Джим Марс
Вътрешна работа (31) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Приложение В

Изявление на вдовицата от 11/9 Минди Клайнбърг пред Комисията 11/9

Представено на Първото публично слушане на Комисията 31 март 2003 г.

Името ми е Минди Клайнбърг. Съпругът ми, Алън Клайнбърг, 39-годишен, беше убит в Световния търговски център на 11 септември 2001 г. След като свидетелствам тук днес за атаките от 11/9, ще започна, като кажа, че мислите ми са с мъжете и жените, които са ангажирани във въоръжен конфликт в чужбина, и с техните семейства, които ги чакат търпеливо да се върнат.

Тази война се води на два фронта — в чужбина, както и тук, по нашите брегове. Това означава, че всички ние сме войници в тази борба срещу тероризма. След като заплахата от тероризъм расте тук, в САЩ, нуждата да се изяснят провалите от 11 септември е по-важна от всякога. Това е съществена част от „научените уроци“.

При това положение Комисията има изключително важна задача пред себе си. Аз съм тук днес, за да помоля вас, членовете на Комисията, да ни помогнете да разберем как е могло това да се случи, да ни помогнете да разберем къде е бил провалът в отбранителните способности на страната ни.

Къде бяхме ние на 11 септември сутринта?

На 11 септември 2001 г. сутринта моят тригодишен син, Сам, и аз изпращахме Джейкъб, на 10 години, и Лорън, на 7 години, до спирката на училищния автобус около 8:40. Беше четвъртият ден от новата учебна година и все още можеше да се усети възбудата на всеки. Беше толкова красив ден, че двамата със Сам буквално се измъкнахме от дома, в пълно неведение за ставащото в Ню Йорк Сити.

Около 8:55 потвърждавах планове за игрите на Сам с приятелка, когато тя каза: „Не мога да повярвам на това, което гледам по телевизията, един самолет току-що удари Световния търговски център“. По някаква причина не осъзнах какво ми казва тя в продължение на няколко минути, когато спокойно я попитах: „Коя сграда каза?“ „О, това е сградата на Алън. Ще ти се обадя по-късно.“

Никой не отговори, когато се опитах да му се обадя в офиса. По това време къщата започна да се пълни с хора — майка му, моите родители, нашите сестри и приятели. Започвахме да осъзнаваме сериозността на ситуацията. Прекарахме остатъка от деня в обаждания до болници, Червения кръст, на всяко място, за което се сетехме, за да проверим дали можем да го намерим.

Никога няма да забравя как си мислех през целия ден: „Как ще кажа на Джейкъб и Лорън, че баща им е изчезнал?“

Те се върнаха у дома в къща, пълна с хора, но не и при Татко. Как щяха да успеят да чакат спокойно връщането му? Ами ако е сериозно ранен? Той беше техният герой, техният цар, техният най-добър приятел, техният баща. Мислите от онзи ден се повтарят отново и отново в съзнанието ни и ни се ще резултатът да беше различен.

Опитваме се да се научим да живеем с болката. Никога няма да забравим къде бяхме и как се чувствахме на 11 септември.

Къде обаче беше нашето правителство, неговите агенции, неговите институции преди и на сутринта на 11 септември?

Теорията за късмета

По отношение на атаките на 11/9 се твърди, че разузнавателните агенции трябва да са прави в 100% от случаите, а терористите — да имат късмет само веднъж. Това обяснение на опустошителните атаки от 11 септември — просто на повърхността, е погрешно по стойността си, защото терористите от 11/9 не са били късметлии само веднъж: те са имали късмет отново и отново. Позволете ми да илюстрирам.

SEC

Поредицата от щастливи дни за терористите започва през седмицата преди 11 септември с Комисията по ценните книжа и борсите (SEC). SEC, заедно с американските разузнавателни агенции, има сложни софтуерни програми, които се използват в „реално време“, за да се наблюдават както вътрешните, така и външните пазари и да се търсят тенденции, които биха могли да сочат настоящо или бъдещо престъпление. В седмицата преди 11/9 SEC и американските разузнавателни агенции пренебрегват един основен фондов индикатор, индикатор, който би могъл да даде ценна информация по отношение на атаките от 11 септември.

На Чикагската борса за опции през седмицата преди 11 септември опции за продажба се купуват за American и United Airlines — двете авиокомпании, въвлечени в атаките. Инвеститорите, които дават тези нареждания, залагат, че в краткосрочен план цените на акциите на двете авиокомпании ще спаднат рязко. Никога преди на Чикагската борса не са се търгували толкова големи количества опции на American и United Airlines. Тези инвеститори прибират обща печалба от поне 5 милиона долара след атаките от 11 септември.

Интересното е, че имената на инвеститорите остават неразкрити, а петте милиона долара — непотърсени в сметка на Чикагската борса.

Защо тези нетипични търговски сделки не са разкрити преди 11/9? Кои са лицата, поръчали тези сделки? Те разследвани ли са? Кой е бил отговорен за следене на тези дейности? Тези лица държани ли са отговорни за бездействието си?

INS

Преди 11/9 нашите американски разузнавателни агенции би трябвало да спрат 19-те терористи и да не допуснат те да влязат в страната дори само по разузнавателни причини. Същевременно неуспехът им да направят това в 19 случая не отрича късмета, що се отнася до терористите, когато става дума за техните подадени формуляри за виза и нашата Служба по въпросите на имиграцията и натурализацията (INS).

По отношение на INS терористите са извадили късмет в 15 отделни случая, защото визите на 15 от 19-те похитители несъмнено би следвало да бъдат отказани.

Повечето от 19-те похитители са били млади, неженени и безработни мъже. Накратко казано, те са били „класическите кандидати за просрочване на визата“. Опитен бивш служител от Консулския отдел заяви в списание National Review: „Неженени, неработещи младежи без никаква конкретна дестинация в САЩ рядко получават визи, освен при убедителни обстоятелства“.

Въпреки това тези 19 млади, неженени, безработни, „класически кандидати за просрочване на визата“ все пак получават визите си. В ръката си държа молбите на терористите, които убиха съпруга ми. Всички тези формуляри са непълни и неточни.

Някои от терористите отбелязват финансовите си средства просто като „студент“, без да посочат името и адреса на който и да било ВУЗ или институция. Други, когато са попитани как ще се издържат по време на престоя си в САЩ, пишат: „аз самият“ и не осигуряват допълнителна документация. Някои от терористите отбелязват дестилацията си в САЩ просто като „хотел“ или „Калифорния“, или „Ню Йорк“. Един дори отбелязва дестилацията си като „не“.

Ако INS или Държавният департамент бяха следвали закона, поне на 15 от похитителите щеше да бъде отказана виза и нямаше да бъдат в САЩ на 11 септември 2001 г.

Помогнете ни да разберем как нещо толкова просто като прегледа на формуляри за цялостно попълнена информация може да е било пропуснато поне 15 пъти. Колко още терористи-късметлии са получили безпрепятствен достъп до тази страна? След като никой не е държан отговорен, откъде да знаем, че това не продължава да се случва?

Мерки за сигурност в авиокомпаниите и летищата

На 11 септември сутринта късметът на терористите започва с мерките за сигурност в авиокомпаниите и летищата. Когато 19-те похитители отиват да купят билетите си (с пари в брой или кредитни карти) и да получат бордовите си карти, девет са посочени и разпитани чрез процес на сканиране. За късмет на тези девет терористи, те преминават през процеса на сканиране и им се позволява да продължат с мисията си.

Късметът на терористите обаче не спира на касата за билети. Той ги придружава и през всички мерки за сигурност на летищата. Защото как иначе похитителите биха вкарали контрабанда в самолетите вещи като макетни ножове, лютив спрей или според обобщението на един директор от FAA (Федералната администрация по авиация), пистолет?

И накрая, твърде тъжно за нас, дългогодишните предупреждения на GAO^[1] за обезопасяване на вратите на пилотските кабини бяха пренебрегвани, улеснявайки похитителите да получат достъп до контрола на полета и да изпълнят самоубийствената си мисия.

FAA и NORAD

Преди 11 септември наръчници на ЕАА (Федералната администрация по авиация) и Министерство на отбраната дават ясни, всеобхватни инструкции как да се борави при всякакви случаи — от дребни инциденти до истински похищения.

Тези „протоколи“ са си на мястото и се практикуват редовно по основателна причина — с тежко натовареното въздушно пространство пътнически самолети без радио- или транспондерен контакт са потенциални сблъсъци и/или нещастия, които биха могли да се случат.

Тези протоколи диктуват, че в спешен случай FAA трябва да уведоми NORAD (Северноамериканско командване на отбраната на въздушното пространство). След като уведомлението е направено, отговорност на NORAD е да вдигне във въздуха изтребители, за да прихванат отклонилия се самолет. Въпрос на рутинна процедура за изтребителите е да „прихващат“ граждански самолети, за да възстановят контакта с пилота.

Ако това не е достатъчна защита, на 11 септември NEADS (или Североизточната система на военновъздушната отбрана, която е отдел на NORAD) от няколко дни изпълнява провежданите два пъти годишно учения, известни като „Бдителен пазач“. Това означава, че нашата Североизточната система на военновъздушната отбрана е била с целия си персонал. Накратко, ключови офицери са заемали местата в оперативния боен център, а „изтребителите са били готови, натоварени и носещи допълнително гориво на борда“.

За щастие на терористите се оказва, че всичко това няма никакво значение на 11 септември сутринта.

Нека илюстрирам, като използвам само Полет 11 за пример.

Полет 11 на American Airlines отлита от бостънското летище „Лоугън“ в 7:45 ч. Последната рутинна комуникация между диспечерите и самолета е в 8:13. Между 8:13 и 8:20 Полет 11 не отговаря на авиодиспечерите. Освен това радарът показва, че самолетът се е отклонил от определения си маршрут. Скоро след това е загубен контактът с транспондера, макар че самолетите пак могат да бъдат видени на радара, дори и без транспондерите си.

Две стюардеси от Полет 11 поотделно се обаждат на American Airlines, за да съобщят, че са отвлечени, че има оръжия и че са ранени пътници и екипажа. На този етап би изглеждало повече от ясно, че Полет 11 е в кризисна ситуация.

Въпреки това, според официалната времева справка на NORAD, NORAD не е било уведомено до 8:40, двадесет минути по-късно. Трагичното е, че изтребителите не са вдигнати във въздуха до 8:52 — цели 32 минути след загубата на контакт с Полет 11.

Защо има забавяне в уведомлението от FAA до NORAD? Защо NORAD се забавя да нареди излитането на изтребители? Как е възможно това, когато NEADS е с пълния си персонал, със самолети в готовност и следи нашето североизточно въздушно пространство?

И полети 175, 77 и 93 имат същия модел на забавяне в уведомяването и в заповедите за излитане на изтребителите — забавяния, които са невъобразими, отчитайки, че един самолет — по това време — вече се е разбил в Световния търговски център.

Още по-смайващ за нас е фактът, че изтребителите не са били вдигнати от най-близките военновъздушни бази. Например за самолета, който се разбива в Пентагона, изтребителите са вдигнати от военновъздушна база „Лангли“ в Хемптън, Вирджиния, а не от база „Ендрюс“, която е в покрайнините на Вашингтон, окръг Колумбия. В резултат небето над Вашингтон остава напълно незащитено на 11 септември сутринта. В 9:41, един час и 11 минути, след като похищението на първия самолет е потвърдено от NORAD, Полет 77 се разбива в Пентагона. Изтребителите са на мили разстояние. Защо?

И така, късметът на похитителите продължава. На 11 септември FAA и NORAD се отклоняват от стандартните процедури за действие при криза. Кои са хората, които са отложили във времето уведомленията? Те разпитани ли са? Освен това изтребителите не са включили форсажа^[2] и не летят с максималната възможна за тях скорост.

Ако излетелите със закъснение изтребители бяха летели с включен форсаж, MACH–12, щяха да стигнат до Ню Йорк Сити и Пентагона след няколко мига от излитането си, да прихванат похитените пътнически самолети, преди те да могат да ударят целите си, и несъмнено да спасят човешки живот.

Обединените генерални щабове

Действащият председател на Обединените генерални щабове имал рутинна среща на 11 септември сутринта. Действащият главнокомандващ на обединените генерални щабове Майърс заявява, че видял новинарски репортаж за самолет, удрящ Световния търговски център, но смятал, че е малък самолет или нещо такова. Затова продължил срещата си. „Междувременно втората кула на Световния търговски център е ударен от друг самолет. Никой не ни информира за това“ — каза Майърс. По времето, когато той излиза от срещата, е ударен Пентагонът.

Чия отговорност е била да се съобщи за тази криза на Обединените генерални щабове? Те държани ли са отговорни за грешката си? Това несъмнено е грубо нарушение на протокола.

Секретарят по отбраната

Секретарят по отбраната бил на бюрото си, занимавайки се с бумащина, когато Полет 77 на American Airlines се удря в Пентагона.

Както гласят репортажите, министърът Ръмсфелд усетил сградата да се разтриса, излязъл навън, видял щетите и започнал да помага на ранените да бъдат поставени на носилки. След като помогнал на жертвите, министърът отишъл във „Военната стая“.

Как е възможно Националният военен команден център, разположен в Пентагона и в контакт с полицията и авиодиспечерите от 8:46, да не съобщи на министъра на отбраната, който също е в Пентагона, за другите отвлечени самолети, особено за този, запътил се към Вашингтон? Как е възможно министърът на отбраната да е останал на бюрото си до сблъсъка? Чия е отговорността да му се съобщава за кризисни ситуации? След това той трябва ли да отива във Военната стая?

Президентът

В 6:15 ч. на 11 септември сутринта моят съпруг Алън тръгна за работа: той шофирал до Ню Йорк Сити, бил на бюрото си и работел на мястото си във Фондова търговия NASDAQ заедно с Кантор Фипджералд в Кула едно на Световния търговски център в 7:30 ч.

Обратното, на 11 септември сутринта президентът Буш трябвало да слуша как четат деца от основното училище.

Преди президентът да влезе в класната стая, NORAD е разполагало с достатъчно информация, че самолетът, който ударил Световния търговски център, е похитен. По това време те освен това са знаели, че два други пътнически самолета са във въздуха и също са похитени. Би трябвало да изглежда, че се разгръща национална криза.

Въпреки това на президента Буш се позволява да влезе в класна стая, пълна с малки деца, и да ги слуша как четат.

Защо Тайните служби не са го информирали за тази национална криза? Кога трябва да бъде уведомяван президентът за всичко, което агенциите знаят? Защо Тайните служби позволяват на президента да остане в основното училище в Сарасота? Това ли е протоколът на Тайните служби?

В случай на национална криза секунди нерешителност могат да струват хиляди човешки жертви и именно по тази причина нашето правителство има цяла мрежа от помощници и съветници, за да се гарантира, че тези висши държавни лица са сред първите, които ще бъдат информирани… а не последните. Къде са тези лица, които не са информирали надлежно тези висши официални лица? Къде се разпада комуникацията?

Късмет ли е бил, или безпогрешно управление?

Късмет ли е, че анормалните сделки на фондовата борса не са били следени? Късмет ли е, когато петнадесет визи са дадени въз основа на непълни формуляри? Късмет ли е, когато скрининговите процедури за безопасност на авиокомпаниите позволяват на похитители да се качат на борда с макетни ножове и лютив спрей? Късмет ли е, когато протоколите за спешни случаи на FAA и NORAD не се следват? Късмет ли е, когато национална криза не е съобщена навременно на най-висшите официални лица в правителството?

Според мен късметът е нещо, което се случва веднъж. Когато пред вас е този повтарящ се модел на нарушени протоколи, нарушени закони, нарушени комуникации, човек не може пак да го нарича късмет.

Ако на някакъв етап не насочим вниманието си към търсенето на отговорност от хората за това, че не си вършат работата както трябва, тогава как можем да очакваме, че терористите няма още веднъж да извадят късмет?

Затова съм тук, с всички вас, днес. Защото трябва да открием отговорите по отношение на станалото през онзи ден, така че да гарантираме, че никога повече няма да има още един 11 септември.

Членове на Комисията, умолявам ви да отговорите на нашите въпроси. Вие сте генералите в битката срещу тероризма по нашите брегове. Отговаряйки на нашите въпроси, вие сте в състояние да направите тази страна по-безопасно място и на свой ред да минимизирате щетите, ако има и бъдеща терористична атака. А ако има друга атака, следващия път системите ни ще бъдат на мястото си и късметът няма да се обсъжда.

 

 

Минли Клайнбърг е основател на „Застъпници за 11 септември“ — защитническа група на семействата, която оглавява усилията на обикновените граждани да се основе независима комисия по разследване на 11 септември.

Нейният съпруг Алън Клайнбърг е бил дилър на акции в NASDAQ, който заедно с Кантор Фицджералд бил в Северната кула на Световния търговски център на 104-тия етаж. Бил е на 39 години и е работел в NASDAQ от 15 години.

Г-жа Клайнбърг е заклет счетоводител. Срещнала се със съпруга си, когато и двамата работели в Deloitte-Touche, но тя напуснала счетоводната професия, за да отглежда децата си. Живее в Ню Джързи заедно с трите си деца — Джейкъб на 11, Лорън на 8 и Сам на 4 години.