Жолийн Прюит-Паркър
Амеран (12)

12

С всяка изречена от Грей дума й ставаше все по-тежко. Радостта, която бяха споделили с нейния любим през седмицата след честването на рождения ден на краля, бавно избледня. До този момент денят бе минал много добре. Бяха пътували нагоре по Темза с малка плавателна яхта, бяха си направили пикник в една усамотена пещера, след което се бяха любили във високите папури, които скриваха лодката. След това се бяха разходили до великолепното Уестминстърско абатство и в селото. Сега, на път за вкъщи, Грей бе свалил платната и бе оставил лодката да се носи надолу по течението на реката, така че да има време да й съобщи ужасните новини.

— Не може да бъде — повтаряше тя отново и отново. — Няма да позволя да стане това. — Беше се хванала здраво за ръката му. Това просто не може да бъде! Той не може да я напусне. Миговете, прекарани заедно, щяха да се превърнат в избледняващи спомени и тя се страхуваше, че времето нямаше да позволи те да се повторят.

Опитите на Грей да я успокои бяха напразни.

— Но това е така, Амеран, и никой от нас не може да го промени. Нямам избор. Решението вече е взето. „Феър Уиндс“ е готов да отплава за Чарлз Таун с нова група заселници. Кралят смята, че е изключително наложително да отида и проуча някои въпроси от негово име.

Амеран се притисна отчаяно в него.

— Какви въпроси?

Когато видя как се намръщи, тя се уплаши, че е стигнала твърде далеч, защото Грей нямаше навика да обсъжда всяка своя постъпка с жена.

Той я хвана нежно за ръката и я задържа.

— Кралят е недоволен от новините от Каролина. Обезпокоен е, защото класата на собствениците не представя нещата така, както са — търпеливо обясни той. — Преди да се ангажира финансово с нещата, той иска някакво уверение за това, че такова вложение ще донесе по-скоро облаги за Англия, отколкото загуби.

Тя направи малка забележка по повод на това, което й бе казал току-що.

— Ти си знаел за това отпреди, нали? — Тя се мъчеше да сдържи сълзите си. — Трябваше да ми кажеш.

— Не исках да развалям последните ни дни, прекарани заедно.

Тя премигна бързо. Разбра, че за него раздялата щеше да бъде също толкова трудна, колкото и за нея.

— Колко време няма да те има?

— Не повече, отколкото е необходимо. — Той си пое дълбоко дъх. — И аз не по-малко от теб искам да не се разделяме, но нямам никакъв избор. Длъжен съм да изпълня желанията на моя крал.

Амеран кимна. Разбираше много добре. Грей се гордееше с верността си към краля и страната, и тя изобщо не можеше да очаква от него да избира между нея и дълга си към короната.

— Не може ли някой друг да отиде на твое място? — се осмели да попита тихо тя.

— Кралят настоява да отида аз. Не мога да откажа.

Тя кимна.

— Разбира се, че не можеш. — Чувстваше се така, сякаш ще й се пръсне сърцето. Как щеше изобщо да понесе раздялата си c него? Не би могла да остане далеч от него дори и за един ден, а какво остава за…

— Колко дълго няма да те има? — попита тя отново.

Той се поколеба, преди да отговори:

— Почти два месеца.

Очите й се навлажниха, но не искаше да позволи сълзи те й да бъдат видени. От мрачното изражение на Грей разбра, че и той се измъчва от същото вътрешно противоречие.

Изведнъж се усмихна.

— Ще дойда с теб в Чарлз Таун — съобщи тя.

Грей не сподели радостта й.

— Това е невъзможно.

Тя бе взела решение.

— И защо?

— Морето не е място за жена.

— Каква нелепа причина! Нима сред заселниците, които ще пътуват за Чарлз Таун, няма да има жени? — изтъкна тя.

— Да, но…

— Никога ли преди жени не са предприемали такова пътуване? — настоя тя.

— Да, разбира се. Обаче…

— Не виждам никаква причина за тези „обаче“.

Намръщената физиономия на Грей се смени с усмивка.

— Не, не може. — Гласът му отново стана сериозен. — Амеран, не можеш да ме придружаваш всеки път, когато пътувам по море — нежно й напомни той.

— Не виждам защо.

Той звучно я целуна по бузата.

— Има моменти, когато наистина си играеш с търпението ми.

— А има моменти, в които те карам да се чувстваш много щастлив. — Тя се притисна още по-близо до него, толкова близо, че въпреки дрехите — своите и неговите — можеше да усети огъня, които изгаряше плътта му. — Не е ли така?

Тялото му отвърна на настойчивостта й.

— Разбира се, че е така. Но…

Амеран прокара ръка по косата му.

— Не мога да понеса мисълта да бъда без теб дори една нощ.

— Нощите… наистина ще бъдат трудни.

— Не мога да разбера причината, поради която трябва да се подлагаме на такава жестокост.

Грей задържа ръката й и прекъсна сладострастните й движения.

— Съществуват много по-големи жестокости и не бих искал да те подлагам на тях. Например, морска болест…

Тя се засмя.

— Издържала съм благополучно вълнението по време на много бури, и то не в голям плавателен съд, какъвто е „Феър Уиндс“, а в малка рибарска лодка.

— Но не вземаш предвид скорбута, тропическата болест и пиратите.

— Не се разболявам лесно. Колкото до пиратите, по-скоро бих поела този риск заедно с теб, отколкото да те оставя сам. Между другото, не ми ли каза, че „Феър Уиндс“ е най-бързият и силен боен кораб във флотата? — Тя застана на колене и постави брадичка върху коляното му. — Моля те, не тръгвай без мен. Умолявам те.

— Не усложнявай допълнително нещата — вече са достатъчно сложни — каза нежно той.

Погледът й беше умолителен.

— Ще стоя затворена в твоята каюта по време на пътуването. Дори може екипажът ти да не разбере, че съм на борда.

Той остана непоколебим.

— Много е съблазнително, наистина, любов моя, но не бих имал нито миг покой — ще се безпокоя за теб.

Амеран отпусна глава върху коленете му и тъжно се загледа в него.

— А няма ли да се тревожиш за мен, ако ме оставиш тук?

— Как добре извърташ думите ми, за да постигнеш своето, мила моя. — Той бързо я целуна, след което й помогна да се изправи на крака. — Моля те, не усложнявай повече нещата и за двама ни.

— Вече ми липсваш — каза тя с нежност и тъга.

Внезапно в ума й започна да се оформя една идея, която Грей не трябваше да разбере.

— Времето ще мине бързо — увери я той.

— За теб може би, но не и за мен. — Трябваше да продължи да упорства, за да не би Грей да заподозре, че крои нещо. — Без теб ще бъда изгубена.

— И аз без теб — се насили да се усмихне той. — Но ще можеш да се разхождаш и яздиш с краля. Той много те обича. А когато Уайтхол ти омръзне, винаги можеш да по сетиш Нел и нейните момчета.

— О, нима? — Лицето й се изкриви от престорен ужас. — Значи сега, понеже ти изнася, даваш благословията си за приятелството ми с Нел?

— Май не бях съвсем честен с нея — съгласи се той.

— И кога, ако смея да попитам, се промени мнението ти?

— В мига, в който влязохме в дома й и я намерихме да люлее бедния Джейми в скута си. — Изражението на лице то му се смекчи. — Нел Гуин може да не е идеална, но по-прекрасна майка не може да се намери в цял Лондон.

Амеран се усмихна.

— Сигурна съм, че на Нел ще й бъде приятно да чуе това. Кралят и Нел ще изпълват дните ми, но кажи ми, моля те, кой ще изпълва нощите ми? — Амеран го ухапа по ухото и се примъкна по-близо. Сега, след като бе намерила разрешение на дилемата си, й бе още по-забавно да го възбужда с прекрасното си тяло. — Сигурно в двора ще се намери поне един красавец, изгарящ от желание да утеши една самотна жена, изоставена от своя любовник — каза тя.

— Сигурен съм, че ще намериш много желаещи, но знай, че ако друг мъж посмее дори да те погледне, ще го промуша със сабята си.

Дяволитият й поглед изчезна.

— Само се шегувам, Грей. Знаеш, че не желая друг мъж освен теб.

Грей я притисна до себе си. Лодката се плъзгаше леко по водата. Постепенно кулите на Уайтхол се показаха пред очите им. Грей я държеше близо до себе си.

— Зная, че тази раздяла ще бъде непоносима, и ми се ще да мога да ти обещая, че ще бъде последната. Но не мога. За мен морето означава много — не по-малко, отколкото означаваш ти.

— Не бих могла да те имам по друг начин — отбеляза тъжно тя. Независимо колко неприятно й беше това, тя не можеше да иска от него да постъпи другояче. Грей бе прекарал живота си в морето и не можеше да го изостави, както на нея й се искаше.

— Утре ще бъдем венчани — нежно каза той.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не можем. Църквата трябва да ни даде разрешение.

— Не зная причината за забавянето — каза той с изписано на лицето му недоумение.

Амеран не каза нищо. Знаеше много добре причината за забавянето на разрешението. Констанс и Гидиън бяха постигнали успех чрез обвиненията си в магьосничество. Църквата никога нямаше да удовлетвори желанието им да се оженят. Кралят я направи графиня на Саутуик, но дори с тази титла тя продължаваше да бъде считана за вещица от благородниците и църквата, и единственото разрешение, което може би щяха да дадат, бе да бъде обесена.

Амеран потръпна. Знаеше, че животът й е в опасност. Дори и кралят не би могъл да я защити, ако Констанс успееше да настрои всички в Уайтхол срещу нея.

— Какво има, Амеран?

— Просто съм загрижена за теб — каза тя. Наистина, Грей бе главната причина за тревогите й, не искаше и той да пострада от злините, извършени от майка й.

— Ще се върна при теб, любов моя. Обещавам. — Грей се загледа надолу към тъмносините вълнички, в които се врязваше носът на лодката. — През всичките години, прекарани в морето, никога не съм си помислял да не се завърна у дома. Никога не са ми минавали мисли, че ще умра. А сега откривам, че се тревожа за това, и то е извън контрол. — Гласът му бе изпълнен с голяма мъка. Той я притегли към себе си. — Ти си моят живот, Амеран Мишол. Съществувам чрез теб. И само заради теб.

— И аз, мили мой. И аз.

Тя бе решена повече от всякога да се качи на борда ни „Феър Уиндс“. Когато корабът отплава за Каролина, тя ще бъде на него — със или без разрешението на Грей. Каквито и опасности да се криеха по пътя им, те не представляваха никаква заплаха, ако бъдат заедно. А те ще бъдат заедно. Нищо и никой няма да ги раздели отново!

Внезапно през ума й мина друга мъчителна мисъл.

— Гидиън ще те придружава ли до Каролина?

— Нямаш причина да се тревожиш, че ще имаш проблеми с Гидиън, защото той ще отплава с мен като втори командир. — Неговият отговор й даде още по-голяма причина за тревоги. — Гидиън е убедил краля да му позволи да докаже своята преданост към короната, като ме придружи в моята мисия — каза й той.

Лицето на Амеран изразяваше тревога. Не можеше да намери покой от факта, че Гидиън ще придружава Грей, а тя бе сигурна, че Грей се е застъпил за него пред краля. Грей бе мъдър човек, но тя не можеше да разбере как може да бъде толкова глупав, та да позволи да го манипулират и подведат!

Грей я целуна по намръщеното чело.

— Гидиън е толкова добър офицер, колкото съм аз, и неговата компания е добре дошла за мен, както и опитът му в мореплаването.

Тя запази мълчание. Не можеше да го убеди, че Гидиън е далеч по-опасен от пиратите, враждебните индианци, испанците и всичките болести и природни бедствия, взети заедно. „Защо наистина Гидиън иска да отиде на това пътуване? — се чудеше тя. — Какво се надява да спечели? Гидиън Хорн не служи на никого другиго освен на себе си.“

— Поне няма да бъде в двора, за да възбужда в теб подозрение с всяка своя постъпка.

Амеран се въздържа от отговор. Нямаше отърваване от Гидиън… и за двамата… докато Грей не прогледнеше за истината, която се набиваше в очи.

Когато стигнаха до кея, Грей вкара малката яхта в едно тясно свободно пространство и хвърли въжето на един моряк. След това вдигна Амеран върху дока, стиснал здраво пръсти около кръста й.

До каретата, която ги чакаше пред митницата, вървяха в мълчание. Той даде на кочияша няколко монети и го инструктира за посоката.

— Няма ли да дойдеш с мен? — го попита тя.

Грей поклати отрицателно глава.

— Ще дойда на свечеряване. Имам още малко работа, която трябва да свърша.

— Каква работа?

— Кралят ми нареди да удвоя екипажа за пътуването.

Тя бе учудена, че е недоволен от това, и се поинтересува защо.

Той побърза да я увери, че няма проблем.

— Гидиън доброволно се включи като участник в изпълнението на задачата.

Тя понечи да го попита дали може да го придружи до кораба, но се отказа. В края на краищата можеше добре да уплътни времето си и сама. Предстояха й много приготовления за пътуването.

Докосна го по бузата и леко го целуна по устните.

— Ще ви чакам, милорд.

— Възнамерявам да отида с него — съобщи Амеран на Нел малко след като бе накарала кочияша да я отведе до къщата в Пал-Мал.

— О, боже. О, боже. — Нел се хвана за сърцето. — Зная, че трябва да се опитам да ти избия тая глупост от главата, но въпросът е там, че ако бях на твое място, щях да постъпя точно по същия начин. Бих последвала моя Чарли до края на света.

Амеран почувства облекчение. За да успее планът й, се нуждаеше се от помощта на Нел. Освен това не очакваше Нел да й противоречи.

Джейми се втурна в стаята.

— Амеран, Амеран! Чарли, ела да видиш кой е тук — малкото момче изпищя от радост.

Чарли се втурна в стаята след брат си.

Джейми скочи в скута й и силно я прегърна.

Чарли се усмихна и кротко я целуна по бузата.

Амеран усещаше мекотата на гръдта си, опряна до малкото личице, което се бе сгушило в гънките на роклята щ. Грозните белези и мехурите вече ги нямаше, нито пък се бяха появили някакви струпеи — виждаше се само една мека бебешка плът, която не носеше никакъв отпечатък от скорошното бедствие. Тя прегърна още по-силно Джейми. Не можеше да понесе мисълта, че той може да се отвърне уплашен от нея.

— Познай, познай! — викаше въодушевено малкото момче. — Познай какво ни е донесъл татко на нас с Чарли?

— Предавам се. Кажи ми.

Джейми погледна брат си.

— Ти първо.

Чарли седна в краката на Амеран.

— Трябва да отгатнеш.

— Ще ми подскажеш ли малко? — попита Амеран.

Нел й намигна.

— Добре, моят подарък има четири крака, дълга опашка и грива, и топурка, като излезе на двора. — Докато й говореше, махаше възбудено с ръце. — О, и има такъв красив кестеняв цвят, какъвто никога не си виждала. Почти като цвета на мамините къдрици.

Амеран плесна радостно с ръце.

— Кон!

Чарли гордо кимна.

— Тате накара коняря да я доведе тази сутрин. Нарекох я Лейди.

— Ах, мисля, че това е прекрасно име — каза Амеран.

— Моето е пони — каза Джейми. — То цялото е черно, с изключение на една малка звездичка ето тук. — Той нарисува една звезда върху челото на Амеран. — Татко казва, че скоро ще мога да прескачам огради и да ходя на лов за лисици през есента.

Нел потръпна и извика:

— Предполагам, че аз и баща ви ще можем да изкажем някакво мнение по този въпрос.

— Как нарече своето пони? — попита Амеран.

— Нарекох го Роули, на големия кон на тате — каза Джейми. — Татко каза, че името е чудесно.

— Мисля, че съм съгласна с него.

— Бягайте да играете, момчета. Имаме да обсъждаме някои неща с Амеран — каза Нел на синовете си.

Чарли хвана Джейми за ръката и му помогна да слезе.

— Хайде, Джейми. Да отидем да довършим рисунките за татко.

Лицето на Нел светна от гордост.

— Каква прекрасна идея, Чарли. Предполагам, че кралят ще се прибере довечера, след като приключат срещите.

Момчетата изтичаха весело и със смях навън от стаята.

— Имаш прекрасни синове — каза Амеран на Нел, като погледна след момчетата със странен копнеж.

— Това е радост, която скоро и ти ще изпиташ, мила моя. — Тя предложи на Амеран шоколад от сребърния поднос на масата, но тя отказа и тогава тя взе две парченца за себе си. — Разкажи ми повече за пътуването, което планираш.

Амеран се усмихна.

— Да си призная, не съм правила много планове.

— Ще обмислим всички подробности, мила — увери я Нел, като си взе още едно парче шоколад. — Разбира се, знаеш, че кралят изобщо няма да бъде доволен от решението ти да заминеш. Той толкова се радва на твоята компания.

От това, че той бе споделил своето щастие с нея, на Амеран й стана много приятно. Тя си пое дълбоко дъх.

— Не мога да споделя с него намеренията си.

По закръгленото лице на Нел не се изписа изненада.

— Да, съгласна съм, че не би могла? — Тя потупа Амеран по коляното. — Но той толкова те обича. Отсъствието ти от двора ще го натъжи изключително много.

— Кралят ще ми липсва — искрено каза Амеран. — И ти ще ми липсваш, Нел Гуин.

— Не толкова, колкото ти на мен. — Тя премигна бързо. — Но стига с тези сантименталности. Трябва да измислим как да те качим на борда на „Феър Уиндс“, без да бъдеш открита.

Амеран поклати тъжно глава.

— Само да можеше църквата да разреши Грей и аз да се венчаем.

Нел вече знаеше за нейните проблеми с църквата.

— Не се тревожи за това, миличка. Чарли ще се оправи с архиепископа. Той обикновено си има свой начин да се справя с онези надменни божии служители.

Ех, само да можеше да има такова влияние върху Констанс и кралицата.

— Съвсем скоро, миличка. Сигурна съм, че ще ги сложи на мястото им.

— Не разбирам защо кралят изобщо не спомена, че изпраща Грей в Чарлз Таун. Бях с него почти всяка сутрин и въпреки това той не обели нито дума за своите планове.

— Преди доста време научих, че не е моя работа да се интересувам от желанията на краля — й каза нежно Нел. — Той е крал и желанията му не подлежат на обсъждане от никого. — Тя потупа успокоително Амеран по ръката. — Бъди спокойна. Ако това не бе някаква крайно неотложна работа, кралят не би предявил такова изискване към Грей. Той бе много разтревожен напоследък от някои събития в колонията. Дори бе принуден да затвори един от лордовете-собственици, граф Стафтсбъри, в Тауър. За късмет на графа кралят прощава толкова бързо, колкото се и разгневява.

Амеран искаше да знае повече за това какви проблеми има той в колониите. Нел се засмя.

— Ами единственият проблем, който някога е имал кралят, това са парите, разбира се! — Тя нямаше търпение да обясни. — В ранните години на управлението си кралят бе загрижен най-вече от конкуренцията с Испания и Франция в изследванията на Новия свят, но му липсваха достатъчно финанси и не получи поддръжка от парламента. Така че даде всичките земи на юг от Каролина до испанска Флорида и цялата земя на запад до южните морета на осем могъщи английски мъже с надеждата, че те ще платят за заселването си там. Моят Чарли авансира част от собствените си пари за експедицията, но дали собствениците делят доходите си от Каролина с него? За съжаление ще трябва да кажа, че не! Те трупат състояние от износа за Англия и Барбадос, и въпреки това само незначителна част от него се връща в кралската хазна.

— Това не е единствената причина за загрижеността на краля — продължи Нел. — Много от заселниците се чувстват нещастни в собствения си дом. Казват, че истинските неограничени собственици на Каролина не ги защитават от испанците и диваците и освен това рядко в колониите изобщо може да се намери някой собственик. Като поданици на краля те представят своите оплаквания пред него и той е задължен да им помогне. Твоят лорд Карлайл е един от малкото, на които кралят може да има доверие, защото е справедлив и честен в отношенията си с него.

Амеран кимна.

— Грей не може да бъде упрекнат за нищо.

— Чарли много пъти е споделял желанието си да постави Грей на трона. Поне по такъв начин Англия със сигурност би имала един компетентен управител, когато той си отиде. Дано този ден не дойде скоро — добави Нел, като бързо обърна очи нагоре в молитва. — Това, че ще загуби едновременно и Грей, и теб, ще го съкруши.

— Говориш така, сякаш никога няма да се върнем, а ние ще се върнем. Да, ще се върнем — каза тя, като се опитваше да разсее собствените си страхове. — Ти ще обясниш обстоятелствата на краля, нали, Нел? Крал Чарлз е толкова внимателен с мен и нямам желание да му причинявам страдание. Но няма да мога да понеса още една раздяла с Грей! И аз…

Тя се поколеба. Не искаше да тревожи излишно Нел.

— Да, какво има?

Амеран се протегна към ръката й.

— Страхувам се за безопасността на Грей, Нел. Имах лоши сънища, ужасни сънища, в които Грей умира от ръката на Гидиън. Не ми харесва това, че Гидиън настоява да го придружи в мисията му.

— Не се тревожи. Грей е умен мъж. Един ден ще разбере що за мошеник е Гидиън. — Пръстите й стиснаха ръката на Амеран. — Аз пък се притеснявам за твоята безопасност.

— Обмисли решението си мъдро, Амеран. Морето не е място за жени.

— Страхувам се от Гидиън повече, отколкото от каквито и да е злосторници, кръстосващи моретата — каза Амеран, като се опита да изличи от въображението си ужасната гледка на окървавения труп на Грей. — Очаква се човек да бъде нащрек с враговете си, но защитните му сили са най-отслабени сред приятелите му и ето къде той е най-уязвим.

— Мъдра си за човек на тези години, и много красива.

— Ако бях мъдра, щях да успея да убедя Грей, че душата на Гидиън е черна като на дявола. — Тя погледна с ужас Нел, която я гледаше разтревожено. — Съгласна съм по-скоро да умра заедно с Грей, отколкото да живея без него.

— Повече никакви такива разговори. Никакви. — Нел се опита да развесели атмосферата. — Кажи ми, как възнамеряваш да се качиш на борда на „Феър Уиндс“? Би било жалко, ако няма да можеш да се разхождаш по борда.

— Точно това възнамерявам да правя.

— Разбира се, не говориш сериозно.

— О, напротив — увери тя Нел. — „Феър Уиндс“ ще превозва заселници до Каролина и смятам да бъда една от тях.

— Трябва да си луда, момиче. Грей със сигурност ще те познае.

— Никой няма да ме познае — каза тя с голяма увереност и се наведе заговорнически към приятелката си. — Особено след като ти ме преобразиш.

На Нел й бяха нужни няколко секунди, докато разбере намеренията на Амеран и кимна одобрително.

— Срамота е да се маскира красивото ти лице, така че да заприличаш на съсухрена старица или да се прикрие това стройно тяло под мъжка премяна. Обаче, когато те натъкмя, дори и аз няма да мога да те позная! — каза гордо и уверено тя.

Амеран простря ръце към приятелката си, за да я прегърне.

— Знаех, че мога да разчитам на теб.

— Можеш, любов моя, можеш. Ти спаси моето малко бебче и няма нещо, което не бих направила за теб. — В очите й заблестяха сълзи и тя направи опит да се усмихне.

— Но предугаждам един проблем.

— Какъв може да бъде той?

— Страшно ще ми липсваш. — Нел стисна здраво ръката й. — След децата ми и Чарли те чувствам по-близка от който и да е друг на света.

Думите заседнаха в гърлото на Амеран.

— Няма да бъде за дълго. Нел поклати глава.

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

— Моето място е до Грей — нежно каза Амеран и постепенно на лицето й се изписа усмивка. — Той може да не мисли така, но за мен това е самата истина.

— И кога точно смяташ да известиш присъствието си на борда на „Феър Уиндс“? — попита Нел, като леко докосна очите си с ръкава на роклята.

— Когато бъдем по-близо до брега на Каролина, отколкото до английския — каза Амеран, като й смигна и се разсмя.

Нел разгледа внимателно лицето й.

— Мога да те гримирам като стара дама. Грей със сигурност няма да те познае, а останалите мъже на борда няма да смеят да пипнат една дъртофелница. — Тя силно се намръщи. — Но ще се изисква много време и умение от твоя страна, както и много кутии с пудри и крем, за да поддържаш този образ всеки ден, а и на това горещо слънце… — Нел завъртя главата й надясно, после наляво.

— Не искам да привличаш вниманието върху себе си. Бих могла да те дегизирам като млад мъж, наемен слуга може би, който е поел задължението към неизвестен господар в Чарлз Таун да отпътува при него. Косата ти ще скрием под вълнена шапка. — Нел я загледа по-продължително, след което поклати глава. — Не, щом заговориш, гласът ти със сигурност ще те издаде.

— А защо да не бъда наемна слугиня. По този начин ще мога да разговарям с останалите, без да бъда разкрита — предложи тя.

— Това, което казваш, е вярно, миличка, но не трябва да забравяш, че животинската природа в мъжа се стреми да получи онова, което желае, независимо дали жената го желае или не.

Амеран усети, че се разтреперва. Изобщо не си бе помие ляла за това, но бе много възможно да се случи такова нещо. Нел я потупа по коляното.

— Не казвам това, за да те сплаша, любов моя, а само за да осъзнаеш какво ти предстои. В началото няма да го има Грей, за да те защитава, и ще трябва сама да се грижиш за себе си.

— Това съм правила през целия си живот. — Мислите й за момент се пренесоха към херцога на Карон и тя се помоли в себе си никога да не се сблъсква повторно с подобни долни типове. — Мога да се грижа сама за себе си. — И тогава каза на Нел за ножа, който държеше вързан за крака си. — Използвала съм го преди и няма да се поколебая да го използвам отново, ако се наложи.

— Вероятно би било по-добре да си останеш жена. Изисква по-малко обяснения в случай, че другите пътници разкрият истината.

Нел сериозно се замисли над проблема.

— Разбира се, за твоя собствена безопасност ще трябва да те направим колкото се може по-грозна. Можем да почерним няколко зъба, да изрисуваме една-две бенки, белези от шарка тук-там и мъжете няма да се избиват да легнат с теб.

— Нел, ти си страхотна. Направо страхотна.

— В този свят една жена не живее само благодарение на външния си вид, миличка. — Тя ощипа Амеран по розовата буза. — Ще ти покажа освен това как да се правиш на малко луда. Мъжете обикновено оставят на мира една жена, ако решат, че нещо не е наред. Не би имала нищо против да виеш от време на време при пълнолуние, нали?

— Ще правя всичко, което е необходимо, за да остана с Грей — каза Амеран с твърдо убеждение. — Всичко.

— Няма да имам една спокойна нощ, докато не се завърнеш жива и здрава в Англия. — Нел стисна ръцете й. — А когато се върнеш, обещай ми такова празненство, каквото никога не е имало в Уайтхол.

Смехът на Нел далеч не беше радостен. Двете жени се прегърнаха силно, без да говорят, но всяка от тях мислеше за неизказаните опасности, на които можеше да бъде изложена Амеран.

Когато Амеран се върна в апартамента си, бе посрещната от безкрайно обърканата Меги, която крачеше из стаята и чупеше ръце.

— Шарлот. Херцогинята я обвинява.

Амеран се опита да успокои момичето.

— За какво обвинява херцогинята Шарлот?

— Ах, не си ли чула? Всички говорят за това. Херцогинята е като обезумяла.

Амеран не можа да сдържи смеха си.

— Че тя не си ли е по начало такава?

— По-зле от всякога. Обвинява бедната Шарлот, че е откраднала онази проклета брошка, а те практически са израснали заедно. Освен това всеки знае, че Шарлот не може да открадне нищо. Какво може да направи една слугиня с диамантите и перлите? Не мисля, че може да ги носи, докато чисти.

Брошка с перли и диаманти. Амеран си спомни, че Констанс я бе носила през нощта преди кралското угощение.

— Сигурна съм, че брошката ще се намери. Вероятно херцогинята е забравила къде я е сложила.

Меги не можеше да се успокои.

— Тя се кълне, че е била открадната и, запомни ми думата, никой в Уайтхол няма да бъде оставен на мира, докато не бъде открита. — Меги се усмихна вяло. — Какво мога да направя за теб, защото искам след това да се върна при Шарлот и й помогна да претърсим апартамента на херцогинята?

Амеран отклони предложението й и се опита да я отпрати по-бързо и колкото се може по-внимателно. Почти се свечеряваше, а до завръщането на Грей трябваше да свърши доста работа.

Меги едва бе прекрачила прага, когато отново се върна.

— Спомняш ли си деня, когато ме питаше за капитан Хорн и херцогинята? — Амеран кимна. — Ами, Шарлот каза, че са били заедно до късно тази нощ в апартамента на херцогинята, чак до ранните часове на деня. — Меги сниши глас, като почти започна да шепне. — Имало още един мъж с тях. Шарлот можела да се закълне, че това бил един от испанските легати, изпратени тук миналата седмица, за да се срещнат с краля. Чудя се каква работа е имал с тях?

Амеран поклати глава. Това предизвикваше и нейното недоумение. Какво ли точно крояха онези двамата сега? Меги почукваше с пръст по бузата си.

— Чудя се да не би този испанец да е откраднал брошката. На тези дяволи не трябва да им се оказва доверие.

Испанецът не беше единственият дявол, на когото не трябваше да се оказва никакво доверие, си помисли Амеран.

— Ако научиш още нещо, Меги, непременно ми кажи. Става ли?

Меги направи лек реверанс.

— Да. Ще направя точно така.

 

Вечерята беше изстинала, а Амеран вече си бе легнала, когато Грей се върна от „Феър Уиндс“.

— Защо смяташ, че Гидиън и Констанс са приели късно снощи в нейния апартамент един от легатите на Испания? — попита тя, преди той да успее да я целуне за поздрав.

Грей изпъшка, след което насочи вниманието си към подноса до леглото.

Амеран му сипа вино и го наблюдаваше как лакомо се нахвърля върху храната, която готвачът бе приготвил специално за него. По мълчанието му разбираше, че не му се обсъжда този въпрос.

— Не смяташ ли за странно, че един представител на най-страшния противник на Англия участва в един късен нощен разговор насаме с Констанс и Гидиън?

— Мисля, че ще направиш добре, ако спреш да слушаш празните клюки на кухненските прислужници — каза той, като думите му прозвучаха нежно, но твърдо.

Смарагдовите й очи пламтяха с леден блясък. Амеран едва се сдържа да не излее остатъка от виното върху главата му.

Грей се разсмя, сграбчи я за ръката и я сложи на скута си.

— Прости ми, мила. Не исках да прозвучи така грубо, но Гидиън не е могъл да прекара нощта с Констанс или с някакъв испански легат, или с когото и да било от Уайтхол, защото снощи спа на борда на „Феър Уиндс“.

— Не можеш да бъдеш сигурен, че това е било така, защото цяла нощ беше с мен — напомни му тя. — Как можеш да твърдиш, че това, което казваш, е вярно?

Грей я целуна по бузата.

— Защото Гидиън не може да не се е подчинил на заповедта.

Амеран тъжно постави глава върху рамото му. Независимо какво казваше или какво доказателство предлагаше, никога нямаше да накара Грей да осъзнае злите намерения на Гидиън. Той не позволяваше да бъде убеждаван. Тя не искаше да предизвика натегнати отношения между себе си и своя възлюблен, но не можеше да седи настрана и да гледа как Гидиън унищожава Грей и любовта им.

— Констанс не е толкова глупава, та да рискува приятелството си с кралицата или доброто си положение в двора, като общува с враговете ни — каза Грей, като галеше Амеран по косата с една ръка, а с другата продължаваше да се храни.

— Не знаех, че си такъв непоколебим защитник на доброто име и репутацията на Констанс — отбеляза хладно тя. — Вероятно е така, защото и двамата сте били по-близки, отколкото искате да признаете?

Тя се опита да стане, но Грей я задържа.

— Както обсъждахме преди, любовните истории по принцип не са ми чужди. Признавам, че съм имал повече любовници, отколкото е било необходимо, но херцогинята на Мороу нито веднъж не е споделяла леглото ми, а аз съм отказвал на безброй нейни покани да посетя нейното. Безсмислено е да казвам, че жената ме мрази и има основателни причини за това, не мислиш ли?

Амеран се сдържа да не се усмихне.

— Тогава защо се отнася приятелски към Гидиън, който открито декларира своята любов и лоялност към теб?

— Играеш си с търпението ми, Амеран. Няма ли какво по-добро да правиш, освен да ми натякваш за това през предпоследната ни нощ, преди да се разделим?

— Ако ти натяквам, то е защото те обичам. Не мога да понеса мисълта да ти се случи нещо лошо. — Тя усети, че започва да губи контрол. Ако не внимава, Грей ще започне нетърпеливо да брои часовете в очакване на тяхната раздяла. — Не можеш ли да видиш, че Гидиън не взима присърце най-големите ти интереси? Той те измами. Излъга те. Измени ти. Заговорничил е срещу краля. Как можеш да го защитаваш? Колкото до Констанс, ти сам каза, че те мрази. Тя е способна на убийство. От подозренията на краля знаеш, че Гидиън — също. — Тя заудря с юмруци по гърдите му. — Не искам да умреш. Обичам те. Не бих могла да живея без теб.

Тихо, тихо, мила моя. Няма никаква причина за такова страдание. Никой не ми мисли злото. Никой не иска да умра, най-малко от всички — Гидиън.

Хълцанията й утихнаха. Тя вдигна глава, погледна го в очите и с изненадващо спокоен глас каза:

— Имах сънища, Грей, сънища, в които виждам как Гидиън те наранява и изпитва огромно удоволствие от това. Един ден ще разбереш, че това, което казвам, е истина, но тогава, страхувам се, ще бъде твърде късно. Ще прогледнеш за истината едва когато почувстваш болката от шпагата на Гидиън, пронизваща сърцето ти.

Амеран се втурна към леглото, хвърли се върху него и плака, докато в очите й не останаха сълзи. Страхуваше се да вдигне глава, за да не види, че Грей си е отишъл. Но когато той я погали по гърба с успокояващи масажиращи движения, се зарадва, че не го е отблъснала.

Тя се обърна и се усмихна с широко отворени ръце.

— Толкова много те обичам. Веднъж те загубих. Не мога да понеса да те загубя отново. Бих убила всеки, който се опита да ти причини зло.

С целувките си Грей я накара да замълчи.

— Няма причина за голямата ти мъка. Ако трябва нечие сърце да бъде пронизано, то няма да бъде моето. Кълна ти се. Винаги ще държа под око Гидиън и ако видя, че намеренията му не са добри, нито предаността, нито братската обич ще ме спрат да постъпя така, както трябва.

Амеран кимна. Беше уморена от словесната борба. Уморена бе от резките думи помежду им. Искаше й се той да я люби и му показа, че желае това. Бавно, без да сваля поглед от очите му, развърза връзката, която пристягаше плътно роклята около тялото й, и разтвори мекия розов сатен. Погледът му бе привлечен от желаната плът, която се показа отдолу.

С неудържим стон Грей зарови глава между гърдите й и жадно ги обхвана с ръце — толкова твърди и прекрасни.

— Дори една нощ далеч от теб ще бъде ад за мен — й каза той.

— Тогава, вземи ме с теб. — Тя отчаяно искаше позволението му да тръгне с него. Не й беше приятно между тях да има повече лъжи.

— Не мога. Не мога.

— Ще бъдем заедно, любов моя — каза тя, като го притегли по-близо. — Телата ни може да бъдат разделени, но душите ни ще бъдат като едно цяло.

Брадичката на Грей се отпусна върху гърдите й. Потърси очите й.

— Ти знаеш, че ако имаше някакъв начин, щеше да отплаваш с мен на „Феър Уиндс“. — Тя се чувстваше неуверено и не искаше да говори. — Никога няма да напуснеш мислите или сърцето ми, Амеран. Разбираш защо не мога да те взема с мен, нали?

— Правиш каквото трябва. — Надяваше се очите й да не я издадат на светлината на свещта. — Правиш каквото трябва.

„Точно както аз ще направя това, което трябва“ — мълчаливо казваха очите й.

— Глупак съм да те оставя — каза той, като съблече и захвърли дрехите си в другия край на стаята. — Душата ми никога не е била така объркана. Никога преди не съм поставял под въпрос дълга си към краля, а сега, сега…

— Шшт, не говори за това, което не можеш да промениш. — Тя посегна към източника на своето огромно удоволствие и нежно го погали; стоновете на Грей говореха за неговото собствено удоволствие. Като се отдръпна, тя нежно го обърна по гръб. Възбуждащите й пръсти започнаха да изплитат своята магия и в един миг членът му запулсира под тях. Дългите й кичури паднаха върху страните й и върху изпънатото му тяло, и тя започна да го дразни и възбужда от пръстите на краката, след това нагоре, минавайки през коленете, бедрата, а езикът й чертаеше малки кръгчета върху месестите вътрешни части на бедрата му. Усещаше потрепването на мускулите му и когато отпусна устни върху пениса му и бе сигурна, че Грей вече едва понася сладостното мъчение, тя отпусна тялото си върху него. Бавно и целенасочено се притисна в него и го привлече още по-близо със своите целувки.

С крака, изпънати плътно до неговите, Амеран вкара пениса му в себе си и се задвижи с бавни и дълбоки движения, които го възбуждаха и измъчваха още повече. По стоновете му разбираше, че му е безкрайно приятно да я остави свободно да води нещата. Накрая не издържа повече. Нещо най-дълбоко в съществото й бе разтърсено от леки спазми и през нея премина гигантска вълна. Крайниците й се вцепениха и отмаляха, тя се отпусна върху него с разтуптяно сърце, а кръвта й бушуваше.

С ръце, силно притиснати около нея, и крака, сключени на гърба й, Грей я обърна и започна да разравя живите въглени, които вече бяха готови отново да се възпламенят.

По среднощното небе изведнъж запламтя червено и златно.

 

Очите на Грей бяха натежали от желание за сън. Амеран не се опита да го изкуси да се върне в леглото, както бе правила много минали сутрини. Усещаше неохотата му да я остави и да тръгне за „Феър Уиндс“. Колкото и да копнееше да успокои объркването, което разкъсваше душата му, не можеше да си позволи да говори от страх да не издаде намеренията си.

Той се облече набързо и я целуна за довиждане с обещанието, че тази вечер ще се върне рано — тяхната последна нощ заедно.

Едва когато чу, че вратата се хлопна след него, тя отново заплака. Сълзите, които с мъка бе сдържала, потекоха като порой.

Тази нощ бе сънувала други сънища, които още по-силно носеха със себе си усещането за надвиснала беда. Не знаеше как узнава тези неща, но скоро щеше да дойде денят, когато Грей щеше бъде откъснат от нея, и тя не можеше да направи нищо, за да предотврати това.

— Тази сутрин си необичайно мълчалива — каза кралят на Амеран, докато стояха в двора на конюшнята и гледаха как кралският дресьор обучава големия сив жребец, който бе изпратен от краля на Прусия. — Много по-добре се справям с яростта на една жена, отколкото с мълчанието й.

— Нямам причина да бъда гневна или разярена, Ваше величество. Просто бях потънала в мислите си, за което съжалявам. — Въздишката й бе продължителна и отегчена. — Страхувам се, че не бях добра компания за вас тази сутрин.

Кралят се усмихна, но не каза нищо.

Те наблюдаваха как великолепният жребец се изправя на задните си крака и върви назад, а предните му копита бият въздуха.

— Предполагам, че си разстроена от това, че изпращам Грей в Чарлз Таун — каза той, като отклони погледа си от гребеца за момент.

— Не е моя работа да оспорвам заповедите на Ваше величество.

— Повярвай ми, когато ти казвам, че нямам друг избор. — В черните му очи се четеше искреност. — Ако можех да отложа пътуването, докато църквата даде своето позволение за женитбата ви, бих го направил. Кълна се. Но не мога. Въпросът е съвсем неотложен.

Амеран кимна. Кралят много трудно би могъл да дочака позволение на църквата, защото бе много малко вероятно тя да даде такова, като се вземе предвид, че Констанс и кралицата не преставаха да се месят. Но нямаше смисъл да прибавя още товар към вече огромния куп тревоги, които кралят носеше върху плещите си.

— Съзнавам кризата в Чарлз Таун и спешността, с която трябва да се решат проблемите между заселниците и лордовете-собственици.

— Проблеми и тревоги. Това е всичко, което ми носи Каролина. — Кралят масажира слепоочията си. — Проклето главоболие. Няма ли да спре някога? — Усмивката на Амеран бе съчувствена. — Англия рядко дели богатствата на колонията, но когато там се срещнат с на вид непреодолими проблеми, се очаква именно аз да се погрижа за моменталното им разрешение. — Челото му се намръщи още повече. — Когато се появят финансови затруднения, собствениците смятат, че всичко, което трябва да направят, е да променят името от Ойстър Пойнт на Чарлз Таун и аз ще бъда толкова поласкан, че ще им дам цялата си съкровищница. Да, да! — Изражението му беше мрачно. — В този момент колонията е заплашена от по-голяма опасност. Испанците са се сдушили с индианците и по всяка вероятност ще предприемат атака срещу населението. Животът на английските мъже, жени и деца е в голяма опасност. Съвестта не ми позволява да оставя да бъдат избити, въпреки че не мога да направя нищо, за да им помогна, ако утре или вдругиден се стигне до кръвопролитие. Единствено се моля помощта, която изпращам, да стигне навреме. — Той хвана Амеран за ръката. — Това е и причината за тази спешност. Моля те да не ме мислиш за безсърдечен, понеже ви разделям с Грей толкова скоро след вашето повторно събиране.

Новината за неизбежната битка накара лицето й да пребледнее. Грей не отиваше просто със задачата да разкрие някакви факти. Отиваше на война. Още по-голяма причина да бъде на борда на „Феър Уиндс“, когато той отплава.

— Грей не ти ли каза истинската причина за своето пътуване?

— Не. — Тя едва говореше. Бе далеч по-опасно, отколкото бе започнала да си представя.

— Не трябва да му се сърдиш, мила моя — й каза кралят, като отново насочи вниманието си към жребеца. — Само той и няколко члена на моя съвет осъзнават трудността на задачата, която му предстои.

Амеран направи всичко възможно да се концентрира върху великолепния сив жребец и това как той се изправя на задните си крака и се върти под командата на дресьора. Горкият Грей! Нищо чудно, че не бе обърнал внимание на предупрежденията й относно Гидиън. Имаше далеч по-големи проблеми, които занимаваха ума му. „Феър Уиндс“ нямаше да превозва само жители на колонията. Корабът щеше също така да транспортира оръдия, пушки, барут и допълнителна човешка сила в защита на заселниците. Гидиън не бе единствената опасност за Грей.

Тя премисли дали трябва да каже на краля за срещата, за която й каза Меги, или не, и накрая се отказа. Тя все още продължаваше да се чуди дали Гидиън бе запознат с подробностите около пътуването. Каквато и игра на лъжи и измама да играеха Гидиън и Констанс, те добре бяха заличили следите си, за да не предизвикват никакво съмнение в краля или някой друг. Най-добре бе да не събужда подозрението на краля. Ако Гидиън разкриваше държавни тайни на испанците, кралят скоро сам щеше да разбере това. Засега тя не можеше да рискува Гидиън и Констанс да разберат за собствените й подозрения, без едновременно с това да изложи на опасност и живота на Грей.

Амеран се успокои, когато дресьорът поведе коня към краля за по-обстойна проверка, защото знаеше, че той ще насочи мислите си към по-други неща.

Кралят одобрително потупа жребеца, който пръхтеше и тропаше с крака.

— Чудесно животно. Обзалагам се, че ще спечелим не едно състезание в Нюгейт. Зная, че три месеца могат да изглеждат цяла вечност за млад човек като теб — й каза кралят, когато дресьорът отведе коня в конюшнята, — но времето ще мине бързо. Обещавам ти. Не се измъчвай за своя лорд Карлайл или неговата безопасност. Няма по-добър командир, нито воин от него. — Той вдигна ръка към раменете й. — Нямаше да го изпратя да се бие, ако не бях уверен, че ще се върне като победител… и жив.

Кралят я хвана за ръка и те тръгнаха бавно назад през градините.

— Дал съм на Грей думата си, че ще се погрижа тук да се забавляваш чудесно — каза той със сърдечен смях. — Ще ходим до Уиндзор. Няма по-прекрасно място по това време на годината. Можем да яздим с часове наред по ливадите, покрити с цветя. Винаги има тенис, ветроходство и театър, а да не забравяме и конните надбягвания в Нюгейт.

Гласът му стана още по-нежен.

— Наистина съжалявам, че го откъсвам от теб толкова скоро, след като се събрахте отново, но действително нямам никакъв избор. Моля те, мила дъще, не се настройвай срещу мен.

„Мила дъще? Добре ли беше чула? Действително ли кралят бе признал, че в тях тече една и съща кръв?“

Той продължи, сякаш в гальовните му думи нямаше нищо необикновено.

— Давам ти думата си, че докато Грей се върне, няма да говорим за такива глупости като преклонение пред дявола и магии, а ако църквата не даде позволението си за вашата женитба, ще назнача нов архиепископ, който да я признае.

— Благодаря ви, Ваше величество. — Само да можеше да му разкрие плановете си. Но не можеше, защото той със сигурност щеше да се опита да я спре.

— И има прекрасни имения само на няколко часа езда от Уиндзор, които възнамерявам да ти дам като сватбен подарък. Това харесва ли ти, мила? — попита той.

По тона му разбра, че изгаря от нетърпение да чуе одобрението й.

Амеран хвана краля за ръката.

— Благодарна съм за всичко, което направихте за мен, Ваше величество. Оценявам високо подаръците, но най-много ценя часовете, прекарани заедно с вас. Нямам нужда от титли и имения. Всичко, от което се нуждаех, ми бе щедро дарено от вас, и винаги ще ви бъда благодарна за това.

— Може да не се нуждаеш от титли, имения и скъпоценности, но аз имам нужда да ти давам такива неща — каза той замислено. — Ти страда много заради мен и смятам да изкупя вината си. О, нямам предвид, че трябва да променя поведението си заради проклятията на майка ти. Имам намерение да поправя всички неправди, които дъщеря ми трябваше да изтърпи.

Тя усети, че в очите й напират сълзи. Потърси тъмния му взор, а точно в същия миг той очакваше да срещне нейния. Искаше й се да може да му каже истината. Искаше й се да му сподели намерението си да отплава с „Феър Уиндс“ на следващата сутрин, но не посмя. Това, че щеше да го напусне, без да му каже открито истината и без да се погрижи да му даде някакво обяснение, от каквото той със сигурност щеше да се нуждае, я натъжаваше, но нямаше друг избор. Единствено се надяваше кралят да я разбере. Трябваше да замине. Трябваше да защитава Грей, не от испанците или от индианците, а от Гидиън Хорн.

— Какво има, мила? Защо изглеждаш толкова натъжена?

Тя се усмихна, надигна се на пръсти и целуна краля по пълната му буза.

— Не съм тъжна, Ваше величество. Просто мислех колко щастлива съм, че имам удоволствието да съм във вашата компания в такъв прекрасен ден.

Кралят я целуна по върха на главата, след което разроши косата й така, както го бе виждала да прави с Чарли и Джейми.

— Не, Амеран, аз съм щастливецът.

Тя му се усмихна отново и се вгледа в тъмния му прочувствен поглед за последен път, след което се обърна и се заизкачва бавно по стълбите, като правеше усилие да гледа само напред, защото, ако хвърлеше поглед назад, сигурно щеше да изостави намеренията си.

 

В навечерието на заминаването на Грей Амеран говори много малко по време на вечерята им от страх да не се провали и да си признае всичко. Подобно на нея Грей извършваше само движенията, необходими за поглъщането на храната от това богато угощение, което бе организирано от готвача в техния апартамент по настояване на краля. Няколкото думи, които си размениха, спокойно можеха да бъдат думи, разменени между непознати… забележки за сочността на агнешкото, яркостта на слънчевата светлина през деня, очаквания дъжд през следващия ден, великолепния нов кон на краля.

Накрая с дълбока въздишка Грей стана от масата и издърпа Амеран върху скута си. Притисна я силно до себе си, но не чак толкова, че да й стане неприятно. Красивото й лице бе скрито сред дългите тъмни къдрици.

— Мога ли да кажа нещо, което не е било изречено вече? — попита меко той.

Амеран го целуна по главата.

— Действително, всичко е казано, и то много пъти.

— Ще ми липсваш. — Целувката, с която дари устните й, бе почти целомъдрена.

— Сърцето ми ще тъгува по теб.

— Както и моите ръце по теб — добави с усмивка той.

Амеран понечи да заговори, но вместо това реши да запази думите за себе си.

— Какво има? — настоя той. — Кажи ми какво има.

— Ако те помоля да направиш нещо за мен, ако много те помоля, ще го направиш ли? — попита тя, като го гледаше умолително.

— Ако е по силите ми, знаеш, че ще го направя. — Той я погали по бузата. — Но и двамата знаем, че нямам никакъв избор, освен да направя това, което заповядва кралят.

Амеран изстина в ръцете му.

— Но кралят не е заповядал Гидиън да те придружи.

Грей удари с юмрук по масата.

— Гидиън! Все Гидиън! За бога, Амеран, защо не можеш да го изхвърлиш от мислите си дори през последната вечер, преди да се разделим?

Дясната му ръка, която я бе обхванала, се отпусна, но тя отказа да се предаде. Ако телата им се отделяха едно от друго в този момент, можеха никога да не се съберат отново. Погледът й остана непоколебим.

— Не, не мога, когато в сърцето си зная, че ако Гидиън намери удобна възможност да ни раздели, веднага ще го направи.

— Гидиън е прекрасен офицер. Няма друг, който би ме поддържал по-добре — каза внезапно Грей и отново започна да яде, докато тя стоеше все още на коленете му.

— Твоя ли беше идеята Гидиън да отплува с „Феър Уиндс“ утре или негова?

Вилицата спря по средата на пътя към устата на Грей.

— Не помня. Какво значение има?

Амеран нямаше да го остави на мира.

— Според собствените ти думи Гидиън иска да подобри репутацията си пред краля, но не ти ли е минавало през ум, че той може да иска дори нещо повече — да те подведе така, че да изпаднеш в неизгодно положение, и по този начин да получи власт над теб, към каквато всъщност се стреми?

Грей се засмя, но с малко кисела гримаса.

— Ти, любов моя, а не Гидиън, си тази, която се опитва да спечели най-голямата власт над мен, като се опитваш хитро да ме подведеш.

Амеран едва се въздържа да не нахлупи чинията с печено агнешко, картофи, моркови и лук върху упоритата му глава.

— Аз само искам да те предпазя.

— Да ме предпазиш от какво? — Очите му святкаха яростно.

— От Гидиън, но най-вече от теб самия! — Тя все още не се помръдваше от мястото си. С кръстосани върху гърдите ръце очакваше защитната му реакция.

Коленете на Грей станаха неспокойни.

— Би ли станала, ако обичаш? Нещо влошава храносмилането ми и не мисля, че причината идва от чудесната вечеря.

Амеран стъпи тежко на крака.

— Кога ще спреш да бъдеш толкова твърдоглав? Кога ще осъзнаеш, че Гидиън се използва твоята лоялност и преданост за своя собствена изгода? Той злоупотребява точно с онези качества, от които ти се възхищаваш и които изискваш от всички други. Как можеш да се доверяваш на човек като него?

— Бих поверил дори живота си в ръцете на Гидиън Хорн — упорито каза той.

Очите й се наляха със сълзи. Усещаше, че силата й отслабва.

— Не прави това. Моля те. Не му поверявай нещо толкова възвишено и ценно.

Слепоочията на Грей пулсираха. В този момент Амеран не би се изненадала, ако я хване и захвърли в другия край на стаята. Когато не вдигна ръка срещу нея, бе сигурна, че той ще прекрачи прага на стаята и ще си отиде от живота й. Дишането й бе учестено и тя бе уплашена. Погледите им се срещнаха.

Гневът на Грей в миг се стопи. Напрегнатостта на чертите на лицето му се отпусна, когато я докосна по бузата. Тя се протегна, за да го хване за ръката.

— Гидиън няма да ми стори нищо лошо по време на това пътуване или на което и да било друго — нежно каза той. — Трябва да вярваш на преценката ми.

— Моля те — умоляваше го тя. — Направи така, че да не може да отплава с теб.

Грей поклати глава.

— Не можеш да ме молиш да направя това.

— Умолявам те.

— Не мога, Амеран. Съжалявам.

Грей се изправи и накара и нея да стане.

— Уморен съм. Много скоро ще се развидели.

Амеран кимна. Какво повече можеше да каже? Грей ще я напусне, но няма да позволи Гидиън да не отплава с него.

Той се съблече, мушна се в леглото и се обърна с гръб към нея.

Амеран направи същото. Беше я обхванало отчаяние. Леглото никога не бе изглеждало толкова голямо, студено и самотно. Не можеше да заспи, а от неспокойните движения и тежки пъшкания до себе си разбра, че и при Грей сънят не може да дойде.

Накрая, малко преди зазоряване, той се протегна към нея.

— Не бих направил нищо, което да постави живота ми в опасност. Не бих направил нищо, което може да ми попречи да си дойда у дома при теб.

Те се прегърнаха силно и нежно, и си прошепнаха думи за прошка.

Скоро се развидели.

 

Амеран чакаше и мълчаливо наблюдаваше как Грей облича синята си униформа със златни копчета и сърма.

— Нищо не би могло да ми попречи да бъда с теб — каза той, като се върна отново в леглото. — Нищо и никой.

Той я взе в ръцете си.

— Обещай ми нещо — каза тя.

— Всичко.

Тя преглътна сълзите си.

— Обещай ми, че няма да бъдеш спокоен с Гидиън нито за миг дори. Обещай ми, че винаги ще го държиш под око.

Грей не възрази. Просто кимна. Сълзите потекоха от очите й.

— Обичам те толкова много.

— Шшт, скоро ще бъдем заедно.

Амеран се притисна силно до него. Нямаше представа колко скоро наистина. Не можеше да спре сълзите си.

— Толкова съжалявам…

Той я докосна с устни.

— Не се измъчвай, мила моя.

Тя не искаше да бъде утешавана и избърса сълзите от очите си.

— Това, за което най-много съжалявам, е, че не можах да те убедя да напуснеш Гидиън.

Той стисна челюсти, но остана с ръце, сключени около нея.

— Всичко ще бъде наред, Амеран. Ще видиш. Повярвай ми.

— Не се съмнявам в твоята искреност.

Той нежно я погали по бузите, сякаш се опитваше да запомни всяка подробност.

— Знай, че винаги ще те обичам и че всяка моя мисъл ще бъде за теб.

— Ще бъда с теб през цялото време на твоята мисия. — Тя потърси с очи погледа му. Той нямаше ни най-малката представа колко истина се съдържаше в тези думи.

— И именно споменът ми за теб ще ме кара да бързам да се върна по-бързо у дома.

Амеран допря страната си до силните му гърди. Усещаше нежеланието му да я пусне.

Грей я прегърна още по-силно, като не преставаше да ругае задълженията си на главнокомандващ, докато я целуваше сладко и мъчително.

Амеран копнееше да му каже, че раздялата им ще бъде далеч по-кратка, отколкото си представя, но не посмя от страх той да не осуети плановете й.

Неговите очи също се премрежиха, когато си вземаха последно сбогом.

— В този момент ти трябва да бъдеш моята сила — й каза той след една последна целувка.

Тя нежно отстрани един светъл кичур от челото му.

— Нашите сърца и души постоянно ще бдят, докато отново бъдем заедно.

— Сбогом, Амеран.

Грей целуна ръката й, след което й се поклони. На вратата се обърна, докосна пръсти до устните си и й изпрати последна целувка.

Стъпките му едва бяха заглъхнали по коридора, когато Амеран скочи от леглото и започна да се приготвя за своето пътуване. Бе нахвърляла няколко стари дрехи, които Нел й бе дала, в една съдрана брокатена пътническа чанта, изнамерена на дъното на гардероба й сред бъркотията от малки и големи шалове.

Тихо се измъкна от двореца и тръгна през градината по пътя към къщата в Пал-Мал. Нел я чакаше и веднага се хвана на работа, за да я преобрази като слугинско момиче с изгнили зъби и лице, покрито с белези от шарка. Промяната беше изумителна. Когато Амеран погледна в огледалото, в нея се взираше един непознат човек.

Нел бе пресъздала своята Лили Уоруик — героиня, която някога бе играла. От истинското момиче, което всъщност беше, остана само ножът в кожения калъф, висящ на крака й. Нел бързо се мушна в каретата и след прегръдките и целувките през сълзи я остави на алеята до митницата.