Джим Марс
Вътрешна работа (24) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

17. Късите продажби на акции са индикация, че се е знаело предварително

Това, което прави информацията относно факта, че се е знаело предварително, още по-зловещ, са бизнес сделки, които оплитат бивши и настоящи американски политически лидери с могъщи жители на Близкия Изток, и фактът, че само дни преди атаките от 11/9 от ФБР се иска да разследва къси продажби на акции на авио- и застрахователни компании малко преди 11 септември. Точно както растат доказателствата, че много хора са знаели предварително за тези атаки, има индикации, че някой е използвал това знание за своя печалба. При това този някой не е член на терористична клетка на Ал-Кайда.

Късите продажби означават да накарате брокера си да продава акции, които дори не притежавате, залагайки (или може би знаейки), че ще успеете да ги придобиете по-късно на по-ниска цена и ще ги осигурите на купувача след установен кратък период. Ако „заложите“ правилно, разликите в цената ви носят печалба. Можете да загубите в тази игра, но можете и много да спечелите. Исторически, ако това предшества травматично събитие, е индикация, че се е знаело предварително. Широко известно е, че ЦРУ използва компютърния софтуер Promis, за да следи рутинно фондовата търговия като възможен предупредителен знак за терористична атака или подозрително икономическо поведение.

От Интердисциплинарния център — антитерористичен тинк-танк^[1], включващ бивши израелски офицери от разузнаването — съобщават, че вътрешни хора са прибрали близо 16 милиона долара печалба от къси продажби на акции от American Airlines и United Airlines — двете авиокомпании, които пострадаха от похищенията, както и инвестиционната фирма Morgan Stanley, която заемаше двадесет и два етажа от Световния търговски център. Според други източници печалбите от тези къси продажби може да са стигнали 15 милиарда долара в световен мащаб^[2].

Една седмица след атаките от 11 септември London Times пише, че ЦРУ е поискало от регулаторите към финансовите власти в Лондон да разследват подозрителни продажби на милиони в акции точно преди терористичните актове. Надеждата била, че бизнес документите биха могли да доведат до терористите. Times казва, че пазарните регулатори в Германия, Япония и САЩ са получили информация за къси продажби на акции на застрахователни компании, авиокомпании и оръжейни фирми — цената на техните акции рязко спада непосредствено след атаките.

Брокерът и аналитикът от лондонското Сити Ричард Кросли^[3] отбелязва, че някой е продавал акции в необичайно големи количества, започвайки три седмици преди атаката срещу Световния търговски център и Пентагона. Кросли заявява, че в петъка преди атаките са продадени повече от 10 милиона акции от американската инвестиционна банка Merrill Lynch, сравнено с 4 милиона в нормален търговски ден. Той казва, че е приел това като доказателство, че някой вътрешен е знаел за атаките.

„Какво е по-ужасно от това, че той явно се стреми към удар с шиш в сърцето на западните финансови пазари? — добавя той. — Да печелиш от това? Не ми достигат думи.“

Регулаторите на фондовите пазари в Германия също докладват подозрителни къси продажби точно преди 11 септември.

В САЩ има необичайно висок обем покупки на петгодишни съкровищни бонове, осъществени точно преди 11/9. На 2 октомври 2001 г. Wall Street Journal отбелязва^[4]: „Петгодишните съкровищни бонове са сред най-добрите инвестиции в случай на световна криза, особено такава, която удря САЩ.“

„Това съвсем спокойно може да е вътрешно търгуване в най-добрия случай, най-ужасната, най-лошата възможна употреба, която някога сте наблюдавали в живота си, или да е едно от онези изключително необикновени съвпадения в историята на човечеството, ако е било съвпадение“ — казва авторът от Bloomberg Business News Дилън Ратигън^[5].

Точно преди атаките от 11/9 има необичайно висок брой опции за продажба, купени за акции от AMR Corp. и UAL Corp. — фирмите-майки на American и United Airlines. Опцията за продажба дава на приносителя правото да продаде на определена цена преди дадена дата. Точно като късите продажби, даването на опция за продажба е залагане, че акцията ще намали цената си.

Според изследователя и бивш полицай от Лос Анджелис Майкъл Рупърт между 6 и 7 септември 2001 г. Чикагският фондов борд отчита 4744 опции за продажба на UAL, но само 396 кол опции^[6]. На 10 септември има 4516 опции за продажба за American Airlines, сравнено със само 748 кол опции. (Кол опциите отразяват убеждението, че акциите ще повишават стойността си.) Скокът от 6000 процента в опциите за продажба за American Airlines в деня преди атаките е безпрецедентен сред всички авиокомпании.

„Никаква подобна търговия с някоя друга авиокомпания не се появява на Чикагската борса в дните непосредствено преди Черния вторник — казва Рупърт^[7] в едно интервю през октомври 2001 г. — Това означава, че някой е знаел предварително, че само акциите на тези две авиокомпании ще са повлияни отрицателно. Ако беше просто рязко спадане на цените в индустрията, щяхте да наблюдавате същия тип дейност за всяка авиокомпания, а не само за тези две.“

Има и други съмнителни борсови операции, осъществени точно преди 11/9. Според Рупърт Morgan Stanley Dean Witter & Co., която заема двадесет и два етажа от Световния търговски център, става свидетел на покупката на 2157 опции за продажба в трите търговски дни преди атаките от 11/9, сравнено с 27 дневно преди 6 септември. Merrill Lynch & Co., която също имаше офиси на двадесет и два етажа от Световния търговски център, имаше 12215 едномесечни опции за продажба, купени през четирите търговски дни преди 11/9, сравнено с нормалните 252 дневно.

Алекс Попович, вицепрезидент на Асоциацията на инвестиционните дилъри на Канада, в началото на октомври 2001 г. потвърди, че Американската комисия по ценните книжа и борсите е осигурила списък на 38 компании за разследване, но казва, че анализът не бива да се ограничава само до отбелязаните фирми. „Човек не бива да е с капаци на очите си, когато разглежда неща от този сорт“ — казва Попович на Associated Press.^[8]

По-рано същата решимост за открито разследване е изразена от председателя на Комисията по ценните книжа и борсите Харви Пит, който заявява, че „приоритет номер едно“ на неговата агенция е да преследва възможното търгуване от страна на хора, свързани с терористите^[9].

Интересното е, че една от тридесет и осемте компании е Vomado Realty Trust базирана в Ню Джързи фирма, която по-рано през 2001 г. губи търг за наемане на комплекса на Световния търговски център от собственика му — Пристанищните власти на Ню Йорк — от фирмата за развитие на недвижима собственост на Лари А. Силвърстейн. Към началото на 2003 г. Силвърстейн все още води съдебни дела със застрахователи по въпроса, дали двата самолета, които удариха Световния търговски център, съставляват една или две отделни атаки. Наемателят Силвърстейн твърди, че е имало два удара, които му дават право на 7.1 милиарда долара общо, т.е. по 3.55 милиарда долара за всяка атака.

Към края на годината обаче версията за изкарването на печалби от тероризма беше изчезнала. Очевидно нито една от подозрителните транзакции не е можело да се проследи до бин Ааден, така че тази част от новините тихо изчезна от поглед. Ако обаче подозрителното търгуване не може да се свърже с бин Ладен, кой е бил в началото на разследваната следа?

Много хора се чудеха дали тази следа стига до американски фирми или разузнавателни агенции. Това изглежда точно така.

Според San Francisco Chronicle „Източник, запознат с търговията на United Airlines, идентифицира Deutsche Bank Alex. Brown — американската инвестиционна банкова ръка на германския гигант Deutsche Bank — като инвестиционната банка, използвана за купуването на поне част от тези опции“.

Майкъл Рутгърт заявява, че Международният институт за политика за противодействие на тероризма — израелски институт, разположен в Херцлия^[10], който изучава световния тероризъм, и европейски изследователи проследяват опциите за продажба на UAL до Deutsche Bank Alex. Brown — фирма, формирана от обединяването на германската централна банка с Alex. Brown — най-старата инвестиционна банкова фирма в САЩ^[11].

До 1998 г. председателят на А. В. Brown е А. Б. „Бъзи“ Кронгард, който на 26 март 2001 г. е назначен за изпълнителен директор на ЦРУ. От 1998 г, той е съветник на директора на ЦРУ Джордж Тенет.

Кронгард е човек с отдавнашни и близки връзки с финансовия свят. Изкачвайки се по стълбицата на А. В. Brown, Кронгард е избран за главен изпълнителен директор през 1991, а след това за председател на борда през 1994 г. Със сливането на А. В. Brown с Baruters Trust Corp. през 1997 г., Кронгард служи като заместник-председател на борда, докато не започва работа в ЦРУ. Bankers Trust е изкупена от Deutsche Bank през 1999 г. и така тя става най-голямата банка в Европа.

Кронгард освен това е председател на Асоциацията на индустрията с ценни книжа. Роден в Балтимор, той получава образованието си в Принстънския университет и в Юридическото училище на Университета на Мериленд, а освен това служи като офицер в морската пехота.

„Разбирането на взаимовръзките между ЦРУ и банковия и брокерския свят е от критично значение за разбирането на вече плашещите последствия от [тези] разкрития“ — коментира Рупърт^[12].

Кронгард наистина е близък с други видни американци, свързани както с ЦРУ, така и с властта на Уолстрийт^[13]. Сред тях са Кларк Клифърд (който е ключов играч в спечелването на легитимност за BCCI^[14] — банка, която рухна със скандал), Джон Фостър Дълес и Алън Дълес (Алън ръководеше провалилата се инвазия в Залива на свинете^[15] и участваше в Комисията Уорън^[16], а двамата братя Дълес участваха в една връзка между Буш и нацисти, отразена по-подробно по-нататък), Уилям Кейси (който се премества в агенцията след работа като председател на Комисията по ценните книжа и борсите), Дейвид Дохърти (бивш генерален юрисконсулт на ЦРУ, днес вицепрезидент на Нюйоркската фондова борса), бившият президент Джордж Хърбърт Уокър Буш (днес платен консултант на международната Carlyle Group, включваща сред клиентите си и семейство бин Ладен), Джон М. Дойч и Нора Слаткин (Дойч, бивш директор на ЦРУ, и бившият му изпълнителен директор Слаткин са свързани със Citybank и Citigroup) и Ханк Грийнбърг (номиниран веднъж за директор на ЦРУ, днес той е председател на AIG Insurance, представляващ третият по големина фонд на инвестиционен капитал в света).

Както подробно е изложено в предишната ми книга „Господство и потайност“^[17], исторически погледнато, ЦРУ е препълнено с членове на елита от Уолстрийт, които желаят да налагат глобалисткия си дневен ред. Освен това управлението ръководи редица подставени компании, които се занимават с търговия на акции и бонове.

Компютърният софтуер Promis на ЦРУ за проследяване на сделки в реално време на световните фондови пазари трябва да ги е предупредил за цялото това необичайно търгуване с акции и може би дори за предстоящите атаки на 11 септември^[18].

Дали бившият служител на ФБР и двоен агент Робърт Хансен е осигурил осъвременена версия на откраднатия компютърен софтуер Promis на руските си босове, които са го предали на бин Ладен, както се твърди от Fox News? Последната работа на Хансен, преди да бъде арестуван като шпионин, е да осъвремени разузнавателните компютърни системи на ФБР.

Софтуерът Promis е разработен от компютърен програмист на име Бил Хамилтън, който представя работата си пред федералното правителство само за да стане свидетел как сложният софтуер е откраднат от главния прокурор на президента Роналд Рейгън Ед Мийс. Този софтуер, който изглежда обещаващо оръжие в проследяването на престъпници и незаконни пари, е превърнат в Оруелова програма, която интегрира бази данни по целия свят, давайки на притежаващия я почти неограничен достъп до всички компютърни записи.

„Една от основните функции на Централното разузнавателно управление по силата на отдавнашните му и много тесни връзки с Уолстрийт е мандатът да следи и да наблюдава всички финансови пазари по целия свят… и да търси аномални сделки, сочещи или икономическа война, или търговия с вътрешна информация, или спекулации, които биха могли да засегнат американската хазна или — както е в случая с атаките от 11 септември — да търсят сделки, които сочат, че се е знаело предварително за атаки като тези, на които станахме свидетели — казва Рупърт на OnLine Journal на 12 октомври 2001 г. — Аз съм абсолютно убеден, че Централното разузнавателно управление е разполагало с пълна и съвършена информация за атаките — знаело е датата, времето, мястото и местоположението“ — заключава той.

Авторът Дон Радлауер, който специализира в акции и деривати^[19], отбелязва подозрителната търговия с акции и заявява^[20]: „Очевидно всеки, който има детайлно познание за атаките преди те да са се случили, е бил в най-добрия случай съучастник в тяхното планиране, а огромната вероятност е търговията да е била осъществена от същите хора, които са били «мозъкът» на самите атаки.“

Кой би могъл да бъде това?

Самото американско правителство държи мнозинството от международните и вътрешните „къси“ позиции според съветника по стоковите борси Уолтър Бъриен, бивш наемател на Световния търговски център^[21]. Според него финансовите мениджъри на правителството са основните играчи на многобилионния международен пазар на деривати. „Дериватът дава възможност да се продава пазарът «късо» на хартия, дори ако не притежавате акциите, стоките, валутата, боновете и т.н. — обяснява Бъриен. — Правителствените инвестиционни мениджъри през последните тридесет години са станали изключително запознати с използването на тази тактика за прибиране на стотици милиарди долари всяка година.

Правителството, което контролира икономическите доклади, медийното отразяване и богатството, е в позицията да манипулира горните и да създава среда, за да си гарантира значителни приходи, докато всеки останал лежи на банкета на пътя, кървейки до смърт. За трите месеца преди и чак до 11/9 правителствените инвестиционни фондове са увеличили късите си позиции до най-големите диверсифицирани къси позиции, държани някога от тях… Въпросната транзакция с опции за продажба на авиокомпаниите, за която повечето хора са чували, е наистина мнооого дребно нещо в сравнение.“

Според чикагския адвокат Дейвид Шипърс единственият опит наистина да се атакува и идентифицира подозрителната търговия в САЩ е станал в Чикаго, където пари, насочени към терористичната група „Хамас“ са спрени от съдебно дело, заведено от един агент на ФБР.

В едно интервю през октомври 2001 г. Шипърс обяснява^[22]: „Този агент тук, в Чикаго, подаде клетвени писмени показания, в които излагаше целия начин на движение на парите, начина, по който се работи с тях, как идват от Близкия Изток в областта на Чикаго и в САЩ, как се покриват, как се покриват функционерите, как парите се превеждат обратно и къде се пазят, докато са тук. Показанията бяха около тридесет страници — излагаха всичко. Той трябваше да премине през ада на земята във Вашингтон, трябваше да се бори като тигър — всеки в собственото му бюро и в Министерство на правосъдието беше срещу него… и все още е.“

Подозрителната търговия на фондовата борса, сочеща предварителни познания за атаките от 11/9, само обогатява непрекъснато растящия фонд от доказателства, че хората на високи постове са знаели какво ни очаква през септември 2001 г.

Говорейки за всички предупреждения, които се изливат в държавните агенции, бившият експерт по тероризма към Държавния департамент Джери Бремър казва^[23]: „Всички прогнозирахме това. Имахме стратегическо предупреждение. Това не е нещо, което анализаторите са пропуснали.“

Независимо от бента от информация по Интернет и в чуждата преса, корпоративните масмедии не успяват да реагират до средата на 2002 г., когато оплакванията от агенти от ЦРУ и ФБР, както и от определени членове на Конгреса станаха твърде шумни, за да бъдат пренебрегнати. Дори и тогава те танцуваха около темата за всички пропуснати насоки и данни.

„Тъй като Буш отдавна твърди, че не е имал никаква представа за атаките, разкритията [през 2002 г.] отприщиха масова медийна акция в столица, която отдавна е била лишена от скандали. Фактът, че популярният войнствен президент на страната може да е бил предупреден повече от месец преди 11 септември — и че уж откровено говорещите Буш не са казали на никого — за пръв път във войната срещу терора отвори сериозна пропаст между това, което се твърди, и това, което е правдоподобно“ — пишат авторите от Newsweek Майкъл Хърш и Майкъл Изикоф^[24].