Майн Рид
Скватерите (62)

XIX
Как бушменът измами щрауса

Клаас и Ян не се интересуваха толкова от начина на приготвяне на отровата, колкото от това как щяха да подействат отровните стрели, Фацетане им обеща да ги вземе на лова и те горяха от нетърпение, но трябваше да се изчака залеза на слънцето, когато щраусите щяха да се завърнат при гнездото си.

Момчетата запълваха чакането с разговор около предстоящото приключение и се чудеха как ще успее бушменът да се приближи незабелязано до птицата и то толкова близо, че да може да я улучи със стрелата. Пък можеше да се случи така, че птиците да хукнат веднага да бягат, като видят пораженията върху гнездото си.

Имайки предвид и тази възможност, той възнамеряваше да ги издебне, преди още да са стигнали до гнездото. Но дали щеше да успее да остане незабелязан от подозрителните птици? Стрелата можеше да отлети на разстояние най-много петдесет метра. А засадата трябваше да се направи до самото гнездо, защото не беше известно от коя посока щяха да дойдат птиците. На близо километър наоколо пустинята беше съвсем гола и нямаше друго място за криене, освен самото гнездо. А то беше толкова плитко, че можеше да се скрие само котка. Въпреки разпространеното мнение за безкрайната глупост на щраусите, те всъщност бяха много предпазливи, оглеждаха всичко със зорките си очи и не се доближаваха до гнездото, без да се огледат добре.

Клаас и Ян не можеха да измислят как ще се прикрие бушменът. Пък и той не им казваше предварително и не искаше да ги посвещава в тайните си. Момчетата бяха добре възпитани, а също и дисциплинирани ловци, и успяха да сдържат нетърпението си, като се задоволиха само да наблюдават действията на туземеца.

Той междувременно беше се заел с мъничката лисица, убита сутринта, и с помощта на разни клечки направи така, че тя да стои изправена и отдалеч да изглежда като жива.

Беше обещал на младежите да го придружат при дебненето на щраусите, но те трябваше да останат надалеч, за да не уплашат животните, и да наблюдават лова през далекогледи.

Като завърши всичките си приготовления и взе лисицата под мишница, Фацетане тръгна към мястото, откъдето предполагаше, че ще се появят щраусите.

Почти по същото време в лагера се завърнаха и другите ловци и бяха не по-малко заинтригувани от предстоящото зрелище. Те също се присъединиха към момчетата. Като избраха подходящо място за наблюдение, те се разположиха така: двете момчета се покачиха на самия връх на една акация и обещаха да разказват на другите под дървото всичко, което виждат през далекогледите си. Те можеха да видят не само гнездото и бушмена, но и цялата околност много надалеч.

Бушменът се беше запътил към един самотен храст, който растеше в посоката, която сутринта бяха поели щраусите, и от която най-вероятно щяха да се появят сега.

Наблюдателите на дървото видяха това и докладът им започна:

— Фацетане е при храста — извика Ян. — Той остави там лъка и стрелите и тръгна към гнездото, като носи и лисицата. Сега се спря… все още е по-близо до храста, отколкото до гнездото.

— Разбира се, че е по-близо до храста — прекъсна го Клаас, — той измина само двадесетина крачки.

— Все едно — намеси се и Хендрик. — Какво ли се кани да прави? Като че ли се наведе.

— Да — отговори Клаас, — и сложи лисицата на земята. Наистина тя е като жива.

— Фацетане постъпва много правилно — на свой ред се обади Ханс. — Аз вече се досещам как си е наумил да излъже щраусите.

— И ние също! — в един глас викнаха Хендрик и Дебелия Вилхелм.

— Сега пък тръгна към гнездото — продължи Клаас. — Стигна до него и го заобикаля. Навежда се, от времена време рита нещо с крак, не мога да видя какво.

— Май че събира черупките от яйцата, които ние оставихме — подхвана Ян.

— Вярно! — съгласи се Клаас. — Сега взима едно яйце от гнездото и го държи в ръце.

Както разказахме, нашите ловци бяха взели само няколко яйца, пръснати около гнездото. То все още си оставаше пълно с полуизлюпени яйца.

— Фацетане пак се връща назад — викна Ян. — Държи в ръцете си едно яйце. Виж, Клаас, ако не греша, той слага яйцето на земята, точно под муцуната на лисицата!

— Точно така трябва! — дружно викнаха ловците. — Ама че хитър е нашият бушмен!

— Сега пак отиде при храста — съобщаваше Ян, — и се скри зад него.

Действията на Фацетане се основаваха на известната му омраза на щраусите към лисицата, която ограбваше гнездата им. Това тяхно чувство е толкова силно, че птицата, щом види малкото животно отдалеч, веднага се нахвърля върху него и се стреми да го смачка с крака. Зверчето може да успее да избегне жестокото наказание, само ако по пътя на бягството си успее да открие някаква дупка, скална пукнатина или храст, където да се скрие. Защото колкото и бързо да тича то, щраусът може винаги да го настигне и да се разправи с него.

Като постави на видно място трупа на лисицата, бушменът имаше за цел да примами щраусите към нея. Отчаяни от разоряването на гнездото и сигурни, че тя е виновникът за това, птиците сигурно щяха да се нахвърлят върху своя заклет враг.

— Ето ги и щраусите! Още са далече. Един мъжки и две женски, навярно вчерашните. Връщат се от същата посока, в която потеглиха сутринта — викна Ян след кратко мълчание.

— Приближават се до гнездото — продължи Клаас. — Но какво им стана? Започнаха да се въртят като обезумели, клатят глави и удрят с крака земята. Май че те сами чупят яйцата си!

— В това няма нищо чудно — възрази Ханс. — Така правят винаги, като забележат, че до тях се е допирал някой друг — хора или животни.

Последното беше потвърдено и от Хендрик и Дебелия Вилхелм.

— И трите хукнаха от гнездото към лисицата… Как се нахвърлиха върху нея! Повалиха я на земята, тъпчат я с крака и я кълват — извика Ян. — Фацетане се раздвижи, опъва лъка… Ето, пусна една стрела… Щраусите побягнаха и навярно повече няма да се върнат!…

Ян грешеше. Наистина щраусите побягнаха след хвърлянето на стрелата. Но след като изминаха неколкостотин метра, мъжкият започна на кръжи наоколо с отпуснати крила. Същото започнаха да правят и женските. Движенията на мъжкия бяха много странни. Очевидно, той беше улучен от стрелата и отровата беше започнала да действа. След малко нещастната птица се олюля, падна два или три пъти на колене, после пак се изправи, измина няколко крачки, размаха крила, опъна дългата си шия надясно и наляво и накрая се строполи на пясъка.

В продължение на няколко минути тя усилено махаше с крака и вдигаше облаци прах. Но скоро движенията й престанаха и тя остана да лежи мъртва на земята.

Женските гледаха поразени и изплашени това, което ставаше. После трепнаха и хукнаха да бягат, защото забелязаха бушмена, който излезе зад храста и се запъти към тях.

Наблюдателите съобщиха, че Фацетане се е навел над жертвата си и е започнал да я дере.

И наистина, след около час той се върна в лагера, като носеше плячката си на рамене. Когато минаваше покрай зулуса, изгледа го с победоносен поглед, сякаш искаше да каже: „Е, Конго, сега е твой ред! Я се опитай да направиш и ти същото!“.