Майн Рид
Скватерите (66)

XXIII
Лов на щрауси

Криейки се зад последните дървета, ловците установиха, че Конго има право: виждаха се две семейства щрауси — пет женски и два мъжки. Имаше още един мъжкар, който стоеше по-настрана. Перата на мъжките се различаваха от тези на женските толкова много, че човек можеше да ги различи от много далеч. Но това не беше така при малките птици, децата-мъжкари трудно можеха да бъдат отличени от майките им.

В този случай щраусите се виждаха много добре и ясно се различаваха пет женски и три мъжки.

По всичко личеше, че седемте от тях, които бяха заедно, нямаха никакво намерение да напуснат мястото си. Някои от тях пристъпваха важно-важно и понякога навеждаха глави, за да глътнат камъче или няколко зърна пясък. Или поне така можеше да се предположи, защото наоколо нямаше никаква растителност. Другите седяха на земята, подвили под коремите дългите си крака, ровеха из пясъка и вдигаха Огромни облаци прах, също като кокошките и пуйките през горещите летни дни. Самотният мъжкар полека се доближаваше до другите, кълвейки нещо от време на време.

Ловците ги наблюдаваха и крояха план как да ги обградят. Тъй като птиците се намираха далеч от разореното гнездо, можеше да се заключи по спокойствието им, че те нямат нищо общо с онова семейство, чийто баща бушменът беше убил предишната вечер, женските не биха се върнали на мястото на такава тежка загуба за тях.

Независимо дали беше така или не, скватерите бяха доволни от появяването им на това място, защото то беше много удобно за лов. Можеха да отрежат пътя на птиците за отстъпление към пустинята, като по време на заобикалянето се крият под дърветата.

Приеха следния план за действие:

Хендрик и Вилхелм, понеже техните коне бяха най-бързи, трябваше да минат през гората, да излязат на открито място от другата страна на птиците и да им отрежат пътя за отстъпление.

На Ханс и Аренд се падна да останат скрити в засада и да дебнат удобния момент. Малките Клаас и Ян трябваше също да останат скрити и да чакат заповедите на възрастните.

Шестимата потеглиха едновременно, едните надясно, другите наляво. Конго трябваше да върви заедно с Хендрик и Вилхелм, бързите му крака трябваше да му заменят коня.

Може би предстоеше интересен и сполучлив лов и Щеше да бъде възможно дори залавянето на едната от птиците жива, ако тримата ловци успееха да се приближат незабелязано откъм другата страна.

За осъществяване на този план беше нужно време и то достатъчно дълго. Ивицата, която бяха заели щраусите, беше най-малко пет километра широка. Тримата трябваше да изминат този път ходом, криейки се в гъстите храсталаци, и едва след това да излязат на открито място.

Като навлязоха в гъсталака, те трудно можеха да виждат какво правят щраусите. А нямаха и време, защото всяка минута беше ценна и трябваше да се използва. Само Конго хи позволяваше да се взира от време на време към мястото на птиците.