Стела Камерън
Омагьосана (15)

14

— Не мога — каза Струан.

— Можеш, и ще го сториш — каза му Кейлъм, докато наблюдаваше как Пипа и ужасната стара каручка се отдалечават и изчезват от погледа. По дяволите, все още не можеше да повярва, че я е срещнал при подобни обстоятелства.

И, по дяволите, как само му се искаше да не се чувства привлечен към нея като сокол към нещо блестящо насред шотландските пиренови шубраци.

Все някак трябваше да се научи да бъде по-хладен в отношението си към лейди Филипа Чонси. Сега каза на Струан:

— Трябваше сами да се сетим за идеята, да те представим за роднина на малките ти сирачета, само че се оказва, че не притежаваме съобразителността на Пипа.

— Съобразителност ли? — Струан тежко се отпусна на ниския зид край пътя. По тяхна молба Пипа ги бе оставила на главния път, но на място, което да не се вижда откъм каретата. — Тя е някакво уникално… не, тя е най-откачената жена, която съм срещал!

— Бих предпочел да не говориш за нея по такъв начин.

— Наивността може и да е очарователна. Но глупавото девойче май си е втълпило, че един мъж е в състояние да създаде потомство напълно без помощта на жена.

Кейлъм се загледа в краката си и си наложи да не избухва.

— Може и да си прав. Но, от друга страна, смятам, че е далеч по-вероятно Пипа да знае повече, отколкото си мислиш. Може дори цялата работа да й изглежда смешна. — Всъщност той бе почти сигурен, че е видял искрица насмешка в очите й след ужасената реакция на Струан, щом чу предложението й.

— Аз пък не виждам нищо смешно! — свирепо извика Струан.

— Въпреки това, ще сторим точно както предложи тя. — Кейлъм подаде ръка на Струан и когато той неохотно я пое, изтегли приятеля си да се изправи до него. — Не разполагаш с по-добър план.

— Няма да го направя!

— Разбира се, бихме могли да пробваме да намекнем, че си бил тайно женен и сега си останал вдовец с две деца.

Струан дълго време гледа втренчено Кейлъм, преди да отговори:

— Няма да го направя.

— Ще го направиш, и още как!

— В никакъв случай — Струан здравата се бе нацупил. — Как можеш да очакваш да ми повярват, ако разкажа подобна удивителна история?

— Ти не си единственият мъж, който има две копеленца в сметката — отвърна Кейлъм с дяволита насмешка в сърцето и с ангелско изражение.

Струан се нахвърли върху него:

— Трябва да измислим друг план.

Кейлъм поклати глава.

— Не мислиш ясно, приятелче. Откачената жена, която срещнахме наскоро, няма просто да забрави, че ни е видяла. Ще се върне в замъка и ако още не сме пристигнали, може да съобщи, че ни е видяла по пътя заедно с двете ти извънбрачни деца.

— Да не си посмял да го изречеш отново! — разпали се Струан. — Можем да я спрем. И тя има тайна…

Търпението на Кейлъм също се изчерпваше.

— Отиваме в замъка. Или поне аз отивам в замъка. Ти вече имаш грижата за двама души и не смятам, че лесно ще се решиш да ги изоставиш. Познавам те добре, Струан. Не би позволил да те отклонят от пътя, който си избрал. А единственото разрешение е свързано с абсолютна лъжа. Хайде, да се връщаме в каретата.

— Няма да ти позволя да лъжеш вместо мен — рече Струан и тръгна редом с Кейлъм към завоя на пътя, който ги скриваше от каретата.

— Няма да споря — каза Кейлъм и умишлено гледаше все напред. — Когато стигнем до замъка, можеш да влезеш преди мен. Потърси лейди Жюстен и се хвърли на милостта й.

Още преди Струан да успее да реагира по някакъв начин, Макс — с кочияша по петите си — се стрелна откъм завоя към тях. Щом видя Кейлъм и Струан, момчето разпери широко ръце и ги размаха като пощуряла вятърна мелница.

— Спасете ме! — изпищя той. — Тоя иска да ме убие! Тоя иска да убие едно бедно, изоставено момченце! Казва, че щял да ми отреже пръстите и на ръцете, и на краката и да ги наниже на връв, направена от косата ми. Той е чудовище, казвам ви! — С развята червена коса, Макс се хвърли в ръцете на Струан.

— Искаше да разкачи каретата, тъй да знаете, ваша светлост — каза Уилям, лондонският кочияш на Стоунхейвън. — Хванах го точно туй да прави. Ако конете не се бяха разшавали, един Господ знае какво щеше да се случи.

— Наистина смятам, че сега е моментът да приведем плана си в действие — рече Кейлъм, като сключи ръце зад гърба си и се залюля напред-назад. — Уилям, има нещо, което трябва да имаш предвид.

— О, Божичко! — Струан, с Макс, все още вкопчен в тялото му, категорично поклати глава. — Не го прави, Кейлъм!

— Уилям — рече Кейлъм, който просто не можеше да бъде разубеден, — от колко време вече си на работа при това семейство?

— От седем години — незабавно отвърна Уилям, и то с явно задоволство.

— Тези деца, Елла и Макс, са страдали много, Уилям. Били са изоставени на прищевките на зли хора.

— Тъй ли било — Уилям явно не се разчувства особено.

— Да — каза Кейлъм. — Но всичко това се промени. Сега, след дълги години раздяла, виконт Хънсингор реши да поеме отговорността за тяхната участ и бъдещето им е осигурено.

Уилям — нисък, набит и червендалест — погледна Кейлъм право в очите. Кейлъм видя как мъжът бавничко започна да си оформя заключения от току-що чутото, после измърмори:

— А, тъй ли било — с глас, изпълнен с разбиране. — Е, значи в такъв случай мога само да ви поздравя, че сте се подчинил на дълга си, милорд. А ако и аз мога да помогна по някакъв начин, само трябва да кажете.

— Ами, да — рече Кейлъм. — Има нещо, което можеш да сториш, Уилям.

— Само кажете, господин Инес.

— Много е просто. Ще сме доволни, ако свикнеш да се отнасяш към госпожица Елла и господин Макс като към деца на негова светлост. Мислиш ли, че ще се справиш?

Широка усмивка бавно разтегна облото лице на Уилям. Той смъкна шапката си и отметна пясъчнорусата коса от очите си.

— Смятайте го за сторено — рече той.

— На какво се хилиш? — внезапно попита високо Струан.

Уилям моментално изтрезня.

— Кой, аз ли, милорд? Да се хиля? Ами! Сигурно просто съм си мислел колко ще се зарадва маркизът, когато разбере, че сте излъгал… тоест, исках да кажа, преструвал сте се, че сте свещеник. Пък и си мислех как той и нейна светлост ще са направо вън, себе си от радост, щом за първи път се срещнат с новите си племенници.

 

Жената, която посрещна Струан, го накара напълно да забрави за причината да се намира в една великолепна гостна стая в готически стил в замъка Франчът.

— Лорд Хънсингор? — каза тя, а гласът й леко потрепваше, сякаш от затаен смях. — Разбрах, че вие и господин Инес ще бъдете наши гости тук.

Струан продължаваше да я гледа втренчено.

— Не ви очаквахме толкова рано. Всъщност, ако бяхме изчакали да тръгнем от Лондон в уречения ден, вие щяхте да пристигнете тук преди нас.

— Така ли?

— О, да — рече тя сериозно, а очите й отбягваха погледа му всеки път, когато го срещнеха, сякаш тя се боеше, че може да я нарани. — Очакваме брат ми и останалите от компанията му да пристигнат след няколко дни.

— Разбирам. — Жената пред очите му бе висока, стройна, с изправена стойка и гъста тъмна коса, в която проблясваха червеникави оттенъци. Вече не беше младо момиче, но бе прелестна по някакъв изискан начин, с тъмни очи, извити вежди, прав нос и оформена уста.

Мили Боже, та Кейлъм може би наистина беше прав! Наистина е възможно да е роднина на тази жена.

— Къде е господин Инес?

— Дългото пътуване го изнерви. — Злодеят бе духнал нанякъде точно когато Струан най-отчаяно се нуждаеше от него. — Господин Инес е човек, който много обича движението. Сега се разхожда някъде. Сигурно се възхищава на този великолепен замък. Но съм уверен, че скоро ще се присъедини към нас. — Без нито думичка, Кейлъм бе слязъл от каретата на върха на последното възвишение преди замъка Франчът и бе изчезнал в една близка горичка.

— Мадам — Струан се изпоти от притеснение, — ние… искам да кажа, аз се опасявам, че може би ще ви изправя пред една дилема, за която едва ли сте подготвена.

— Как така, милорд?

Сякаш в отговор на въпроса й вратата бе отворена от един лакей, придружен от Елла и Макс.

— Тези двама младежи казаха, че желаят да идат при виконт Хънсингор — съобщи лакеят с нескрито неодобрение. — Твърдяха крайно настоятелно, че той би искал те да бъдат с него заради предишните им премеждия, докато са живели заедно с някаква госпожа…

— Благодаря — бързо го прекъсна Струан. — Много ви благодаря. Влезте вие двамата. — Той се опита, вероятно без особен успех, да изглежда весел и радостен от присъствието им. Каквото и да се случи, длъжен бе да измисли някакво извинение, и то различно от немислимото предложение на лейди Филипа.

Елла, чието екзотично ъгловато лице бе приело толкова скромно изражение, колкото й бе възможно, сега се приближи към Струан през стаята, покрита с копринен зелен килим. В големите й тъмни очи той забеляза безпокойство. Тя погледна през рамо и кимна на Макс да дойде при нея. Той също се приближи, а главата му бе клюмнала по толкова непривичен за него начин, че Струан моментално се разтревожи.

— Гос’дин Инес ни каза да влезем тука — каза Елла с ясния си глас. — Той каза, че ще желаете да се запознаем с една дама.

Лейди Жюстен не бе помръднала, откак децата влязоха в стаята. Сега тя се приближи към Струан и той разсеяно забеляза, че видимо накуцваше.

— Ето ви и вас! — гласът на Кейлъм, прогърмял в стаята, изпразни мозъка на Струан от всяка логична мисъл. — Смятах да вляза заедно с тези две дяволчета. Но за късмет се натъкнах на лейди Филипа.

Струан се намръщи.

Кейлъм се усмихна и отиде до Макс, за да разроши косата му. Невероятно, но момчето се ухили от удоволствие.

— Обясни ли на лейди Жюстен нашето малко затруднение? — попита Кейлъм.

— Ами, аз…

— И аз така си помислих — рече Кейлъм с примирено изражение. — Няма значение. Струан е много срамежлив човек, лейди Жюстен. Децата и аз ще се справим с проблема сами, нали, деца?

— О, да — потвърди Елла и се усмихна мило първо на Струан, после на лейди Жюстен, и отново на Струан. — Гос’дин Инес е прав. Чувствам го. Дамата надали ще се затрудни да намери място за две деца, дето са свикнали да се задоволяват с много малко. Права ли съм, лейди?

— Милейди — измърмори Струан с тихо отчаяние.

— Но, разбира се — каза лейди Жюстен и се усмихна така, сякаш нямаше нищо, което да обожава повече от пристигането на двама невъзпитани неочаквани гости.

— Ето на! — тържествуващо обяви Елла и вмъкна ръка под лакътя на Струан. После го погледна с обожание в очите. — Казах ви, всичко ще бъде наред, само веднъж да стигнем тука, татко.