Стела Камерън
Омагьосана (20)

19

Да открие как да поговори насаме с лейди Жюстен, бе най-сигурният начин да успее да си уреди среща с Пипа. А сега, когато лейди Жюстен му бе изпратила бележка да я почака тук, Кейлъм бе сигурен, че желанието му скоро ще се изпълни.

Той стоеше в коридора, който водеше към апартамента на лейди Жюстен. Знаеше, че е на точното място, защото услужливата Нели му бе дала подробни упътвания.

Също така знаеше, че стаите на Пипа са в същото това крило на замъка, на същия етаж, но от другата страна на малката галерия, а не от тази, където стоеше той в момента.

Да иде при нея, би било толкова лесно!

А можеше да се окаже и катастрофално.

При звука на отваряща се врата той се обърна тъкмо на време, за да види как лейди Жюстен пристъпва в коридора.

Той избърза към нея, притиснал пръст до устните си.

— Господин Инес…

— Кейлъм. Наричайте ме Кейлъм, моля ви. Зная, че сте казала, че искате да ме видите, но аз трябва да ви кажа нещо, и то бързо. Моля ви, просто ме изслушайте, преди да задавате каквито и да е въпроси.

Тя нервно си играеше с медальона, увесен на врата й, но кимна леко и го отведе встрани по сенчестия коридор.

— Нели ми каза за пристигането на брат ви — рече той. — Тя каза… моля ви, простете, че ще бъда толкова откровен, но нямам друг избор и вярвам, че вие изпитвате особено силна привързаност към Пипа.

— Аз я обичам.

— Аз… тревожа се за здравето й. Разбрах, че херцогът настоява сватбата да се състои по-рано, а не вярвам, че Пипа все още е готова да се омъжи за него.

Лейди Жюстен извърна лице от Кейлъм.

— Милейди — настойчиво прошепна Кейлъм, — помогнете ми! Моля ви, помогнете ми да се срещна с Пипа. Да поговоря с нея.

Тя отново го погледна, а очите и бяха замислени.

Кейлъм й се усмихна. Дори и в тревогата си той просто не можеше да не й се усмихне. Толкова прелестна бе нежната Жюстен. Неговата сестра. Нима тя не виждаше себе си в него? Него в себе си?

Тя отвърна на усмивката му.

— Явно мозъците ни работят като един. Може би вие сте последната съставка, от която се нуждаех — рече тя и когато той щеше да я попита нещо, тя докосна с ръка устните му и поклати глава. — Не питайте. Просто се молете да не създам още по-голяма бъркотия от вече съществуващата.

 

Бъдещият й съпруг се държеше така, сякаш тя въобще не се намираше в същата стая.

— Тя ми е обещана — каза той на баба си, като грубо посочи с отрупания си с пръстени пръст към Пипа. — Тя е била сгодена за мен още при раждането си. И аз реших, че е дошъл моментът да се оженя за нея.

Разположена в розово канапе, вдовицата носеше върху белите си коси черна дантелена шапчица, а дребното й тяло, като че ли въобще не съществуваше в обемистата черна копринена роба. Черни копринени пантофки, поставени точно една до друга, се виждаха под робата. Пред блестящите си очи тя държеше лорнет с абаносова дръжка.

А в другата си ръка здраво стискаше бастуна с дръжка от слонова кост.

— Съгласих се да те видя — каза вдовицата, — защото Жюстен ме помоли да го сторя. Ако тя не бе настоявала да изслушам какво предлагаш, нямаше да се съглася на този разговор.

А ако Жюстен не бе настоявала и Пипа да се представи, то тя със сигурност нямаше да бъде тук. Какво точно си бе наумила Жюстен, Пипа въобще не можеше да отгатне.

Херцогинята огледа изпитателно внука си:

— Продължавай.

— Заедно с мен от Лондон доведох и един свещеник — каза херцогът. — Той ме увери, че няма никаква пречка церемонията да се извърши още вдругиден.

— А как смята той да се справи с необходимите формалности? — проскърца гласът на вдовицата. — Разрешението? Предизвестията?^[1] Тези дребни подробности?

— Потър твърди, че може да уреди три литургии, за да провъзгласи предизвестията. Вече имаме и разрешение за брак.

— Каква е целта на цялото това бързане?

— Целта е да се приключи с онова, което искам да стане — яростно изрева той, а красивото му, но твърде червендалесто лице сега почервеня дори още повече. — Аз съм зает човек. Човек, ангажиран с важни дела, бабо. Не мога да губя повече време около сватбата. Искам бързо да приключа с цялата история.

— Нима?

— Да — той разпалено закима. — И така ще стане.

— А какво ще кажеш ти, момиче? — Сега Пипа стана обект на изпитателния й поглед. — И ти ли желаеш прибързана сватба?

— Надявах се баща ми също да присъства на сватбата — отвърна Пипа, но сякаш нещо бе стиснало гърлото й.

— Аз няма да се женя за баща й — възропта херцогът. — Бабо, наистина смятам, че така ще е най-добре. — Усмивката на херцога го превърна в някакво по момчешки очарователно създание. — Хайде, бабче. Толкова дълго се оплакваше, че съм бил прекалено див. Бях див. А сега наистина желая да променя навиците си. Искам да се задомя. Искам да имам деца.

Старата дама сви устни и помръдна крехките си рамене под бремето на пищните коприни.

— Хмм. Време е за наследници, за това спор няма.

Пипа почувства, че й се вие свят. Защо Жюстен бе настоявала и тя да дойде тук? Нима е очаквала, че Пипа би могла по някакъв начин да се примоли на вдовицата и на херцога да се съобразят и с нейните желания?

— Нали виждаш — рече Франчът, като гальовно коленичи до баба си. — Вече не съм нехранимайкото, когото познаваше някога. Промених се, уверявам те. Няма да сторя нищо лошо, напротив, ще донеса дори още по-голям разцвет на рода ни.

— Уречената дата е през есента. Всички очакват тази сватба да бъде събитието на годината, а много вероятно дори и на десетилетието.

— Но защо да чакаме? — попита Франчът. Като заметна пешовете на фрака си, той приседна до баба си на канапето. — Колкото по-скоро се появят малки Франчътчета в нашите детски стаи, толкова по-добре.

— Хмм. — Вдовицата отново понамести костите си. — Може и да има известна доза истина в това, което казваш. Но бих искала да чуя още от лейди Филипа.

— Аз…

Внезапно почукване на вратата донесе на Пипа благословената отстрочка, за да обмисли отговора си.

Вдовицата направи знак на прислужницата, която стоеше смълчана наблизо. Жената отиде да отвори вратата.

С влизането на Кейлъм Инес концентрацията на Пипа рухна. Тя почувства как устата й се отвори, но бе напълно безсилна да я затвори отново.

— Добър ден, херцогиньо — каза той, като уверено тръгна към старицата. — Ето, че отново се срещаме, Франчът. Не исках да се бавя нито миг, преди да ви благодаря за поканата да се присъединим към вас в Корнуол.

— Инес — рече Франчът, като се опита да стане, — радвам се, че сте успели да дойдете. Доколкото разбрах, тук сте вече няколко дни.

— Да — и Кейлъм разказа историята как той и Струан били някъде по работа и как я приключили по-рано от очакваното.

— Аха — рече Франчът. — Сестра ми и годеницата ми са се грижили добре за вас, нали?

— Виконт Хънсингор и аз сме наистина изключително доволни от пребиваването си тук — рече Кейлъм, като улови погледа на Пипа.

Тя забеляза суровото и напрегнато изражение на херцога и притисна ръка към гърдите си.

Някакво шумолене привлече вниманието на Пипа, както и на двамата мъже. Вдовстващата херцогиня се бе изправила на крака и стоеше, подпряла и двете си ръце върху бастуна.

Франчът тромаво се изправи и се опита да прихване ръката на баба си. Тя веднага го отърси от себе си, сякаш бе някакво досадно насекомо.

— Уморена съм — каза тя. — Смятам да се оттегля.

Пипа не пропусна да забележи как възрастната дама втренчено гледаше Кейлъм, на когото все още не бе продумала и думичка.

— Разбира се — рече Франчът. — В такъв случай продължаваме по плана, както съм го уредил.

Клепките на Пипа се склониха. Почувства се отпаднала и болна. Смятаха да я омъжат за Франчът, без дори да изслушат какво действително желае тя.

— Доколкото разбрах, лейди Филипа дава уроци на децата на виконт Хънсингор.

При внезапното изказване на вдовицата Пипа се оживи. Скръсти здраво ръцете си и си наложи да бъде силна.

— Наистина е така — рече Кейлъм. — Много мило, от нейна страна. — Той й се усмихна и тя отвърна на усмивката му, просто не можеше да не му се усмихне в отговор.

Но Франчът забеляза усмивката й. Веждите му се сключиха над вирнатия му нос.

— Деца без майка, доколкото разбрах — продължи вдовицата. — Много необичайно, един мъж да пътува из провинцията с децата си, останали без майка. Далеч по-добре би било да ги държи у дома, с подходящ персонал, бих казала.

— Наистина, права сте, ваша светлост — рече Кейлъм.

— Бабо — каза Франчът. По слепоочията му изпъкваха вени. — Ако ме извините, ще се оттегля и ще започна с необходимите приготовления.

— Приготовления за какво? — попита Кейлъм, а гласът му звучеше толкова невинно, че Пипа сепнато прикова поглед в него.

— За сватбата ми — рече Франчът, а ноздрите му бяха разширени и побелели. — Реших да насроча събитието за по-ранна дата.

— Но аз си мислех, че щастливите празненства са уречени за есента — рече Кейлъм и се смръщи, сякаш бе озадачен. — Нали точно тогава възнамерявал и лорд Чонси да се върне, за да присъства на церемонията?

Брадичката на Франчът се издаде напред.

— А това влиза ли ви в работата?

Кейлъм отстъпи крачка назад.

— О, съвсем не, ваша светлост. Аз високо ви ценя, знаете това. И милея само за вашите интереси, уверявам ви.

Лорнетът на вдовицата бе здраво закотвен върху носа й. Тя първо огледа изпитателно Франчът, после Кейлъм, после отново Франчът.

— Вече казах какви са моите интереси — каза Франчът, като гледаше сърдито.

— Не се и съмнявам — рече Кейлъм, а очите му бяха разширени и разтревожени. — Нали не мислите, че хората, ъ-ъ… Е, знаете как стават тия неща.

— Ще съм ви благодарен, ако задържите мнението си за себе си, Инес.

— О, извинявам се. Разбира се. Беше много самонадеяно, от моя страна. Смятайте, че все едно не съм го казал. Надявах се да ми покажете някои от вашите любими места из имението… ако имате време, разбира се.

— Господин Инес — обади се вдовстващата херцогиня, — каква по-точно смятате, че ще бъде реакцията на обществото при една преждевременна венчавка между внука ми и лейди Филипа?

Кейлъм изду бузи и сключи ръце зад гърба си.

— Не трябваше да се обаждам, когато не ме питат — рече той, като се поклащаше на цели ходила. — Но човек като херцога няма нужда да дава и пет пари за това, което хората мислят или казват. Давайте смело, човече! Аз ви желая всичко най-добро и късмет.

— Благодаря — намусено рече Франчът. — Много мило.

— Господин Инес е от Шотландия — каза вдовицата и Пипа започна да се съмнява дали пък умът на старата дама не е поотслабнал. Защото нишката на мисълта й определено й се изплъзваше.

— Зная откъде е той — рече Франчът.

— Мисля, че трябва да се погрижим да прекара много приятно времето си при нас, преди да се върне в Шотландия.

Смръщването на Франчът се засили още повече.

— Сигурен съм, че с него ще се отнасят наистина много добре.

— Зная, че ще е така — каза вдовицата, и отново огледа много внимателно първо единия, после другия мъж, а после ги огледа и още веднъж. — А ти можеш да изпратиш твоя свещеник там, откъдето си го довел, Етиен. Имаме си чудесен свещеник и тук, във Франчът.

— Но…

— Нашите приготовления вече са започнали. Не виждам причина да рискуваме да се разлаят кучетата, нали?

— Но…

— А ти, Етиен?

— Разбира се, че не, но…

— Добре. Знаех, че ще се съгласиш с мен. Забавлявайте се, но не ми се пречкайте повече. Помни, моят подпис също е необходим върху брачните документи, нали? Сватбата ще е през септември.

Вдовстващата херцогиня на Франчът, понесла бастуна си пред себе си като жезъл, даде знак да отворят вратата към останалата част на покоите й и тържествено излезе от стаята.

Франчът се втурна след нея.

Кейлъм хвърли един поглед към прислужницата, която бе останала в стаята, и каза само:

— Лейди Жюстен е наистина изключително съобразителна.

 

Етиен копнееше да метне по нещо през всеки от прозорците на беседката.

— Ако онзи идиот не се беше появил, старата щеше да се съгласи, казвам ти. Държах я в ръцете си, а той взе, че й напомни за опасността за безценната й семейна репутация.

— Опасността за нашата безценна семейна репутация — сладко продума Анабел. — Де да беше ме послушал, скъпи мой! Слава Богу, че не си успял да склониш баба си. Какво ли може да си си въобразявал?

Наистина тази жена вече се превръщаше в бреме, от което копнееше да се освободи.

— Млъквай, тъпа кучко! Не знаеш какво говориш!

— Знам, че да се венчаеш прибързано, докато Чонси разполага с един душещ наоколо шпионин, би могло да направи на пух и прах всичките ни планове — рече Анабел, а лицето й почервеня. — И ще съм ти много благодарна, ако повече внимаваш какъв език ми държиш.

— Ще ти държа такъв език, какъвто си поискам, мадам. Съществуваш само по мое благоволение.

Тя рязко се врътна към него и широката й виолетова кадифена пелерина се развя около нея.

— Не смей да намекваш, че имаш някаква власт над мен! Само една думичка, и с теб е свършено! Разбираш ли, Етиен? Само една думичка, от моя страна, или по-скоро само веднъж да пропусна да кажа тази думичка, когато е очаквана — и ти си мъртъв!

— Ти няма да ми заповядваш, мадам!

— Ако адвокатите ми някога не получат навреме съобщение от мен, и то на дати, уговорени предварително помежду ни, те на момента ще отворят едни писма, оставени на съхранение в сейфовете им. Ясно ли се изразих?

Кога най-сетне ще бъде свободен от нея?

— Планът ми е перфектен, сладък мой. Няма нужда да правиш каквото и да е. Нищичко. Аз ще се погрижа онзи Инес да падне право в ръцете ни.

— Тази твоя историйка е просто една измишльотина. Нямаш абсолютно никакво доказателство, че този човек е нещо повече от един авантюрист, който си търси покровител! — Той стисна устни и се втренчи в очерталите се под пелерината бедра и ханш на Анабел. — Или пък просто проклет прелъстител, тръгнал да си търси и да си открадне някоя богата булка.

— Ти имаш нужда от мен, Етиен — каза Анабел и се залюля. Движението показа как робата й с висока яка се отваря предизвикателно, за да разкрие малка част от черната й рокля с много дълбоко деколте и значителна част от огромните й гърди.

Той присви очи, наведе глава и захапа леко меката ароматна бяла плът.

— Ох! — Анабел го издърпа за косата, но се смееше и езикът й бавно обиколи устните й. — Ще ми платиш за това!

— Как? — Какво удоволствие му доставяше тя, по дяволите! Затова той щеше да я използва, докато открие начин да се добере до безценните й писма, ако въобще съществуваха.

— Как ли да платиш за това, че Анабел я заболя? — замисли се тя. — Първо, трябва да ми обещаеш, че ще ми позволиш да се занимая с досадния проблем около мъничката ти годеница.

— Нима ще сториш…

— Ще сторя всичко, което трябва да бъде сторено. И ще получим зестрата й. Не се бой. Както вече ти обясних, Инес ще умре, докато отвлича скъпата Филипа. Филипа ще умре от неговата ръка и Чонси ще даде на опечаления жених единственото, което ще купи мълчанието му Клаудсмур. И всичко ще е повече от прекрасно.

Етиен погледна в сините очи на Анабел. Умни сини очи. Ако планът й проработи, той може и да бъде свободен от нея. А и нямаше да има нужда някога да се ожени за тази коварна кучка.

Този път устата й ще бъде завинаги запечатана от собственото й престъпление.

— Ти си много находчиво момиче — каза й той, като подръпна сатенените връзки, прикрепящи отпред пелерината й. — Защо пък да не ти дам шанс и да видя дали ще успееш да свършиш тази работа? — Една по една, той развързваше панделките.

— Мога да се справя, казвам ти — рече тя, като се изплъзна от него, за да седне върху облегалката на ракитовата кушетка наблизо. — Напоследък беше прекалено зает, Етиен.

Той я последва, докато застана между разтворените й бедра.

— Нима се чудиш защо съм бил зает? Бъдещето ми е заложено на карта!

— Виконтът заминава — каза му тя. — А това ще улесни задачата ми.

— Не подценявай Инес. Невинните му дрънканици са само преструвки. Кълна се, че се изправи на пътя ми, за да попречи на сватбата.

— Така е — съгласи се тя. — И аз това ти казвах. Но не се тревожи, котенце. Вместо това можеш да ме позабавляваш. За да ме вдъхновиш.

Той вмъкна ръце под пелерината й и освободи гърдите й. Известно време тя бе доволна само да стене, да мяука и да се извива, докато той сучеше разтегнатите й зърна, но после стисна раменете му, отблъсна го от себе си и каза:

— Представи си как онази мишка, Филипа, би те задоволила, Етиен. Само си представи как тя би се погрижила за нуждите ти.

Като се усмихна, той съблече фрака си.

— Въпреки всичко ще се погрижа да откъсна онова бледо цвете, преди хитрягата Инес да я докопа. — С едната си ръка той започна да разкопчава панталона си. С другата се постара да разкъса оставащите връзки на наметалото й. — Ако си много добра, може и да ти уредя да гледаш. Това ще ти хареса ли?

— Ще видим… по-късно — рече Анабел, като се смееше и задържаше ръцете му. — Не толкова бързо, Етиен. Има нещо, на което се натъкнах наскоро. Бих могла да го използвам егоистично, но много повече предпочитам да споделя удоволствието с теб. Стой мирно. Бъди добър.

Жезълът му вече бе изскочил, освободен от дрехите му.

— Ооо! — промълви Анабел, а устните й останаха разтворени и влажни. — Колко прекрасно… Тази нощ така хубаво ще се позабавлявам!

Той посегна към дрехите й само за да бъде отблъснат отново. Анабел разтвори наметалото и под него се разкри не рокля, а черен сатенен корсет, поръбен с дантела под гърдите й. Черни сатенени бикини, като онези, които бе виждал да носят французойките, се разтвориха под пръстите й.

— А сега можеш да ме погалиш.

И той я погали. Вече беше влажна.

— Харесвам тези твои нови придобивки — каза й той, като притисна длан към нея по начина, за който знаеше, че винаги я влудява. Вече предвкусваше удоволствието, когато ще гледа как жезълът му навлиза между черните сатенени гънки на бельото й.

— Не говорех за тези — каза тя, а гласът й звучеше сатенено меко, като материята, с която бе облечена. — Това, което съм приготвила, не е сатен. — Като се облегна назад, тя взе нещо дълго и блестящо от кушетката: златна тръба, която проблясваше на слабите лъчи на късното слънце през прашните прозорци.

Етиен се намръщи и отново присви очи.

— Откъде си намерила това?

— От… Казват, че е принадлежало на Нефертити.

Той посегна да сграбчи елегантната играчка, но тя я вдигна високо.

— Попитах те, откъде си намерила това — повтори той и видя как дишането й се учести. Тя имаше защо да се страхува от гнева му. Вече го беше опитвала и бе страдала, преди да му се наслади, мрачно си помисли той.

— Даде ми го една добра приятелка, Етиен. Не ревнуваш, нали?

— Да ревнувам ли? — Той изсумтя и тласна уголемения си жезъл към примамливата пролука в онези черни сатенени бикини. — За какво ми е играчката на някаква си египетска кралица?

— Само почакай — каза му тя. — И гледай.

Тя бавно вмъкна студения златен заместител там, където той би открил своята наслада. Много бавно блестящото нещо навлезе в нея и тя отметна глава назад, стенеща гласно, с надигащи се гърди.

Заинтригуван, потящ се, той гледаше как тялото й с лекота поема в себе си масивната играчка, докато пръстите й се допряха до снопчетата златисти косъмчета между краката й.

Ах, да, колко изобретателна беше тя, неговата малка мъчителка. Пенисът му пулсираше и божата бе превъзходна.

— Приключвай с игричката си, Анабел — задъхано рече той и стисна очи. Само още миг, и вече надали щеше да има нужда от нея.

Хладна ръка го обгърна и той залитна напред.

— Толкова си красив — проговори познат и омразен глас. Етиен отвори очи и се взря в навъсеното лице на Анри Сен Люк. Това го обезпокои достатъчно, че да промърмори:

— Откога си тук?

— През цялото време, скъпи — обади се Анабел с бълбукащия си кикот. — Анри е наш приятел. А и той е моята застраховка. Той ще се грижи за интересите ми. Точно както ще се погрижи и за твоите.

— Но, разбира се — каза Анри, като притисна устни към устата на другия мъж, докато силните му ловки пръсти вършеха работата си. — Толкова отдавна не сме били заедно, mon ami!

Дори и докато някаква частица от него все още го ненавиждаше, тялото на Етиен издаде ненаситния си апетит към онова, което предлагаше Анри Сен Люк.

— Виждаш ли? — каза Анабел, като измъкна златния прът и го вмъкна в себе си още веднъж. — Виждаш ли? — Гласът й се извиси, и тя сви колене.

Етиен почувства как Анри се плъзна по тялото му, как обгръща краката му и уловен здраво в прегръдката му, го всмуква и изцежда.

— Ще получим всичко! — изпищя Анабел и рухна, гърчейки се в тръпките на екстаза, който сама си бе доставила.

Тук може и да получат всичко, помисли си Етиен. Може и да получават всичко отново, и отново — преди той да получи всичко за себе си.

После сам се предаде на пулсиращата чернота, отдаде се на онова, което светът забраняваше, а той въпреки това жадуваше. Вечерните забавления наистина бяха започнали.