Читателски коментари (за „Демон, юда и магьосник “ от Хедер Меспи)

Добре де… Ако ще ми пишете подобни мнения, просто не се хабете. Сериозно говоря. Няма никакъв смисъл. Един автор се развива благодарение на критиката, а не на безпочвените хвалби. Хвалбите са ВРЕДНИ, ако не са заслужени, и то много. Това „действието ме грабва“, „харесва ми“, „много е хубаво“ и т.н. може да се отнесе към абсолютно всяка книга на света, без нито едно изключение от това правило. Подобни коментари просто нямат стойност. Не искам да обиждам никого, но това е така. Ако искаш мнението ти да означава нещо, конкретиката е изключително важна. Важно е *защо* мислиш, че това, за което пишеш, е добро или не е. Детайлите са важни. Всяка история, без изключение, може да грабва с действие и каквото там, ако е написана добре. Конкретният случай, обаче, не е такъв. Стилът на автора е тромав и дразнещ. Изобилства от грешно използвани думи, повторения и какви ли не други грешки. Спъва ме в четенето и ми пречи — буквално ми пречи — да възприема историята. Това е. Обясних и защо мисля така — при това конкретно, за разлика от всички останали тук. Затова и да ми се обяснява, че критиката ми била… Самоцелна ли беше? Да… Това ме обижда. За Бога, и АЗ търсех забавление с книга в ръка. Само дето го намерих в много по-добре написаната и много по-интересна книга на Джим Бътчър, качена тук, не в книгата на Хедер Меспи. В книгата на Меспи намерих… свлачище. И не ми хареса.