Джим Марс
Вътрешна работа (10) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

3. Нерешените въпроси изобилстват

Както беше отбелязано, атаките породиха дълъг списък от притесняващи въпроси. В приложенията към книгата сме препечатали списъка от 23 въпроса, поставени на правителството в началото на 2004 г. от Управителния съвет на семействата — видна активистка група на роднините на жертвите от 11/9. По времето на печатането на тази книга през май 2004 г. почти никой от тези въпроси — да не споменаваме други групи от въпроси, например тези, които представям на следващите страници — не е получил удовлетворителен отговор. Заради преждевременното прочистване на Кота Нула^[1], което ще изследваме в детайли, повечето въпроси за сгромолясването на кулите на Световния търговски център вероятно никога няма да получат окончателен отговор. Освен това ще видим как други доказателства систематично са укривани или дори разрушени.

Годините на влачене на краката и ненужна потайност от администрацията на Буш, широко документирани в конвенционалната преса, също попречиха на независимите и на официалните разследвания на истината.

В целия този труден процес остава може би ключовият въпрос: „Как е било възможно очевидно сложен терористичен план, включващ може би повече от сто души и изработван в продължение на дълги години, да убегне от вниманието на нашите разузнавателни служби, особено на ФБР и ЦРУ?“

Фактът е, че не е убягнал. Срамежливи признания в некомпетентност са правени на официалните изслушвания, но огромно количество допълнителни доказателства за закононарушения от страна на тези агенции все още не са навлезли в преобладаващия дискурс. Ще ги обсъдим по-късно.

А какво ще кажете за отговорността? Защо вместо отговорните за този провал на разузнаването да бъдат изхвърлени, ние почти удвоихме бюджетите им? Сега два пъти повече провали ли ще получаваме в сравнение с преди?

За мнозина мислещи хора е притеснително и че никой от редиците на федералното правителство или армията не е уволнен или дори укорен за многото очевидни правителствени грешки през онзи ден.

А може би най-важното: защо сякаш има такъв системен провал в реагирането от страна на ангажираните със сигурността американски власти?

За Полет 11 на American Airlines и Полет 175 на United Airlines се знае, че са отклонени от курса към 8:15 ч., но въпреки това NORAD не е уведомено в продължение на почти двадесет минути. Защо е това забавяне? След това са нужни други петнадесет минути, преди изтребителите да получат заповед за излитане от военновъздушната база „Отис“, с общо закъснение от над 30 минути. Нито един не пристига навреме, за да има възможност зрително да провери пилотските кабини на похитените самолети.

Въпреки това през октомври 1999 г., когато лиърджетът на професионалния играч на голф Пейн Стюарт се отклони от курса си заради дефект в кислородната система на самолета, военновъздушните сили обявиха, че два изтребителя F–15 от военновъздушната база „Елгин“, Флорида, са го пресрещнали двадесет и четири минути след като той е загубил контакт с Ръководство въздушно движение, и са го следвали, докато се е разбил, след като е свършил горивото си. През 2001 г. частен самолет, който просто преминал твърде близо до ранчото на Буш в Тексас, незабавно е получил заповед да се приземи.

„Това става непрекъснато — пише разследващият журналист Уилям Томас в аргументирано есе върху въпроса за изтребителите на 11/9. — В периода септември 2000 и юни 2001 г. Пентагонът е нареждал излитането на изтребители шестдесет и седем пъти, за да ескортират отклонили се самолети.“ [Бележка на редактора: Тази важна изследователска статия е препечатана изцяло в Приложение А на настоящата книга.]

Авиодиспечерите, които всъщност са водели похитените самолети на 11/9, може би са в състояние да дадат ясна картина на онова, което наистина е станало, в предаването на случая на NORAD и други власти. В действителност според главния инспектор на Транспортното министерство поне шест от диспечерите са направили аудиозаписи през онзи ден, описвайки преживяванията си. Невероятното е, че тези записи са унищожени от мениджъра по гарантирането на качеството на Федералната администрация по авиация (FAA), без да се направят копия или дори да се транскрибират. Според статия в New York Times от 6 май 2004 г. мениджърът казал на следователите, че е унищожил записа, защото смятал, че създаването му противоречи на политиката на FAA, която изисква писмени изявления, и защото мислел, че диспечерите „не са в подходящото психично състояние, за да дадат подходящо съгласие за записите“ заради стреса.

Още по-притесняващ от споменатите по-горе фатални закъснения и преднамереното или непреднамереното унищожаване на доказателства е следният факт: американската армия е имала почти час и половина време за планиране и осъществяване на операция по защита на Вашингтон, след като научава, че четири пътнически самолета са похитени. Въпреки това никакви изтребители не са излетели от военновъздушната база „Ендрюс“, където се намират две ескадрили реактивни изтребители именно с цел защита на Пентагона и Белия дом. Изтребителите F–16, излетели от по-далечната военновъздушна база „Лангли“, по оценки са летели с една трета от максималната си скорост от 1500 мили в час. Любопитното е, че никаква противовъздушна или ракетна инсталация, намираща се в близост до Пентагона или в областта на Вашингтон, не е била активизирана.

„Атаките… нямаше да успеят, ако някои американски официални лица не бяха дали заповеди за отмяна на стандартни процедури за действие в онзи конкретен ден“, заключава авторът Дейвид Рей Грифин^[2], изтъкнат специалист по етика и теолог в калифорнийското училище по теология „Клермонт“ в своя забележителен анализ на водещите независими и официални източници за разследванията върху 11/9, озаглавен The New Pearl Harbor („Новият Пърл Харбър“). По-нататък в книгата ще изследваме допълнително това твърдение за спирането на военновъздушното противодействие.

И още въпроси:

Каква е вероятността четири трансконтинентални полета на две големи авиокомпании — Полети 77 и 11 на American Airlines и Полети 175 и 93 на United Airlines — да имат съответно 78, 74, 81 и 84% празни места на 11 септември 2001 г.?

И как терористите са получили, топсекретните кодове и сигнали на Белия дом и Air Force One^[3] — извинението за разкарването на президента Буш от Флорида през Луизиана до Небраска на 11 септември?

В 9:00 ч. на 11 септември, горе-долу по времето, когато Полет 175 се разбива в Южната кула на Световния търговки център, агенти от Тайните служби във Вашингтон получават това изправящо косата съобщение^[4]: „Следващият е Air Force One“. За минути вицепрезидентът Дик Чейни е измъкнат от фотьойла си пред телевизора и заведен в президентския кризисен оперативен център, намиращ се в защитено от ядрени бомби убежище, а Белият дом — евакуиран.

Предупреждението е предадено с топсекретния код на Белия дом за този ден, сочейки, че който и да е бил зад атаките, е имал достъп до най-високото равнище на кодовете за сигурност. Това означава, че който е разполагал с кодовете, е можел да проследи и точно да идентифицира самолета на президента.

След неколкодневни разследвания картината стана още по-тъмна. Някой е проникнал в строго поверителната разузнавателна система „Ешелон“ на Националната агенция по сигурността (NSA). В действителност този някой, изглежда, е имал по-големи електронни възможности от самата NSA, включително използването на „стеганография“^[5] — технология, която позволява на потребителя й да заобикаля „Ешелон“ и други форми на електронно следене, като скрива съобщения по случаен начин в иначе невинни дигитални файлове, например музика, он-лайн реклами, заглавия на имейли или дори интернет порнография. Такива заровени съобщения не оставят следи за присъствието си. Идеята, че някой е имал достъп до такива високи нива на секретни кодове провокира спекулациите, че в американското правителство е имало „къртици“, дълбоко прикрити тайни агенти. Освен това означава, че който и да е стоял зад атаките, е имал достъп до нашата най-нова и най-усъвършенствана електронна технология.