Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации (41) (Учението на суфите)

Жизненият механизъм

Под жизнен механизъм аз разбирам обкръжението на човека. Мнозина осъзнават, че този жизнен механизъм оказва силно влияние върху техните успехи и неуспехи, но независимо от всичко малцина размишляват за него достатъчно дълбоко, за да разберат в какви граници той влияе върху живота им. Мистиците винаги са учили, че човек е длъжен да лекува себе си като пациент, да се лекува от слабостите, но от практична гледна точка, обкръжаващите условия също трябва да се вземат под внимание. Тази гледна точка се подкрепя и от думите на Христос. Не трябва да се учудваме, че човек не може достатъчно бързо да добие нещо в живота, щом дори за създателя е било трудно. Именно на тази философия учи Христос: „Да бъде волята Ти както на небето, така и на земята“. Какво е имал предвид Христос? Той е казал: „Твоята воля лесно се изпълнява на небето, но аз искам хората да й помогнат да се изпълнява със същата лекота и на земята“. Ако на човек му се наложи да преплува морето, ще му трябва огромно мъжество, упоритост и вяра, за да извърши такова пътешествие и няма да знае, кога ще достигне целта. Но на палубата на кораба целта се постига по-лесно. Тогава на човека вече не му необходимо до такава степен да изтощава своята упоритост и вяра, защото в своите ръце ще има механизъм, който да му помага да достигне целта. Ето защо за постигането на всяка цел е необходим механизъм. Ако човек иска да осигури в своя дом комфорт, нужен му е механизъм. Ако човек е зает с бизнес или производство, определено ниво на организацията ще опрости работата. Правителството в държавата осигурява ред и спокойствие. Когато стане хладно, на човек му е необходима топла дреха, а през лятото се нуждае от нещо леко.

Тази идея е лесна за разбиране, но е много трудно да се създаде правилен механизъм. Първо, твърде много хора нямат ясна представа за своите цели. Те работят ден за ден, без да знаят в действителност какво искат, променят всеки път мнението си и това ги лишава от механизма, който може да бъде създаден само ако знаеш конкретната си цел в живота. Твърде често извънредният ентусиазъм и излишното вмешателство в работата на механизма нарушават неговата схема и погубват целта. В друг случай, когато механизмът не отговаря на поставената цел, човек се отказва от нея, макар че сам си я е поставил. Никой никога не може да каже, че е достатъчно осведомен по този въпрос, защото при самолечение човека трябва да познава добре себе си, докато при създаването на механизъм ще му се наложи да се сблъска с множество различни характери и да добие задълбочени знания за човешката природа. Хората често идват при мен и казват: „Аз съумях да се държа така, както ми бе казано и успях да поддържам концентрацията и медитацията, които ми бяха предписани, но моята цел съвсем не е достигната“. Обикновено не достига не практика или работа над себе си, а именно необходимият механизъм. Например, ако човек каже: „Аз успях да се дисциплинирам и сега мога много добре да медитирам; ще отида, ще седна на пристанището и ще съсредоточа мислите си, че се намирам в града от другата страна на морето“ — ще може ли действително да се пренесе там? Или ако човек чрез самодисциплина започне да медитира с мислите: „Всички пари, които се намират в банката, нека дойдат в моя дом“ — ще се случи ли това? Дори ако медитира около банката хиляда години, няма да може да се сдобие с пари по такъв начин!

В този обективен свят човекът се нуждае от обективен механизъм, за да постигне определен резултат и ако хората, които вървят по духовния път, не видят тази страна, сами доказват, че независимо от техните достойнства и духовност не им достига равновесие, и че те дават на практичния човек възможност да се надсмее над онзи, който е настроен мистично. Затова работата на Суфийското Движение е не само в това да води душите към по-високи идеали, но и да държи очите им отворени по пътя, за да могат да видят накъде вървят. Суфиите дават на онзи, който не вярва в духовния идеал, пример за придобиване на равновесие за цял живот. Човек може да се грижи за себе си и своето добро здраве, и все пак обкръжаващата обстановка да стане причина да се разболее. Това не може да се поправи. Причината не е в недостатъчната духовност на човека, а в недостига на материалност. Това не ни ли показва, че трябва да постигнем равновесие на тези две начала? Човек няма да изпита голям възторг, ако стане толкова духовен, че започне да лети във въздуха, но не ще бъде по-добър от един обикновен балон. Само този, който може твърдо да стои на земята, наистина е постигнал нещо. Не може да се каже за всеки човек, че стои на краката си. В света няма нищо по-лошо от зависимостта и ако духовността прави човека по-зависим — например от милостта на другите хора в практическата страна на живота — то такава духовност не е желателна. Духовността е власт едновременно над материалното и над духовното, тя е способност да управляваш самия себе си и да поддържаш в ред целия жизнен механизъм.