Розмари Роджърс
Среднощна красавица (15)

14

Дори и в яда си, че не му е казала за това, с тази новина й нанесе зашеметяваш удар. Веднага видя в какъв шок изпадна тя — пребледня като платно и замижа от болката. По дяволите, изглеждаше толкова чиста и невинна, но наистина ли беше такава? Стори му се невъзможно да свърже младата жена, седнала пред него, с това, което Нортуик каза и другите потвърдиха. Непочтеността на Нортуик бе известна на всички, а Фостин Оберже е била в пълна безизходица. Наистина ли му е продала дъщеря си за достатъчно голяма сума, която да й позволи да напусне Англия, както твърдеше самият той? Изглеждаше възможно, дори вероятно, и по непонятни причини от тази мисъл стомахът му се свиваше.

Нортуик, престъпник, крадец, негов смъртен враг — отчаян мъж, който искаше да го унищожи и не би се спрял пред нищо, дори да смаже една млада жена. Кайла бе най-слабата и най-уязвимата брънка от веригата събития, които постепенно разкриваха истинската картина на нещата. Исусе! Как се преплетоха нещата!

Тя се надигна и после отново седна. До него стигна ароматът на парфюма й. Жасмин. Сладък, въздействащ, изкусителен. Възбуждащ като самата мистериозна лейди. Тя не беше такава, каквато изглеждаше — не и невинна. И все пак не бе лишената от морал паднала жена, за каквато я бе помислил в началото. Дявол да го вземе, каква е тя? Свенлива, наивна млада жена? Или такава, каквато я бе обрисувал Нортуик — участница в перверзни игри, каквито никое дете не заслужава да преживее?

Брет внимателно я наблюдаваше. Вълнението й бе съвсем явно, когато тя отвърна поглед от него.

— Това ли говорят за мен? Че съм била играчка в ръцете на лорд Брейкфилд?

Произнесе го с такова отвращение, изплю думите като горчива хапка. Очите му се присвиха леко:

— Да. Разбира се, аз знам за теб това, което той явно не знае. Но има неща, които хора като Нортуик могат да твърдят и не могат да бъдат проверени. Той докосва ли те, Кайла? Майка ти продаде ли те?

Тя се изсмя рязко, но смехът й прозвуча задавено и устните й се изкривиха:

— Толкова ли е важно да знаеш това, Брет? В крайна сметка ти направи много повече през последните седмици…

— По дяволите, не е същото. Сега ти си жена, а не беззащитно дете.

— Да, вярно — тя грациозно се изправи и с една ръка оправи гънките на полата си. — Сега съм жена и миналото може да има значение само, ако човек пожелае това. Но вие показахте ясно, че миналото няма значение за вас, що се отнася до баща ми. Защо сега да навлизаме в такива отвратителни подробности?

— Имам причини да се интересувам.

— Няма съмнение. Мога само да предполагам какви са.

— Да не би да го защитаваш, Кайла? Исусе! Мисля, че точно това правиш — Брет впи поглед в нея, ядосан и объркан. Бузите й бяха покрити с червени петна, а устните й се свиха в упорита линия, която вече му бе добре позната. Подозренията продължиха да хвърлят сянка върху лицето му и накрая той изрече:

— Не, ти защитаваш майка си. Тя те е продала на този перверзен негодник и ти се опитваш сега да я защитиш…

Той не беше подготвен за бурната реакция на Кайла. Тя се хвърли внезапно към него, крещейки, че греши, че майка й никога не би направила подобно нещо. Опитваше се го удари, да го издере и той бе принуден да хване ръцете й и да ги задържи здраво зад гърба й. Притисна я към масата и остана така, докато тя се поуспокои и спря да се мята. Задъхана, с коси, разпилени като коприна по тоалетната масичка и надвиснали над очите й, тя яростно се взря в него просълзена:

— Пуснете ме — процеди през зъби. — Веднага.

— Обещай да не се опитваш да ме удариш и ще те пусна. Не искам да те нараня. Не, закълни се, че ще се държиш прилично.

— Кълна се — произнесе думите неохотно след дълго колебание, но той все пак я освободи и се изправи бавно, внимателно следейки движенията й, докато тя се отлепи от масата и застана до нея.

Отметна косата от очите си с обърнато настрани лице. Неочаквано у него се надигна жал към нея — чувството го връхлетя внезапно. За пръв път изпитваше подобно нещо и осъзна, че не знае какво да направи. Стоеше навъсен и объркан.

Кайла погледна нагоре към него и заговори спокойно:

— Майка ми не ме е продала, както предполагаш. Нищо подобно не се е случило. Бих го запомнила. Но Нортуик… може би той е човекът от моите сънища. Кошмарите ми — смехът й прозвуча глухо — била съм много малка, но си спомням някои неща. Спомените ми са като парченца от счупено стъкло… очите и гласът му. Може би затова ми прозвуча толкова познато, защо се почувствах така… така нечиста, когато ме погледна онази нощ на бала в лейди Сефтън. Тогава нямах обяснение.

Сълзите напираха в очите й и непроронени блестяха в миглите й. Част от цинизма на Брет се стопи. Изглеждаше напълно искрена. Или бе много по-добра актриса, отколкото бе предполагал, или чувствата й бяха истински. Той почувства несигурност, която го накара да пожелае още по-силно да разбере истината, каквато и да е тя. Проклета да е. Бе се надявал да я забрави, докато бе далеч от Риджууд. Да се самозабрави в ръцете на други жени. И в началото почти успя, присъединявайки се към Кенуърт в Артурс за игра на карти, и оттам посети разни разгулни места, където ходеше, когато изпадаше в по-фриволни настроения — места като Пал Мал или Ковънт Гардън.

В един от вертепите попадна на стройна блондинка, която имаше същите сладострастни форми и руса буйна коса, мека като дъхава коприна. Той бе пил толкова много, че почти не забелязваше дребните разлики. Едва по-късно през нощта забеляза по-грубите черти, чу вулгарната реч и усети евтиния й парфюм. Това бе достатъчно да загуби напълно интерес към нея.

И не това очакваше да завари, като се върне, Кайла във вихъра на цигански танц, оскъдно облечена, с разпуснати коси, сякаш току-що е станала от леглото на мъж. Всички намеци и твърдения на Нортуик му прозвучаха като напълно възможни. Родена изкусителка. Продадена в невръстна възраст за забавление на мъжете, мъжете като Нортуик.

Кайла вдигна към него пълни със сълзи очи и в погледа й прочете болката на изгубено дете. Изведнъж се почувства жесток, сякаш бе ритнал малко кученце. Не би трябвало да има значение за него, какво се е случило с нея, преди да я познава, само дотолкова, доколкото засягаше интересите му. Но го болеше. Исусе! Наистина имаше значение. Искаше да убие Нортуик — обземаше го сляпа безумна ярост само при мисълта, че този негодник я е пипал. Не само защото един мъж не бива да докосва така едно дете, но и че това дете е била Кайла. Красивата, оплетена в интриги, Кайла.

Явно Нортуик щеше да я използва, за да го провокира да направи грешен ход, но той нямаше намерение да бъде толкова предсказуем. Имаше свои начини за противодействие.

— Утре, малката ми — меко каза той, — ще отидем в Лондон. Там по това време на годината е много оживено. И някои мои познати жадуват да се запознаят с най-новото ми завоевание. Мисля, че това ще те поразсее.

Тя го гледаше, без да реагира. Алабастровата й кожа изглеждаше леко порозовяла и сякаш отразяваше спокойната светлина на лампата. Той пое брадичката й в дланта си, загледан в лицето й, но тя сведе поглед, за да скрие очите си. Наведе се и целуна устните й, студени като на каменна статуя. Струваше му доста усилия да не продължи, докато тя не отговори на целувката му. Но се отдръпна от нея и произнесе спокойно и овладяно, сякаш не изпитваше никакви чувства:

— Лека нощ, малката ми. Ще тръгнем рано сутринта.

Когато затвори вратата след себе си, осъзна, че тя не отговори на нито един от последните му въпроси.

Нетърпелив, Брет слезе долу в малкия салон, наля си бренди и отпиваше бавно глътка по глътка, докато чакаше завръщането на Годфри. Няма съмнение, че щеше скоро да се появи. По непонятни причини Годфри бе взел Кайла под своя закрила и ще побърза да се увери, че с нея всичко е наред.

Очакванията му се оправдаха, защото Годфри пристигна и намери Брет в салона. Затвори вратата и застана пред камината зад стола, където Брет пиеше втора чаша от първокласния френски коняк.

— Надявам се, че мис Ван Влийт вече спи спокойно.

— Наистина, приятелю, толкова си прозрачен — Брет постави гарафата на лакираната с черен японски лак масичка и стана, после се облегна на камината, намръщено загледан в предания си приятел и кръвен брат. — Защо толкова се тревожиш дали спи спокойно, или не съм се отнесъл с нея така, както би трябвало?

Лицето на Годфри с цвят на бронз бе безизразно, но гласът му прозвуча рязко:

— Ако се отнасяше с нея така, както би трябвало, сега тя трябваше да е в Лондон с кръстницата си. Необходимо ли е да я въвличаш във всичко това?

— Откъде си сигурен, че го правя? Може би възнамерявам да я върна на живописната маркиза Дю Боа.

— Не, нямаш такова намерение. Ранното ти завръщане означава, че нещата не са протекли според твоя план и смяташ да използваш мис Ван Влийт като примамка. Прав ли съм?

Брет се усмихна леко и поклати глава:

— Толкова си проницателен, приятелю. Не би ме учудило, ако успееш да се издигнеш до най-висшите етажи на властта, само да не беше човек на честта.

— Ако си приключил с обидите, моля, отговори на въпроса ми.

— Да, смятам да използвам нашата красива гостенка като примамка, както предположи — той потри с длан челюстта си, загледан съсредоточено в Годфри. — В известен смисъл, тя няма да пострада. Когато постигна целите си, ще й заплатя добре и ще я върна на кръстницата й. Това достатъчно ли е, за да те направи щастлив?

Годфри вдигна рамене:

— А ти ще бъдеш ли?

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Че не си толкова безразличен към прелестите на дамата, колкото би искал.

— Проклет да си. Тя може да е средство за постигане на желания от мен резултат, както казват: „С един куршум — два заека“. Мога да се освободя от прелестите й и същевременно да се освободя от настоящата заплаха. Това е един перфектен план.

— Какво откри в Лондон?

— Каквото очаквах — челюстите му се стегнаха. — Документите за сребърните мини наистина са в ръцете на Нортуик. Негодникът сигурно ги носи до сърцето си, защото моите агенти не можаха да ги намерят. Проклет да е, ако ги занесе в регистратурата, може никога да не ги видя повече. Или ако все пак успея, ще отнеме много години след оспорване на собствеността по юридически път и през цялото това време среброто ще си седи неизползвано. Исусе! Все още е загадка за мен как е разбрал за тях. Те не би трябвало да се намират на този кораб. Някой, на когото имам доверие, ме е предал. Само да разбера кой… — не довърши. Годфри знаеше какво ще се случи, когато той открие предателя, продал документите на Нортуик. Ако имаше късмет, щеше да умре бързо. Но, за Бога, той бе склонен да го унищожи бавно, както го правеха команчите, и да го накара сам да пожелае смъртта си, дълго преди да е настъпила. Той погледна нагоре към Годфри и по очите му разбра, че му е напълно ясно какво има предвид.

Като вдигна рамене, Брет се загледа в огъня.

— Всичко по реда си. Когато си взема документите, ще се разправя с Нортуик и след това ще открия кой ме е предал.

— Не искам да съм на негово място, когато го намериш. — Годфри спокойно издържа погледа на Брет. — Дали е просто съвпадение, как мислиш? Или Нортуик го е организирал?

— Ще разбера, когато открия човека. Научих много любопитни подробности за живота на лорд Брейкфилд. Явно кражбата е от по-леките му престъпления. Има склонност към невръстни момиченца — съвсем малки. Този негов порок може да го провали, ако мога да уредя това.

— Сигурен ли си в това?

— Един свидетел е готов да потвърди. Така смъртта ще стане по-желана за Нортуик.

Годфри сви едното ъгълче на устните си:

— Разбирам, явно всичко си премислил. Възможно ли е този свидетел да е мис Ван Влийт?

— Не. Но някога е била една от неговите… — той млъкна и довърши с мрачно изражение — жертви, ако информацията ми е вярна.

— Аха, сега има две причини да искаш възмездие.

Брет го погледна за момент:

— Да, правилно си разбрал, но не влагай повече смисъл от необходимото. Що се отнася до Кайла, възмутен съм, че се е възползвал от нея, когато е била съвсем малко дете.

Годфри се усмихна и Брет раздразнен присви очи. Да върви по дяволите. Да мисли каквото иска, няма значение. Това, което имаше значение, беше Нортуик да си получи заслуженото.

 

 

Светлините на града проблясваха по улиците, все още влажни от дъжда, и отразяваха смътни многоцветни дъги, когато каретата на херцога най-сетне спря. Кайла с мъка запазваше самообладание. Оказа се трудно, много по-трудно отколкото очакваше, когато Брет настояваше да го придружи в Лондон. Защо го правеше? Какво се надяваше да докаже? Достатъчно неприятна бе ледената му учтивост към нея, откакто се върна оттам. В кавалерските му жестове се таеше скрита хладина и твърдост, които я караха да скърца със зъби, защото в привидното му хладнокръвие явно имаше скрит умисъл. Без съмнение това зад тази фасада никак нямаше да й хареса.

Тя крадешком погледна към него. Брет се взираше през прозореца. Тъмният му силует се очертаваше в рамката на прозореца на фона на уличните лампи, по-далечен и недостижим от всякога. Не я бе докоснал, откакто пристигнаха в Лондон. Беше доволна, или поне си внушаваше, че е доволна, и в същото време се чувстваше неловко от тази негова резервираност. Това със сигурност не бе Брет Банинг, когото бе почнала да опознава, деспота с леден поглед, който, без да се поколебае, я отвлече от бала у лейди Сефтън под носа на всички, включително, и кръстницата й. Сега бе като изопната струна и във всяко негово действие имаше нещо заплашително, макар че външно се държеше напълно спокойно. А тази вечер бе много по-напрегнат. Леко намръщена, Кайла протегна ръка и огледа меките нови ръкавици. Ръкавици, наметало, поръбено с пух от марабу, обувки от Р. Уилис на улица „Фиш“ 421, ушити с брокат и украсени с малки рубинени плочки, които подхождаха на изящната огърлица от рубини и диаманти, ажурени багети и красиви жартиери от сатен и коприна, и всичко това в тон с роклята й. Чиста коприна върху сатен — роклята бе плътно прилепнала до тялото й като втора кожа. Високата талия бе прихваната точно под гърдите, щедро обшита с позлата и миниатюрни рубини. Застанала пред огледалото, в първия момент Кайла помисли, че не би посмяла да се покаже с тази рокля в обществото. Макар да не бе много деколтирана, пурпурната коприна върху светлобежовия сатен създаваше илюзията, че отдолу тя е просто гола.

И когато Брет замръзна на прага и я огледа с присвити очи, тя разбра, че той си е представял точно това. Безполезно бе да спори с него, затова само вдигна рамене и отбеляза, че роклята наистина е много красива.

— Да я намокря ли, за да изглежда още по-прозрачна? Все пак човек трябва да се вгледа отблизо, за да види нещо.

— Вижда се достатъчно — Брет пренебрегна хапливата й забележка и вдигна рамене, но в очите му припламна искрица, която й показа, че наистина е така. Защо искаше от нея да е облечена точно по този начин?

Сега, пред очите на хората, се чувстваше гола и знаеше, че има вид точно на това, което бе станала — куртизанка. О, какво ли ще каже танте Селест? Ще бъде наранена и разочарована. Тя не обвиняваше Кайла за случилото се, но в гласа й звучеше мъка и безнадеждност, когато я утешаваше и дискретно й предложи помощта си, когато се освободи от покровителството на Брет. Тяхната кратка среща бе протекла тягостно и неловко.

Кайла изтри разсеяно с пръсти стъклото, вперила празен поглед в мъгливите улици. Всичко ли щеше да загуби?

— Пристигнахме. Опитай се да спреш да се възхищаваш от себе си, поне докато има други, които могат да правят това вместо теб.

Заболя я от язвителната забележка на Брет, и тя го погледна гневно, като нервно придърпа нагоре ръкавиците си.

— Защо трябваше да си правите труда да ми осигурите толкова прозрачна рокля, след като искате да изглеждам раздърпана, ваша светлост. Според мен вие искате да покажете моята нова роля, а не да я прикриете.

Очите му леко се присвиха:

— Много по-умна си, отколкото предполагах. Какво неудобство. Може би просто искам да вдигна цената ти. Да те издържам, се оказа много скъпо задължение. Лакеят чака, малката. Време е да влезем в операта?

Трудно бе да се въздържи да не го наругае, но забеляза любопитните погледи на някои хора от тълпата пред Кингс Тиътър. Боже мой, имаше толкова много хора! Цяла редица карети и елегантно облечени членове на висшето общество бяха задръстили Хай Маркет. Когато застана пред огромната аудитория, водена от Брет, тя осъзна треперенето в коленете и нервното присвиване в стомаха й. Наложи си да вдигне високо брадичка. Никой няма да забележи колко е нервна — няма да позволи това. Защо да им доставя такова удоволствие?

Странно, но Брет служеше като защитна стена и отбиваше любопитните погледи, отправени към нея. Тя подхвана краищата на пелерината си и се загърна плътно, доволна, че закрива половината от дръзката й рокля. Всичко би дала да може да се махне оттук. Усещаше окуражаващото топло присъствие на Брет. Стройната му фигура бе облечена в черен официален костюм, с перфектно ушити фрак, жилетка и панталон. Снежнобяла риза с елегантен нагръдник подчертаваше красивото му смугло лице. Той бе арогантно красив. Мъж, който бе проследяван от женските погледи — повечето от тях ехидно хвърляни зад гърба му, а някои през изкусно премрежени мигли. Ако не й бе толкова омразен, може би в един момент би допуснала, че е влюбена в него.

В края на краищата той я караше да губи дъха си в очакване особено когато я погледнеше с полупритворени очи и иронична усмивка, така провокираща и толкова характерна за него… Понякога, когато я докосваше и шепнеше нежни думи в ухото й, тя забравяше, че това са само думи, произнасяни в забравата на страстта, и почти можеше да повярва, че е неговата любов, и той наистина я обича. Това бе глупаво, разбира се, и тя го знаеше и признаваше истината, когато той си тръгнеше или заспиваше до нея. И все пак съществуваха тези кратки моменти на сляпа надежда за по-добър живот, които я караха да става неспокойна и несигурна. И ядосана, признаваше това.

Нищо в живота не протече така, както си го представяше, когато беше малка и плуваше по гръб в реката и мечтаеше за бъдещето си. Сякаш бе изминал цял един живот. Ставаше дума за друг свят и със сигурност за друго момиче. Сега тя плуваше в едно враждебно море, загубена в бурята, нахлула в живота й, без да знае на кого да има доверие и как да продължи напред.

— Ваша светлост — прошепна женски глас и Кайла се обърна, за да види как контеса Гренфилд сияеше. — Не знаех, че се интересувате от опера.

— Имам разностранни интереси, милейди — Брет дръпна Кайла към себе си, докато тя не застана под светлината на висока лампа. — Познавате ли мис Ван Влийт?

За миг погледите на Кайла и лейди Гренфилд се срещнаха, после контесата отвърна поглед и рече студено:

— Не. Извинете ме, ваша светлост. Може би друг път ще поговорим.

Бяха я отхвърлили, студено и убийствено, и лицето на Кайла пламна. Котка. Те бяха се срещали и преди, въпреки че бяха минали почти три месеца, и тогава лейди Гренфилд се държа много мило. Възмутително. Репутацията на контесата далеч не беше безупречна. Някои от по-лицемерните височайши вдовици в доброто общество я смятаха за малко „нетърпелива“ и точно тя да презре Кайла по този начин беше направо вбесяващо. Също като лейди Мелбърн имаше доста деца от различни бащи и въпреки това си позволяваше да я пренебрегне по този начин!

Лейди Гренфилд не бе единствената, която се отнесе с Кайла по този начин. Нито една от дамите, по-рано нейни компаньонки на соаретата, домакини по време на следобедния чай или гостенки на Лейди Ръштън, не проговориха на Кайла. След първия шокиран поглед те започваха да се държат така, сякаш тя не съществува.

Мъжете обаче не страдаха от подобни скрупули и говореха с нея, макар че тя предпочиташе да не го правят. Ехидните погледи и забележки бяха достатъчни, за да я държат в напрежение. Войнствено настроена, Кайла отговаряше на поздравите им, без да ги погледне, като оставяше погледите и думите им да се изливат покрай нея, сякаш това не я засяга.

Измина цяла вечност, докато се доберат до ложата, която бе резервирал Брет. Елегантна кутийка, облицована с кадифе и обзаведена с плюшени столове, обърната към сцената долу. Брет дръпна назад входните завеси и я въведе в покритото с килим помещение, което миришеше на свещи и застоял парфюм. Задната част тънеше в мрак и тя спря за момент, докато очите й свикнат с тъмнината. Ложата на Улвъртън бе близо до сцената — ако протегнеш ръка, можеш почти да я докоснеш. Най-ниската от петте в реда, тя имаше най-добра видимост в цялата зала. Местата за публиката бяха разположени във формата на гигантска подкова и залата имаше претенциите да бъде призната за най-голямата оперна зала в цяла Англия. Кайла помисли, че това сигурно е вярно. Освен петте редици с ложи и партера имаше огромна галерия, която побираше внушителната цифра от три хиляди и триста души. Толкова хора, събрани само в една сграда, и всички те обсипани с блестящи бижута и титли. Те идваха тук, за да се покажат пред обществото и да огледат останалите, както и да видят поредната оперна постановка.

Високият таван бе живописно покрит с разнородни фрески, ярко позлатени. Долу в редиците на оркестъра се чуваха нестройни звуци на цигулка и корна. В настъпилата тишина звучаха приглушени разговори и нисък смях. Брет я побутна напред към осветената зона в ложата и тя инстинктивно вдигна брадичка, усетила погледите. Въпреки явното й нежелание да махне пелерината си, Брет внимателно я свали и постави на един стол. Дръзката рокля остана единственото й облекло.

Шумът на коприна и сатен показа, че много погледи са насочени към тях. Внезапното заглъхване на смеха и силният шепот наоколо свидетелстваха, че има и такива, които намираха появата й в Кингс Тиътър за доста забавна. Това в крайна сметка бе нейният дебют в обществото, след като Брет я отведе демонстративно пред очите на всички от бала у лейди Сефтън. Без съмнение това бе дало повод за много клюки и слухове по неин адрес.

Искаше й се да не беше идвала, да не беше срещала никога Улвъртън и най-вече — гореше от желание да се махне, колкото може по-скоро, от Англия. Да се върне в Индия — при папа Пиърс. За нея нямаше значение, че не им стигат средствата, и тя едва ли щеше да намери добра партия. Ако бе останала там, щеше да запази самоуважението си и уважението на другите, а ето я сега — обект на злобни клюки, и то тук, в операта, невинно светско събитие.

А Брет със сигурност е знаел, че така ще стане, иначе не би я довел тук. Защо я измъчваше така, проклет да е! Какво искаше да постигне с това?

После реши, че ще научи отговора, защото чу зад гърба си как някой дълбоко се изкашля и ентусиазиран глас пожела да бъде представен на прекрасното създание, имало късмета да попадне в ръцете на Улвъртън.

— Улвъртън, това ли е красивата дама, за която напоследък доста се шуми? Дето си я откраднал на бала у лейди Сефтън? Бога ми, тя е прекрасна. Погледнете я, удивителни форми, Улвъртън, прекрасни.

Поруменяла от притеснение, Кайла гневно се обърна да бъде представена на негово височество, херцог Къмбърланд. Петият син на крал Джордж бе считан от мнозина за зъл безцеремонен простак. Ако не беше от кралско потекло, без съмнение щяха да го смятат за напълно недостойна личност. И все пак той беше син на краля и брат на регента. Това принуждаваше хората да го търпят, макар и неохотно.

Усмивката на Кайла бе скована и неестествена, но тя бе решила да не издаде какво чувства в момента. Особено пред този ужасен херцог, с нашарено от белези лице и едно око, впито любопитно в нея. Погледът му бе прикован към гърдите й, покрити с тънка коприна над бежовия сатен, която трептеше от всяко нейно движение, и не оставяше почти нищо на въображението. Тя усещаше ироничния поглед на Брет и успя да кимне студено за поздрав.

— Ваша светлост, за мен е чест.

— Боже, та тя е прекрасна! — Къмбърланд се шляпна по бедрото и Кайла реши, че никога не е срещала по-недодялан мъж, още по-малко отговаряше той на очакванията за него като брат на регента. — Да, виждам какво те е привлякло в нея — продължаваше херцогът. И брат ми със сигурност ще я намери за привлекателна. Но, разбира се, вие осъзнавате това, нали?

Забележката наистина бе много откровена. Кайла долови подтекста в думите и вдигна поглед. Брет се усмихваше, невъзмутим и недосегаем, сякаш това бе напълно в реда на нещата, фалшив херцог, помисли тя неочаквано, узурпирал титлата, без изобщо да го е грижа за нея. О, да, тя бе чувала презрителните му забележки за титлата и думите му към Годфри, че горещо желае да се върне в Америка. Как й се искаше да го направи и да я остави на мира, вместо да я мъкне със себе си — да я показва по този начин! Какви бяха намеренията му? Тя знаеше, че има нещо — че Брет има някаква скрита цел, заради която я доведе на опера. Да не би да си мисли, че ще стои като кукла на конци и ще му позволи да й налага волята си? Ако е така, скоро ще разбере каква грешка е допуснал.

Отвори рязко ветрилото си от щраусови пера и го размаха небрежно, връхчетата на перата докосваха носа и бузите й. Усмихна се, когато Къмбърланд я погледна, и видя как очите му заблестяха от възхищение.

— Улвъртън, нали нямате нищо против да остана във вашата ложа? Както знаете, тя е най-хубавата в цялата опера. Моята не е толкова удобна. Крайно неприятно, но пък вие сте толкова безразсъден да плащате петдесет хиляди лири на година за някаква си ложа в операта.

Отговорът на Брет бе утвърдителен, както се и очакваше, но Къмбърланд едва ли го чу, защото вече се бе навел към Кайла и й говореше баналности. Минаха няколко минути, през които тя си разменяше остроумни реплики с херцога, напълно наясно, че Брет внимателно следи разговора, а веждата му бе иронично повдигната. Той разбираше какво прави тя и очевидно го намираше за забавно. Дали щеше да му се стори забавно обаче, ако тя наистина отговореше на подмятанията на херцога и ги възприемеше сериозно? Почти се изкуши да провери това, но тогава от тигана щеше да се хвърли направо в огъня, а тя нямаше да рискува още по-големи унижения. Особено когато Брет изглеждаше така, сякаш очаква нечия поява. От време на време небрежно хвърляше поглед към коридора зад завесите и това го издаваше.

Кайла не знаеше кой е очакваният гост до момента, когато чу шум зад себе си, чу поздравите, отправени към него и шепотът наоколо се усили. Регентът поривисто, с кралски апломб, влезе в ложата пристегнат, натруфен и странно елегантен в черните си копринени бричове и яркожълта жилетка, с грижливо сресана коса в небрежна прическа, с румено добродушно лице. Тя веднага разора, че Брет очаква точно него. Обичният принц, така бе чула да го наричат, и той наистина изглеждаше такъв. Поздрави брат си, леко учуден, после Брет и накрая с нескрито възхищение се обърна към Кайла. Нямаше и следа от духовитите груби забележки на Къмбърланд. Думите му бяха любезни — поздравът му прозвуча мило и естествено и същевременно бе твърде шлифован и явно многократно репетиран.

— Чудесно е, че най-накрая ми се удаде възможност да срещна прекрасната дама, за която толкова много съм чувал. Мис Ван Влийт, за мен е чест да се запозная с вас.

При друг мъж този поздрав би прозвучал като подигравка. Без съмнение Джордж, принцът регент можеше да бъде жесток, когато пожелае, но сега явно бе в добро настроение, защото великодушно й се усмихваше, правеше й комплименти, дори сложи влажната си ръка върху нейната, когато я придружи до тапицираните столове отпред.

— Да знаете, Улвъртън, според мен вие сте щастливец — заговори принцът, загледан усмихнато в нея. — Тя е глътка свеж въздух. Трябва да я доведеш следващата седмица в Карлтън. Организирам грандиозно тържество и няма да приема не за отговор. Скъпа, вие ще дойдете, нали?

Тя установи, че много по-лесно се усмихва на него, отколкото на брат му:

— Ако вашето желание е такова, не ми остава нищо друго, освен да се съглася.

— Аха. Очарователно. Както казах, глътка свеж въздух. Вярно ли е, че сте прекарала известно време в Индия, скъпа моя? Така чух, макар че Улвъртън говори твърде малко и когато реши, става безкрайно мълчалив. Разкажете ми за слоновете и лъвовете, защото изпитвам огромен интерес към красивите неща от природата и съм изпълнен с любопитство. Вложих доста време и усилия да разширя менажерията, както знаете, а също така се опитвам да разкрася този град с паркове и сгради, които ще дадат възможност на всеки да се наслади на очарованието на миналите епохи. Като например фризовете от Акропола в Атина, макар че Байрон заклейми Елджин за това, че ги е демонтирал от оригиналното им място. Но това е друга моя грижа… а, чувам, че музиката вече започва. Може би по-късно ще си поговорим на спокойствие… Например на утринната езда в парка. Мога да ви покажа най-красивите кътчета там и на вас това ще ви се отрази добре, не мислите ли? Радост за окото и удоволствие за всеки наоколо.

— Аз… сигурна съм, че ще бъде приятно да се разходя в парка с вас, ваше височество. Но не съм сигурна, дали е препоръчително, тъй като аз…

— Глупости. Улвъртън също ще дойде, ако искате. Това ли ви притеснява? О, никой не би могъл и дума да ни каже, и на двамата, уверявам ви — той се наведе към нея и лъхна аромат на роза, който изпълни ноздрите й, докато той й говореше тихо и съзаклятнически:

— Виждате ли тези ложи на втория ред? Красиво облечените жени? Жени от града, които си търсят покровители. Когато пожелая, избирам най-красивата и я отвеждам в моя пантеон. Последствия може да има само за мен, разбира се, но това е обичайна практика. Не ми отговаряйте, преди да сте размислила. А и Улвъртън може би желае да поднови познанството си с красивата Каталани, преди да ме запознае с нея, не мислите ли?

Като намигна, той се обърна към Брет, който повдигна иронично вежди по характерния за него начин, докато Кайла изведнъж застина и почувства вътрешен хлад. Това ли бе запознанството, с което я заплашваше Брет? Покровител да й стане самият принц? А Брет — с красивата Каталани. Трябваше да се досети по-рано!