Джим Марс
Вътрешна работа (21) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

14. Разкрити следи от предварително известие

След опустошителните атаки от 11/9 американските лидери казаха, че трябва да избягваме „да сочим с пръст“ и да обвиняваме, но въпреки това предварителните предупреждения са твърде многобройни и конкретни, за да се направи нещо друго.

През 2001 г. САЩ харчат 30 милиарда за събиране на разузнавателна информация плюс допълнителни 12 милиарда долара, насочени конкретно към антитероризма^[1]. Тази обща сума от 42 милиарда долара надвишава брутния вътрешен продукт на повечето държави в света, но въпреки това американците научиха, че нито една от нейните над двадесет разузнавателни агенции със странни съкращения не е получила и намек за това, че ще ни атакуват.

Информацията, с която разполагаме днес, сериозно оспорва това твърдение. Всъщност то се оспори няколко дни след атаките от хора както във, така и извън правителството.

Въпросите защо не е имало предупреждение бяха повдигнати много бързо. В деня след атаките експертът по антитероризъм към Изследователската служба на Конгреса Кенет Кайман е цитиран да казва^[2]: „Изобщо не мога да си обясня как така нищо не е уловено“.

Нещо обаче трябва да е било уловено. Как иначе да обясним факта, че на 7 септември 2001 г. Държавният департамент издаде предупреждение към американците по целия свят^[3], че те „могат да бъдат обект на терористична заплаха от екстремистки групи с връзки с организацията Ал-Кайда на Осама бин Ладен… Такива лица не правят разграничение между официални и граждански мишени. Както винаги, ние приемаме информацията сериозно. Агенциите на американското правителство по целия свят остават в повишена готовност.“

С минаването на месеците се натрупват все повече доказателства, докато не стана пределно ясно, че лица във федералното правителство са предупреждавали за терористични атаки, включително използването на самолети срещу сгради.

Една година след атаките необичайна съвместна разследваща комисия на Камарата на представителите и на Сената получава свидетелски показания, че американските разузнавателни агенции са получили поне дванадесет предупреждения за предстоящо нападение от терористи. А, както ще видим, тази цифра е занижена.

Към април 2002 г. процедила се в новинарските медии информация, нанасяща вреда на официалното обяснение, плюс публичната врява за разследване на атаките от 11/9 кара лидерите на Конгреса да се съгласят на съвместно разследване от комисиите по разузнаването на Камарата на представителите и на Конгреса. Ограничено по мащаб, сондирането има за цел само да прегледа провалите в разузнаването и да препоръча корекции. Разследването е започнато бурно, когато пенсионираният генерален инспектор от ЦРУ Брит Стайдър подава оставка под натиска на членовете на Комисията, които вярват, че неговите тесни връзки с директора на ЦРУ Джордж Тенет могат да попречат на безпристрастното разследване^[4].

Видимото препъване и мудност на федералната бюрокрация допълнително фрустрират усилията на Конгреса да разследва атаките.

Според Los Angeles Times^[5] „Малки екипи от следователи са посетили Министерството на правосъдието и ЦРУ, събирайки документи и провеждайки интервюта. Те се върнали с истинска литания от оплаквания от тактиките, които според тях целят да забавят техния напредък и да ограничат достъпа им до документи и потенциални информатори, заявиха наши източници.“

По време на тези изслушвания става известно, че от 1998 г. насам ЦРУ и ФБР са получавали все по-голям брой предупреждения за Ал-Кайда и как тя ще използва самолет, за да атакува цели в САЩ. Независимо от сериозната природа на въпроса за официалното предупреждение, администрацията на Буш продължава да прави обструкции и да спъва разследването на Конгреса, като дори започва разследване на разследващите.

След като през юни 2002 г. се разчу, че комуникации на арабски, прихванати от Националната агенция по сигурността на 10 септември 2001 г., съдържат фрази като: „Утре е час нула“ и „Походът ще започне“, ФБР изведнъж се втурва в действие.

Вместо обаче да се впусне след авторите на бележките, сочещи, че се е знаело предварително, бюрото тръгва да гони хората от съвместната комисия, които са разкрили информацията^[6].

Дори когато говорителят на Белия дом Ари Флайшър наричаше бележките „притеснително конкретни“, агентите на бюрото искаха от членовете на Комисията да се подложат на тест с детектор на лъжата по отношение на разкриването на информация. Washington Post пише, че са разпитвани почти всички от 37-те членове на съвместната комисия. Някои членове отказват да се подложат на теста с детектор на лъжата, цитирайки конституционното разделение на властите и ненадеждността на такива тестове.

Елинор Хил, директор персонал на съвместната комисия по разузнаването на Камарата на представителите и на Сената, разказа за предварително предупреждение за атаките, предадено на висши лидери. Тя отбеляза^[7], че информация за „старши официални лица от правителството“ през юли 2001 г. конкретно е предупреждавала^[8], че Осама бил Ладен „ще осъществи голяма терористична атака срещу американски и/или израелски интереси през следващите седмици. Атаката ще е грандиозна и има за цел да причини множество жертви и ще е срещу американски сгради или интереси. Подготовката за атаката е приключила. Атаката ще се осъществи почти без никакво предупреждение.“

Тя каза, че не е известно дали президентът Буш е получил конкретна информация за възможността пътнически самолети да се използват като летящи бомби, защото директорът на ЦРУ не иска да декласифицира информацията. Необичайните съвместни изслушвания са насрочени за юни 2002 г., но след това са отложени за края на септември. „Получаваме ли сътрудничеството, от което имаме нужда? Категорично не“ — обвинява висшият републиканец в Комисията по разузнаването на Конгреса, сенаторът Ричард Шелби от Алабама^[9].

Сенаторът от Демократическата партия от Флорида Боб Греъм повтаря оплакването на Шелби, казвайки, че администрацията на Буш им казала, че „могат да говорят само с върха на пирамидата“^[10].

„Е, проблемът е, че върхът на пирамидата по принцип е наясно какво става в организацията, но ако искате да знаете защо заговорници от Малайзия не са поставени в списъка за наблюдение… ще трябва да говорите с човек, който е на нивото, на което се вземат тези решения.“ Греъм говори за доклада на Хил, който посочва, че двама от заподозрените похитители, Халид ал-Мидар и Науаф ал-Хазми, спокойно си живеят в Сан Диего дори след като са били наблюдавани в Малайзия заради срещи с известни терористи. Буш и Чейни отдавна се противопоставят на независимо разследване на атаките от 11/9, твърдейки, че това ще попречи на Войната срещу тероризма, защото ще доведе до изтичане на информация за мерките по сигурността и ще ангажира персонал, нужен за войната.

С разкритията за нередностите в разследванията от правителствените агенции, които излизат на бял свят през пролетта и лятото на 2002 г., Конгресът най-накрая е принуден да действа. „Атаките от 11 септември… акцентират провала в националната политика да реагира на развитието на глобалната терористична мрежа, която е непреклонно враждебна към американските интереси“ — гръмко обявява сенатор Джон Маккейн^[11], който заедно със сенатор Джоузеф Либърман внася законопроект за създаване на независима комисия за разследване на всичко — от процедурите за издаване на визи до сигурността в авиокомпаниите. Законодателство, оторизиращо създаването на група от десет души, въоръжена с властта да издава призовки и с бюджет от 3 милиона долара, е одобрено от Сената с 90 на 8 гласа в края на септември 2002 г.

Докладът Хил, описан като предварителен, се основава на преглед на 400 хиляди правителствени документи и свидетелски показания, снети за четири месеца в закрити изслушвания. Хил заявява, че макар разследващите да не са открили някакви конкретни предупреждения за атаките от 11/9, колективно, предупрежденията „многократно повтарят една последователна и критично важна тема: намерението на Осама бин Ладен да осъществи терористични атаки на територията на САЩ“^[12].

Докладът показва и че в допълнение на информацията за терористични заговори за използване на похитени реактивни самолети като летящи бомби, „старши американски официални лица“ са били информирани два месеца преди атаките, че бин Ладен планира голяма операция, вероятно на територията на САЩ. Републиканският представител от Илинойс Рей Лахуд казва, че е възможно американските разузнавателни агенции да са имали достатъчно информация, за да предотвратят атаките, но нямало „гаранции“^[13].

Всъщност предупрежденията за атака на територията на САЩ идват от доста време — и с ускоряваща се честота чак до 11 септември.

През декември 2000 г. Съветническата група към Конгреса за оценка на вътрешната готовност да се реагира на тероризъм, включващ оръжия за масово поражение, издава доклад, заявяващ: „Ние сме подбудени от непоколебимото съзнание, че терористична атака на някакво ниво вътре в нашите държавни граници е неизбежна“.

Едно ясно предупреждение идва осем години преди атаките от 11/9 под формата на книга, написана от Йосиф Бодански, директор на Работната група към Камарата на представителите върху тероризма и неконвенционалната война.

В книгата си Target America: Terrorism in the US Today („Мишена Америка: тероризмът в САЩ днес“) Бодански детайлно описва летищата в Иран и Северна Корея, където се обучават мюсюлмански терористи, и отбелязва^[14]: „Според бивш обучаващ се в Уакиланд [Иран] едно от упражненията включва сценария отряд от Ислямски джихад да завладее (или похити) пътнически самолет. След това тренирани въздушни екипажи от терористи разбиват самолета заедно с пътниците в избрана мишена.“

Записи на заподозрени терористи от Ал-Кайда в Италия^[15] още от 2000 г. също дават индикации за планове за голям удар срещу САЩ, включващ самолети и летища. „Това ще е един от онези удари, които никога няма да бъдат забравени…“ е записаният коментар на Абделкадер Махмуд ес Сайед — египтянин, обвинен за убийството през 1997 г. на 58 туристи в Луксор, Египет. Ес Сайед споменава и опасността от летищата и летенето. В друг записан разговор на 24 януари 2001 г. тунизийски терорист говори за фалшиви документи за самоличност с Ес Сайед и пита: „Тези ще свършат ли работа на братята, които отиват в САЩ?“. Ес Сайед заявява и че войната срещу враговете на Исляма ще се води „с всички средства, с които можем да се бием с тях, използвайки… самолети. Те няма да успеят да ни спрат дори и с най-мощните си оръжия.“

Според Los Angeles Times няколко американски официални лица заявяват, че не са били запознати със записаните съобщения, но „едно официално лице от Министерство на отбраната отбелязва, че малка група от висши агенти на американското разузнаване може да са били запознати с тях“. Най-показателното за тези италиански записи не е, че те доказват предварително познание — те са твърде мъгляви, за да се смятат за точно предупреждение, — а че дават индикации за многото разнообразни предупреждения, постъпващи в САЩ, както и фактът, че много чужди разузнавателни служби са следили клетките на Ал-Кайда.

Испания също действа. През август 2001 г. гласът на неидентифициран мъж от Лондон е записан да говори с шефа на мадридска терористична клетка. Мъжът казва, че е навлязъл в областта на авиацията и взема уроци по пилотаж^[16].

Според репортаж на MSNBS само две седмици преди атаките от 11/9 радиостанция на Каймановите острови получава неподписано писмо, предупреждаващо за голяма атака срещу САЩ, включваща граждански самолети^[17]. Споменава се, че американски правителствени официални лица са се заели с разследването, но не е постъпила никаква допълнителна информация. Както ще видим, Каймановите острови са офшорен банков рай за много фракции, включително ЦРУ и международните банкери.

Дори силно очерняните талибани очевидно са успели да ни предупредят. Според един репортаж, публикуван на 7 септември 2002 г. от Independent Digital помощник на тогавашния талибански външен министър Уакил Ахмед Мутауакил се е опитал да предупреди американските власти седмици преди атаките от 11 септември^[18]. Мутауакил, недоволен от струпването на чужди арабски бойци и активисти в Афганистан, казва на помощника си, че е загрижен заради перспективата за американска военна акция срещу неговата страна. Той е цитиран да казва: „Гостите ще разрушат гостилницата.“

Помощникът, неидентифициран в британската публикация заради безопасността му, казва, че Мутауакил бил шокиран през лятото на 2001 г., когато научил за предстояща атака от фундаменталисткия ислямски лидер Тахир Илдаш. „Първоначално Мутауакил не искаше да каже защо е толкова разстроен — обяснява помощникът. — След това обаче стана ясно. Илдаш разкрил, че Осама бин Ладен щял да предприеме атака срещу САЩ. Тя щяла да се състои на американска земя и предстояла всеки момент. Илдаш казал, че Осама се надявал да убие хиляди американци.“

Помощникът заявява, че първо преминал пакистанската граница, за да се срещне с американския генерален консул Дейвид Кац в края на юли 2001 г. „Те се срещат в безопасна къща, принадлежаща на стар водач на муджахидините, който потвърди пред Independent че срещата наистина се е състояла“ — пише новинарското издание. Кац отказва да обсъжда въпроса.

След това помощникът е изпратен от Мутауакил в офисите на Обединените нации в Кабул, където отново отправя предупреждението.

Очевидно, след като помощникът не е успял да изясни, че е изпратен от външния министър Мутауакил, официалните лица от Америка и от ООН решили, че предупреждението е по-скоро пропаганда от страна на воюващи фракции в Афганистан и не предприемат никакви действия.

Подобни предупреждения идват от Далечния Изток. През 1995 г., когато властите в Манила се отзовават на обаждане за пожар, откриват материали за приготвяне на бомби в апартамента на Рамзи Юсеф, който по-късно е осъден за ролята му в бомбения терористичен акт в Световния търговски център през 1993 г. Юсеф бяга, но друг заподозрян член на Ал-Кайда, Абдул Хаким Мурад, е арестуван^[19].

Мурад казва на разпитващите, че Рамзи имал план да отвлече пътнически самолет в САЩ и да го разбие в щабквартирата на ЦРУ или в Пентагона. Филипинските разпитващи откриват доказателства и че планът на Рамзи, наречен с кодовото име „Проект Божинка“, включва и Белия дом, Сиърс Тауър^[20] в Чикаго, Трансамерика Тауър^[21] в Сан Франписко и Световния търговски център.

Очевидно мюсюлманските фанатици вече са се опитвали да приложат на практика плана на Рамзи, На Коледа 1994 г. четирима мъже, за които се смята, че са свързани с терористичната мрежа на бин Ладен, отвличат Полет 8969 на Air France, от Алжир до Париж. Самолетът каца в Марсилия, където похитителите искат да бъде натоварен с експлозиви и допълнително гориво. Планът им — очевидно да се разбият в Айфеловата кула — е осуетен, когато командоси нахлуват в самолета и убиват и четиримата похитители^[22].

Предупрежденията продължават да се изливат от Филипините — люпилня на терористична дейност. Според Manila Times^[23] филипински офицери от отбраната и полицейското разузнаване предупреждават американските власти за съюз между терористите от Абу Саяф^[24] (ASG) там и мрежата Ал-Кайда. Статията заявява, че американските официални лица са пренебрегвали предупрежденията до 11 септември 2001 г.

Статията описва среща през 1994 г. между съоснователя на ASG Едуин Анджелис и „мозъка“ на бомбения атентат в Световния търговски център Рамзи Юсеф, която включва и осъдения съучастник в бомбения атентат в Оклахома Сити Тери Никълс, женен за филипинска гражданка. Темите на обсъжданията са терористични мишени. Спомената е федералната сграда „Мура“ в Оклахома Сити, както и друга атака срещу Световния търговски център^[25].

Изглежда, че всички — от китайците до собственото ни ФБР — са се опитвали да предупредят властите във Вашингтон, че е надвиснала атака, но нищо не е било направено.

Китайски военни офицери пишат точно за същата атака като на 11 септември три години предварително. Във военен наръчник, озаглавен Unrestricted Warfare^[26] („Неограничена война“), полковниците от Народоосвободителната армия Киао Лианг и Уанг Ксиангсуи отбелязват: „Независимо дали са смущения от [компютърни] хакери, голяма експлозия в Световния търговски център или бомбена атака от бин Ладен [курсивът е мой — Д.М.], всичко това надхвърля честотния спектър, разбиран от американската армия…“.

Превод на ЦРУ на този китайски наръчник е публикуван на 11 септември 2002 г., на годишнината от атаките. Наръчникът е рецептурник от нетрадиционни методи, с които по-слабите нации могат да унизят САЩ. Той обсъжда атаки на множество равнища срещу американската социална, политическа и икономическа система, използвайки стратегии, включващи компютърни хакери, инфилтриране на нелегални имигранти, манипулации на фондовите борси и дори използване на оръжия за масово поразяване.

Китайските ръководители и особено военните шефове отдавна разглеждат САЩ като свой основен враг — факт, който е маргинализиран както от Конгреса, така и от корпоративните масмедии заради тесни бизнес и търговски отношения между двете страни.

Точно един месец след атаките от 11/9 Китай тихомълком е одобрен като член на Световната търговска организация след петнадесет години преговори^[27]. Това е крачка, която преди е предизвиквала много и мащабни протести заради бездънната история на нарушаване на човешките права в тази страна. Този път, когато американците са още в шок от атаките от 11/9, на това действие не се обръща особено внимание.

Със засилените мерки за сигурност заради атаките няма възможност за демонстрации срещу действието на СТО. Според CNN министерската среща на СТО в държавата в Персийския залив Катар е пазена от американски хеликоптери и бойни кораби и се провежда в кордон, осигурен от повече от две хиляди американски морски пехотинци.

Генералният директор на СТО Майк Мур обявява влизането на Китай в търговската организация за „голямо историческо събитие“, но в САЩ гласността е минимална.

Дори руснаците, изглежда, са били наясно, че се задава нещо голямо.

Д-р Татяна Кориагина, старши изследовател в Института за макроикономически изследвания към руското Министерство на икономическото развитие и близка до вътрешния кръг на президента Путин, прогнозира, че „необичайна катастрофа“ ще удари САЩ в края на август 2001 г. Нейната прогноза се появява в един репортаж в „Правда“, публикуван на 12 юли 2001 г.^[28]

„Америка е избрана за цел на финансова атака, защото финансовият център на планетата е разположен там. Ефектът ще е максимален. Ударните вълни от икономическата криза ще се разпространят незабавно по цялата планета и ще ни напомнят на детонацията на огромна ядрена бомба.“

Попитана за несъответствието в датите в едно по-късно интервю, д-р Кориагина обяснява: „Не съм допуснала сериозна грешка. Всъщност между 15 и 20 август доларът започна да трепери под натиска на множеството лоши новини за САЩ и икономиката. А след няколко седмици небостъргачите в Манхатън се срутиха.

В резултат съществена част от световната финансова мрежа беше парализирана. Този удар целеше да дестабилизира и да разруши Америка и (по ефекта на доминото) всички страни, разполагащи с безброй милиарди долари.“ Тя съветва руските граждани да не инвестират в американски долари.

Освен това казва, че атаките от 11/9 не са дело на деветнадесет терористи, а на група от изключително могъщи частни лица, които искат да преоформят света. Тази група, добавя тя, има активи на стойност около 300 трилиона, които ще използва, за да легитимира властта си и да създаде ново световно правителство.

Много хора са приели коментарите на д-р Кориагина много сериозно, когато се отчетат нейните „акредитиви“ и познанията й за тесните връзки на Русия с нации, идентифициращи се с тероризма, например Ирак, Иран, Сирия, Либия и Северна Корея.

Както пише Washington Times на 28 септември 2001 г., „Американските разузнавателни агенции разкриха информацията, че руски криминални групи доставят на Осама бин Ладен и неговата терористична мрежа Ал-Кайда компоненти за химически, биологични и ядрени оръжия.“

И арабски източници като че ли са били в състояние да открият, че бин Ладен се подготвя за голяма атака^[29].

В средата на 2002 г. египетският президент Хосни Мубарак разкрива, че неговите разузнавателни служби са предупредили американски официални лица седмица преди атаките от 11/9, че организацията на бин Ладен е в последните етапи на подготовка на голяма операция срещу американска мишена.

Мубарак казва, че шефове на египетското разузнаване безуспешно са се опитвали да осуетят операцията, използвайки ненаименован агент, който проникнал в мрежата на Ал-Кайда. Те предали информацията за това проникване на американското разузнаване между март и май 2001 г., казва той, добавяйки: „Ние ги информирахме за всичко“.

Официално лице от американското разузнаване казва на New York Times, че не са получавали такова предупреждение, но Мубарак заявява, че е бил информиран, че мерките за сигурност в американското посолство в Кайро са били засилени точно преди атаките. Интервюто на Мубарак с Times очевидно е първият случай, в който чужд лидер признава, че разузнавателна служба е проникнала в терористичната мрежа Ал-Кайда.

Авторите от Times сухо отбелязват: „Най-малкото, разказът на г-н Мубарак добавя детайли и придава драматичност на този списък от предупреждения за потенциални терористични атаки, които американското разузнаване получава в дните, седмиците и месеците преди 11 септември.“

Няколко часа след атаките Абдел-Бари Атуан, редактор на лондонския вестник al-Quds al-Arabi казва на Reuters News Service^[30]: „Осама бин Ладен предупреди преди три седмици, че ще атакува американски интереси в безпрецедентна атака, голяма… Лично ние получихме информация, че той планира големи, много големи атаки срещу американски интереси. Получихме няколко такива предупреждения.“

Макар Ануан да казва, че не е съобщил на властите за това предупреждение, защото не го е приел на сериозно, това все пак налага въпроса: Ако лондонски вестник е знаел за надвисналите атаки, защо американските разузнавателни служби не са знаели?

Една статия в броя от 23 юни 2001 г. на Airjet Airline World News отбелязва друг арабски източник, който твърди, че през следващите седмици се очаква „голяма изненада“^[31].

Репортер от арабската сателитна телевизия MBC, който наскоро се срещнал с бин Ладен, е цитиран да казва: „Очаква се тежък удар срещу американски и израелски интереси по целия свят… Има мобилизация сред силите на бин Ладен, Изглежда, че има надпревара кой ще удари пръв.

Дали ще са САЩ, или Осама бин Ладен?“

Друг източник на предупреждение може да е бил и иранец, задържан в Германия по време на атаките от 11 септември. Според немския вестник Neue Presse, преди 11 септември човекът поискал да се свърже с американските власти, за да ги предупреди за предстоящата атака. Вестникът пише, че когато човекът казва на Тайните служби, че е изправен пред депортиране от Германия, те му затворили телефона. На 14 септември този човек най-накрая е разпитан от американски агенти.

По-близо до дома, в едно писмо от 1993 г. до New York Times арабите от Близкия Изток, които поставят бомбата в Световния търговски център през същата година, дават ясно да се разбере, че отново ще опитат. Писмото им гласи^[32]:

Ние, петият батальон на Армията за освобождение, поемаме отговорност за експлозията в споменатата сграда. Това действие е предприето в отговор на американската политическа, икономическа и военна подкрепа на Израел — държавата на тероризма, и останалата част отдиктаторските страни в този регион.

Нашите искания са:

1. Спрете всякаква военна, икономическа и политическа помощ за Израел.

2. Всички дипломатически отношения с Израел трябва да спрат.

3. Не се бъркайте във вътрешните работи на никоя страна от Близкия Изток.

Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, всички наши функционални групи в армията ще продължават да изпълняват мисиите ни срещу военни и цивилни цели във и извън САЩ.

За ваша информация: нашата армия има повече от сто и петдесет бойци-самоубийци, които са готови да продължат. Тероризмът, който Израел практикува (и който се подкрепя от Америка), трябва да се изправи пред подобен тероризъм. Диктатурата и тероризмът (също подкрепяни от Америка), които някои страни практикуват срещу собствения си народ, също трябва да бъдат посрещнати от тероризъм.

Американският народ трябва да знае, че неговите цивилни граждани, които са убити, не са по-добри от онези, които се убиват от американските оръжия и подкрепа.

Американският народ е отговорен за действията на своето правителство и трябва да възрази срещу всички престъпления, които тяхното правителство извършва срещу други народи. Или те, американците, ще бъдат мишени на нашите операции, които могат да ги ограничат.

Конспираторите нахвърлят и второ писмо, което по-късно е възстановено от изтрит файл от компютърен диск, конфискуван от офис на Айяд. Това второ писмо, което конспираторите очевидно не са изпратили, обявява, че бомбата в Световния търговски център не причинява толкова много щети, колкото е възнамерявало, защото техните „изчисления този път не са били много точни“. Те обаче предупреждават, че в бъдеще ще бъдат по-точни и ще продължат да държат на прицел Световния търговски център, ако исканията им не бъдат удовлетворени.

След арестуването Рамзи Юсеф е по-конкретен, Той ясно заявява, че конспираторите възнамерявали бомбата да срути една от кулите и се надявали тя да се удари в другата, да рухнат и двете и да убият четвърт милион души.

Днес е ясно, че ФБР е разполагало с многобройни предупреждения за това, което е предстояло да стане, както ще видим в следващата част.