Жолийн Прюит-Паркър
Амеран (21)

21

Грей и Амеран лежаха в обятията си. Изминалият ден се бе оказал ужасно дълъг. Капитан Били бе посветен в рицарство заради смелата си служба на краля и страната си, а кралят бе настоял дъщеря му и главнокомандуващият кралската флота да се оженят с церемония с такъв блясък, какъвто в Уайтхол още не бяха виждали.

— Защо се усмихваш? — попита Грей.

— Мислех си за сватбата ни.

Грей също се усмихна.

— И какво смешно намираш в този толкова тържествен случай?

Тя постави брадичката си на гърдите му.

— Наистина беше много зрелищна, но въпреки…

— Какво?

— Въпреки великолепния й блясък, когато мисля за сватбения си ден, ще си спомням за церемонията на борда на „Лъки Лейди“.

Грей се усмихна.

— И аз.

Тя леко го захапа за гърдите. Той погали нежно косата й.

Архиепископът наистина няма силния дух на Били, за да направи от случая събитие.

— Сигурна съм, че когато остареем и разкажем на децата си за сватбените си дни, те също ще решат, че първият е бил по-вълнуващ.

Грей я притисна към себе си.

— Ще им разказваме с голямо удоволствие безброй пъти за времето, когато сме били волни като птици и жадни за приключения, и когато един пират ни е оженил.

— Това наистина е много по-романтична история. — Тя го погали по бузата. — Обещай ми, че винаги ще бъдем така волни като птици и така жадни за приключения, както тогава.

Той притисна устни към нейните.

— Заклевам се.

Езикът й затанцува в устата му. Усмивката й беше красноречиво сладострастна и порочна.

— Обещай ми, че все аз ще бъда твоята плячка.

— Все ти! — разсмя се той, търколи я и я плени в обятията си.

Тя въздъхна дълго и доволно.

— Мислиш ли, че ще се отегчиш от мен, след като вече сме женени?

— От утре започвам да търся бъдещи любовници.

Ръката й започна да го измъчва, плъзгайки се нагоре по бедрото му.

— Утре ли?

— Може би другиден.

Тя затвори устата му с целувка.

— Е, може би ще почакаш до другиден.

— Мога само по един начин да запазя верността ти — каза му тя.

— И какъв е този начин?

Тялото й се плъзна върху него бавно, по ясен и красноречив начин.

— Толкова много ще те изтощавам по време на изпълнението на съпружеските ти задължения, че няма и да помислиш да спиш с друга.

Грей притегли главата й към себе си. Устните му погалиха страните й, а пръстите му се загубиха сред буйните й къдрици.

— Ти си единствената любовница, която някога ще пожелая.

— И няма да се отегчиш от мен като жена и майка? — Тя сложи ръката му на меката издатина на корема си.

— Не, любима. Ще те обичам още повече.

Амеран го прегърна с всичка сила. Нямаше да го пусне никога!