Катлийн Удиуиз
Неуловимият пламък (5)

5

— Вземам те, Сарина Кендал, за своя законна съпруга… — промълви Бо като я гледаше в очите.

Тези тихи слова накараха цялото същество на момичето да потрепери. Никога досега не бе чувала нещо, което да я развълнува така, както думите, с които Бо й се кълнеше във вярност и любов, докато смъртта ги раздели. Искрено желаеше тези нежни слова наистина да означаваха нещо за него и тайно се надяваше, че не ги казва само защото е необходимо. Очите й се насълзиха, когато на свой ред трябвайте да му се закълне във вярност, и тя сведе поглед към здравата мъжка ръка, която държеше нейната.

— Взимам те, Борегар Бърмингам, за свой законен съпруг…

— Къде са пръстените? — попита след малко пасторът.

Сарина притаи притеснено дъх. Беше забравила тази малка подробност и се опасяваше, че Бо също не е помислил за това. Очакваше да чуе някакво извинение от негова страна и остана безкрайно учудена, когато той пое треперещата й ръка и постави нежен златен пръстен на пръста й. След това Сарина бавно повтори след пастора:

— С този пръстен се свързвам в законен брак…

Ритуалът завърши с думите:

— Обявявам ви за съпруг и съпруга.

Пасторът кимна на Бо.

— Може да целунете булката.

Екипажът закрещя окуражително:

— Хайде, капитане! Целуни я! Покажи ни как се прави!

Сарина се изчерви, беше готова да извърне глава. Смая се още повече, когато Бо обгърна кръста й с ръка, притегли я плътно до себе си и се обърна към екипажа. В следващия миг вдигна високо другата си ръка, за да накара момчетата да замълчат.

— Добре, сладурчета — подвикна им той с усмивка. — Ако искате демонстрация, ще я имате. Но внимавайте добре! Повече няма да ви показвам! Само една целувка!

Екипажът избухна в ръкопляскания, докато Бо обгръщаше смаяната Сарина. Тя се почувства твърде неловко и не знаеше какво да прави със собствените си ръце. Най-накрая обгърна с тях врата му и го погледна в очите. По лицето му заигра дяволита усмивка. В един момент булката си помисли, че вижда малко пакостливо духче, седнало на рамото му, но всичко това изчезна, когато Бо се наведе към лицето й и тя усети топлия му дъх.

— Ще трябва да ви целуна, мадам — прошепна той. — Момчетата ми ще бъдат горчиво разочаровани, ако не го сторя незабавно.

Устните му се долепиха до нейните в топла целувка, която пробуди някакво странно усещане в тялото й. Опиянението сякаш подкоси краката й и тя отпусна глава, а сърцето й заби лудо. Усети как Бо я навежда назад, обхванал кръста й със здравата си мъжка ръка. Това несъмнено позволяваше на моряците да се насладят на цялата гледка. Бо продължи да я целува страстно, езикът му проникваше в устата й и тя усети странни тръпки. Никога не бе предполагала, че една целувка може да причини такова сладостно чувство. Не й оставаше нищо друго, освен просто да се отпусне в ръцете му и да му позволи да достигне навсякъде. Не можеше да прецени дали това е правилният начин да се целува с един мъж, тъй като никога не го бе правила преди. Съмняваше се все пак, че е нужна толкова страст само за да се достави удоволствие на екипажа. Ала като взе предвид споразумението, което имаха, сметна, че е най-добре да се наслади на мига, защото тази целувка може би никога вече нямаше да се повтори. Щеше да й остане сладкият спомен и вкусът на устните му.

Без да съзнава, Сарина обгърна още по-здраво врата му, а моряците избухнаха в бурни аплодисменти и несдържани подсвирквания. Тихото покашляне на пастора остана нечуто. Само Сарина се сепна и се върна към действителността. Тя постави ръце на раменете на Бо, отблъсна го лекичко от лицето си и промълви:

— Бо, моля те…

Той се изправи и погледна към екипажа си. Сарина се прилепи плътно до него и усети, че цялото й лице пламти. Наоколо настана истинска буря от подсвирквания, одобрителни възгласи и гръмки ръкопляскания. Капитанът се усмихна широко на моряците, а като видя примера му, Сарина леко се поклони.

Той вдигна отново ръка и поиска малко тишина.

— Добре, влюбчиви морски вълци, получихте си представлението. Защо не донесете няколко бъчви с вино, за да полеем случая!

Предложението бе последвано от бурни викове и Сарина трябваше да си запуши ушите, за да издържи на силната врява. Не чуваше бурния смях на Бо, но го усети. Скоро няколко от моряците донесоха бъчонка с ром. Бързо пробиха дупка и поставиха канелка, откъдето започнаха да пълнят чаши и да ги раздават на другите.

Мистър Кармайкъл прочете на глас документите, които двамата трябваше да подпишат, и зачака да му обърнат внимание. Бо пръв забеляза усмивката му и хванал младата си булка под ръка се доближи до малката масичка. Пасторът потопи перото в мастило и го подаде на капитана.

— Капитане, ако обичате, подпишете на последния ред — посочи той към двата идентични документа пред себе си. — Сметнах, че ще е най-добре да оформим книжата в два екземпляра. Единият ще остане в архивите на църквата тук, а другият можете да вземете с вас, в случай че трябва да потвърдите законността на брака в родината ви.

— Разбира се — съгласи се Бо, докато поставяше красивия си подпис под документите.

— А сега вие, мисис Бърмингам — подкани я пасторът.

Мисис Бърмингам!

Сарина потрепери. Изведнъж осъзна значимостта на станалото току-що.

Бо й подаде перото, но бързо го хвана отново, тъй като жена му не успя да го задържи в треперещите си ръце. Подаде й го отново като този път обхвана ръката й със своята. Бялото й като платно лице го накара да помисли, че Сарина всеки момент може да припадне. Той я подкрепи нежно с ръка и се опита да я успокои:

— Само още малко, скъпа!

Малката маса се завъртя пред очите й и Сарина извърна поглед настрани. За момент й се прииска да се отпусне в силните ръце, които грижовно я подкрепяха. Бо я задържа мълчаливо. Постепенно световъртежът намаля и тя пое дълбоко въздух, за да се съвземе. След това се зае да положи новото си име под документите. Стори й се някак странно на белия лист, но не можа да установи причината.

Мистър Кармайкъл сложи и своето име на листата и ги подпечата с печата на енорията, за да потвърди автентичността им. След това спокойно изчака мастилото да изсъхне и подаде единия екземпляр на Бо.

— Това е за вас, капитане.

Мистър Оукс се бе доближил, но остана на почтително разстояние, докато капитанът не го погледна и не го подкани да се присъедини към тях. Без да пророни и дума, помощникът подаде две тежки кесии. Бо на свой ред ги връчи на пастора и обясни:

— Това е за сиропиталището, отче.

Очите на пастора се просълзиха и той с благодарност погледна усмихнатия капитан. На няколко пъти отвори уста разтреперан, за да благодари, но не успя да пророни и дума. Накрая се поклони дълбоко. Бо кротко постави ръка на рамото му и го придружи до подвижния мостик. Двамата се разделиха след продължително ръкостискане, пожелаха си всичко хубаво и Бо се завърна при невястата си.

Сълзите в нейните очи го изумиха и той леко се намръщи.

— Толкова скоро и вече съжаляваш?

— Не, капитане — поклати отрицателно глава тя, — просто съм дълбоко впечатлена от това, което направихте за мистър Кармайкъл.

Бо махна с ръка, сякаш искаше да каже, че щедростта му е нещо нормално.

— Едва ли ще помогне много на бедния човек. Заедно със съпругата си той се е нагърбил с нелеката задача да осигури дом за сираците от града — поне за онези, които може да открие. В много отношения прилича на баща ти. Имам предвид загрижеността му за децата и тяхното бъдеще. Мистър Кармайкъл работи неуморно, за да им осигури прехрана и да внесе малко радост в тъжната им съдба.

Оукс се приближи отново, подаде на Бо чаша ром и се усмихна, след като капитанът отпи голяма глътка от питието.

— Честито, капитане! Наистина рядко се срещат толкова красиви жени като съпругата ви! Завиждам ви!

„По-скоро трябва да ме съжаляваш“, помисли си Бо. Не всеки се хвърляше с главата напред в огъня, а той направи точно това, за да спаси стар приятел. Фактът, че този приятел бе всъщност прекрасна жена, която той неустоимо желаеше, правеше нещата още по-трудни. Но поне сега, когато тя беше вече негова съпруга, никой не можеше да го упрекне, че се е възползвал от непорочна девица.

В този момент се появи и Били Тод, който съобщи:

— Мосю Моне приготви яденето и сега то ви очаква в каютата.

— Благодаря ти, Били. — Бо погледна съпругата си. — Желаеш ли да вечеряме, скъпа?

Сарина изведнъж осъзна, че е страшно гладна и кимна утвърдително.

Лека усмивка заигра по лицето на капитана и той се обърна към помощника си.

— Ще ме заместите ли, мистър Оукс? Ако ви потрябвам, ще вечерям в каютата с жена си.

— Тъй вярно, капитане — кимна утвърдително Оукс.

Сарина се обърна, за да се отправи към долната палуба, но Бо я хвана и я вдигна на ръце.

— Какво правиш? — учудено възкликна тя.

— Нося булката си до каютата — отвърна с усмивка Бо, а екипажът избухна в нови бурни аплодисменти. — Момчетата ми го очакваха — допълни той.

— Надявам се, че не очакват твърде много — подметна Сарина с усмивка и обгърна врата му с ръце.

Каза го не защото наистина имаше нещо против, а защото й доставяше удоволствие да го дразни.

Докато слизаха надолу по стълбите, Сарина усети проницателния му поглед, който внимателно изучаваше лицето й. Най-накрая той се осмели да каже това, което мислеше:

— В такъв случай предполагам, че целувката ми не ти е харесала?

В очите му заиграха отново дяволитите пламъчета, които се появяваха от време на време, докато задаваше предизвикателните си въпроси.

— Беше прекрасно, господине. Никога преди това не ме бяха целували така.

— А въобще целували ли са те преди? — попита сухо Бо.

— Ако отговоря на въпроса ви, сър, ще издам нещо, което не би трябвало и не бих искала да издавам.

След като стигнаха каютата, Бо повдигна резето, отвори вратата като я бутна с рамо и въведе Сарина вътре.

— И какво може да остане несподелено между един мъж и една жена, скъпа? Съпрузите обикновено споделят и най-интимните си преживявания.

— Значи възнамеряваш да бъдем интимни?

Бо затръшна вратата зад себе си с крак, докато продължаваше да държи булката си на ръце. Изпитваше непреодолимото желание да я целуне отново така както на палубата, въпреки че въпросът й го подразни. Знаеше, че тя влага в думата съвсем различно значение. „Интимни приятели“ определено не означаваше да бъдеш „интимен“ с някого, но Бо на свой ред попита:

— Ти би ли искала да бъдем интимни?

Сарина веднага разбра какво има предвид той, а изпитателният му поглед я накара да се изчерви. Въпреки това успя да запази самообладание и отвърна на въпроса му с въпрос:

— А вие искате ли да останете женен за мен, господине?

Бо не беше сигурен как да отговори искрено на това, без да развали красивия момент. За нейно успокоение все пак се престори, че обмисля въпроса.

— Всичко зависи от това дали ще си допаднем интимно.

Сарина кимна с разбиране. Той определено искаше да бъдат интимни, но не желаеше да се обвърже с нея за цял живот.

— Вярвам, капитане, че по време на продължителното ни пътуване ще успеем да установим доколко си подхождаме и без да стигаме до физически контакт. А ако смятате да ми правите предложения от подобен род, трябва да знаете, че аз няма да ги приема, ако не желаете да се обвържете с мен завинаги.

— Знаех си, че ще го кажеш — промълви Бо.

— Разочарован ли сте, капитане? — попита тя с престорена загриженост.

— Ах, ти, малка хитруша — подметна вместо отговор той, след което я пусна внимателно на земята.

Въпреки дрехите усещането за допир между телата им събуди силно желание у Бо и той с мъка си помисли как ще успее да се въздържа през време на дългото пътуване. Ала имаше и още нещо. Само преди миг у него се събуди неудържим копнеж да я целуне, който не изчезваше и сега. Искаше с цялото си същество да почувства нежните й топли устни и да слее с тях своите в една целувка, в която да излее цялата си съпружеска страст. Тази мисъл му се стори някак странна за принципите, което си беше изградил. Дори и в най-бурните любовни мигове той не целуваше уличниците, с които се забавляваше, и желанието да целуне това момиче бе ново и непознато за него. Пачаврите не се нуждаят от целувки, казваше си той и смяташе за твърде лично да дели устата си с тях. И въпреки множеството похождения, типични за всеки моряк и заклет ерген, той никога не нарушаваше този принцип, с колкото и жени да бе делил легло досега.

Изведнъж се почувства като омагьосан, който изгаря в дяволска страст по устните и тялото на една жена. И колкото и странно да му се виждаше това чувство, то бе искрено. Копнееше за нея и за нейните целувки и не можеше да го отрече.

Като я хвана за ръка, той нежно я отблъсна от себе си и се извърна към умивалника. Докато си миеше ръцете, нервно изсумтя през рамо:

— Сватбеното угощение ни очаква, мадам. И ако не побързаме, ще трябва да го ядем студено.

Сарина махна шала си и изчака стеснително, докато Бо свали сакото и жилетката си и остана по риза и панталон. Той захвърли вратовръзката на една страна и разкопча до половина ризата си, докато приближаваше масата. Без да я поглежда издърпа стола, за да й помогне да седне, като се опитваше да прогони похотливите мисли от главата си. Всеки път, когато я погледнеше, изпитваше непреодолимо желание да я притежава. Целувката на палубата разпали огъня на страстта в него и не му позволяваше да контролира чувствата си.

Бо седна на стола, отвори бутилка с вино и наля две чаши, а Сарина се зае със задълженията си на съпруга и сервира яденето в чиниите. Известно време двамата ядоха мълчаливо, всеки вглъбен в собствените си мисли. Да придружи Бо като съпруга в леглото щеше да е кулминацията на нейната мечта, но Сарина съзнаваше, че не може да поеме такъв риск. Мисълта, че може да забременее и след това да бъде отхвърлена като непотребна вещ, не й позволяваше да го направи.

Бо на свой ред ни най-малко не се съмняваше в необходимостта да се обвърже със Сарина чрез мъжката си клетва, ако желае да отнеме девствеността й. Ала тя се бе върнала в живота му само преди няколко дни. Как би могъл след толкова кратко време прекарано заедно, да й се врече за цял живот? Нуждаеше се от време, за да я опознае! Както и тя него! Ако приемеше условията й, трябваше да се сбогува завинаги с плаването, а това въобще не му бе по вкуса.

Сарина искаше да научи какво става в Чарлстън. Бо не се бе прибирал у дома от няколко месеца, все пак това бе нищо в сравнение с нейното петгодишно отсъствие.

— Помниш ли мистър Доунс? Идваше в училище и се оплакваше, че момчетата яздят през градината му след часовете. Дали е още жив?

— Разбира се. Сега собствените му внуци яздят в градината му — засмя се Бо. — И той, разбира се, ги търпи много повече, отколкото навремето нас.

— Винаги съм го имала за свадлив дядка, но сега се съмнявам в правотата си. Впрочем сигурно и аз самата щях да съм не по-малко ядосана, ако някой съсипва труда ми. Бих искала да видя мистър Доунс, защото с него са свързани много от спомените ми за дома и бащиното училище.

— Може да се разходим дотам, когато се приберем в Чарлстън — предложи Бо.

Лека усмивка заигра по лицето на Сарина.

— Ще бъде страхотно, Бо. Имам толкова хубави спомени с теб, когато бяхме деца… Тоест, когато аз бях дете, а ти — с осем години по-голям от мен юноша.

— Сигурно съседите ти няма да могат да те познаят, когато се върнеш. Все още те смятат за онова малко момиченце с големи хубави очи и дълги руси плитки.

— О, Бо, моля те, не ми напомняй колко ужасно изглеждах тогава — разсмя се тя.

— Грешите, мадам, ако наистина мислите това, което казвате. Толкова красива жена като вас не може да е изглеждала ужасно.

— Моля те! — изсмя се отново тя. — Ласкаеш ме.

Бо напълни отново чашата й и през смях отвърна:

— Значи смяташ, че те лъжа?

— Бо, знам, че не си лъжец. Прекрасно си спомням всеки път, когато си признавал истината пред баща ми, дори ако за това той трябваше да те накаже. Вярвам, че честността ти се е съхранила през годините. Татко просто се страхуваше, че някой път ще се убиеш с лудата си езда. И ако не си беше научил добре уроците, той използваше случая, за да те задържи след часовете, само и само да не яздиш.

— В крайна сметка баща ми трябваше да застреля стария Сони, след като горкото животно съвсем ослепя. Сигурно всички онези трънаци, през които го карах да минава го погубиха. Понякога нарочно минаваше през най-бодливите, само и само да ме откаже да го яздя.

— Като те слушам сега, разбирам, че баща ми е бил прав да се притеснява за теб.

— Така е! Но аз бях решен на всичко, за да опитомя този див жребец. В усилията си едва не се убих.

— Радвам се, че не успя!

Свежата й усмивка и топлият й поглед бяха всичко, за което един мъж можеше да мечтае. Как можеше да я признае за своя съпруга и след това да се откаже от нея?

След като приключиха с храната, Бо взе всекидневните си панталони, с които работеше. Докато разкопчаваше официалните, той предложи на Сарина:

— Ако имаш някакви притеснения относно мъж, който се преобува, можеш да се обърнеш, защото трябва да отида на палубата, а не бих желал да ходя в някоя друга каюта всеки път, когато си сменям панталона. Освен това, момчетата ми ще го сметнат за твърде необичайно, тъй като вече сме женени.

Сарина се обърна с гръб.

— Сърдит си ми, защото отказах на предложението ти за интимна близост? Или просто е типично за теб да гълчиш жената, за която току-що си се оженил.

Бо се изсмя. Не бе в най-добро настроение, защото вече беше разбрал, че когато е в близост до жена си, у него се събуждаха всички мъжки страсти. И след като се убеди в неотстъпчивостта й, вече не виждаше причина да е толкова любезен с нея.

— Ако ще бъдеш моя съпруга, пък макар и за няколко седмици, то, скъпа, ще ти се наложи да свикнеш с държанието ми. Ние, моряците, сме свикнали да казваме винаги това, което ни е на езика, без да се съобразяваме, че някоя дама може да ни чуе.

— Значи възнамеряваш да ме запознаеш с моряшката си същност, така ли?

Докато очакваше реакцията на заядливото си подмятане, Сарина нервно хапеше долната си устна. Толкова пъти го бе предизвиквала като дете. Как можеше да не го стори и сега!

Бо бавно се обърна към жена си като не се опитваше да прикрие възбудената си мъжественост, докато си сваляше ризата и панталона. Разбира се, тя нямаше ни най-малка представа какви усилия му коства да се бори с мъжките си инстинкти. Не смяташе, че ако й каже причината за сегашното си раздразнение, с нещо ще промени нещата, но все пак реши да не крие.

— Това, с което бих искал да те запозная, е нещо много по-приятно. Но тъй като ти не желаеш, то разбираемо е да съм малко нервен, когато си около мен. Никой мъж не би могъл да погледне красива жена като теб, без да си я представи гола в обятията си. Колкото до мен, това важи с още по-голяма сила. Желая те още от мига, в който те видях първата нощ в каютата си.

— Искаш да кажеш, когато ме изкъпа? — поправи го тя.

Бо се сепна. Сарина гледаше безцелно в стената, но той разбра, че се наслаждава на моментното му объркване.

— Как, по дяволите, си разбрала?

— Открих дълъг косъм на коритото ти, който без съмнение беше от моята коса.

Бо закопча панталона си и се приближи.

— Трябваше да направя нещо, Сарина. Беше премръзнала и не можех да позволя да умреш от студ. Повярвай ми, знам какво може да направи студът с човек. А ти беше направо вкочанясала и аз се опасявах, че няма да оживееш.

— Може ли вече да се обърна? — попита тя.

— Да!

Сарина бързо се обърна и в следващия миг кръвта се качи в главата й като я накара да се изчерви. Бо стоеше пред нея, гол до кръста, а широките му рамене и мускулести гърди накараха дъха й да спре.

— Н-но ти не си облечен — промълви тя, объркана и същевременно запленена от мъжествената му хубост.

Бо забеляза червенината по бузите й и я погледна учудено, като се доближи още повече до нея.

— Никога ли не си виждала мъж без риза?

— Само когато бях дете, и то баща си — отвърна тя като се опита да гледа настрани. — Освен това не си спомням нищо.

— Погледни ме, Сарина!

След като тя не се подчини, той хвана ръката й и я постави на гърдите си, като я задържа там въпреки опитите й да се дръпне.

— Виждаш ли? Аз съм от плът и кръв! Нищо, от което да се срамуваш.

Очите й го погледнаха колебливо и срещнаха неговите. Синият му поглед искреше със странен пламък, който гореше и в самата нея.

— Трябва да призная, че рядко се натъквам на полуголи мъже. — Тя плахо обходи с поглед мускулестото му тяло. — Но ако трябва да предположа, ти изглеждаш прекрасно.

Бо се усмихна леко.

— Така ли смяташ? Кой сега прави комплименти?

— Истина е, Бо — погледна го тя с плаха усмивка. Той придвижи ръката й върху сърцето си, прокара я по мъжката си гръд и надолу до колана на панталона си. Наблюдаваше очите й, които искряха в трепетно желание. Доближи се до нея така, че телата им се докоснаха, наведе бавно глава към нейната и нежно я целуна. Тя прие целувката. Това бе всичко, от което той се нуждаеше. В следващия миг взе Сарина в обятията си и я притисна плътно. Езикът му започна да изучава устните й и това събуди още по-силно желанието му. Пръстите му бавно започнаха да разкопчават роклята й отзад, докато накрая тя се свлече надолу по раменете й. Дрехата се плъзна по фустата й, докато той се отдръпна, за да се наслади на гледката. Стегнатата й в прилепналия корсет гръд събуди у него спомен за момента преди няколко нощи, когато трескаво бе съблякъл прогизналите й дрехи. Тогава бе твърде загрижен за състоянието й, за да мисли за женствените форми, които се разкриваха пред очите му. Едва по-късно в съзнанието му изникна и започна непрестанно да го преследва спомена за мократа риза, прилепнала по гърдите й. Сега този спомен се съживи и отново стана реалност.

Бо погледна засмян черните й очи, които го гледаха изплашено и разкриваха объркването и несигурността й. Тя се опита да прикрие гърдите си, но той поклати глава.

— Остави ме да се полюбувам — помоли я той като хвана ръцете й в своите.

В следващия миг започна да целува нежно дланта й като бавно се придвижваше нагоре към рамото. От устните на Сарина се отрони дълбока въздишка на задоволство. Устните му продължиха да изучават нежната й кожа като бавно се придвижваха към гърдите й, стегнати в корсета. Бо забеляза как клепачите й потрепваха, когато устните му докосваха малките й хълмчета, като съзнателно избягваха върховете им за момента. Устните му отново тръгнаха нагоре и покриха шията й с топли целувки. Бо се изправи в цял ръст, загледан в лицето й, след което бавно доближи устни до нейните. Езикът му бавно докосна нейния, докато го накара също да се включи в играта и подсили удоволствието, като бавно и полека започна да изучава устата й. Продължи да прониква по-надълбоко, устата му засмукваше нейната, а устните й горяха от страстните му целувки.

Сарина почувства, че цялото й тяло гори. Сърцето й заби лудо в гърдите, когато ръката му бавно се плъзна под фустата й, а пръстите му започнаха да дърпат леко корсажа й надолу. В следващия миг розовата й гръд изскочи над изящната дантела на бельото. Очарован от меката й като коприна кожа, Бо прокара ръка около гръдта й. Сърцето й щеше да изскочи, когато пръстите му бавно започнаха да се спускат надолу. В гърлото й заседна сподавен вик на удоволствие, когато пръстът му докосна зърното й, след което бавно обходи розовия пръстен около него.

Сподавена въздишка на удоволствие се изтръгна и от Бо, който не вярваше, че е стигнал толкова далеч, без да го спрат. Наведе бавно глава и от устата на Сарина се отрони нова въздишка, когато устните му нежно докоснаха настръхналото й зърно. Нейното извиващо се тяло изгаряше в някакъв непонятен за нея огън, докато някъде вътре се събуди неутолим глад за мъжа до нея. Сарина изстена от удоволствие. Главата й се отпусна в задоволство назад и тя се отдаде на всички прекрасни усещания, които Бо събуждаше у нея. В унес усети как корсажът й се свлича надолу, последван от фустата.

Усети как Бо освободи косата й и тя се спусна на вълни по раменете. Ръката му се плъзна по копринените къдрици, надолу по гърба й, за да стигне до гащите. Пръстите му се плъзнаха бавно по голите й хълбоци, след което ръката му я притисна към него и тя усети твърдостта под панталоните му. В следващия миг той я вдигна на ръце. С три големи крачки се озова до леглото си, постави я нежно на него и издърпа завивките под нея. Свали последното останало на нея облекло, след което, без да се обръща, започна да събува панталона си. Очите на Сарина се разшириха при вида на голото му мъжко тяло. В следващия миг той се наведе и покри лицето, гърдите, кръста и бедрата й с целувки.

— Желая те — промълви той дрезгаво като плъзна ръка надолу по тялото й и я постави между бедрата.

Сарина го погледна смаяно и се опита да се обърне настрани, но Бо я обсипа с целувки и като й шепнеше успокоително, успя да я накара отново да се отпусне. Ръката му нежно се плъзна нагоре между бедрата й и скоро всичко около нея се завъртя в луд екстаз. Огнени пламъци започнаха да изгарят слабините й, за да обхванат постепенно цялото й тяло.

Бо я накара да се обърне към него и да почувства дъха му. Скоро устните им се докоснаха и езиците им се преплетоха бурно в изпепеляваща целувка. Опиянена, тя се притисна плътно до мъжкото му тяло и прокара пламтящо бедро по слабините му. Пламтящият му член леко докосна влажната й женственост, а леките тласъци на тялото му я накараха да се отдаде напълно на удоволствието. Освободена от задръжките, Сарина обсипа мускулестата гръд на съпруга си с горещи целувки. Ръката й срамежливо обходи малките зърна. В следващия миг Бо хвана ръката й и бавно я плъзна надолу по гърдите си, докато накрая я постави върху твърдия си жезъл. Сарина възкликна объркана. Той прошепна нещо в ухото й и обсипа лицето й с целувки, а тя плахо се подчини на наставленията му. Бо започна да диша учестено. Собственото й любопитство и усещането, че му доставя удоволствие, я окуражиха и тя накара Бо да почувства неподозирана наслада, преди още да бе проникнал в нея. Може би причината бе, че правеше любов със собствената си съпруга, а не с някоя обиграна държанка.

Силно почукване на вратата накара Сарина да изстене смутено, а Бо на свой ред изръмжа. Прокара ръка по челото си и тихо наруга този, който ги бе смутил в този сюблимен за двамата момент.

— Какво искаш? — изкрещя той като се подпря на ръцете си в леглото и погледна към вратата.

— Извинете, капитане — извика смутено Били. — Мистър Оукс ме изпрати да ви кажа, че е дошъл някакъв човек от морските власти, който иска да види документите на кораба ви. Мъжът каза, че след скандала ви с мистър Уинтроп властите ще наблюдават зорко „Дързост“, за да не ви позволят да избягате с момичето.

Бо беше сигурен, че ако в този момент Алистър се покажеше пред очите му, нямаше да му се размине без тежка телесна повреда.

— Ще донеса документите след минута — увери той Били.

Сарина придърпа завивките отгоре си, докато Бо с ругатни се надигна в леглото. За момент той остана седнал, подпрял замислено с една ръка челото си. Не можеше да повярва, че го бяха прекъснали точно когато щеше да разкрие на Сарина най-голямото удоволствие.

Като се обърна към съпругата си, той я целуна страстно и каза:

— Чакай ме! — Бо докосна отново устните й и се засмя: — Връщам се възможно най-бързо.

Сарина го погледна като не знаеше какво да каже. Почукването на вратата не само я сепна. То я върна към действителността и я накара да се замисли какво щеше да му позволи да направи. Та той не й бе обещал нищо за бъдещето. И въпреки че сега бяха женени, спокойно можеше да поиска свободата си, след като се върнат у дома. И ако я поискаше, тя щеше да му я даде, без значение колко щеше да я нарани това, защото в никакъв случай не би искала да се опитва да го обвързва против волята му.

„По-добре да го държа на разстояние от себе си“, опита се да си внуши тя. Така няма да има опасност да я изостави бременна с дете от него.

Сарина се загледа влюбено в новите дрехи на съпруга си. Ако тези моменти на близост бяха всичко, което можеше да си позволи с него, то тя щеше да се възползва от тях, преди да го изгуби отново. А този момент щеше да дойде с пристигането им в Чарлстън.