Джим Марс
Вътрешна работа (23) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

16. Пропуснати възможности в ЦРУ

По всички критерии ЦРУ също е получило голям дял от предупрежденията преди атаката.

Подобно на ФБР, ЦРУ има собствена електронна подслушвателна сателитна и компютърна система. Тя се нарича „Ешелон“. Тази система следи международните разговори, факсовете и имейлите по целия свят. Тя беше толкова тайна, че правителството нито потвърждаваше, нито отричаше съществуването й до 2001 г. Според едно изследване на Европейския съюз „Ешелон“ натрупва електронен пренос на информация като прахосмукачка, използвайки софтуер за търсене по ключова дума заедно с огромни компютърни бази данни^[1].

Системата „Ешелон“, чиято централа в САЩ е в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, е предизвикала протести в няколко страни, включително САЩ, чието население рядко вижда някакви новини за тази могъща глобална записваща система.

През 2000 г. френският прокурор Жан-Пиер Динтилак нарежда на контраразузнавателната агенция на страната си да провери дали „Ешелон“ се използва за кражба на чужди бизнес тайни, за шпиониране на граждани и дали е „вредна за жизненоважните интереси на страната“^[2]. Италианският парламент също започна разследване на „Ешелон“, заявявайки: „Мащабът не е военен“. Според германския вестник Frankfurter Allgemeine Zettung шпионската система „Ешелон“ е осигурила на американските и израелските разузнавателни служби предупреждение за надвисналите терористични атаки поне три месеца преди те да станат факт. Вестникът оповестява, че „Ешелон“ с нейните 120 сателита е била използвана интензивно от израелското разузнаване, за да следи арабски терористични групи.

До голяма степен неотразен в американските медии е един разказ, според който самият Осама бин Ладен е подслушан да казва на мащехата си на 9 септември 2001 г.: „След два дни ще научиш голяма новина и за известно време няма да се чуваме с теб“^[3]. Това прихващане на телефонен разговор, приписвано на „чужда разузнавателна служба“, несъмнено е продукт на „Ешелон“. Въпреки това никой в Америка не е нащрек заради „голямата новина“ на бин Ладен!?

ЦРУ има и друго високотехнологично оръжие в арсенала си за употреба срещу терористи. Predator („Хищник“) — неназован разузнавателен самолет — е бил използван по времето на Клинтъновата администрация, за да се следи движението на Осама бин Ладен. Дори се говори, че този самолет е бил използван, за да се изстрелят ракети „Хелфайър“ срещу лидера на Ал-Кайда. Доналд Ръмсфелд обаче — наред с другите неща, когато той пое поста военен министър — решил да не използва повече самолети с дистанционно управление Predator.

Има съблазнителни доказателства, които свързват Осама бин Ладен директно с ЦРУ по времето, когато агенцията финансира и обучава бойци срещу Съветския съюз в Афганистан. Макар широко да се признава, че ЦРУ е способствало за основаването и финансирането на мрежата Ал-Кайда по време на съветската инвазия в Афганистан, агенцията непоколебимо отрича всякакви директни отношения с бин Ладен.

Интернет източници твърдят, че бин Ладен под името Тим Осман всъщност е вкаран в САЩ в края на пролетта на 1986 г. за среща с правителствени агенти в хотел „Хилтън“ в Шърман Оукс, Калифорния^[4]. Бившият старши специален агент от ФБР Тед А. Гъндерсън потвърждава тази среща и казва, че той е бил един от присъстващите.

Гъндерсън казва, че с него се свързала „висша фигура“ от администрацията на Рейгън и го помолила да се срещне с афганистански бунтовници, за да „видим какво бихме могли да направим, за да им помогнем“. Четиримата мъже на срещата в хотела — според Гъндерсън — били той самият, мълчаливият Тим Осман (бин Ладен), Майкъл Риконоскуто — научен „актив“ на ЦРУ с връзки в оръжейния бизнес, и човек, идентифициран като Ралф Олбърг, който купувал оръжия от името на муджахидините в Афганистан.

Гъндерсън казва, че разговорът по време на срещата, продължила час и половина, бил предимно между Олбърг и Риконоскуто, докато Осман/бин Ладен „седеше мълчаливо в ъгъла на стаята“. Той добавя, че не знае дали и каква сделка е била сключена по време на срещата, но е „сигурен в спомените си“, че са били правени договорки да се осигурят оръжия за бин Ладен и арабските бойци.

Според бивш член на персонала на сенатора от републиканците Дейвид Дъренбъргър Олбърг е човек, който често е виждан в офиса на сенатора по време на управлението на Рейгън и който непрекъснато говорел за теглото на афганистанския народ^[5].

Риконоскуто, също свързан с републиканските босове, е включен в разработването на софтуера PROMISE, първоначално планиран за използване срещу престъпници и терористи.

Към средата на 90-те години обаче Съветският съюз се е изтеглил от Афганистан, а саудитците станаха наши нефтени приятели и с изключение на някои антитерористични единици, на Осама бин Ладен не се обръща почти никакво внимание. ЦРУ, подобно на братята си във ФБР, очевидно изпадат в някакво самодоволство на по-ниските равнища заради почти постоянния поток от намеци, предупреждения и информация. Служителите, които не са активно включени в антитероризма, вземат пример от началниците си и изобщо не поглеждат сериозно на тероризма.

Адвокат Майкъл Уилдс, който представлява един от бомбаджиите, взривили Кулите Хобар, обяснява^[6]: „Вижте, [има] разлика между редови антитерористични агенти, които се разглеждат от някои като шофьорите на ФБР, които возят дипломатите, и хората, които получават информацията на най-високите нива на нашето държавно управление — това е прекомерно.“

При това не всички предварителни предупреждения са се оказвали неверни. Почти година преди смъртоносните бомбени атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г., член на Ал-Кайда предупредил официални лица от ЦРУ за предстоящите атаки. Информацията на информатора е отхвърлена като ненадеждна и нищо не е направено.

Макар и несъмнено мъгляво, през септември 1999 г. има предупреждение в един доклад на Националния разузнавателен съвет (NIC), озаглавен: „Социология и психология на тероризма: кой става терорист и защо?“. NIC е съставен от около дванадесетина старши офицери от разузнаването и е прикрепен към ЦРУ.

„Бомбаджии-самоубийци, принадлежащи на «Мъченическия батальон» на Ал-Кайда, могат да разбият самолет, пълен със силни експлозиви (С–4 и семтекс), в Пентагона, централата на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) или Белия дом“ — заявява докладът, който е издаден точно две години преди 11 септември 2001 г.

„Тази информация съществуваше — отбелязва Робърт Л. Уордън, шеф на Федералния изследователски отдел, който е подготвил доклада от открити източници — определено за онези, които изучават в дълбочина темата за тероризма и Ал-Кайда.“

През януари 2000 г. агенти по сигурността на Малайзия провеждат операция за следене на функционери на Ал-Кайда, срещащи се в Куала Лумпур по повелята на ЦРУ. Един от функционерите е Хали ал-Мидар. Установява се, че ал-Мидар има виза за многократно влизане в САЩ.

Агенти от ЦРУ откриват също, че ал-Мидар пътува със саудитец, Науаф ал-Хазми, който вече е влизал в САЩ^[7]. Нито един от двамата не е поставен в „списъка за наблюдение“ на Държавния департамент до 23 август 2001 г. — твърде късно, за да се предотврати участието им в атаките от 11/9.

Друг пример на некомпетентността на ЦРУ — ако е било това — може да се открие в случая на Халид Шейх Мохамед, който след залавянето на Абу Зубайда в Пакистан през пролетта на 2002 г. е смятан за най-висшия член на мрежата Ал-Кайда, намиращ се на свобода, както и основен плановик на атаките от 11 септември^[8].

Мохамед е толкова високо в организацията на бин Ладен, че съвместната комисия на Конгреса, разследващ разузнавателните провали, през есента на 2002 г. му обръща специално внимание. Те обаче са поставени в толкова трудно положение от ограниченията върху класифицирания материал, че могат да нарекат Мохамед само като „ключов лидер на Ал-Кайда“, въпреки че човекът е идентифициран като терористичен бос още през 1995 г.^[9]

Съвместната комисия критикува начина, по който ЦРУ е работило по случая с Мохамед, заявявайки: „той получава незначителен аналитичен фокус, а координацията между разузнавателните агенции в най-добрия случай е нередовна“. Едно официално лице от американското разузнаване оспорва това обвинение, но казва на репортер от New York Times: „Ние го идентифицирахме като висш функционер на Ал-Кайда преди 11 септември“.

Такива спорове и противоречия продължават и когато става ясно, че Мохамед е заловен на 1 март 2003 г., след нощна престрелка в Равалпинди, Пакистан. Американски официални лица изразяват задоволство от ареста, но радостта им бързо помръква с появата на множество въпроси. Свидетелите не са съгласни с официалния разказ и чуждите медии спекулират, че Мохамед вероятно е бил идентифициран погрешно, може би е бил убит по-рано или дори че все още е на свобода.

Мохамед Ата, обвиненият главен похитител, бил под наблюдение от американското разузнаване в продължение на почти пет месеца в началото на 2000 г., преди посещението му в САЩ заради курсове за пилоти.

Германското списание Focus пише, че американски агенти, наричани в някои случаи служители на ФБР, а в други — на ЦРУ, следели Ата от януари до май 2000 г., след като той бил видян да купува големи количества химикали, за които се смятало, че ще се използват за приготвянето на бомби^[10]. Според статията американските агенти никога не са информирали немските власти за присъствието на Ата или за някакви подозрения към него.

Една от най-възмутителните информации за дейността на ЦРУ преди 11/9 всъщност включва Осама бин Ладен. Един месец след атаките френският всекидневник Le Figaro пише, че бин Ладен е бил лекуван в американска болница в Арабското емирство Дубай през юли 2001 г. и докато той бил там, бил посетен от местен агент на ЦРУ^[11]. Според този материал бин Ладен бил качен на самолет от летище „Кета“ в Пакистан до Дубай, където бил приет в американска болница, разположена между мостовете Ал-Гархуд и Ал-Мактум. Бил заведен в урологичното отделение за лечение на бъбречна инфекция. Статията заявява, че бин Ладен имал мобилна апаратура за хемодиализа, която била изпратена в скривалището му в Пакистан още в началото на 2000 г.

Нещо повече: статията продължава, за да разкрие, че по време на престоя му в болницата, между 4 и 14 юли, бин Ладен приема посещения на роднини и видни саудитци и жители на емирствата. „По време на болничния престой местният агент на ЦРУ, познат на мнозина в Дубай, е видян да взема основния асансьор на болницата, за да отиде в болничната стая на бин Ладен — заявява Le Figaro, добавяйки: — Няколко дни по-късно човекът на ЦРУ се хвали пред неколцина приятели, че е посещавал бин Ладен. Оторизирани източници казват, че на 15 юли, деня след като бин Ладен се връща в «Кета», агентът от ЦРУ е привикан в централата.“

Бин Ладен, с цена за главата му и отговарящ на критериите за екзекуция според заповед от последната минута на отиващия си президент Бил Клинтън, въпреки това получава разрешение да излети от Дубай без никакви пречки с частен самолет на 14 юли.

Статията освен това посочва, че в края на август американските и френските власти са уведомени за ареста на Джамел Бегал от митнически агенти в Дубай, При разпитите Бегал казва, че му е било наредено да взриви американското посолство в Париж от лидера на Ал-Кайда Абу Зубайда в Афганистан. „Според арабски дипломатически източници, както и френското разузнаване, на ЦРУ е предадена много конкретна информация за терористичните атаки срещу американски интереси по света, включително на американска почва“ — заявява френската статия. Макар че тази версия си проби път в европейските медии, нищо — с изключение на няколко разпръснати съобщения в Интернет — не беше публикувано в САЩ. В Европа официални лица от ЦРУ отрекоха репортажа.

Той е или верен, или неверен. Ако е неверен, американската общественост трябва да го знае, така че подобни неистини да бъдат спрени по време на нашата „Война срещу тероризма“. Ако е верен, тогава американският народ трябва да знае, че собственото им ЦРУ е оставило най-търсеният човек на света да си тръгне безпрепятствено два месеца преди смъртоносните атаки от 11/9. Въпреки това никоя голяма американска медийна организация очевидно не можа да отдели един добър репортер, за да отпътува до Дубай, да провери в болницата и да разпита персонала и други лица, за да потвърди версията.

Разказът за ЦРУ и бин Ладен в Дубай е подкрепен от репортаж в броя на Washington Post от 23 декември 2001 г., който съобщава, че ЦРУ е вербувало екип от афганистански агенти, за да проследят движението на бин Ладен в тяхната страна от началото на 1998 г.^[12] Това усилие продължава до 11 септември 2001 г.

Според статията тези агенти веки ден изпращали на ЦРУ доклади за местонахождението на бин Ладен, но информацията често била пренебрегвана от официалните лица в агенцията, защото понякога противоречала на друга разузнавателна информация.

Това, че ЦРУ е знаело предварително, мъгляво се признава и през април 2002 г. от заместник-директора на управлението Джеймс Павит. В реч на конференцията на Училището по право на университета „Дюк“ Павит едновременно се опитва да извини провала на агенцията си в предотвратяването на 11/9 и възхвалява нейната ефикасност^[13].

„Ние имахме много, много добро разузнаване за общата структура и стратегии на терористичната организация Ал-Кайда. Знаехме и предупредихме, че Ал-Кайда планира голям удар. Няма съмнение в това“ — казва Павит на аудиторията си. Речта му по-късно е качена на уебсайта на управлението.

Въпреки това Павит се опитва да повтори твърдението на администрацията, че не е имало достатъчно конкретни разузнавателни данни, за да се предотвратят атаките от 11/9. Той добавя, че няколко дни след атаките агентите на ЦРУ били „на място“ и действали в Афганистан. „Това не беше лесно — обяснява той. — Не можете да научите пащу за една нощ и не можете истински да разберете сложната природа на племенността, регионализма и персонализма в Афганистан, като прочетете вестник или някоя книга. Моите хора учеха това в продължение на години обучение и години практика, често в трудни, враждебни обстоятелства, а всъщност и на територията на самия Афганистан.

Ако чуете някой да казва — а аз съм чувал, — че ЦРУ е изоставило Афганистан, след като Съветският съюз си тръгна, и че никога не сме обръщали внимание на това място до 11/9, ще ви помоля да попитате този човек как сме успели да постигнем всичко, което направихме, след като Съветите се изнесоха. Как сме знаели към кого да се обърнем на място, кои операции, кой военен вожд да подкрепим, каква информация да събираме. Много просто, ние бяхме там много преди 11 септември.“

Един от най-странните случаи, доказващи, че се е знаело предварително, включва човек, затворен в Канада, който твърди, че е американски агент от разузнаването, опитал се да предупреди властите повече от месец преди атаките от 11 септември.

Делмарт „Майк“ Вриланд твърди, че е лейтенант от военноморския флот на САЩ и агент към Офиса на военноморското разузнаване през 2000 г., когато е арестуван и хвърлен в затвора в Канада по искане на американските власти, след като пристига от пътуване до Русия. Канадските власти го обвиняват в измама с кредитни карти и го задържат въз основа на заповед за екстрадиция, основана на твърдения за измама с кредитни карти в Мичиган^[14].

След дълги съдебни изслушвания всички канадски обвинения срещу Вриланд са снети и когато пиша това той вече е получил статус на политически беглец в Канада, а въпросът със заповедта за екстрадиция е разрешен. Според делото в канадския съд, обемащо около 10 хиляди страници, Вриланд носи от Москва разузнавателни документи в запечатана торба през декември 2000 г. Той казва, че просто е бил куриер и е трябвало да даде документите на контакт в Торонто, но този човек не успял да дойде.

„Срещата не протече така, както беше планирано. Не ми хареса, така че по същество сканирах и копирах всичко. Отворих всичко“ — спомня си Вриланд на 5 юни 2002 г. в едно интервю по радиото. Той казва, че когато се върнал за втора среща, бил арестуван.

Документите според Вриланд били написани на руски, но един съдържал арабските цифри 11/9/01. Преди арестуването му — казва той — уредил документите да бъдат преведени и един от тях се отнасял конкретно до атаките от септември.

„Първоначалният удар или атака ще започне в Световния търговски център на 11/9/01 от нашите братя по вяра — цитира Вриланд от документите. — Три Майл Айлънд^[15] и Пентагонът също са цели, които няма да бъдат пропуснати на първоначалния терористичен етап от нашата атака. Ако всичко премине така, както е планирано, атаката ще свърши работа. След американците, които несъмнено ще помислят, че трябва да бъде обвинен Осама и ще започнат война с неговата група, се изправя Руската империя, която ще спечели първия плод от войната и парите, обещани от американците.“

Вриланд казва, че докато е в ареста, е писал за предупреждението в писмо, което е отворено три дни след атаките от 11/9 и е препратено на властите в Отава. Овен това споделя, че е предал същата информация на канадските власти чрез надзирателите си около месец или повече преди атаките от 11/9. „Двамата офицери информираха САЩ и Отава незабавно чрез RCMP [Кралската канадска конна полиция]…“

„Канадците свършиха своята работа. Мисля, че те бяха притиснати от американското правителство. Те предадоха информацията точно така, както трябваше. Определено знам, че [американските] Тайни служби са я получили. Знам, че ФБР е разполагало с нея, знам, че Министерство на отбраната я е притежавало. Знам, че е отишла от Онтарио в Отава, от Отава в канадското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, и просто навсякъде е била топена“ — добавя той.

Документите, включени в съдебното дело, очевидно се отнасят до атака срещу ядрена електроцентрала и говорят за незабавна и смъртоносна радиация в област от четири до седем мили. В телефонно интервю от Канада Вриланд казва, че според него целта на Полет 93 е Три Майл Айлънд и че самолетът е бил свален от американските изтребители, за да му се попречи да изпълни мисията си.

В друг интригуващ аспект на тази невероятна версия документът на Вриланд добавя загадъчния ред: „Оставете едно да се случи, спрете останалото“. Вриланд казва, че това изявление потвърждава убеждението му, че американското разузнаване е проникнало в мрежата Ал-Кайда и е провеждало собствена операция.

Американските власти се отнасят грубо към разказа на Вриланд, обявявайки, че той е просто дребен престъпник, който е освободен от военноморския флот заради незадоволително поведение през 1986 г. Неговото досие обаче е противоречиво и известна част от него изглежда изфабрикувана. Отричането от военен офицер чрез специални изказвания и изфабрикувано досие се нарича „натопяване на овцата“ и е честа практика в разузнаването през миналото.

Един вестник от Торонто обявява, че Вриланд е постъпил в американския Военноморски флот през 1984 г. и след това е постъпил в специална единица, действаща срещу контрабандисти на дрога. Интересното е, че една статия от 2 октомври 1986 г. в Los Angeles Times отбелязва Вриланд като несвързан с престъпниците свидетел в голям, свързан с кокаин арест от офицери от полицейското управление на Лос Анджелис, за които се знае, че са работили с агенти от американското разузнаване^[16].

„В миналото на Вриланд има много, което е спорно, неясно или и двете — коментира бившият офицер от полицейското управление на Лос Анджелис и изследовател Майкъл Рупърт, който пръв публикува версията на Вриланд. — Дори и при най-лошия сценарий обаче нищо в миналото му не обяснява как е успял да напише подробно предупреждение за атаките, преди те да са се случили, и защо разузнавателните служби на Канада и САЩ са пренебрегнали опитите да бъдат предупредени, докато Вриланд и неговите адвокати непрекъснато висят пред вратите им.“

Роко Галати, един от адвокатите на Вриланд, борещ се срещу заповедта за екстрадиция, казва на Toronto Star^[17]: „Нито аз, нито г-н [Пол] Слански [друг адвокат на Вриланд] сме виждали нещо толкова неразбираемо фрустриращо, необяснимо и безотговорно абсурдно като позицията на Кралската канадска конна полиция, че те не се интересуват от преглеждане на информацията на г-н Вриланд.“

Версията на Вриланд за конкретно предупреждение от Русия печели допълнителна подкрепа, когато става ясно, че руският вестник „Известия“ разкрива в деня на атаката, 11/9, че специален пратеник на Руската разузнавателна служба се е срещнал със заместник-директор на ЦРУ и е предал документи и аудиозаписи, съдържащи телефонни разговори, пряко свързани с терористични атаки срещу Вашингтон и Ню Йорк.

Едно от най-странните неща, сочещи, че предварително се е знаело за атаките, идва под формата на регистрирани имена на домейни^[18] в Интернет.

Две изключително сугестивни имена на домейни: http://attackontwintowers.com^[19] и http://worldtradetowerattack.com^[20], са регистрирани повече от година преди атаките от 11 септември. Тъй като на регистрацията е позволено да изтече, никой не знае кой е регистрирал имената^[21].

Нийл Ливингстън, който оглавява „Глоубъл Опшънс“ — базирана във Вашингтон фирма за разследвания и антитероризъм, — казва: „Невероятно е, че те [регистрационната компания, чието име е оттеглено] регистрират тези имена на домейни, вероятно без никакъв коментар пред ФБР. Ако наистина са коментирали пред ФБР, невероятно е, че ФБР не е реагирало.“

Невероятно, но други имена на домейни, регистрирани преди трагедията от 11 септември, включват attackamerica.com^[22], horrorinamerica.com^[23], horrorinnreyork.com^[24], nyc-terroriststrike.com^[25], pearlharborimmarmattan.com^[26], worldtradecenter929.com^[27], worldtradetowerstrike.com^[28], и terroristattack2001.com^[29].

Дори беглият поглед към докладите за 11/9 създава впечатлението, че много хора са имали някакво предчувствие за онова, което ни очаква.

Както е разказано от Ръс Кик, следовател ветеран от нюйоркската полиция, многобройни американци с арабски произход в Ню Йорк са чули за предстоящите атаки. Офицерът казва, че броят на насоките е толкова огромен, че е трудно да се каже кой е чул за атаките от втора ръка и кой е чул от някого, който може да е бил участник^[30]. Детектив от Бруклин е цитиран да заявява, че разследване със „сериозен и главен приоритет“ е проведено за изясняване на факта, защо толкова много араби от Близкия Изток не се появяват на работните си места в Световния търговски център на 11 септември.

Дори някои ученици, изглежда, са знаели предварително според Кик. Петокласник от предградие на Далас казал на учителя си на 10 септември: „Утре ще започне Третата световна война. Тя ще започне в САЩ и САЩ ще загубят.“

Друг ученик в Джързи Сити, дом на няколко от обвинените похитители, казва на приятелите си да не ходят в долен Манхатън на 11 септември сутринта. Една седмица преди атаките гимназист от Бруклин посочва кулите на Световния търговски център и казва на класа си: „Виждате ли тези две сгради? Следващата седмица няма да ги има.“

Има дори признаци, че някои видни политици и официални лица от правителството в САЩ са знаели предварително за септемврийските зверства.

Кметът на Сан Франциско Уили Браун трябва да лети до Ню Йорк на 11 септември 2001 г. сутринта. Около 22 ч. предната вечер обаче той получава телефонно обаждане у дома, съветващо го да бъде предпазлив с пътуването по въздуха. Браун казва само, че обаждането дошло от „моите хора по сигурността на летището“^[31], но предупреждението е ясно: не пътувай със самолет. Той казва, че обаждането „не беше обезпокоително и точно затова се двоумя да правя тревожни изявления“. Браун се подготвял да тръгне за летището на следващата сутрин, когато вместо това се присъединил към милиони други американци в наблюдаването на разрушенията по телевизията.

Едно официално лице от Сан Франциско отбелязва, че FAA (Федералната агенция по авиация) рутинно издава предупреждения за сигурността, но добавя, че в дните преди 11 септември такова не е получавано. Никой още не е открил кой е изпратил нощното предупреждение на Браун.

На 24 септември 2001 г. Newsweek съобщава, че на 10 септември „група от висши служители на Пентагона отменят плановете си за пътуване на следващата сутрин, очевидно поради съображения за сигурност“^[32].

На 28 юли 2001 г. главният прокурор Джон Ашкрофт напуска Вашингтон, за да отиде на риболов в Мисури, но не пътува с търговски полет. Кореспондентът на CBS Джим Стюарт заявява, че Ашкрофт внезапно е започнал да лети само с наети от правителството самолети в отговор на това, което говорител на ФБР нарича „оценка на заплахата“ от бюрото^[33]. Ашкрофгг е посъветван да пътува само с частен самолет през останалата част от мандата си според директивите на ФБР.

Бившият главен прокурор Джанет Рино и всички с изключение на министрите на вътрешните работи и на енергетиката в администрацията на Буш са летели с търговски полети. Запитан за тази внезапна промяна в политиката, Ашкрофт казва: „Аз самият не правя оценката на заплахата и разчитам на онези, чиято отговорност е налагането на закона, особено ФБР. И се опитвам да спазвам насоките, които те предложиха за тази цел.“

Най-необичаен е обаче един коментар, приписван на член на Конгреса. По време на пряко предаване на атаките от 11/9, кореспондентът в Конгреса на Националното обществено радио Дейвид Уелна описва евакуацията на Капитолия^[34].

Той предава: „Говорих с конгресмена Айк Шелтън — демократ от Мисури и член на Комисията по въоръжените сили, който каза, че съвсем наскоро директорът на ЦРУ е предупредил, че ще има атака — надвиснала атака — срещу САЩ от този характер. Така че това не е напълно неочаквано.“

Цялата посочена по-горе информация рязко контрастира с често повтаряните твърдения от администрацията на Буш, че никой в правителството не си е представял атака като тази на 11/9.

Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд също признава: „имаше много предупреждения“ в едно интервю за списание Parade. Текстът на това интервю е публикуван от Министерството на отбраната на 12 октомври 2001 г.

Ръмсфелд, изглежда, прехвърля вината за неуспеха да се спрат атаките на местните официални лица, колкото и странно да изглежда това, когато обяснява^[35]: „Разузнавателната информация, която получаваме, понякога съдържа стотици сигнали за тревога или битове информация на седмица. Човек гледа [информацията] от целия свят, това са хиляди сигнали. А задачата е тя да се сортира и да се види какво може да се намери. А когато откривате разни неща, официалните лица от правоналагащите органи, които имат отговорността да се справят с този тип неща — ФБР на федерално ниво… Това е разследваща служба, противопоставена на полицията, но не е федерална полицейска сила, както знаете. Щатските и местните официални лица от правоналагането обаче имат отговорността да се справят с този тип проблеми.“

Разбира се, местните власти обикновено нямат достъп до разузнавателните данни на ЦРУ и ФБР. Нещо повече: всеки, който е служил в армията, разузнаването или правоналагането, ще потвърди, че информацията тече единствено нагоре и много рядко надолу. Следователно на редовите агенти може да се прости, че не са успели да видят по-голямата картина и да свържат точките. Внимателният анализ трябва да бъде насочен към техните висшестоящи и по-конкретно, националните лидери, които ги управляват.

През юли 2001 г. старши правителствени чиновници получават този доклад за Осама бин Ладен^[36]: „Въз основа на преглед на докладите от всички източници от последните пет месеца ние вярваме, че [бин Ладен] ще осъществи голяма терористична атака срещу американски и/или израелски интереси през следващите седмици. Атаката ще е грандиозна и има за цел да причини множество жертви и ще е срещу американски сгради или интереси. Подготовката за атаката е приключила. Атаката ще се осъществи почти без никакво предупреждение.“

На 5 юли 2001 г. президентът Буш получава информация в своето ранчо в Кроуфорд, Тексас, която споменава възможността за отвличане на самолет като вътрешна заплаха. Тази информация не е оповестена публично близо девет месеца след атаката^[37].

Въпреки това, независимо от тези предупреждения, когато четири граждански самолета се отклоняват от курса си на 11 септември сутринта, почти липсва незабавно ответно действие.

Председателят на Комисията по 11/9 Томас Х. Кийн в началото на 2004 г. признава, че може би е било възможно атаките да се предотвратят, но не вижда такъв план в огромния обем доказателства, че властите са знаели предварително.

„Имам чувството, че ако много обстоятелства бяха различни, 11/9 можеше да бъде предотвратен — казва Кийн по време на интервю за телевизионна мрежа^[38]. — Те включват всичко: от начина, по който хората са влезли в страната, до провалите на разузнавателната система.“

Надутите бюджети и увеличеният щат няма да добавят нищо към търсенето на истинска национална сигурност, докато няма отдаденост към нея от страна на най-висшите политически лидери.