Джим Марс
Вътрешна работа (26) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

19. Дистанционно контролиран самолет — една реална възможност

На 7 октомври 2001 г. първото оперативно използване на „Глоубъл Хоук“ поведе американските въздушни и ракетни удари срещу Афганистан.

„Глоубъл Хоук“ е името на последната версия на летящ на голяма височина, провеждащ дълги полети безпилотен самолет (UAV), с други думи, невъоръжен, безпилотен, автоматичен самолет, който може да излита, да провежда мисии като фотографиране на бойни полета и земя чрез дистанционен електронен контрол. Разработва се и въоръжена версия. Реактивният самолет, който е еквивалентен по размер на крилете на гражданския пътнически самолет „Боинг“ 737, има публично обявен радиус на действие от 14 000 морски мили (почти половината обиколка на света) и може да лети на височина от 65 000 фута (19.5 км) в продължение на около 40 часа.

„Работейки заедно с други безпилотни разузнавателни самолети, поне един «Глоубъл Хоук» е използван за осигуряване на разузнавателни данни преди ударите [срещу Афганистан] и за оценка на щетите от битката след ударите“ — пише Jane’s Aerospace на 8 октомври^[1].

Тази апаратура на Бък Роджърс^[2] е разработена през 70-те години и по няколко достоверни разказа е в действие през 80-те. Към пролетта на 2001 г. този безпилотен самолет, обозначен като RQ–4A Global Hawk UAV, е в състояние да лети на мисия до Австралия.

„На 23 април 2001 г. — според Австралийската организация за отбранителна наука и технология (DSTO) — «Глоубъл Хоук» прелетя нонстоп от военновъздушната база «Едуардс», Калифорния, до военновъздушната база «Единбърг», Южна Австралия, където беше базиран в продължение на почти два месеца и извърши серия от демонстрационни полети. «Глоубъл Хоук» се върна в САЩ на 7 юни 2001 г.“

Д-р Брендън Нелсън, парламентарен секретар на министъра на отбраната на Австралия казва, че „Глоубъл Хоук“ е влязъл в историята на авиацията, когато е станал първият безпилотен самолет, прелетял нонстоп Тихия океан за 23 часа и 20 минути. Предишният рекорд се е задържал в продължение на двадесет и шест години^[3].

През шестте седмици демонстрации в Австралия „Глоубъл Хоук“ предприема единадесет мисии с екипажи от американските и австралийските военновъздушни сили. Това е първият път, в който САЩ използва „Глоубъл Хоук“ заедно с друга страна.

Според Агенцията за напреднали проекти в отбраната (DARPA) новопроектиран самолет „Глоубъл Хоук“ за пръв път лети във военновъздушната база „Едуардс“ на 28 февруари 1998 г. Новинарско комюнике на Министерство на отбраната гласи^[4]: „Цялата мисия, включително излитането и кацането, беше изпълнена автономно от летателния апарат въз основа на плана за мисията му“. Контролиращият го от земята екипаж следи статуса на полета.

Програмата „Глоубъл Хоук“ се управлява от DARPA за Службата за въздушно отбранително разузнаване. Главният изпълнител е Teledyne Ryan Aeronautical, а основните доставчици са Raytheon Systems, Allison Engine Co., Boeing North American и L3 Com.

Е, какво общо има тази безпилотна летателна система с 11 септември?

В интервю от 13 януари 2002 г. във вестник Tages-spiegel бившият германски секретар на отбраната Андреас фон Бюлов^[5] отбелязва, когато говори за атаките от 11/9: „Съществува и теорията на един британски бордови инженер, според която управлението на самолетите може би е било отнето от ръцете на пилотите отвън. През 70-те години на XX век американците са разработили метод, чрез който да спасяват похитени самолети, като се намесват в компютърното пилотиране [електронната система на полета]. Теорията гласи, че с тази техника е било злоупотребено в този случай.“ Фон Бюлов съвсем спокойно може да е познавал тази технология, тъй като няколко изследователи и уебсайтове заявяват, че националната авиокомпания на Германия Lufthansa е знаела за възможността за електронно улавяне и тихомълком е разглобила системите за контрол на полетите на построени в Америка реактивни пътнически самолети в началото на 90-те години.

Британският бордови инженер, споменат от фон Бюлов, е Джо Вайълс — журналист, автор и частен детектив, както и бивш член на Обществото на лицензираните инженери и технолози от въздухоплаването, базирано в Лондон, В една статия, публикувана на няколко уебсайта, Вайълс твърди: „Две американски многонационални компании сътрудничат с DARPA по проект, целящ да подпомогне дистанционното възстановяване на контрола върху похитени американски самолети. Блестящ по замисъл и действие, «Полет към дома» [названието е на Вайълс, а не е истинското кодово име] позволява на специализирани наземни диспечери да чуват разговорите в пилотската кабина на целеви самолет и след това да поемат пълен контрол върху неговата компютъризирана система за контрол на полета чрез дистатщонни средства.

От този момент нататък, независимо от желанията на похитителите или от екипажа на борда, похитеният самолет може да бъде върнат и приземен автоматично на избрано летище с не по-големи трудности от радио-контролирането на самолет-модел. Инженерите не са имали никаква представа, че почти тридесет години след първоначалния проект топсекретните компютърни кодове на «Полет към дома» ще се разбият [или предадат на неоторизиран персонал] и системата ще се използва за подпомагане на директния наземен контрол на четири самолета, използвани в предизвикалите огромно внимание атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.“^[6]

Дори когато новината за „Глоубъл Хоук“ и неговите възможности за дистанционно управление е съобщена за пръв път, има спекулации, че безпилотната автоматична технология може да се използва за осуетяване на похищаване на самолети. След като похищението е факт, летателната технология на „Глоубъл Хоук“ ще се задейства и електронно уловеният самолет ще бъде отведен на безопасно място за кацане, независимо какви действия предприемат похитителите или екипажа на борда.

Привидно чудатото предположение, че дистанционно контролирани самолети са били разбити в американски цели, е подкрепено от няколко интригуващи факта, започвайки с неполучилото особено внимание издание на New York Times от 28 септември 2001 г., в което президентът Буш обяви плановете си за защита на пътниците в самолетите. Заедно с обичайните предложения, например усилване на вратите на пилотските кабини и транспондери, които не могат да се изключват, той споменава „нова технология, вероятно далеч в бъдещето, позволяваща на авиодиспечерите да приземяват дистанционно изпаднали в критична ситуация самолети“. Очевидно Буш е бил запознат с технологията на „Глоубъл Хоук“, но е избрал да я представи като технология, с която още не разполагаме. Въпреки това, по-рано през същата година, бивш шеф от British Airways издига тезата, че такава технология може да се използва за възвръщане на самолет от земята и дистанционния му контрол в случай на похищение.

След атаките от 2001 г. много уебсайтове спекулират, че може би първата истинска операционална употреба на „Глоубъл Хоук“ може да е била проведена на 11 септември. В крайна сметка, както добре знаят всички опитни специалисти от авиацията и армията, ако технология като „Глоубъл Хоук“ се разкрие публично, най-вероятно е била използвана тайно в продължение на дълги години.

Според вътрешни лица от авиацията, макар че може наистина да са необходими години, преди авиодиспечерите да поемат контрола върху летящите самолети, такава технология вече съществува в определени съвременни големи реактивни самолети, снабдени с електронни системи за контрол на полета, например „Боинг“ 757 и 767 — и двата вида бяха включени в атаките от 11/9.

Това твърдение, изглежда, се потвърждава от бялата книга за техническия и операционалния анализ, публикувана малко след атаките от 11/9 от две технологични компании от Аризона: KinetX, Inc. от Темпи и Cogitek Corp. от Чандлър.

Тези фирми се опитват да продадат своята версия на „Глоубъл Хоук“ като система срещу похитители. „Националната система за реагиране в спешни въздушни случаи (NFERS) беше разработена, за да се предотвратят нови терористични инциденти от типа на 11/9 — заявява бялата книга на компаниите^[7]. — Тази система ще пази пътнически и товарни самолети да не се използват като терористични оръжия. NFERS по същество е интеграция от съществуваща технология [курсивът е мой — Д. М.] за целите на прехвърлянето на операциите от пилотската кабина към сигурна наземна станция в случай на похищение. Важно е да се отбележи, че базисната технология съществува днес.“

Двете компании от Аризона заявяват, че до дванадесет месеца биха могли да имат прототипна система, готова за употреба. Ако независими фирми могат да се справят с прототипа толкова скоро, ясно е, че правителството най-вероятно вече притежава същата технология, но в действие.

При подобна система компютърна командна наземна станция може електронно да залови самолет, снабден с такава технология, и да го насочи натам, накъдето желаят диспечерите. Някои експерти твърдят, че летящите електронни командни центрове — AWACS, или Въздушна система за предупреждение и контрол — могат да изпълняват същата функция като наземната станция.

Други материали от новините, които подкрепят идеята, че електронно уловени самолети са били използвани на 11/9, включват запис на Осама бин Ладен, оповестен от ЦРУ в края на 2001 г., в който той разкрива, че някои, ако не всички похитители не са осъзнавали, че са на самоубийствена мисия. Това може да обясни информацията от Бостън, че похитителите са прекарали последната си нощ в пиянство и търсене на проститутки.

Говорейки за Полет 77, за който се твърди, че се е разбил в Пентагона, Washington Post отбелязва^[8]: „Източници от авиацията казаха, че самолетът е бил пилотиран с необикновено умение и това прави много вероятно на кормилото да е бил обучен пилот, вероятно един от похитителите. Някой дори е знаел как да изключи транспондера — крачка, която съвсем не е очевидна.“

Същата статия отбелязва: „Същевременно точно когато самолетът създавал впечатление, че е тръгнал на самоубийствена мисия към Белия дом, неидентифицираният пилот е изпълнил завъртане, което било толкова остро, че напомняло на наблюдателите за маневра на изтребител. Самолетът е завъртял на 270 градуса от дясно, за да се приближи към Пентагона от запад, при което Полет 77 паднал под нивото на радарите, изчезвайки от екраните на авиодиспечерите — казаха наши източници.“

Един Интернет източник заявява, че това е доказателство, че самолетът е бил електронно пленен, защото софтуерът с вградени програми за безопасност не би позволил такава маневра. Софтуерът обаче е можел да бъде неутрализиран, ако самолетът е бил превзет електронно, тъй като пленяването отвън ще анулира софтуера за безопасност на самолета.

Вече цитирахме новинарски репортаж за заподозрения пилот на Полет 77, Хани Ханджур, за когото се твърди, че пилотирал толкова зле по време на теста няколко седмици преди 11/9, че отказали да му заемат малък самолет на едно летище в градско предградие. Друга новинарска статия също посочва, че Ханджур се е обучавал няколко месеца в Скотсдейл, Аризона, но не завършил курса, „защото инструкторите смятали, че е неспособен“.

За Мохамед Ата и Маруан-ал-Шехи — двама други похитители, заподозрени в пилотиране на самолети — също се твърди, че са посредствени или направо лоши пилоти. Един инструктор заявява, че нито един от двамата не е способен да издържи първия етап от изпита.

Заподозрените похитители Науаф ал-Хазми и Хали ал-Мидар са изпратени да си събират багажа от „Сорбис Флайинг Клъб“ в Сан Диего. „Техният английски беше ужасен, а механичните им умения — още по-лоши — коментира един инструктор^[9]. — Все едно двамата никога през живота си не бяха карали и кола.“

Възможно ли е пленяване от „Глоубъл Хоук“ и технологията NFERS да обясни защо никой от записите на авиодиспечерите или от записващите устройства в пилотските кабини не е представен на обществеността? Някои информации твърдят, че лентите са празни.

Според някои електронното пленяване на системите за контрол на полетите ще предотврати всякакви нормални записи. Други твърдят, че записите са били иззети, за да се попречи на обществеността да чуе как екипажите не са били способни да контролират самолетите си.

Следователят Вайълс предлага следното обяснение на факта, че гласовото записващо устройство в пилотската кабина не е изпратило предупреждение за похищението чрез транспондерите^[10]. „Технически погледнато, транспондерът е комбиниран радиопредавател и приемник, който действа автоматично, в този случай предавайки данни между четирите самолета и авиодиспечерите на земята. Изпратените сигнали осигуряват уникална «идентичност» на всеки самолет, която е от съществено значение за претъпканото въздушно пространство, за да се избегнат сблъсъци във въздуха, и еднакво съществена за диспечерите от «Полет към дома», които се опитват да похитят правилния самолет.

След като е локализиран правилният самолет, «Полет към дома» наслагва преноса на данни върху канала на транспондера и поема директен контрол от земята. Това обяснява защо нито един от самолетите не е изпратил специален код на транспондера «Аз бях отвлечен». Това е първото твърдо доказателство, че целевият самолет е бил отвлечен електронно от земята.“

За да обясни публикуваните обаждания по клетъчни телефони от страна на пътници в тези полети, Вайълс заявява, че неговото убеждение е, че много от обажданията са били скалъпени post factum. „Няма записи на никакви подобни разговори — казва той. — Разполагаме с невидима «връзка» на медията в авиокомпания, която «казва», че стюардеса се обадила, за да съобщи за похищението, а освен това имаме един свещеник, който «казва», че получил обаждане от човек, молещ го на свой ред да се обади на съпругата му и да й каже, че той я обича.“

Вайълс заявява, че една от съществените причини, поради които електронното пленяване на пътническите самолети не може да се признае, са милиардите долари, нужни за заместването на контролните системи на полетите — разход, който вече твърде притиснатите в ъгъла авиокомпании не могат да си позволят.

„Най-новаторското средство против похищения в американския арсенал сега се е превърнало в най-голямата известна заплаха към националната сигурност на Америка“ — оплаква се той.

Мислите на Вайълс са отразени от Дон дьо Гранд Пре — пенсиониран полковник от американската армия и автор на Barbarians Iniside the Gates („Варвари зад портите“). Малко след атаките от 11/9 Гранд Пре, заедно няколко граждански и военни пилоти, участва в истински маратон на обсъждане на събитията^[11]. Той признава, че САЩ, Русия, Китай и Израел притежават самолета AWACS, който „има способността да използва електромагнитно пулсиране [ЕМР], за да изкара от строя бордовите контролни механизми и комуникации на целевия самолет и след това да ги управлява дистанционно.

Активността на 11/9 и ужасните разрушения на американска собственост и човешки жертви е преднамерено насочена към задействането на психологическа и патриотична реакция от страна на американските граждани, която проправя пътя за «комбинирана дейност на ООН» (използвайки смокиновото листо на НАТО) за удари срещу ключови цели както в Близкия Изток/Южна Азия, така и на Балканите.

Целта продължава да е окончателното разрушение на целия национален суверенитет и установяването на глобално правителство“ — заявява той.

Наистина на много хора е трудно да повярват, че четири пътнически самолета с екипажи, обучени да идентифицират и да отклоняват опит за похищение, са могли да бъдат превзети едновременно от неколцина души, въоръжени само с ножове [някои репортажи казват, че били пластмасови] и „ножове за рязане на картон“. По-достоверно е да се мисли, че четирите самолета са били пленени чрез електронна технология, например тази, използвана в „Глоубъл Хоук“.

Един запис, чиято автентичност не може да се установи, е изпратен по Интернет в началото на есента на 2002 г. Твърди се, че това е разговор между авиодиспечерите и Полет 93. На този запис диспечерите и други близки полети чуват мъжки глас да говори за бомба на борда и ситуация със заложници. Други пилоти казват, че са видели черен пушек да се носи над обречения самолет.

Един Интернет-потребител, който се идентифицира само като „Снейк Плискен“, предлага своята теория за „едрата мъхеста пчела“:

Мозъците на атаките от 11/9 поддържат изкуствено малък брой пътници на самолетите, като хакват и манипулират компютърните системи на авиокомпаниите. След като излитат, на пилотите е казано по радиото, че е била извършена атака срещу Америка и им е наредено да изключат транспондерите си и да се приземят в посочена военновъздушна база, което те и правят. Самолетите продължават да са видими на радара, но не могат да се идентифицират.

Дублиращи самолети с технология за дистанционен контрол вече са били изпратени по време на полета от мозъците на 11/9 и достигат подобна височина и координати, и са уловени от авиодиспечерите, докато истинските полети са слезли под нивото на радара във военните бази.

След като всички са кацнали, всички пътници са преместени в Полет 93, който скоро излита под дистанционния контрол на „Глоубъл Хоук“. Дублиращите полети 11, 175 и 77 летят дистанционно контролирани към мишените си, докато истинският Полет 93 е свален над Пенсилвания, затваряйки устата на всички свидетели.

Макар че тази чудата теория звучи повече като сценарий от старите серии на Mission Impossible („Мисията невъзможна“), отколкото като реалност, тя е урок по преобръщане на събитието и разглеждането му от различни ъгли. Тази теория освен това обяснява много от необяснените факти от този ден. Например тя обяснява необикновените пилотски възможности на арабските похитители, които според техните инструктори едва успявали да локализират лоста за кацане, отсъствието на всякакви записи на системите за събиране на данни за полета и факта, че транспондерите са изключени. Неспособността да се контролира самолетът може да обясни и защо видимо никой от екипажите или пътниците на похитените самолети не се е опитал да преодолее техните слабо въоръжени нападатели, освен може би в Полет 93. А по отношение на този обречен полет има една интригуваща теория, подкрепена със солидни доказателства.

След като научават за атаките срещу Световния търговски център и Пентагона и новината, че четвърти пътнически самолет е във въздуха и че са вдигнати изтребители, първата мисъл на много хора при чуването, че Полет 93 се е разбил, е, че е бил свален.

Правителството бързо го отрече и вместо това съчини легендата за смелите пътници, които решили да атакуват своите похитители. Това, разбира се, осигури основата за версията, че реактивният самолет се разбил по време на люта битка на борда.

Същевременно последното обаждане по клетъчен телефон, получено от обречения полет, е от неидентифициран пътник, който се обадил на телефона за спешни случаи 911 около осем минути, преди самолетът да се разбие. Операторът Глен Креймър казва на Associated Press на 11 септември, че мъжът казал, че се е заключил в тоалетната. „Ние сме отвлечени! Ние сме отвлечени!“ — крещял пътникът по телефона^[12].

„Потвърдихме това няколко пъти с него — казва Креймър — и го помолихме да повтори думите си. Той беше направо обезумял. Каза, че според него самолетът пада. Чул някаква експлозия и видял бял пушек да излиза от крилото, но не знаеше откъде. А след това загубихме контакт с него.“

ФБР конфискува записа на Креймър и му нарежда повече да не обсъжда въпроса. Не е предложено никакво обяснение на това обаждане по клетъчния телефон.

Според една публикация в Интернет от Роб Мегли станция за следене на земетресения в южна Пенсилвания регистрира сеизмичен запис, характерен донякъде за звукова експлозия в 9:22 на 11 септември 2001 г. Звукова експлозия се създава от самолет, който надвишава скоростта на звука. Джъмбо-джетовете не надвишават скоростта на звука, но свръхзвуковите изтребители го правят^[13].

За това сеизмично доказателство се смята, че показва, че свръхзвуков самолет е бил в областта точно преди катастрофата на Полет 93 и това дава допълнителна подкрепа на засилващите се подозрения, че пътническият самолет е свален от американската армия. След разговор с учен от НАСА, Мегли е убеден, че сеизмичният пик не е звукова експлозия, а може би експлозия от близка каменоломна. По-късно вниманието на Мегли се насочва към вероятността Полет 93 да е бил жертва на мощно микровълново (HPM) устройство, а не на самолет.

В подкрепа на първоначалната теория на Мегли за сваляне на полета е изявление на висши официални лица от правителството, че президентът Буш е оторизирал използването на военна сила по-рано сутринта на 11 септември.

Говорейки в предаването Meet the Press („Среща с пресата“) на NBC по-малко от седмица след атаките, вицепрезидентът Чейни казва^[14], че Буш „взе решение ако самолетът [Полет 77, който уж се ударил в Пентагона] не се отклони, ако те не обърнат никакво внимание на инструкциите да се махнат от града, като последно средство нашите пилоти бяха оторизирани да ги свалят“.

Заместник-секретарят по отбраната Пол Улфовиц признава, че армията е стеснявала кръга около Полет 93. „Ние реагирахме ужасно бързо, бих могъл да кажа, във вторник — казва той в едно интервю по PBS^[15]. — И в действителност ние вече следяхме самолета, който се разби в Пенсилвания. Мисля, че героизмът на пътниците на борда беше това, което го свали, но армията беше в позиция да го направи, ако се налагаше.“

Генерал Ричард Майърс, председател на главнокомандващите на обединените щабове, също потвърждава, че изтребители са се приближавали към Полет 93, но отрича те да са стреляли по самолета.

Няколко свидетели на земята казват, че са видели малък самолет да обикаля областта по времето, когато Полет 93 се разбива. По-късно ФБР обяснява, че това е било бизнес самолет, от който властите поискали да се спусне и да осигури информация за местоположението на катастрофата.

Това обяснение е напълно нелепо заради факта, че по това време целият въздушен трафик е прекратен; пушекът от останките на самолета плюс многобройните обаждания на 911 щяха да осигурят достатъчна информация за местоположението, а ФБР не успява да даде никаква информация за този летателен апарат или пътниците му, никой от които не е излязъл публично, за да разкаже своята версия.

Един летателен апарат, който е в областта, е едномоторният „Пайпър“, пилотиран от Бил Райт. Райт казва, че виждал Полет 93, всъщност бил толкова близо, че можел да види знаците на United Airlines. Той заявява, че внезапно получил заповед да се отдалечи от пътническия самолет и незабавно да се приземи. „Това е едно от първите неща, които ми минаха през ума, когато ни казаха да се отдалечим колкото е възможно по-надалеч, при това колкото е възможно по-бързо, че или очакваха да експлодира, или щяха да го свалят“ — обяснява Райт на новинарите^[16].

Освен това съществува и въпросът за катастрофата. Според официалната версия Полет 93 се врязва в земята с близо 500 мили в час. Въпреки това останки се разпростират на осем мили, включително писмата от пощата, която самолетът пренася. Единият мотор, който тежи над хиляда фунта (453 кг), е открит на повече от две хиляди ярда (1882 м) от сцената на катастрофата, а това сочи, че той се е отделил преди удара в земята.

Уоли Милър е местният съдебен лекар по времето на катастрофата и законът изисква от него да установи причината за смъртта на жертвите. „Вписах «убити» за 40 пътници и екипажа и «самоубийство» за четиримата терористи“ — казва Милър на един репортер, добавяйки — а това е съществено, — че не е можел да докаже какво е станало в действителност^[17].

Следващите действия на държавните власти не правят нищо особено, за да разубедят теоретиците на конспирацията. Те не оповестяват публично данните за полета до 18 април 2002 г., а тогава пускат редактирани откъси на членовете на семействата на жертвите, на които е наредено да не обсъждат чутото. Дори и тогава поне един човек казва, че е научил неща, които не е знаел предварително. Агентите от бюрото запушват устата на авиодиспечерите от Кливланд, включени в последните минути на полета, нареждайки им да не говорят за онова, което са видели на екраните на радарите.

Сред почти истеричните викове за национална сигурност, от обществеността още веднъж се иска сляпо да приеме официалните изявления, които са подкрепени с ограничени, никакви или дори противоречащи доказателства. След като всички солидни доказателства са заключени от правителството, избуяват и се ширят спекулации за истинската причина за края на Полет 93. Изправящи се срещу официалната версия за катастрофата, станала заради героичната битка на пътниците с похитителите, има други, еднакво достоверни теории.

Най-преобладаващата е, че американски изтребител е свалил самолета с ракета и/или артилерийски огън — подозрение, здраво подкрепено от всички налични доказателства. Друга теория твърди, че тъй като един запис на диспечерите с недоказана автентичност, който е публикуван в Интернет, говори за бомба на борда, един от похитителите може да е взривил такова устройство във въздуха.

Една по-чудновата теория, макар и подкрепена със солидни доказателства, е предложена от изследователи, цитиращи харвардската преподавателка Илейн Скари^[18]. В поредица от статии и книги Скари заявява, че някои по-нови катастрофи на пътнически самолети са причинени от високотехнологични оръжия за „електронна война“, сродни на технологията „Глоубъл Хоук“ и способни да разстроят контролната система на самолета. ФБР наистина потвърждава, че военен самолет С–130 е бил на 25 мили от Полет 93, а след 1995 г. военновъздушните сили са инсталирали „електронни комплекти“ в двадесет и осем от своите самолети С–130.

Този сценарий на Скари води до още една теория, която приема, че пътниците в самолета са имали успех в опита си да си възвърнат контрола върху летателния съд, но след това са установили, че не могат да го контролират заради електронно пленяване.

Според теорията, че всички самолети са били пленени и контролирани дистанционно с помощта на технологията „Глоубъл Хоук“, мозъците, криещи се зад такава схема, не биха могли да позволят на Полет 93 да кацне спокойно и да издаде играта. Тъй като заповедите за сваляне и изтребителите са си на мястото, просто е въпрос на даването на зелена светлина и след това замитането на всичко под килима на „националната сигурност“.

Независимо от това, какво в действителност се е случило с Полет 93 или как са били контролирани похитените самолети, е ясно, че който и да е стоял зад атаките, е имал информация, ако не и помощ, от средите на правителството.

Един ключов въпрос е как поне деветнадесет чужди терористи са успели поотделно да заобиколят стандартните свързани със сигурността предпазни мерки на летищата и едновременно да похитят четири търговски пътнически самолети, използвайки само ножове за рязане на картон.

Както заявява Интернет-експертът Гари Норт^[19]: „Имаме нужда от теория за координираните похищения, която почива на правдоподобна причинно-следствена последователност и не приема пълния провал на процедурите за регистрация на пътници и процедурите за разполагане на пътниците по местата за сядане на четири отделни самолета на две отделни авиокомпании. Не виждам как някой може да направи точна преценка за това, кой стои зад атаките, докато не разполага с правдоподобно обяснение как похитителите са се качили на самолетите и не са били отстранени.“

Тези терористи след това са успели да отклонят четири редовни полета, всичките под носа на авиодиспечерите, и няма незабавна реакция независимо от стандартните процедури за реагиране. Към 8:15 най-късно на 11 септември сутринта авиодиспечерите са знаели, че Полети 11 и 175 са се отклонили от курса и вероятно са отвлечени. Въпреки това към 8:45 според NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) изтребителите все още са на земята. Когато те все пак излитат, стандартните процедури са пренебрегнати.

Установено е, че човекът, който се е обадил да предупреди Белия дом, е имал достъп до топсекретни държавни кодове и за мнозина ерудити липсата на бърза реакция от американския отбранителен Истаблишмънт е просто немислима.

Военните сили са в състояние на повишена тревога няколко дни преди атаките. Националният разузнавателен офис програмира тренингова симулация на самолет, разбиващ се в правителствена сграда за 11 септември сутринта или преднамерено, или случайно съвпадащо с упражнението на NORAD, използващо подобен сценарий.

Въпреки това американската континентална отбранителна система постоянно се проваля. Нещо е много, много не наред.

Ако дори за половината от информацията, очертана в тази част, се докаже, че е погрешна, останалата част е съкрушително доказателство за служебно престъпление. То е много по-лошо от това, което Newsweek нарича „цяло лято на пропуснати насоки“. Взета общо, съществуващата днес информация може да води само до две неизбежни заключения: или най-висшето ръководство на САЩ е съставено от имбецили и некомпетентни тъпаци, или те са престъпно нехайни съучастници на престъпленията, ако не и нещо по-лошо.

И в единия, и в другия случай е ясно, че такива водачи трябва да бъдат сменени, при това скоро, ако искаме да запазим традиционните стандарти на свободата и демокрацията в САЩ.