Майн Рид
Скватерите (10)

X
Лъвът в капан

Може да ви се види странно, че лъвът бе намислил да търси убежище в такова необикновено за него място. Но това показваше само колко бе умен той. На значително разстояние наоколо не се виждаше никакво друго убежище, а да се намери такъв храст, който да може да го скрие, беше много трудно след преминаването на скакалците. Ако речеше да бяга, конните ловци лесно биха го настигнали. Между това, той знаеше, че къщата е необитаема. Цяла нощ бе скитал наоколо, може би бе влизал вътре и затова знаеше, че там няма никого.

Инстинктът му се бе оказал верен. Стените на къщата щяха да го защитят от куршумите на враговете, които нямаше да рискуват да приближат й да влязат вътре.

Но когато лъвът влизаше в краала, стана нещо странно. От едната страна на къщата имаше голям прозорец без стъкла, но със здрави капаци, които между впрочем не бяха затворени. Вратата също беше полуотворена. Щом лъвът влезе в къщата, цяла сган малки животни, прилични на лисици, отчасти на вълци, едно след друго изскочиха през прозореца и с всички сили хукнаха по равнината. Бяха чакали.

Както се оказа впоследствие, един от воловете беше разкъсан от лъвове или хиени в самата къща. Трупът му бе останал незабелязан от едрите хищници; от това се бяха възползвали чакалите и си бяха устроили тук угощение, което скочилият вътре лъв така неочаквано бе прекъснал.

Появата на ужасния цар, при това в такова разярено състояние, през вратата, накара чакалите по-скоро да се измъкнат през единственият останал свободен изход — прозореца. Но тук видът на конниците още повече ги уплаши и те търтиха да бягат, без да спират нито за секунда, докато изчезнаха съвсем.

Тримата ловци не можаха да сдържат смеха си, но веселото им настроение изведнъж се промени поради друго произшествие, което се случи в почти същия момент.

Фон Блум бе довел тук две прекрасни кучета, мислейки си, че те ще помогнат при събирането и подкарването на добитъка. Възползвали се от късото спиране на конниците до краала, тези гладни кучета се бяха нахвърлили върху един от труповете и спокойно го бяха заръфали, без да обръщат внимание на това, което ставаше наоколо. Но дочулите се изстрели, ревът на лъва, шумът на крилете на изплашените ястреби привлякоха вниманието им, те оставиха труповете и скочиха на стената да видят какво се е случило.

Тъкмо в този момент лъвът се втурна през отворената врата. Благородните храбри животни, без да се колебаят нито секунда, се спуснаха подире му в къщата.

Няколко минути се чуваше смесен шум — лаят и скимтенето на кучетата и ревът на лъва. После се чу глух звук, падане на нещо тежко, после жален вой — пак, пак — най-после пращене на строшени кости, после високият груб бас на големия звяр и… дълбока тишина. Борбата бе свършена, Това беше ясно, защото кучетата не издаваха глас. По всяка вероятност бяха мъртви.

Самотните конници гледаха с дълбока печал към вратата на краала. Смехът замръзна на устните им, когато с ужас се вслушваха в страшните звуци на борбата. Викаха кучетата по имена, надявайки се, че макар и ранени, ще излязат. Напразно. Те не излязоха и никога нямаше да излязат.

Конниците чакаха дълго, но нито един звук не нарушаваше тишината в краала. Фон Блум не се съмняваше вече, че любимите му и единствени кучета са мъртви.

Това ново нещастие засили още повече възбуденото състояние на скватера. Той съвсем изгуби всяко благоразумие и бе готов да се втурне през вратата, за да застреля отблизо врага си. Но в този миг на Свартбой му мина през ума блестяща мисъл.

— Баас! Баас! Да затворим лъва вътре!

Тази мисъл се хареса на Фон Блум и той се отказа от предишното си намерение.

Но как да я изпълнят?

Вратата още висеше на резетата си, също както и капаците на прозорците. Ако успееха да ги затворят, лъвът щеше да бъде в клопката!

Но как можеха да затворят вратата или капаците? Едва сега виждаха, че това щеше да бъде много трудно.

Ако се приближеха, лъвът непременно щеше да ги види отвътре, а тъй като сега той бе страшно разярен, сигурно щеше да се нахвърли върху тях. Дори и да приближеха, яхнали конете, опасността щеше да бъде много голяма. Конете нямаше да могат да стоят спокойно, докато те затваряха. И трите се теглеха страхливо настрана. Знаеха, че в къщата има лъв — от време на време оттам се чуваше грозният му рев — невъзможно щеше да бъде да ги накарат спокойно да приближат до вратата или прозореца. А тяхното цвилене и подскачане щеше да изкара страшния звяр навън.

Явно стана по този начин, че е много мъчно да затворят лъва и че тази работа е сериозна и опасна. Докато конниците бяха на открито място и на доста значително разстояние от лъва, нямаше от какво да се боят. Но ако вземеха решение да приближат и навлязат в ограденото пространство, един от тях сигурно щеше да стане жертва на кръвожадния звяр.

Бушмените изобщо са на много ниска степен на умствено развитие; но в известни случаи те проявяват голяма предвидливост, която особено се проявява във време на лов; тук те и най-малко не отстъпват на най-високо развитите европейци. Това се обяснява, разбира се, с факта, че те постоянно имат нужда да упражняват тази си способност в подобни случаи и самият им живот често се запазва само благодарение на тяхната изобретателност.

Колкото и безобразна да беше главата върху раменете на Свартбой, тя съдържаше добър мозък, и животът, пълен с приключения и разни случайности, го беше научил добре да си служи с него. Така и в дадения случай находчивостта на Свартбой изведе от затруднението всички.

— Баас! — рече той, като се мъчеше да усмири нетърпението на господаря си. — Отдръпнете се малко, Баас! Позволете на стария бушмен да затвори вратата. Той ще направи това.

— Как? — попита Фон Блум.

— Отдръпнете се, мой баас. Няма да чакате дълго, ще видите.

И тримата се отдалечиха на стотина крачки от краала. Фон Блум и Хендрик спряха мълчаливо там и наблюдаваха действията на бушмена.

Старият Свартбой измъкна от джоба си снопче тънко въже и го размота грижливо, привърза единия край за една стрела. След това приближи на десетина крачки от краала и слезе от коня, като спря не право срещу входа, а малко отстрани, така че дървената врата, която, за щастие, беше отворена на три четвърти, се падаше точно срещу него. Уловил свободния край на въженцето, той опъна лъка и пусна стрелата така, че тя се заби над бравата. След това бушменът скочи от коня, за да бъде готов за бягство, ако лъвът излезеше от къщата. А въженцето, единият край на което бе вързан за стрелата, продължаваше да държи в ръка.

Ударът на забилата се във вратата стрела привлече вниманието на лъва — сърдитото му ръмжене показваше това. Но той не излезе и пак млъкна.

Свартбой опита здрава ли е връвта, и, като се убеди, че е добра, силно дръпна края, който държеше в ръката си — вратата изведнъж се затвори и бравата й щракна така, че дори и да изтеглеше връвта, вратата щеше да остане все затворена. За да я отвори, лъвът трябваше да е сети да налегне бравата или да прегризе здравите, дебели дъски; нямаше защо да се опасяват нито от едното, нито от другото.

Но прозорецът беше още отворен и лъвът лесно можеше да изскочи през него. Свартбой, разбира се, се бе сетил и него да затвори по същия начин, както и вратата.

Ала имаше нова опасност. Той разполагаше само с едно въженце и то бе завързано за стрелата, която здраво се бе забила във вратата. Как да го отвърже, за да послужи наново с него? Изглежда нямаше друг начин, освен на отиде до вратата и да го отреже от стрелата. Но това беше опасно — лъвът можеше да го забележи, да се хвърли през прозореца — и тогава край на бушмена.

Свартбой, както и повечето хора от неговото племе, беше по-пресметлив, отколкото храбър, макар че в никакъв случай не би могъл да го нарече човек страхлив. Но все пак той нямаше и най-малкото желание да приближи до вратата на краала.

Сърдитото ръмжене, което се чуваше от време на време вътре, би накарало да затрепери и по-смел човек от нашия бушмен.

Тук на помощ се притече Хендрик. Той измисли начин да приберат въженцето, без да приближават вратата.

Като подвикна на Свартбой: „пази се!“, той се приближи на тридесетина крачки от краала, но не от онази страна, където беше Свартбой, а от другата, и спря точно до стълба с напречните греди; този стълб служеше за завързване на конете. Тогава той слезе, преметна поводите на една от гредите; после взе пушката, грижливо се прицели и гръмна. Куршумът му свали стрелата, която беше забита във вратата; тя падна, бушменът веднага я издърпа и отвърза нужното му въженце.

Като чу гърмеж, лъвът наново зарева, но не се показа.

Тогава Свартбой завърза края на въжето за нова стрела и я пусна към капака. Стрелата наново се заби дълбоко в дървото и капакът беше затворен.

След това и тримата слязоха от конете, предпазливо, но бързо затърчаха към къщата и завързаха вратата и капака с яки ремъци. По този начин лъвът беше в капан.