Майн Рид
Скватерите (25)

XXV
Домът на върха на дървото

Фон Блум разбра, че хиените по всяка вероятност ще го безпокоят. Нито провизиите, нито дори децата му ще бъдат в безопасност, когато стане нужда да останат в лагера сами. А между това той без съмнение често ще бъде принуден да ги оставя, понеже по-големите ще го придружават на лов.

Освен хиени, на това място имаше и други, още по-опасни животни. Същата нощ той чу лъвски рев край езерото; и на сутринта по следите можеше да се види, че няколко пъти царят на зверовете бе дохождал към водата.

Синовете си мислеха:

Как ще може той при такива условия да оставя малката си Гертруда, която толкова обича, или Ян, който почти не е по-голям от нея? Как ще ги оставя сред подето, когато такива чудовища скитат наоколо? Не може и да се мисли за това.

Но какво да прави? Да си построи къща? Но за това Ще е нужно много време. А няма и подходящ материал. За каменна къща ще трябва много труд, защото е необходимо да се носят камъни от доста далече, и то на ръце.

Това бе невъзможно, понеже Фон Блум нямаше намерение да остане дълго тук. Още повече, че може би нямаше да има тук много слонове и щеше да стане нужда да Отидат другаде.

„Защо да не си построи дървена къщурка?“ — ще речете вие. Разбира се, това би било много лесно, ако тук растяха дървета и ако имаше секира.

Наистина, дървета имаше, но с изключение на няколко нвани, разхвърляни сякаш в известен ред на доста значително разстояние една от друга, всички бяха мимози, евфорбии, алое, замий — с една дума все храсти, много красиви наглед, но съвсем негодни за строеж на къща.

Нваните бяха много дебели и големи; за да отсекат една от тях, би трябвало да загубят почти толкова време, колкото щеше да заеме постройката на цялата къща; а за да се нареже на дъски и греди, бе нужен дъскорезен завод.

Проста ограда от колове и клони щеше да бъде съвсем недостатъчна. Един разярен носорог или слон за няколко минути можеше да я унищожи.

При това Свартбой уверяваше, че по тези места скитат няколко човекоядни племена. И той сигурно знаеше това, понеже сам бе израсъл наблизо. А нима една нетрайна ограда от клони можеше да ги защити от тях?

Фон Блум беше в голямо затруднение: как да се отдалечи, без да е направил безопасно помещение, където може да оставя децата, докато отсъства?

Като обмисляше този въпрос, Фон Блум случайно погледна нагоре към клоните на нвана. Видът на тези дебели, грамадни клони събуди у него странни спомени. Той бе чувал, че туземците в някои места на Африка живеят по дърветата, че понякога цяло племе от петдесет и дори повече души се събират на едно дърво. И те правят това, за да се спасят от набезите на хищни животни, а понякога и от други диви племена. Отначало те правят платформа и я поставят върху клоните в хоризонтално положение. А върху платформата поставят и къщата. Качват се в жилището по стълба, която нощем прибират.

Всичко това Фон Блум бе чувал не веднъж и знаеше, че е истина. А защо да не си направи също такова жилище на гигантска нвана. Тогава той ще може спокойно да излиза на лов, като знае, че ще намери децата си живи, щом се върне. Прекрасна мисъл!

Но възможно ли бе да я осъществи?

И той започна да обмисля въпроса. Само да има дъски за платформата, останалото ще е вече лесно. Покрив може да направи съвсем лек, в краен случай дори може и без него — листата на дървото ще бъдат защита. Но под — ето кое е необходимо. Ала къде ще намерят дъски за него? Наблизо няма нищо подходящо.

И като разглеждаше околните предмети, той случайно погледна фургона си.

А! Ето и дъски! Но как да строши този прекрасен фургон! Не, не! За това не може и да се мисли!

Но защо да троши! Може и без това, фургонът се разглобява на части и може по желание да бъде разглобен и после наново сглобен. А дъното му ще бъде прекрасен под!

Във възторг от тази мисъл Фон Блум я сподели с останалите. Всички признаха, че тя е великолепна и понеже беше още рано, без да отлагат, се заловиха веднага за изпълнението й.

Най-напред направиха груба стълба — тридесет фута дълга. Това отне доста време, но най-после тя беше готова и достигаше първите ниски клони на нвана; а оттам вече беше лесно да направят преходи до всичките други клони.

Фон Блум се изкачи по тази стълба и като разгледа внимателно дървото, избра здрави хоризонтални клони, на които трябваше да се постави платформата.

След това фургонът беше разглобен за няколко минути и всички работници започнаха да го изкачват на дървото. Това беше трудна работа. За единия му край завързаха края на дълго въже, другия преметнаха през дебел клон, по-нависоко от тези, на които трябваше на легне платформата. Фон Блум се покатери горе, за да управлява оттам издигането, а всички останали с всички сили дърпаха въжето отдолу. Дори малкият Ян взе участие в общия труд.

Най-после дъното бе закрепено прекрасно на клоните; дружен радостен вик се чу долу и Фон Блум му отговори отгоре.

По този начин най-трудната част от работата бе свършена. Стените на фургона бяха пренесени на части на дървото и там бяха поставени на местата им. За да турят покрива, стана нужда да отсекат някои клони горе — към залез слънце всичко беше готово и семейството нощува още същата нощ в новото жилище.

Но то не беше още съвсем готово. Работиха върху него и на другия ден. С помощта на дълги прътове пред къщата бе направена и широка тераса. Прътовете бяха свързани с пръчки от плачеща върба, която растеше в изобилие по брега на езерото, понеже тази местност можеше да бъде наречена родина на това дърво. На терасата поставиха дебел слой глина, изкопана край езерото; така че в случай на нужда да могат да накладат на нея огън и да си приготвят вечеря.

Когато къщата бе съвсем готова, Свартбой направи две платформи за себе си и за Тоти на същата нвана, но малко по-настрана. И над всяка платформа издигнаха покрив за защита от дъжд и роса. Видът на тези покриви, големи колкото чадър за дъжд, беше много странен, но това не бе чудно, защото бяха направени от ушите на слона.