Майн Рид
Скватерите (84)

XLI
Токачки

Вечерята на ловците — прекрасно опечена токачка — разбира се, беше много по-вкусна от вечерята на двамата слуги, които се бяха заели с антилопата, защото месото на водната антилопа никак не е вкусно.

Всеки познаваше токачките. Африка е тяхната родина, но те живееха и навсякъде в Европа, където се ценяха скъпо — заради месото им и като носачки на яйца. А на Антилските острови токачката не беше питомна птица, както в Европа, защото, поради големия си брой, токачките нанасяха големи щети на полетата. Плантаторите там смятаха тази птица за вредна и не ходеха на лов за нея, а просто я унищожаваха.

Дивите токачки се движеха на грамадни орляци по земята и само когато бяха разтревожени, литваха и накацваха по дърветата, където и нощуваха. Хранеха се със семена, плодове и червеи. Улавянето им беше много по-трудно, отколкото би могло да се стори на пръв поглед. Те рядко летяха, но толкова бързо тичаха, че на равно място човек не можеше да ги стигне. Имаха добър слух и не оставяха никой да се приближи до тях. Най-лесно можеха да бъдат уловени с преследване от куче, докато то ги принуди да кацнат на дърво и тогава да се стреля по тях.

Нашите ловци вече се бяха възползвали от този начин на лов. Това се беше случило сутринта, когато бяха убили крокодила.

На полето, където беше разположен лагера, се беше появило ято токачки, и след малко седем от тях станаха плячка на ловците.

На акациите, където накацаха токачките и където ги настигнаха ловците, се виждаха и други птици, а между тях и една африканска едольо, наречена така, както и европейската кукувица, заради особеното й кукане. Африканската едольо снасяше, както кукувицата, яйцата си в чужди гнезда и оставяше грижата за мътенето на другите птици. Изобщо по начина на живот много приличаше на кукувицата.

Скватерите бяха нарекли тази птица новогодишна, защото мислеха, че тя се явява само в началото на януари, пищи, когато е гладна и тогава другите птици й носят храна.

Ханс каза на другарите си, че новогодишната птица всъщност е малкото на едольо. Скватерите не бяха съгласни с това, защото считаха, че малкото никак не прилича на възрастната птица. Появяването на птицата по Нова година съответства на времето, когато малките едольо излизат от гнездото и се учат да летят. Птиците от този вид, които ловците видяха, несъмнено бяха възрастни.