Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (34) (Учението на суфите)

Съзнание

Способно ли е съзнанието да вижда без очи или те са му необходими — този въпрос се ражда в ума на всички метафизици. Ако съзнанието, само по себе си, е способно да вижда без очи, защо тогава са били създадени очите? Някои хора са способни да виждат онова, което става на стотици мили разстояние или което ще се случи след много години. В Хайдерабад живял един дервиш, който имал навик да пуши много силен хашиш. Изпускайки дима от устата си, той се вглеждал в него и отговарял на всички въпроси, които му задавали. Ако някой го питал: „Къде е сега моят чичо?“ — той можел да каже: „Твоят чичо? В Калкута около пазара, във втория дом отляво. Твоят чичо седи в стаята си, до него е слугата му, а пред него стои детето му“. Какъвто и въпрос да му зададели, той винаги отговарял. За неговото съзнание не съществувал външният „аз“, затова можел да вижда през очите на другия човек — чичото или който и да е. Но той виждал без помощта на очите си. Когато бях в Русия срещнах един африканец, съвсем обикновен човек, без всякакво образование. През нощта, по време на сън, той научаваше какво е казал или направил който и да е човек, идващ в дома. Неговата душа можеше да броди в различни домове и да вижда онзи, който влиза в къщата.

Способността да се вижда първоначално се поражда в съзнанието. Ето защо сред имената на Бога са „Басир“ — Виждащият и „Сами“ — Чуващият. Басарат, способността да се вижда, става по-ясна с приближаването й до проявения свят. По такъв начин вселенското съзнание вижда с очите на всяко живо същество на земята. В едно и също време то гледа с очите на милиони същества на земята. Крадецът може да открадне нещо, да го скрие от всички и да мисли, че никой не го е видял. Но той не е способен да се скрие от погледа на онова съзнание, което се намира в самия него, и гледа с неговите очи. Не е истина, че Бог гледа надолу от разстояние и вижда всичко живо на земята. Той вижда чрез очите на самите живи същества. Може да изникне въпрос това не ограничава ли Бога, не го ли прави безпомощен и зависим; но ако ни се струва така, то е поради факта, че ние приравняваме Бог до частите на неговото битие. Отнемаме му една част и я наричаме наша, наш „аз“, докато в действителност всичко е единосъщният Бог. Един индийски поет е казал: „Какво назова свой «аз»? Всичко, което виждам, е Твое — тяло, ум, душа — всичко е Твое. Ти си, мен ме няма“.

В съня си мистиците виждат не само онова, което може да се случи на разстояние, но и във всички епохи.

Някога в Делхи живял мистик или муршид на име Шах Алам. Веднъж, докато се подстригвал при бръснаря, гледал в малко огледало, каквито се използват в Индия. Внезапно обърнал огледалото към земята и то се разбило на парчета. Мюридите, които били с него, изтръпнали. Бръснарят също се удивил, не разбирайки какво го накарало така грубо да хвърли огледалото на земята. Муршидът обяснил какво се случило: в това време един от неговите мюриди пътувал по море от Арабия към Индия. Ураган разбил кораба и човекът се намирал в голяма опасност. Той започнал да моли своя_ муршид_ за помощ, който видял в огледалото станалото и го спасил.

До известна степен просветлената душа може да получи информация за всички минали събития от еволюцията на човека. Но нима очите му са толкова обемащи, че могат да запазят в себе си всичко, което видят? И нима умът, чрез който човек придобива памет, най-удивителното от всички средства за запазване на информацията, помни винаги всичко, което е видял и преживял в живота? Не, съхраняват се само определени неща, направили най-дълбоко впечатление. Ако можехме да помним всичко, казано от другите, всички лоши или добри думи, всички прочетени книги и всички глупави и налудничави неща, които ни се е наложило да слушаме, в края на краищата на какво щяхме да заприличаме? Хората имат разум и тяло. Здравето им е тясно свързано с онова, което приемат, а след това изхвърлят. Ако не беше така, човек не би могъл да оживее, затова приема само някои неща, а останалото отхвърля. Онова, което взема от световете на ангелите и джиновете е същността на опита. Не бива да се завижда на човек, който помни всичко лошо и всичко хубаво, което му се е случило, защото навярно ще му се наложи да изпита безброй угризения на съвестта, а това не може да не го изпълни с горчивина. Да се забрави е най-великото облекчение подобно на измиването в река Ганг. Настоящето може да ни предложи толкова много прекрасни неща и ако само отворим очи и ги погледнем, вече няма да ни се наложи да търсим доброто в миналото. Прекрасното винаги е тук и сега.