Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside Job (Unmasking the 9/11 Conspiracies), 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Людмила Андреева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- zograf-ratnik (2008)
- Разпознаване и корекция
- Mandor (2009)
Издание:
Джим Марс. Вътрешна работа
Демаскиране на конспирациите от 11 септември
Издателство „Дилок“, София, 2005
Редактор и коректор: Гиндер Шайковица
Художник: Валентин Христов
ISBN 954–9994–40–6
История
- — Добавяне
10. Експлозии в Световния търговски дентър?
Защо, според няколко експерти и многобройни независими наблюдатели, разрушаването на кулите на Световния търговски център изглежда повече като контролирана имплозия, отколкото като терористично разрушение?
Такива въпроси по отношение на срутването на кулите незабавно са повдигнати от експерти по експлозиите и борбата с пожарите, само за да отмрат в следващия медиен светкавичен порой от „официални“ заявления. Много хора — експерти и лаици — питаха защо Южната кула се срути първа, след като не беше толкова увредена като Северната, която горя почти час и половина, преди да рухне?
Многобройни източници твърдят, че бомби, а не самолетите са причинили рухването на кулите на Световния търговски център.
Ван Ромеро, вицепрезидент по изследователската дейност на Института по минно дело и технология на Ню Мексико и бивш директор на „Енердженик Матириълс Рисърч енд Тестинг Сентър“, каза, че предаваните по телевизията картини от рухването на кулите на Световния търговски център внушават, че са използвани експлозиви, за да се създаде контролирано разрушаване[1].
„Въз основа на видеозаписите моето мнение е, че след като самолетите са ударили Световния търговски център, е имало някакви експлозивни устройства вътре в сградите, които са причинили рухването на кулите“ — каза Ромеро на Albuquerque Journal на 11 септември 2001 г.
Ромеро, който по ирония на съдбата е в района на Вашингтон по време на атаките от 11/9, за да се опита да получи правителствено финансиране за изследвания в областта на отбраната за своето висше училище, казва, че рухването на Световния търговски център е „твърде методично“, за да бъде случаен резултат от самолети, които са се сблъскали със сградите. Според него това изглеждало повече като контролираните имплозии, използвани за събаряне на стари сгради.
„Възможно е причината да е била сравнително малко количество експлозиви, поставени на стратегически места — казва той, добавяйки, че детонацията на бомби в кули съответства на често срещаната терористична стратегия. — Едно от нещата, с които са известни терористичните актове, е разсейваща атака и вторично устройство. Атакуващите взривяват първоначален експлозив, чиято цел е да разсейва и да привлича спасители на мястото, а след това причиняват втора експлозия“ — обяснява той.
След десет дни Ромеро се преобръща, казвайки на Albuquerque Journal[2], че след разговори с „други експерти“, разбрал, че: „Несъмнено огънят е това, което е причинило рухването на сградите“. Все пак отстъпва, че окончателното рухване може да е било причинено, когато огънят достигнал електрически трансформатор или друг източник на горене в сградата, оставяйки открит въпроса за експлозията. Нищо не се казва дали Техническият институт на Ню Мексико е получил федералното финансиране, макар че все пак става ясно, че училището наистина осигурява антитерористично обучение на пожарникари, полицаи и други професионалисти, които първи отиват на сцената.
Мнозина се чудят за свидетелите, които твърдят, че са чули множество експлозии вътре в сградите. Един такъв свидетел е шефът на сигурността на Световния търговски център Джон О’Нийл, който малко преди сам да стане жертва, заявява, че е помогнал да изровят оцелели на 27-мия етаж, преди сградата да рухне. Тъй като самолетът се е ударил в 80-тия етаж, какво е толкова силно разрушено на 27-мия?
Един от хората, които споменават бомби, е Луи Качиоли[3], 51-годишен огнеборец, работещ на Кола 47 в Харлем. „Ние бяхме първите във втората кула, след като самолетът я удари — спомня си Качиоли. — Водех огнеборците нагоре с асансьора към 24-тия етаж, за да заемем позиция да евакуираме служителите. При последното изкачване избухна бомба. Смятаме, че в сградата има поставени бомби.“ Пожарникарите засядат в асансьора, но успяват да се измъкнат с помощта на инструменти.
Помощник-лейтенант от Противопожарната охрана Пол Айзък младши също споменава бомби, казвайки на интернет репортера Ранди Лавело[4], че нюйоркските пожарникари са много разтревожени от това, което смятат за прикриване в разрушаването на Световния търговски център. „Много други пожарникари знаят, че в сградите имаше бомби — казва той, — но се страхуват за работата си, ако признаят, защото началниците забраняват този факт да се обсъжда.“ Айзък, който работи на Машина 10 близо до Световния търговски център в края; на 90-те години, казва, че „началниците“ включват консултанта по антитероризъм на Нюйоркската противопожарна служба Джеймс Улсли, бивш директор от ЦРУ. „Определено имаше бомби в онези сгради“ — добавя Айзък.
Оцелялата Тереса Велиз, мениджър на компания за разработване на софтуер, е на 47-мия етаж на Северната кула, когато тя е ударена[5]. „Излязох [от асансьора], завих зад ъгъла и отворих вратата, за да вляза в дамската тоалетна. Казах «Добро утро» на жената, която стоеше пред огледалото, когато цялата сграда се разтресе. Помислих, че е земетресение. И тогава чух онези трясъци от другата страна на стената. Звучеше така, сякаш някой е срязал кабелите на асансьора. Той просто падаше, и падаше, и падаше.“
Велиз стигнала до приземния етаж с колега, когато Южната кула рухнала, събаряйки ги на земята. Почти в пълна тъмнина тя, заедно с колегата, последвали човек с фенерче. „Фенерчето ни заведе в книжарница «Бордърс», нагоре по ескалатора и навън, на улица Чърч. Навсякъде избухваха експлозии. Бях убедена, че цялото място е натъпкано с бомби и някой седи на контролното табло и натиска бутоните на детонаторите. Страхувах се да тръгна надолу по улица Чърч към Бродуей, но трябваше да го направя. Оказах се на улица Веси. Там имаше още една експлозия. И още една. Не знаех по кой път да бягам.“
Рос Миланич наблюдава ужаса в Световния търговски център от прозореца на офиса си на 22-рия етаж на сграда, намираща се на няколко преки[6]. „[Видях] малки експлозии на всеки етаж. И след като се проясни, почти нищо не беше останало от сградите, можехте просто да видите стоманените трегери като триъгълно корабно платно. Структурата беше направо изчезнала“ — казва той.
Стив Еванс, репортер за ВВС, е в Южната кула по време на атаките[7]. „Бях в основата на втората кула, втората кула, която беше ударена — спомня си той. — Имаше експлозия — не мислех, че е експлозия, — но основата на сградата се разтресе. Почувствах как се разтресе… тогава, когато бяхме отвън, стана втора експлозия, а след това и поредица от експлозии… Можем само да гадаем за щетите — човешките жертви, — които са причинени от тези експлозии, тази серия от експлозии.“
Fox 5 News в Ню Йорк Сити — малко след 10 ч. сутринта на 11 септември — записва на видео голям бял облак от пушек, издигащ се над основите на Южната кула. Коментаторът възкликва[8]: „Има експлозия в основата на сградата… бял пушек от основата… нещо стана в основата на сградата… а сега още една експлозия. Друга сграда в комплекса на Световния търговски център…“
Най-убедителните свидетелски показания са на Том Елиът, който вече е в офиса си в Aon Corporation, на сто и третия етаж на Южната кула на Световния търговски център, преди самолетите да ударят.
Елиът казва, че бил на компютъра си, отговаряйки на имейли, когато ярка светлина го заслепила малко преди 9 ч. Тътен разтресъл сградата и той видял пламъци, придружавани от черен пушек, които сякаш пълзели по външната страна на сградата. Освен това почувствал топлина да навлиза от прозорците. Странното е, че не се включили аларми.
„Не знам какво става, но мисля, че трябва да се махаме от тук“ — спомня си мислите си по онова време Елиът.
Елиът и други двама тръгнали надолу по стълбите, когато се натъкнали на още хора. Отсъствието на повече хора и липсата на аларми ги накарали да се чувстват така, сякаш преждевременно са изпаднали в паника.
Той си спомня, че когато неговата малка група стигнала до 70-тия етаж, чули съобщение, че сградата е безопасна и няма нужда да се евакуират. „Искате ли да им повярвате? — попитала една жена Елиът. — Да вървим!“ Той я последвал надолу по стълбите.
След като слезли три етажа, Полет 175 се блъснал в Южната кула. Една статия в Christian Science Monitor описва какво е станало след това[9].
„Макар че неговият зрелищно предаван по телевизията удар е бил над Елиът, първоначално той и тези около него помислили, че експлозията дошла отдолу. Невероятен звук — той го нарича «експлодиращ звук» — разтресъл сградата и торнадо от горещ въздух, пушек, плочки от тавана и части от хоросана полетели нагоре по стълбището.“
„Пред мен стената се разцепи отдолу догоре“ — казва Елиът. Той разказва, че хората на стълбището изпаднали в паника и се опитали да бягат нагоре, докато няколко мъже посочили, че единственият път за бягство е надолу. Към 9:40 Елиът успял със залитане да излезе от Южната кула и да си проправи път до офиса на съквартиранта си в средната част на Манхатън, където рухнал, плачейки, когато научил за сгромолясването на сградата.
Видеозапис на CNN на сцената на Световния търговски център[10] показва пушек, извиращ от нивото на улицата, преди сгромолясването на сградите, очевидно идващ от осеметажната Сграда 6 на Световния търговски център, по-известна като сградата на Митниците. Нищо съществено не е ударило нивото на улицата по онова време. Дали извиращият пушек не е идвал от преждевременна детонация?
Заради забавеното излъчване има известно първоначално объркване по въпроса, точно кога е започнал пушекът. Същевременно Отделът по обществените въпроси на CNN потвърждава, че видеозаписът на видимата експлозия на нивото на улицата е направен в 9:04, точно една минута, след като Полет 175 удря Южната кула и много преди която и да е от кулите да рухне.
Попитан какво би могло да причини пушека, наблюдаван на видеозаписа, архивистът на CNN отговаря: „Не можем да си го обясним“.
Според новинарските репортажи на екип на FEMA (Федералната агенция за управление на кризи) от инженери, натоварени със задачата да разследват трагедията в Световния търговски център, е забранено да влязат в сградата на Митниците. Официалните лица от FEMA заявяват, че тъй като структурата се смята за „много опасна“, няма „събиране на данни“ от Сграда 6. Въпреки това докладът на FEMA безгрижно заявява: „Сграда Пет беше единствената структура, достъпна за наблюдение [от екипа от инженери]… приема се, че наблюденията, резултатите и препоръките са приложими за всичките три сгради.“
Говорител на Експортно-импортната банка на САЩ потвърждава, че детонацията е в 9:04, но казва, че всички около осемстотин служители в Сградата на Митниците вече са били евакуирани, след като е била ударена Северната кула на Световния търговски център.
Други наематели на сградата, сред които са митниците, департаментите по търговия, труд и работна ръка и селско стопанство и Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията, отказват да обяснят както ранния взрив, така и огромния кратер в центъра на руините на сградата на Митниците.
Обяснение на тази експлозия или кратер не е предложено и досега.
Ако обаче е имало бомби в кулите, как са попаднали там?
След като сградите са превърнати в пепел, а металът набързо е изтеглен, никой никога няма да е сигурен, но са били издигнати някои интересни теории. Едната е, че заряди са поставени в кулите по времето на тяхното строителство, за да се предотврати възможността катастрофа като тази от 11 септември да ги накара да паднат върху съседните сгради, утежнявайки разрушенията. Никакво доказателство за това не е открито. Експерти по експлозивите отхвърлят тази теория, заявявайки, че експлозивите не биха могли да останат функционални след дълъг период от време. Подобна теория постулира, че зарядите са поставени в сградите след бомбения атентат от 1993 г. по посочената по-горе причина.
Трета теория се появи, след като Бен Фаунтин, финансов анализатор, който работел на 47-мия етаж на Южната кула, казва на списание People, че в седмиците преди 11 септември е имало многобройни необичайни и необявени „учения“, в които части от двете кули, както и от Сграда 7 са били евакуирани „като мярка за сигурност“[11]. Тези учения може би са осигурили съвършеното прикритие за поставяне на експлозиви.
Кой точно е наредил да се излъчи съобщението по високоговорителите в Южната кула, докато служителите се опитвали да се евакуират: „Запазете спокойствие. Щетите са в Кула 1. Върнете се на бюрата си!“? Много хора загубиха живота си заради тези съобщения. Минути по-късно кулите неочаквано се срутиха.
Въпреки това кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани очевидно е научил за очакващото ни. На следващата сутрин той обяснява на Питър Дженингс от ABC[12], че е бил във временен команден център на Баркли Стрийт №75. Кметът казва: „Ние действахме от там, когато ни беше казано, че Световният търговски център ще рухне и той наистина рухна, преди да успеем да излезем от сградата.“