Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (42) (Учението на суфите)

Блажено чело

Под „чело“ разбирам изражението на лицето на човека, което зависи непосредствено от неговото отношение към живота. Животът е еднакъв и за светеца и за Сатаната. Разликите в живота им се пораждат единствено от различието във възгледите им за живота. Един и същ живот за единия се превръща в рай, а за другия в ад. Има два възгледа за живота: според първия всичко изглежда лошо; според втория — всичко е хубаво. Нашият живот от сутрин до вечер е изпълнен със ситуации, в различна степен добри и лоши. И колкото по-дълбоко изучаваме тайната на доброто и злото, толкова по-ясно виждаме, че в действителност няма понятия като „добро“ и „лошо“. Всичко, което става, ни се струва добро или лошо, в зависимост от нашето отношение към обстоятелствата. На обикновения човек му е лесно да съди какво е добро и какво лошо, какво е справедливо и какво несправедливо; за мъдреца това е много трудно. Всеки човек сам превръща нещата от добри в лоши или от лоши в добри, в зависимост от своето индивидуално ниво на развитие, от чиято позиция съди. Понякога един предмет е по-деликатен и сложен от друг и тогава за човека е трудно да изкаже мнение за него. Имаше период, когато хората не разбираха музиката на Вагнер, а имаше и време, когато го признаваха за най-великия сред композиторите. Понякога сами по себе си предметите наистина са добри, но на нашето индивидуално ниво на развитие те не ни изглеждат добри. Това, което само преди няколко години се е смятало за добро, днес може да не ни изглежда такова. Детето цени най-много от всичко своите играчки, но когато порасне, започва да дава предпочитание на творбите на велики скулптори.

Това доказва, че на всяка степен от развитието му представите на човека за добро и лошо се променят. Ето защо ако се замисли, ще стигне до убеждението, че нищо не е нито лошо, нито хубаво. Ако съществуваше нещо като „добро“, то всичко щеше да е хубаво. Без съмнение има етап, когато човек е роб на своите представи за добро и лошо. Но има и ниво, при което човек се явява господар. Това умение идва при него след като осъзнае факта, че доброто и злото се пораждат от неговото отношение към живота и тогава „правилно“ и „неправилно“, „добро“ и „лошо“ стават негови роби, тъй като той знае, че е в негова власт да превърне едното в другото. Така се отварят вратите към още едно от тайнствата на живота и това ни показва, че както всяка вещ има две страни, така и във всяко действие и явление има двойственост. Във всяка справедливост е скрита и някаква несправедливост, а във всяко зло присъства и нещо добро. И човек започва да открива как светът реагира на всички негови действия. Един човек забелязва само хубавото, а друг — само лошото. В понятията на суфизма това определено отношение се нарича хайрат — изумление. И както за обикновения човек са интересни филмите, спектаклите и панаирите, така на суфия е интересен целия живот, когото съзерцава с изумление. Той не може да обясни това си отношение на света, защото няма думи, които биха могли да го изразят. Има ли радост, която може да се сравни с радостта да приемаш нещата спокойно, търпеливо и леко? Всички останали радости произлизат от външни източници, а това щастие е собственост на човека. Когато той достигне до това чувство, то не се проявява с думи, а в „блаженото чело“.

Въпросът има и друга страна. Всеки от нас е радостен да види онова, което обича, уважава, боготвори. Ако се мръщим, когато срещнем някого, то е защото той не предизвиква у нас възхищение или уважение. Любовта е божествената същност, живееща в човека, и тя принадлежи единствено на Бога. За човека любовта е урок, първата крачка на любовта към Бога. В човешката любов виждаме път към божествената любов, както малкото момиченцето получава първите уроци за семеен живот, играейки си с кукли. Човекът усвоява този урок, като обича друг човек — любимия, баща, майка, брат, сестра или учителя си. Но любовта се използва неправилно, ако не се увеличава и разпространява непрекъснато. Водата в изкуствения вир може да застои, но водата в реките е винаги чиста, защото се движи. И така човек, обичайки искрено, трябва да отгледа филиза на любовта, помагайки му да расте и да се развива.

Любовта ще изпълни своята задача, когато самият човек се превърне в любов — атмосферата около него, изражението му, всяко негово движение. А нима такъв човек може да обича един и да отхвърля друг? Самото изражение на лицето му и присъствието му са благословия. На Изток хората беседват със светците и мъдреците не заради чудесата, които правят, а защото тяхното присъствие, тяхното лице и поглед излъчват вибрациите на любовта. Тази любов се проявява в търпимостта, във всеопрощението, в уважението и способността да не обръщаш внимание на грешките на другите. Тяхната доброта скрива недостатъците на обкръжаващите, сякаш са техни собствени недостатъци. Те пренебрегват собствените си интереси заради интересите на другите. За тях не е важно в какви обстоятелства се намират, облагодетелствани ли са от съдбата или не; тяхното чело е блажено. В техните очи всеки е отражение на Възлюбения, чието име те повтарят. Те виждат святото във всяка форма и всяко същество.

Както вярващите изпитват религиозно чувство в храма, така суфият има същото отношение към всяко същество, защото за него всяко същество е храм на божествеността. Ето защо той винаги е пред своя Бог. Независимо дали човекът пред него е слуга, господар, приятел или враг, той винаги е в присъствието на Бога. За този, чийто Бог е високо в небесата, винаги съществува дълбока пропаст между него и Бога. Но онзи, чийто Бог е винаги пред него, той се намира винаги в присъствието на Бога и неговото щастие е безкрайно. Суфиите предполагат, че колкото и религиозен да е човек, без любов е нищо. Подобен на човек, който е прочел хиляди книги, но нищо не е научил, защото не е усетил любовта. Любовта не се свежда до декларации; когато се ражда, нейният глас звучи много по-високо от човешкия глас. На любовта не са й необходими думи. Те са неспособни да я изразят. Любовта може да се изрази по един деликатен начин, чрез онова, което в Персия наричат „блажено чело“.