Майн Рид
Скватерите (9)

IX
Лъв

Не бяха успели да изминат и сто крачки, когато се натъкнаха на нещо, което ги накара изведнъж да дръпнат поводите и да спрат. Видяха пред себе си лъв!

Как се беше случило, че не бяха го забелязали по-рано? Той лежеше под един храст; но храстът, благодарение на скакалците, беше без листа, а тънките голи вейки не можеха да скрият такова животно като лъва. Блестящата му козина се виждаше ясно.

Впрочем пътниците не го бяха видели, когато минаваха оттук по-рано, защото тогава го нямаше. Той току-що бе дотърчал откъм труповете; разтревожен от приближаването на хората, се беше примъкнал край стената и зад постройките, за да избегне срещата с тях; защото лъвът разсъждаваше като човека, макар и не в такава степен. Видял, че конниците идат по този път, той съвсем основателно бе разсъдил, че те по всяка вероятност няма да се върнат пак по същия път, а много по за вярване е, че ще продължат по-нататък. На негово място и човек, който не познава обстоятелствата, свързани с пътешествието на тези конници, би разсъдил точно така. Ако сте наблюдавали животни — кучета, сърни, зайци, дори птици — бихте се убедили, че всички те биха постъпили като лъва при подобни обстоятелства.

Няма съмнение, че лъвът бе съобразил именно така, както казваме. Той се бе промъкнал незабелязано покрай стената, за да избегне срещата с тримата конници.

Разбира се, лъвът не винаги постъпва по този начин. Обикновено за храбростта му мислят много погрешно. Някои естественици, движени от чувство за гняв, обвиняват лъва в страхливост, като отричат така единственото му благородно качество от всички, които са му приписвани от най-отдавнашни времена.

Други, напротив, твърдят, че лъв не знае страх ни от хора, ни от животни и освен храброст, му приписват още много добродетели. И двете страни основават схващанията си не на голи уверения, а на цяла маса факти, които не подлежат на съмнение. Но как да се обяснят такива противоречиви мнения? Не може и двете страни да са прави! И все пак, колкото и да е странно, наистина и двете страни са прави в известен смисъл.

Работата е там, че има лъвове страхливи, а има и много храбри.

Това може да се потвърди и от множество факти, които не можем да приведем тук по липса на място. Но то може да се докаже, както ми се струва, по аналогия.

Кажете ми, знаете ли поне един вид животно, при който отделни индивиди да са еднакви помежду си по характер? Спомнете си кучетата, които, навярно, познавате добре. Едни от тях са благородни, великодушни, храбри, а други са подли и страхливи. Същото може да се каже и за лъвовете.

Сега, навярно, ще се съгласите, че моето мнение за лъвовете е убедително.

Много причини влияят върху храбростта и свирепостта на лъва: възрастта му, годишното време, времето през деня, състоянието на стомаха му, но най-много качествата на ловците, които посещават местностите, където живее той.

Последното обстоятелство ще ви се види напълно естествено, ако като мен признавате наличието на ум у животните, способността им да разсъждават. Съвсем естествено е, че лъвът, като всяко друго животно, скоро узнава характера на врага си и в зависимост от това се бои от него или не. Разправял съм вече за това, в друг разказ; казвал съм, че алигаторът от Мисисипи сега вече не се нахвърля върху хора, макар че не винаги е било така. Карабината на ловците го е научила да се страхува от тях и да ги избягва. Но същите тези алигатори в Южна Америка изяждат десетки индианци всяка година. И крокодилът на Африка всява същия ужас у туземците, както и лъвът, дори и по-голям.

Известно е вече, че лъвовете в Капската колония в едни окръзи са по-свирепи, отколкото в други. Те са по-малко храбри там, където ги преследват силните и храбри скватери със своите дълги, страшни пушки.

Извън границите на колонията, където единствените им врагове са бушмените с тънките си стрели, които не могат да ги убият, или бечуаните с копията, лъвовете са много храбри.

Дали лъвът, който срещнаха нашите пътешественици, беше по природа храбър или не, още не се знаеше. Той имаше дълга черна грива, което се смята за признак на особено свирепа и опасна порода. Жълтогривите лъвове — в Южна Африка има значително разнообразие в цвета на тези зверове — се смятат обикновено за по-малко опасни. Макар че, впрочем, правилността на тази забележка е съмнителна; още повече, че гривата на лъва потъмнява едва с годините, а у младите лъвове е винаги светложълта.

Фон Блум нямаше намерение да решава въпроса дали срещнатият лъв е храбър или страхлив. Очевидно беше, че той бе сит и нямаше намерение да напада. Този лъв бе умъртвил няколко глави. При мисълта за това кръвта на холандеца кипна и ако ще това животно да беше най-силното и храброто от целия си род, бурът трябваше да му отмъсти.

Като накара спътниците си да останат по местата си, Фон Блум се приближи до храста, където беше лъвът, и се спря едва на петдесетина крачки от него. Там той спокойно слезе от коня, преметна поводите през ръката си, заби статива на пушката в земята и коленичи до него.

Навярно ще си кажете: „Но защо той ще слиза от коня, за да бъде в безопасност, след като лъвът не може да настигне конник!“

Вярно е, но скватерът на кон едва ли би могъл да убие лъв. Изобщо трудно е да се цели човек от кон, когато целта е лъв, това става съвсем невъзможно, защото колкото и прекрасно да е дресиран конят, той не може да стои спокоен пред лъва и ще трябва да се стреля наслука. Фон Блум не искаше така. Като постави цевта на пушката на края на статива, той започна спокойно да се прицелва.

През цялото това време лъвът не се помръдна. Между него и ловеца имаше храсталак, но едва ли звярът можеше да мисли, че този храст го скрива. Съвсем не. Жълтите му хълбоци и голямата глава, изцапана с кръв от разкъсаните волове, ясно се виждаха през безлистните тънки вейки.

Не, животното съвсем не се смяташе за прикрито.

Глухото ръмжене и два-три удара с опашката доказваха противното. Но, както правят обикновено лъвовете, той все още лежеше в очакване да приближи врагът. Ловецът, както вече казахме, се намираше на петдесетина крачки от него.

Животното стоя неподвижно — ако не се смятаха ударите с опашката — през всичкото време, докато Фон Блум се прицелваше. Но ето, чу се изстрел и лъвът с рев подскочи няколко фута нагоре. Куршумът бе попаднал право в хълбока му, но само го бе ранил и то не смъртно.

С грамадни скокове разяреният звяр започна да се приближава, открил уста със страшни зъби. Гривата му бе настръхнала, поради което той изглеждаше двойно по-голям — колкото бик.

За няколко секунди беше вече на мястото, откъдето бе стрелял Фон Блум. Но ловецът се бе вече отдалечил. Щом гръмна, в същата секунда скочи на коня и се отправи към спътниците си.

Хендрик държеше готова пушката си. Свартбой — лъка и стрелите. Но лъвът беше почти до тях и не им даде възможност да стрелят. И тримата трябваше да се спасяват по-бързо.

Свартбой препусна на една страна, Фон Блум и синът му — на друга. Лъвът се намери сега между двете групи, всяка от които, отдалечила се на известно разстояние, запрати по един куршум в него.

Лъвът спря и постоя около секунда, като че размисляше кого да преследва.

Видът му в този момент беше във висша степен ужасен. Гривата му — изправена съвсем, устата — широко отворена, зъбите — ярко бели иззад окървавените устни.

Опашката се удряше силно и ревът нарастваше все по-заканителен.

Но не уплаши никого от враговете си. Хендрик гръмна спокойно с пушката. Свартбой му изпрати светкавично една от многото си стрели. Двамата се бяха прицелили точно. И куршумът, и стрелата се забиха в звяра.

Разяреното животно, което до сега бе проявявало най-решително мъжество, изглежда бе обзето от страх. Със спусната опашка се извърна, изтича в ситен тръс към краала и се вмъкна през вратата на къщата.