Стела Камерън
Омагьосана (10)

9

— И това ако не надминава всичко! — каза Струан с приглушен глас. Той смушка с лакът Кейлъм, който седеше до него на една от отвратително неудобните пейки в залите на аукционна къща „Кристи“.

— Не сега — смъмри го Кейлъм. Най-добрата аукционна къща в Лондон никога не бе обръщала особено внимание на удобството на своите клиенти. Малкият огън, който мъждукаше в единия край на обширната стая, не помагаше кой знае колко да се смекчи спартанската обстановка. Кейлъм се премести напред върху пейката. — Картините на Рейнолдс са на ред. Арън отдавна копнее за този екземпляр.

Силните пръсти на Струан, които се забиха в ръката под рамото му, най-сетне успяха да привлекат вниманието на Кейлъм.

— Не се обръщай веднага — прошепна Струан, — но точно в момента най-прочутият страхливец на Лондон се приближава. А момчето в зелено го държи под ръка.

— Не споменавай това — процеди Кейлъм през едва-едва отворени устни. — Никога!

— Ама той наистина те преследва, казвам ти! Идва право насам. Сигурно е бил на Хановър Скуеър и са му казали, че си тук.

— Момчето… извинявай, дамата в зелено виси на ръката му, а Хорвил съставлява ариергарда в компанията на Анри Сен Люк, ако не ме лъже паметта.

Кейлъм сепнато се обърна настрани… и погледът му моментално попадна върху тревожните тъмносини очи на лейди Филипа Чонси. В същия миг той скочи на крака.

— Добър ден, милейди — каза, като умишлено отбягна да поздрави Франчът.

Споменът за последната им среща моментално се изправи между тях заедно с мисълта, че той я бе помолил да напусне Франчът заради него и тя му бе отказала. Пипа склони очи и му позволи да хване ръката й. Кейлъм се наведе, за да докосне с устни пръстите й, и почувства как тя трепери. Сигурно и Франчът щеше да усети треперенето на жената, която държеше под ръка.

— Много трудно се оказа да се срещне с вас човек, Инес — каза Франчът. — Вече дни наред ви изпращам съобщения.

Този път Кейлъм погледна мъжа право в лицето.

— С мен ли е трудно да се срещне човек, ваша светлост? — В същия миг той чу как представянето на картината на Рейнолдс започна.

— Абсолютно наложително е да поговорим — каза херцогът. Лицето му не бе съвсем същото като онова, което Кейлъм си спомняше. Изглеждаше изнурен и имаше сини кръгове под очите, а дрехите му, като че ли бяха скроени за малко по-едър човек. — Не беше… Не бях в състояние да дойда лично до днес. Моля ви, господин Инес! Това е много деликатен въпрос. Бихте ли ни направил честта — на мен и на годеницата ми, както и на нашите приятели, — да ни придружите на малка разходка из парка Сейнт Джеймс?

— Двамата с виконт Хънсингор в момента сме заети, трябва да свършим една услуга на брат му, маркиз Стоунхейвън. — Още докато говореше, Кейлъм чу как аукционерът приключи разгорещеното си описание на портрета и даде знак за наддавания.

Лейди Хорвил се притискаше към мъртвешки слаб и определено демоничен на вид мъж, чиято френска кръв направо прозираше под кожата му. Тя се усмихна, като разкри трапчинките си пред Кейлъм и придърпа спътника си напред.

— Познавате ли се с Анри Сен Люк, господин Инес? — А на придружителя си каза: — С господин Инес вече сме се запознавали, нали, господин Инес?

Днес вкусът на самата дама се разкриваше в хитроумно изрязания кръгъл отвор в горната част на гранатово черното й манто, който позволяваше белите й гърди направо да се натрапят на погледа.

Някъде зад гърба на Кейлъм аукционерът извика:

— Та вие ни обиждате, сър! Наддаването започна на хиляда гвинеи!

— Ще ви помоля да ме извините — каза Кейлъм на Франчът. После хвърли още едни поглед към Пипа. Тя бе по-скоро поразителна, отколкото просто хубава, по-скоро забележителна, отколкото просто красива, а невзрачният цвят на пролетно зелената й муселинена рокля и на копринения й жакет раздразни Кейлъм. На нейната ярка душа много повече биха подхождали огнени цветове и дръзки модели. С усилие той премести погледа си от Пипа към Франчът. — Арън… маркизът отчаяно желае тази картина, ваша светлост. Затова, ако ме извините…

Франчът се отдръпна, хвърли един поглед към изложения портрет и направи знак.

— Това вече е нещо — изрева аукционерът. — Негова светлост херцог Франчът предлага пет хиляди гвинеи.

Кейлъм се обърна и срещна въпросителния поглед на Струан. Тълпата се смълча.

Струан, внезапно станал войнствено съсредоточен върху наддаването, направи дискретен жест с ръка.

— Шест хиляди гвинеи — със задоволство извести аукционерът. — Чувам ли седем?

— Седем! — извика той миг по-късно, когато някъде от партера се появи ново предложение. И после: — Девет от господина в кафяво.

— Божичко — измърмори Кейлъм. Арън никога нямаше да им прости, ако не купят този проклет портрет. Кейлъм лекичко повдигна програмката си.

— Имаме десет — аукционерът се полюляваше на подиума така, сякаш всеки миг щеше да се понесе към висините.

Наддаването от страна на други заинтересовани лица вече сериозно се разгорещи и само след минути пълничкото усмихнато лице на една дама, на която, като че ли отдавна й е било време да се спомине, обеща дванадесет хиляди гвинеи.

— Това е нечувано! — каза Струан на Кейлъм. — Та аз дори не харесвам това нещо.

— Не ти си този, който трябва да го харесва.

— Грейс ще откъсне ушите на Арън, ако платим подобна сума за нещо, което тя несъмнено ще сметне за безполезно.

— Вече стигаме до тринадесет хиляди гвинеи! — Мъжът на подиума сякаш всеки момент щеше да припадне от радост. — Тринадесет, първи път. Тринадесет, втори път. Тринадесет… Имаме двадесет хиляди гвинеи! — Гробовно мълчание се възцари над обширната зала. — Херцог Франчът предлага двадесет хиляди гвинеи. Това е наистина паметен ден!

След като няколко секунди наблюдава леко шокираните лица в залата, аукционерът обяви:

— Двадесет хиляди първи път… двадесет хиляди втори път…

Кейлъм почти не чу как служителят съобщи „Продадено!“, преди да се обърне отново към Франчът, а омразата му към този човек така се бе засилила, че се чудеше дали ще успее да се сдържи да не сграбчи негодника за гърлото.

Херцогът направи знак на един от разносвачите да се приближи.

— Моят прислужник ще се погрижи за подробностите — каза той на разсилния. — Уредете картината да бъде изпратена на маркиз Стоунхейвън. Във… — и той въпросително повдигна вежди към Струан.

— Замъка Къркълди — отвърна моментално Струан като човек, чиято уста е задвижвана от скрити пружинки. — Шотландия.

— Чухте къде — рече херцогът.

Кейлъм го огледа и възмутително демонстративната постъпка на Франчът бавно взе да достига до съзнанието му.

— За какво беше това? — попита той Франчът. — Защо, за Бога, ви трябваше да правите подобно нещо?

— Жест на приятелство — Франчът, чието лице сега леко блестеше от капчици пот, немощно сви рамене. — Стори ми се уместно. Трябваше да свършите една работа. Аз пък трябваше да говоря с вас веднага. Купих нещо, за да покажа уважението си към вас и към близките ви приятели, а едновременно с това приключих и със задачата ви. Сега, предполагам, че ще дойдете с мен, сър.

— О, наистина, елате, господин Инес — придума го и лейди Хорвил. — Етиен е дошъл при вас, за да се остави на милостта ви, нали, скъпи Етиен?

Скъпият Етиен хвърли на лейди Хорвил такъв поглед, който би изпепелил някое не толкова погълнато от собствената си личност същество.

— Ще ви бъда много задължен, Инес — рече Франчът.

Струан внезапно пристъпи напред.

— Брат ми няма да приеме подарък от вас, Франчът. Бъдете така любезен да уредите картината да бъде отнесена на собствения ви адрес.

Франчът небрежно махна с ръка.

— Това е въпрос, който може да почака. — Той се съсредоточи върху Кейлъм и каза с нисък, притеснен глас: — За Бога, човече, умолявам ви! Всички ни гледат. Цялото общество е наострило уши. Излезте заедно с мен и покажете с нещо, че сме приятели, моля ви!

Това бе като миг от рая за човек, решен да хвърли друг човек в ада. За щастие разумът бързо надделя над примамливата мисъл за мъст.

— Както желаете — каза Кейлъм, като се усмихна бегло и направи знак на херцога да тръгне пред него към вратите. — Ако искаш, ела с мен, Струан. Да не позволяваме някой някога да каже, че аз съм мъж, лишен от достатъчно достойнство, за да бъда милостив.

Струан имаше вид на човек на ръба на апоплектичния удар, но въпреки това стори, както го помоли Кейлъм, и тръгна редом с него, за да последват Пипа, херцога, лейди Хорвил и Сен Люк навън, в слънчевия следобед на „Пал Мал“.

Едва се отдалечиха на няколко метра, и Франчът рязко се обърна към Кейлъм, за да му подаде припряно някакъв плик.

— Не мога да приема това — каза той с видимо оскърбление. — Заради доброто си име, умолявам ви да ми помогнете в една работа, която няма да ви навреди, но пък ще спаси мен.

Кейлъм се втренчи в Пипа, докато тя бавно повдигна лице. И двамата знаеха, че пликът в ръцете му е същият, който тя бе предала на Сейбър Авенал преди почти седмица.

— Може ли да го отворя? — попита той Франчът.

— Разбира се. И без това знаете какво съдържа. — Херцогът кимаше изискано на минувачите, запътили се към каретите си, а същевременно изрецитира съдържанието: — Аз, ваша светлост, съм джентълмен. И като такъв ще се постарая да забравя, че не пожелахте да дойдете на нашата среща тази сутрин. Нека оставим това събитие зад гърба си. Подписано е К И.

Кейлъм извади листчето от плика и прочете написаното не от неговата ръка, но от негово име.

— Това ми се вижда достатъчно великодушно, ваша светлост — рече той. — Целта му е да предотврати повторение на неприятното събитие. — Докато говореше, усещаше, че Пипа го наблюдава.

— Не мога да позволя дори да се допусне, че съм се отказал — рече Франчът.

— Но вие се отказахте.

— Не бях в състояние да се появя — каза Франчът. — Бях… болен.

— Така твърдите вие — отбеляза Кейлъм.

— Наистина беше така. Имаше… изглежда, сме яли нещо развалено. Моля да ми помогнете в това трудно положение, като кажете, че всъщност съм се появил в Хайд Парк в уговореното време.

— Проклет да съм — измърмори Струан. — Невероятно!

— Наистина невероятно — каза и Кейлъм.

— Няма да ви навреди, ако кажете, че сте се прицелил неточно, а моят пистолет е гръмнал преждевременно.

Кейлъм се разсмя невярващо.

— Няма да ми навреди ли?

— На вас не ви е нужно да се грижите толкова за репутацията си, както на мен.

Подобна арогантност надминаваше границите на понятното.

— Не — кратичко отвърна Кейлъм. — Не. Това, което предлагате, е невъзможно.

Франчът каза:

— Ще ви се отплатя за усилията.

Онова, което искам, няма да можеш да ми платиш, самозванецо.

— Не — повтори той.

— Вижте, все още съм болен. Дойдох днес тук, защото вие пренебрегнахте всичките ми усилия да ви накарам вие да дойдете при мен.

— Така е, наистина. — Поне по десет пъти на ден бяха изпращани съобщения и пратеници, умоляващи Кейлъм да посети херцога на „Пал Мал“.

— Много добре. Нека се опитаме да скалъпим друга история. И на двама ни оръжията са стреляли преждевременно. Ето на. Какво повече мога да ви предложа?

Ха! Една идея бавно се оформяше в съзнанието му.

— Да разбирам ли, че ми предлагате нещо като приятелство, ваша светлост? — Този подлец се бе перчил с нея днес, сякаш тя бе просто част от фалшивата му публична демонстрация на лично щастие. — Май не се изразих добре. Да разбирам ли, че отношението ви към мен е претърпяло коренна промяна? Че желаете да се присъединя към вас в тази заблуда, за да можем да се сближим повече като двама мъже със силен характер, които държат взаимно на репутациите си?

Струан се покашля. Франчът примигна бавничко, и то няколко пъти. Пипа видимо бе затаила дъх.

— Може би не съм ви разбрал достатъчно…

— Не, не — припряно рече Франчът още преди Кейлъм да довърши. — Напълно правилно сте ме разбрал. Точно това имах предвид. Още от мига, в който ви зърнах… е, да, съвсем скоро след това, си казах: „Ето един мъж, чието приятелство си струва да спечели човек“. Единствено злата съдба бе виновна да поемем по грешния път. Да, наистина бих оценил вашето приятелство като истинско съкровище, сър.

— И оръжията и на двама ни са стреляли преждевременно в утрото на предполагаемия ни дуел?

— Да, да, да — облекчението караше Франчът да говори направо задъхано. — Слава на Бога, че сте толкова разбран човек. Стреляли са преждевременно и сега и двамата сме твърдо решени да покажем благодарността си към благосклонната съдба. Съдбата, която не ни лиши от възможността да прекараме много приятни часове заедно.

Лейди Хорвил изпляска с пухкавите си бели ръце. Струан издаде напред долната си устна и се залюля напред-назад на пръсти.

— Много сте благороден, господин Инес — каза Пипа със своя очарователен, нежен и ясен глас. — А сега, не бива да ви задържаме повече.

С това тя моментално си спечели един смръщен поглед от страна на Франчът.

— Не бива да бъдем толкова повърхностни, скъпа. Не се прави така при дадените обстоятелства.

— А вие какво бихте предложили? — попита го Струан, и то с пресилена любезност. — Чай, може би? Или пък една игра на крокет на моравата?

— Това, а и повече — пропя лейди Хорвил. — Защо Етиен не ви покани в замъка Франчът за прелестното увеселение, което започва там идния месец. Точно тогава ще празнуваме рождения ден на Етиен, нали знаете.

И гръм да бе паднал точно на паважа пред краката му, Франчът не можеше да изглежда по-слисан. Кейлъм се втренчи в мъжа и осъзна, че всъщност двамата трябваше да имат един и същи рожден ден.

Лейди Хорвил продължи невъзмутимо:

— Не мислите ли, че това би било прекрасно, лейди Филипа? Ще бъдем Анри и Сейбър, и Етиен, и аз. Вдовицата, разбира се. И лейди Жюстен, макар че човек едва ли трябва да брои и лейди Жюстен, нали?

Кейлъм погледна жената и почувства, може би за първи път в живота си, отчаяното желание да разтърси представителка на по-слабия пол така, че тя да загуби дар слово.

— Господин Инес би бил такава чудесна добавка. — После тя се обърна към Струан и каза: — И вие, разбира се, лорд Хънсингор. Както и вие — каза тя на Пипа, без да я поглежда отново.

— Невероятно! — измърмори Струан за втори път.

— Отлична идея — някак глухо каза Франчът.

Струан вече клатеше отрицателно глава.

— Какво очарователно предложение — рече Кейлъм, преди Струан да успее да изрече категоричния си отказ. — Не мислиш ли, Струан? Очарователно и щедро. Тъкмо тази сутрин си говорехме, че ни е нужна малка почивка от сезона в града. Обсъждахме дали да не прекараме известно време в провинцията. Разбира се, Корнуол не бе точно мястото, където смятахме да идем, но…

— Настоявам — вметна Франчът, очевидно разгорещявайки се заради надеждата напълно да възстанови репутацията си. — Ще дойдете в замъка Франчът като мои гости и ще останете толкова дълго, колкото е възможно.

Тъмните присвити очи на Струан искряха от върло негодувание.

— Като че ли виконтът все още не е убеден — рече лейди Хорвил, а сините й очи бяха кръгли и невинни. — Вие го склонете, лейди Филипа. Кажете му колко много ще значи за вас компанията на господата точно когато ще започнат празненствата в чест на наближаващата ви венчавка.

Пипа забележимо преглътна и страните й поруменяха.

— Ако това ще достави удоволствие на всички, тогава, разбира се, ще е приятно и за мен.

Тя не искаше той да идва. Кейлъм стисна ръце зад гърба си. Тя не искаше той да идва, защото се страхуваше от онова, което би могло да се случи, ако дойде.

— Благодаря ви, лейди Филипа — учтиво рече той. Нямаш ми вяра, а нямаш вяра и на себе си, когато си с мен.

— Ще бъде много весело, уверявам ви — дърдореше лейди Хорвил. — Ами да, непрестанно ще се забавляваме. Ако бъдете много добър, господин Инес, ще настоявам лично аз да ви заведа на панаира. Какво ще кажете?

Той прехвърли вниманието си от лицето на Пипа към лейди Хорвил. Думите й достигнаха до съзнанието му бавно, много по-бавно, отколкото бяха изречени.

— На панаира ли?

— Разбира се, на панаира — рече тя, като поклати към него пръст. — Всички знаят, че херцогът напуска сезона по-рано и се връща в замъка Франчът заради рождения си ден и заради панаира. Той ще бъде следващия месец. Всяка година е все по същото време, и е било така от години.

— Панаирът във Франчът — неясно промълви Струан.

— Да — възкликна лейди Хорвил, очевидно във възторг. — Тази година на панаира ще има още един веселяк. Нашият скъп нов приятел, господин Кейлъм Инес.