ни уреди тази очарователно интимна отмора от празненството — каза Кейлъм.

Грейс си затананика нещо, но след миг отвърна:

— Тя е много предвидлива, Кейлъм. Всички знаем през какви изпитания сте преминали ти и Пипа.

Арън и Грейс бяха пристигнали заедно с невръстната си дъщеричка Елизабет преди два дни и неуморно, но неуспешно, се опитваха да сдобрят Пипа и Кейлъм.

— Искаш ли малко шампанско, Пипа? — попита Грейс, като стана и взе една чаша от сребърния поднос. — И една мъничка паста може би? Кълна се, не те видях да хапнеш абсолютно нищичко, а ще ти трябват сили за… О! — И тя ужасно се изчерви.

— Не, благодаря — отвърна Пипа.

Тя беше толкова красива! Кейлъм потисна внезапно обзелото го желание да я грабне в прегръдките си. Но тя бе позволила вярата й в него да бъде разклатена. И Бог знае още какво бе позволила!

— Люби ли те онзи мъж? — изтърси той, неспособен да сдържа този въпрос нито миг повече.

Грейс се отпусна ужасено до Арън, а той на свой ред отправи към Кейлъм поглед, който би трябвало да смрази сърцето му и всичко живо в него.

— Е? — настоя Кейлъм. — Люби ли те?

— Как можа! — прошепна Пипа и той видя проблясването на сълзи в очите й.

Той сведе глава.

— В онази нощ, нощта, когато беше отвлечена, ти ми каза, че съм те желаел само от егоизъм. Ти се съмняваше в мен. И си му повярвала, когато е казал, че аз съм наредил да те отвлекат.

— Не знаех на какво да вярвам!

— Наистина, сватба за чудо и приказ — отбеляза Арън. — Става късно. Може би е време да се оттеглите към брачното щастие.

— Арън — изсъска Грейс.

Дискретно почукване извести за пристигането на вдовицата. В чест на сватбата тъмнолилав цвят бе заменил обичайното черно на дрехите й и тя се усмихна благосклонно на четиримата присъстващи в стаята.

— Надявам се, че се забавлявате. Жюстен чудесно се справя с положението долу, затова можах да дойда, за да ви прочета двете писма, които получих.

Пипа притисна облечената си в бяла ръкавица ръка към лицето си и Кейлъм видя, че пръстите й трепереха. Как щяха да преодолеят тази криза?

— Филипа — рече вдовицата, държейки лист хартия в ръката си, — зная, че ще се зарадваш да разбереш, че моето писмо — всъщност писмото, което написах преди няколко седмици, — е пристигнало при баща ти. Добрият късмет е помогнал неговият отговор да пристигне именно на този ден. Скъпият лорд Чонси ти изпраща поздравленията си и казва, че тъй като брачната церемония и празненствата ще приключат, преди да успее да пропътува от континента до дома, желае да бъде уведомен за раждането на първото ти дете. Тогава определено щял да присъства.

Кейлъм забеляза, че сега белите пръсти покриваха устата на Пипа, но тя не показа по друг начин чувствата си.

— Е — каза Грейс, като леко изпухтя, — аз пък мисля, че това е направо ужасно!

— Грейс — меко каза Арън.

— Да, така е! Знам какво е да имаш родител, който не проявява особено голяма подкрепа. Но ти не се тревожи, Пипа. Лично аз ще се постарая да ти помагам във всяко едно отношение, а съм сигурна, че и лейди Жюстен ще ти бъде не по-малко предана.

— Благодаря — рече Пипа. По клепките й вече имаше сълзи. Те искряха като онези проклети диаманти.

— Да, добре — рече вдовицата. — А другото писмо е наистина изключително важно. Пристигна със специален куриер преди не повече от половин час. Толкова съм развълнувана, а и съм сигурна, че и вие ще се почувствате като мен.

Той просто изпитваше нужда да прегърне Пипа.

— Това… — вдовицата размаха парче кремав пергамент — е от самия крал. Станете и двамата! Само така подобава на случая.

Пипа веднага се изправи, и Кейлъм я последва. Той забеляза, че Арън и Грейс също станаха.

— Хвани ръката на съпруга си, Филипа. Това са най-подходящите думи, с които да бъдете изпратени да заченете плод.

Кейлъм трепна при тази липса на чувствителност у старицата. После изправи рамене и предложи на Пипа ръката си. Тя положи длан върху нея. Застанали близо един до друг, той просто не можеше да не се втренчи, както бе сторил и в църквата, в кожата на невестата си, толкова нежна и почти толкова бяла, колкото и роклята й, на фона на лъскавата й черна коса. Влажните й тъмни мигли сега бяха сведени, а пълните й устни трептяха, преди тя да успее да ги стисне здраво.

Внезапно Арън се отправи покрай вдовицата и отвори вратата.

— Скоро вие ще бъдете посветени в дългата история на това, как вашият род вярно е служил на отечеството — каза вдовстващата херцогиня Франчът. — Тези години на служба сега са справедливо възнаградени.

Кейлъм съвсем не бе готов за първия си урок по семейна история.

— Радвам се — учтиво рече той.

— Всички въпроси около законността вече са разрешени — каза старата дама, цитирайки бележката. — Точно това казва негово величество. Ти, Кейлъм, можеш да приемеш полагащата ти се титла. — Тя цялата сияеше. — С течение на времето ще свикнеш с името, с което си бил кръстен. Но дотогава, разбира се, можеш да използваш, което име си поискаш.

— Благодаря — каза Кейлъм, като погледна към Арън. — Винаги ще предпочитам да бъда наричан Кейлъм от близките ми хора.

— Може би. — Очевидно вдовицата бе в настроение да проявява великодушие. — Но ето думите, които трябва да запомниш и да носиш в сърцето си, когато се отправиш към брачното ложе: „Кралят удостоява с кралската си благословия вашата венчавка и брака ви.“ Това е. — Тя се изправи в цял ръст, колкото и невзрачен да бе той, и притисна кралското писмо към сърцето си.

Кейлъм най-сетне успя да принуди краката си да се задвижат и се приближи към вратата.

— Кралска благословия! — възкликна Грейс и той чу отчаянието в гласа й.

Той погледна към Пипа и рече:

— Кралска благословия? Струва ми се, че ще имам нужда от нея.

Цялата ярост на синия й поглед се стовари върху му, и тя рязко отдръпна ръката си от него.

— И това няма да ти помогне!

 

На Арън никак не му се искаше да напомня на Кейлъм, че и самият той беше се държал като пълен глупак, заслужаващ един здрав пердах точно в деня преди венчавката си с Грейс.

— Аз също се държах като глупак в деня на сватбата си — каза Арън и тайничко се подсмихна. Имаше моменти, когато се налагаше гордостта да бъде жертвана в името на едно добро дело.

— Нима намекваш, че аз се държа като глупак? — попита Кейлъм. Съблякъл официалния си фрак и вратовръзката и обърнал гръб на Арън, той се подпираше на перваза на прозореца в малкия кабинет, част от апартамента, който беше предпочел пред херцогските покои.

— Намеквам ти, че не виждаш нещата особено ясно. Оттатък — той посочи към вратата, която водеше към стаите на Пипа, — оттатък те чака жена ти, човече. Използвай главата си, и иди при нея!

— Тя не ми вярва.

— Вярвам ти.

— Въобще не разбираш какво се случи тук.

— Разбирам достатъчно. Иди при нея, човече!

Нямам нужда да ми казват кога да ида при собствената си съпруга! Ще го сторя в подходящия момент.

— Подходящият момент е сега.

Кейлъм рязко се обърна с лице към него и взе чашата шампанско, която Арън бе налял от бутилката, оставена за младоженците.

— Няма нужда да се бърза — каза Кейлъм и пресуши чашата, после си наля още веднъж — Това място, което по право ми принадлежи, вече стана мое с одобрението на семейството ми. Ще трябва да свикнем с много неща.

— Лейди Жюстен и младият Сейбър са безкрайно радостни да те приемат за член на семейството — напомни Арън на Кейлъм. — А тази стара… вдовицата е тесногръда жена, която е превърнала честта и гордостта на рода си в едничка цел на живота си. Тя ще ти дари обичта, на която е способна. А твоята съпруга ще ти даде достатъчно обич за всички, достатъчно, дори и да се удавиш в нея, приятелю.

— Ти чу последните й думи към мен — рече Кейлъм. — Каза, че ще се нуждая дори от нещо повече от кралската благословия през тази нощ. Много добре. Аз пък намирам, че точно в момента нямам сили да понеса неприязънта й. А онова, което дългът повелява, трябва да бъде свършено едва когато възникне нужда от това. Арън се усмихна.

— Нима се опитваш да ми кажеш, че нуждата не възниква всеки път, когато погледнеш това прелестно създание?

— Не се опитвам да ти кажа нищо. — Чашата рязко се спусна върху подноса и Кейлъм едва не разкъса пояса, жилетката и ризата си, когато ги задърпа, за да ги съблече. — Уморен съм. Смятам да си легна.

— Кажи ми само едно нещо, и ще си тръгна.

— Казвай! Само ме остави на мира.

— Обичаш ли я?

Приятелят му от детинство не успя достатъчно бързо да надене маската на лицето си. Преди да се промени изражението на Кейлъм, Арън забеляза дивия копнеж в така познатите му тъмни очи.

Арън с въздишка се отдалечи от камината и взе своя фрак.

— Не казвай нищо повече — каза той на Кейлъм. — Несподелената любов е много мъчителен другар в леглото. Желая ти весело прекарване с нея.

 

Грейс реши, че това ще е чудесна тренировка за времето, когато ще й се наложи да обяснява на Елизабет деликатната тема.

— Той е младоженец — каза тя на Пипа. — И сега става въпрос тъкмо за това.

— Той ме мрази. О, Божичко!

— Той не те мрази. Точно обратното. Имам особени предчувствия, пък и разбирам от тези неща.

Някакъв слаб интерес проблесна в очите на Пипа.

— Така ли?

— О, да! Арън, маркизът, въобще не вярваше на дарбата ми да предусещам нещата, докато способностите ми не бяха доказани на няколко пъти. Бих ти разказала за някои от тези случаи и ще го сторя, когато имаме време.

— Сега имаме време.

— Не в този момент. Трябва да се погрижим за много по-сериозни неща. Кейлъм много те обича. И ти го обичаш от цялото си сърце.

За най-голямо неудобство на Грейс, Пипа тихичко заплака.

— Всичко е такава досада! Ти си права. Наистина го обичам. Но той вярва, че аз съм повярвала възможно най-лошото за него, и това показва липсата на доверие помежду ни. А и той си мисли, че може да съм… Ами, той си помисли, че може да съм позволила някакво интимно поведение с Франчът… с мъжа, когото мислехме, че е Франчът. Как бих могла да му простя за това, че е допуснал подобно нещо?

— Можеш да му простиш. И двамата сте жертви на изключително необичайни обстоятелства, но всичко вече свърши. Време е да споделите радостта от любовта си.

— Глупости.

— Моля?

— Вдовицата го казва. Аз никога не съм харесвала тази дума, но в момента ми се струва напълно подходяща.

Грейс наля течен шоколад в две малки чашки. Едната подаде на Пипа.

— Постопли се. Трябва да обсъдим някои неща, а се налага да го сторим по-бързичко. Сега са ти нужни живителните сили, които горещият шоколад влива в човек. Съпругът ми трябваше да се научи да използва шоколада в подобни обстоятелства.

— Ти си най-милото създание, което съм срещала — каза Пипа.

Грейс лекичко се изчерви от удоволствие.

— Чувствам, че сега съм длъжна да помогна на теб и на Кейлъм да превъзмогнете това трудно положение.

— Предполагам, че собствената ти сватба е била като истинска приказка. Сигурна съм, че от всеки поглед на маркиза е личало колко те обожава, както е и сега.

Сърцето на Грейс трепна от радост. После тя явно си припомни онзи ден и каза:

— Арън беше голям дръвник. Арогантен, самонадеян глупак, на когото все някой трябваше да даде добър урок.

Пипа леко зяпна от изненада.

— Наистина ли?

— Да-а… — Налагаше се Грейс да бъде абсолютно откровена. — А и самата аз бях повече от леко глупавичка, но това е съвсем друга история. Само ще ти кажа, и то накратко, че нашата сватба започна като сън и едва не завърши с катастрофа. И все пак, сама виждаш колко добре сме превъзмогнали всичко.

— Вие се обожавате един друг. Това е очевидно.

— И е вярно. Точно както и вие с Кейлъм се обожавате.

Долната устна на Пипа потрепваше и Грейс се изплаши, че сълзите отново ще рукнат.

— Виждаш ли как неговото обожание го доведе при мен тази нощ? — рече Пипа. — Ясно е, че той вече спи и напълно ме е забравил.

Грейс отпи една ободрителна глътка от своята чаша и погледна Пипа.

— Смятам тази нощ да бъда твоя майка. Тоест, смятам да сторя онова, което би сторила майка ти, ако бе тук.

Все още облечена в изящната си рокля, Пипа приличаше на красиво изоставено дете и не показа някаква обнадежденост, щом чу, че Грейс й предлага помощта си.

— Така-а — рече Грейс, като остави настрана чашата си и се изправи, за да огледа ефирната нощница и робата, които бяха разстлани на леглото, специално приготвени за брачната нощ. — Това е вълшебно нещо. Приказни одежди, с които да танцуваш под лунната светлина. Кейлъм винаги е бил голям ценител на красотата и направо ще се влюби във видението, което ще представляваш, облечена така.

Един поглед към поруменялото и извърнато настрани лице на Пипа подсказа на Грейс да бъде по-предпазлива.

— Нека поговорим направо за проблемите, пред които си изправена.

— Сигурно си уморена — рече Пипа. — Вече и без това те задържах прекалено дълго.

— Глупости. Не, и аз не харесвам тази дума. Предполагам, вдовицата е трябвало да те инструктира по въпросите, свързани с поведението на съпругата?

— О, такава досада! — тихо възкликна Пипа.

— Именно — рече Грейс. — Предполагам, че ти е говорила неща, от които да заключиш, че всичко е голяма досада. Но не бива да вярваш на нито една думичка от това.

— Не вярвам.

Сепната, Грейс се върна, за да отпие още една глътчица шоколад.

— Не вярваш на обясненията на вдовицата?

— Че задълженията на съпругата са ужасяващи и, че трябва да бъдат понасяни без никакви оплаквания въпреки неизбежното страдание? Не. Разбира се, че не!

— Разбирам — Грейс изду бузи и бавно издиша. — Е, това определено е чудесно като за начало. Защото те наистина не са такива. А колкото до поведението на Кейлъм… това, че става младоженец, е предизвикало у него пристъп на нервно прималяване. Това е то, съвсем ясно и просто. Винаги ще вярвам, че и странното поведение на Арън донякъде се е дължало именно на нервното му прималяване.

Челото на Пипа се набръчка.

— Нервен? Кейлъм?

— Ами да, разбира се! Той поема огромна отговорност. Негова задача е да се погрижи всичко между вас да мине гладко. В края на краищата, той е мъжът. Той е този, който смята, че трябва да води във всички неща. — Грейс набърчи нослето си. — Мъжете често са такива празноглавци!

— Нали? — рече Пипа, като поклати глава. — Кейлъм е най-големият празноглавец от всички.

— Ще ми позволиш ли да ти дам един съвет?

— Наистина не мисля…

— Добре. Точно така трябва да бъде. Ти няма да мислиш, а аз ще мисля вместо теб. Нека сега те облечем в твоята прелестна, ефирна като паяжина, нощница.

— Защо?

— Защото ти ще идеш при него.

— Не мога!

— Напротив, можеш. Хайде, ставай. Започни така, както искаш да продължиш. Всичко, което се иска, за да се справя човек с тези неща, е да позволи на мъжете да си мислят, че те ни водят. Позволи им да крачат наперено и да си представят, че са главата на семейството. Но ние сме истинските водачи, скъпа ми приятелко. И с моя помощ ти ще започнеш точно така, както ще бъдеш щастлива да продължиш с този твой чисто нов съпруг.

Пипа мълчаливо стана и търпеливо се остави на грижите на Грейс, докато беше облечена в нощницата и робата, които дори и заедно пак бяха прозрачни като паяжина. Грейс дискретно се обърна настрани, за да не смущава младата булка.

— А сега сме готови да продължим нататък. Предполагам, Кейлъм ще си е позволил чаша или две от някакъв алкохол. Да се надяваме само, че не е твърде много, защото, доколкото знам, това може да окаже крайно нежелан ефект.

— Какъв нежелан ефект? — тревожно попита Пипа.

— За този разговор все още е прекалено рано. Нека продължим нататък. Кейлъм ще бъде в леглото си, или поне така предполагам, и дори е много вероятно вече да е заспал. Ти сама ще разбереш, че мъжете имат и още една способност, която повечето жени, изглежда, не притежават. Докато ние стоим будни и страдаме заради проблемите си, те успяват да изтласкат проблемите вън от съзнанието си и почти веднага да потънат в дълбок сън.

— Тогава какъв смисъл има да ходя при него?

Грейс събра сили и кураж.

— Ти ще… хмм. Ти ще го възбудиш.

Пипа нацупи устни.

— Има известни начини, по които един мъж може, почти без изключение, да бъде накаран да желае съпругата си. Желание е онова, което съпругът изпитва към съпругата си в такива моменти, когато тялото му, а понякога и съзнанието му, желае да бъде… хмм. Когато той желае да се съедини с теб.

Лицето на Пипа просветна, и тя кимна.

— А, да. Разбира се!

Грейс се намръщи.

— Има някои докосвания, които със сигурност ще предизвикат реакция в онези…

— Да. Да, наистина. — Пипа погледна към вратата, която водеше към спалнята на Кейлъм. — И ти смяташ, че аз трябва… мислиш, че трябва?

— Мисля, че задължително трябва. И мога да ти обещая с пълна увереност, че Кейлъм ще бъде безкрайно грижовен съпруг. Разбира се, мъжете имат някои… апетити. Странното е, че те смятат, че на техните апетити не е задължително да съответстват подобни апетити и у съпругите им. За щастие двамата с Арън вече преминахме този стадий… О, Божичко.

— Предполагам, те си мислят, че апетитът е тясно свързан с въпроса за отдаването на семето им — отбеляза Пипа.

Грейс я зяпна.

— Наистина много ми помогна — рече Пипа. Тя взе своята чаша с шоколад, изпи я до дъно и застана с лице към вратата за съседната стая. — Ще следвам стриктно инструкциите ти.

— Но аз не довърших…

— Уверявам те, че съм добре осведомена благодарение на проучванията си. — Като приказна фея в ефирната си рокля Пипа се приближи към тоалетната стая. — Благодаря, че ми вдъхна куража да сторя това, което трябва да бъде сторено. Сега ще отида при него. И съм готова да приемам семето на Кейлъм толкова често и толкова дълго, колкото е необходимо, за да родя плод.

Когато вратата се затвори зад Пипа, Грейс откри, че й се налага да поостане седнала още известно време, преди да иде да търси Арън. А когато го намери, определено щеше да се нуждае от още горещ шоколад.