Майн Рид
Скватерите (41)

XLI
Капанът с изстрела

По това време обитателите на нвана започнаха да се безпокоят от голямото количество хищни зверове, които се бяха появили в съседство. Миризмата на печено месо, която всеки ден се носеше от лагера и остатъците от убитите антилопи привлякоха много хиени и чакали. Те скитаха наоколо, а тази нощ се бяха насъбрали под самата нвана и в продължение на няколко часа досаждаха с ужасния си хор. Разбира се, никой не се страхуваше от тях, защото всички бяха в пълна безопасност във въздушното си жилище, където не можеха да ги достигнат нито хиени, нито чакали. Но все пак близкото съседство на тези животни беше много пакостно: не можеше да се остави нищо долу, което да не го унищожат; да не говорим за месото, дори онова, което бе направено от кожа, биваше унищожавано. Неотдавна хиените изядоха наполовина седлото на Свартбой, така че стана негодно за нищо. С една дума, те бяха станали такъв бич, че трябваше някак да се отърват от тях.

Не можеха да стрелят по тях. Денем те бяха предпазливи и не се показваха, криеха се из пукнатините на скалите или в дупките на мравоядите. Ала нощем ставаха много смели и дохождаха в самия лагер; но в тъмното бе трудно да се прицелят, а барутът беше много скъп и не можеха да го хабят напразно.

Необходимо беше да измислят нещо, за да се избавят от тях. В това всички бяха съгласни.

Те правиха вече различни капани, но всичко напразно: хиените изскачаха от рова и прогризваха примките с ужасните си зъби.

Най-после Фон Блум реши да прибегне до един начин, който се прилага често от бурите в Южна Африка, за да запазят фермите си от подобни хищници; реши да направи капан с изстрел. Той се прави по разни начини, но същността му винаги е една пушка, спусъкът на която се дърпа с едно въженце. Понякога на това въженце връзват някаква стръв; животното повлича стръвта и с това дърпа въженцето и спусъкът пада. Но този начин не е сигурен — животното може да не застане точно срещу дулото и тогава куршумът или съвсем не го улучва, или го наранява много леко.

Но в Южна Африка употребяват друг начин, много по-сигурен. Животното в такъв случай или остава на място, или получава такава тежка рана, че пада мъртво на няколко крачки.

Такъв именно капан реши да направи Фон Блум.

Той избра място недалече от лагера, където растяха три млади дървета в една линия, на разстояние метър и половина едно от друго. Ако не бяха тези дървета, трябваше да забиват в земята колове. После нарязаха бодливи клони и направиха обикновен краал — с върховете навън. Големината в дадения случай не играеше никаква роля, затова за спестяване на труда, разбира се, го направиха малък. Важно беше само входът да се намира между две дървета, така че животното да не може да влезе в краала освен покрай тях.

Третото дърво оставаше отвън и към него се прикрепваше приклада на пушката в хоризонтална посока, а стволът — към най-близкото дърво до входа. По такъв начин дулото се падаше срещу третото дърво, което оставаше от другата страна на входа. Височината бе пресметната така, че дулото да се падне срещу сърцето на хиената.

После той взе пръчка, дълга няколко сантиметра, и я постави зад спусъка така, че да действа като лост. За единия край на пръчката завързаха въже и я прикрепиха за спусъка: а на другия край прикрепиха ново въженце, което, минавайки под пушката, преграждаше вратата и с другия си край бе вързано за стеблото на отсрещното дърво.

Това въженце вървеше хоризонтално и беше почти изопнато, така че при най-малкото сътресение трябваше да се дръпне спусъка и да даде изстрел.

Като приготви и напълни пушката, Фон Блум довърши устройството на капана. Оставаше само да хвърлят в краала стръв, къс месо или мърша, за да привлекат животните. Свартбой употреби за това вътрешностите на антилопата, убита тоя ден.

След това спокойно се разотидоха да спят. Не мина и четвърт час и се чу силен изстрел, и ведно с това остър вик — капанът бе свършил работата си. Тутакси запалиха факел и четиримата ловци отидоха там и намериха трупа на грамадна петниста хиена. Тя лежеше точно срещу дулото, очевидно животното не бе могло да направи и крачка след изстрела. Куршумът бе попаднал право в сърцето му.

Като напълниха отново пушката, ловците се върнаха да спят. Трупа на убитата хиена щяха да оставят на същото място където лежеше, като мислеха, че той ще послужи като предупреждение за другите хиени. Но Свартбой добре познаваше нравите на тези животни: той знаеше, че те ще изядат трупа и затова го хвърли вътре в краала като нова примамка.

На разсъмване ловците наново чуха изстрел: но този път те не станаха, а на сутринта намериха на входа на капана още един труп на хиена.

Тази война с хиените продължаваха всяка нощ, като местеха капана от едно място на друго около лагера. И скоро тези животни бяха почти унищожени: във всеки случай те се показваха много нарядко и бяха станали нерешителни, така че престанаха вече да ги безпокоят.

Но вместо хиени скоро се появиха други врагове, много по-опасни, които трябваше да унищожат — цяло семейство лъвове. Следите им ловците бяха виждали и по-рано в околностите, но сега те започнаха да посещават и лагера. Откак изчезнаха хиените, лъвовете всяка нощ дохождаха в лагера и със страшния си рев всяваха ужас у всички.

Впрочем, колкото и ужасен да беше този рев, семейството на Фон Блум не се плашеше особено, тъй като всички знаеха, че лъвовете не можеха да се покатерят на дървото.

Но макар че Фон Блум не се боеше от лъвовете, все пак съседството с тях беше крайно неприятно. Първо, досадно беше вече и това, че след залез слънце никой не можеше да слезе от дървото, защото всяка нощ от залез слънце до съмване те бяха в обсада. Второ, те се страхуваха много за кравата и квагите да не ги разкъсат лъвовете.

Ето защо скватерът реши да се опита да направи и за лъвовете също такъв капан, както и за хиените. Цялата разлика беше там, че трябваше да се прикрепи пушката малко по-нависоко, според ръста на лъва и че за примамка трябваше да се постави не труп, а прясно месо. За тази цел бе убита една антилопа.

Резултатът беше прекрасен. Старият лъв беше убит още същата нощ, следваше женската, а след още няколко дни — и голям млад мъжки лъв.

Няколко дни след това капанът бездействува, но след една седмица през нощта наново се чу изстрел и на сутринта намериха трупа на убито лъвче, по всяка вероятност последното от семейството, понеже други лъвове вече не се появиха.