Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (47) (Учението на суфите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Хазрат Инаят Хан. Мистични медитации

ИК „Шамбала“, София, 2001

Редактор: Силвия Величкова

Коректор: Димитър Тонин

История

  1. — Добавяне

Уважение и любезност

Има добродетелност, която суфиите наричат муруат, добродетел, която е твърде изтънчена, за да я опишем с думи. Тя означава въздържание от онези действия, в които има неуважение към някой друг, или взема под внимание неговата възраст, положение, знания, достойнства. Онзи, комуто е свойствена тази добродетел, я проявява не само по отношение на важни или достойни хора, защото когато това качество се развие, то се проявява към всички.

Грубостта и муруат са несъвместими. Това качество не се свежда само до уважение. То е нещо много по-фино — едновременно е и внимание и уважение. В пълното си развитие тази добродетел може да стане толкова силна, че човек от уважение и услужливост започва да се примирява с липсата на тези достойнства в другия. И когато някой достигне това ниво, човешкото поведение доближава своя край и човек започва да постъпва като светец.

Човекът е роден на този свят не само за да яде, да пие и да се ожени. Той е роден, за да изгради съвършен човешки характер. В това му помагат наличието на дълбоки мисли и вниманието му към другите. Дори при цялото могъщество, положение, богатство, знания и всички останали блага на света той си остава беден, ако не му достига това богатство на душата — правилното отношение към другите. Всичко красиво, което ни обкръжава, остава извън нас. Доверие заслужава само онази красота, която може да се намери и да се развие в своя собствен характер. Човек може да прояви липса на муруат ако не с думи, то с поглед. Не е задължително да говориш, за да бъдеш груб. В погледа, в интонацията, в маниера да седи или да ходи, в това как затваря вратата след себе си, човек може да прояви своите чувства. Дори само да мълчи, той може да застави вратата да проговори. Не е толкова просто да контролираш себе си, ако не управляваш своя ум.

Фини неща като това е особено трудно да се научат и следват в живота. Днес мнозина виждат в тях проявяване на слабости, но онова, което може да се практикува само при пълно владеене на себе си, не може да бъде слабост. Няма вреда от това да отделиш внимание и да проявиш услужливост дори и по отношение на онзи, който не заслужава. Макар такива постъпки да не носят изгода, все пак те си остават практика, а именно такава практика прави човека съвършен.