Читателски коментари (за „Демон, юда и магьосник “ от Хедер Меспи)

Не е ли доста интересен фактът, че критиките колко непоносими, бездарни и нестойностни са „розовите“ романи се дават само от хора, които не са ги чели. Прочела съм стотици любовни романи /наред с хиледите други/ и компетентно мога да кажа, че увлекателният и интересен сюжет е основното им достойнство. Като изключим любовната история, историческите любовни романи са си чисти приключенски истории /не особено коректни от историческа гледна точка/. Сред тях има изключително качествени книги, всичко зависи от стила на автора, но дори и да не са такива — те имат своите достойнства.

А сега по темата. Тази книжка не съм я прочела още, но това ще го поправя ей сегичка. Защо ли, защото двата негативни коментара са от читател, отказал се да чете „тази книга още след първите няколко изречения, понеже започва толкова… дървено, че просто няма на къде повече“ и от още един, който не я е дочел поради главоболия от обратен словоред, каквито аз не получавам. Всичко говори в нейна полза.