Розмари Роджърс
Среднощна красавица (10)

9

Кайла леко сви пръсти, като продължи да го разучава с несигурни движения, опитвайки да открие разликите между този мъж и единствения друг представител на мъжкия пол, когото бе видяла съблечен. Това, което знаеше, че ще се случи между тях, изведнъж й се стори невъзможно. Нещо не беше наред — сигурно липсата на опит я караше да мисли така. Липсата на опит можеше да бъде толкова обезкуражаваща, колкото и невежеството, но танте Селест се бе погрижила да й даде необходимата информация… Ръката му изведнъж обхвана нейната, като спря все по-смелите й проучвания, и той промълви през зъби с приглушен дрезгав глас:

— Господи… не толкова бързо, или всичко ще свърши, преди да е започнало. — Започна да я целува отново, този път силно и почти брутално, с необуздана настойчивост.

Милваше и целуваше, изненадвайки я с търпението, с което полека-лека я увличаше и възбуждаше, когато бе съвсем явно, че той самият вече е възбуден и накрая тя започна да откликва на действията му. Първоначалният страх се стопи в огъня на горещите му пръсти, които я докосваха нежно, макар че целувките му бяха необуздани и гърлото й се стягаше напрегнато. Той я целува дълго и устните му обхождаха свитите й стегнати устни със съблазнителни движения, под натиска му накрая тя отговори на целувката му, отвори устни и посрещна езика му.

Като все още я целуваше, той започна отново да я докосва, ръцете му милваха гърдите й и леко галеха зърната им, като тя изстена тихо. Той сведе глава и започна да целува шията й, после гърдите й, като езикът му очертаваше мокри кръгове около стегнатите ареоли, после леко обхвана с устни зърното й, направи същото с другото, като последователно усилваше нежния натиск, докато гърдите й почти болезнено се стегнаха. Той лежеше до нея, дългото му тяло бе опряно плътно в нейното, тя усещаше възбудата му, която настоятелно караше всяка фибра от тялото й да пулсира, и това я направи несигурна.

Една част от нея признаваше, че иска той да го направи, че вече няма какво да губи, след като е напълно съсипана. Но друга, тази, която оценяваше логично ситуацията, й казваше, че това с нищо няма да облекчи положението й. Не беше ли тя още едно завоевание, среднощна лейди, както я бе нарекъл по-рано. Добре платена държанка, въпреки че можеха да се намерят и по-благозвучни имена като куртизанка или fille de joie. Тя можеше да получи пари, но губеше всичко останало, което й бе скъпо — гордостта, репутацията, мечтите си. Струваше ли си? Но какво можеше да направи, за да го спре?

Всичко се бе случило толкова бързо тази вечер от момента, когато той я видя с Харгрийвс, досега, и напрежението и несигурността се сливаха в една тъпа болка.

Но сега, изоставил предишната си грубост, Брет бе нежен и търпелив с нея, ръцете му я възбуждаха, устните и езикът му напрягаха до болка гърдите й, докато тя изстена от надигащото се в нея желание. И изведнъж осъзна, че по непонятни причини, иска той да продължи да я докосва така. Сякаш се бе превърнала в пламък, който се разгаря нависоко и разпръсква жар, която може да помете всичко. Тя изохка с красноречив гърлен звук, прозвучал като капитулация и обвинение едновременно. Ръцете й безцелно шареха по тялото му, докосвайки стегнатите мускули на корема му, после лицето, косата му, като го отблъскваха и привличаха едновременно. Накрая той хвана с едната си ръка нейните и ги притисна в меките възглавници над главата й.

— Брет — гласът й прозвуча странно на нея самата, като приглушено изхлипване. — Трябва да ти кажа нещо…

— По-късно — той отново впи устни в устните й, езикът му я опари като пламък. После вдигна глава, а лицето му оставаше в сянка и само очите му проблясваха на фона на тъмното лице. Без да откъсва поглед от очите й и с черти, изопнати от желание, той бавно започна да я докосва: първо гърдите й, после придвижи ръката си все по-надолу, докато тя започна да се извива сладострастно. Той меко се засмя и отново се наведе над нея.

Целуваше я по очите, носа, устните, после по гърдите — докара я до състояние на екстаз и тя усети безформените видения отпреди да се завръщат. Те я караха да чувства дълбока болка и жар между краката си, която се превръщаше в непоносима сладост. Тя се гърчеше под ръцете му и леко извика, когато ръката му стигна най-горещата същност в тялото й и започна да гали влажните гънки с нежни, еротични движения, докато тя усети необичайно стягане и напрежение, което растеше, и растеше. Усещаше, че ще експлодира, ако това не бъде облекчено.

Той нежно шепнеше в ухото й и продължи да я милва, докато целият свят потъна в гореща мъгла и напълно се изгуби, когато тя се концентрира върху непознатите усещания и нужди на тялото си. Дойде внезапно — като изпепеляващ, внезапен изблик на неописуемо блаженство, което я изпълни до последната клетка, и я изхвърли на спираловидни тласъци във висините на екстаза, за който не бе подозирала.

Брет я прегърна нежно, докато тя хлипаше неудържимо, свряла глава в рамото му. Тя поемаше дълбоко въздух и усещаше лекия дъх на подправки, с който бе напоена кожата му. Утихна и се отпусна за момент, потънала в безкрайно спокойствие и тишина, уютно като в нежна паяжина.

След малко Брет започна отново да я целува, като надвеси над нея слабото си тяло и разтвори краката й, за да се плъзне между тях. Все още във висините на новите си усещания, тя не помръдна дори когато усети настойчивия натиск и твърдостта му. Всичко беше като в сън, където отделни сцени следваха една след друга без никаква връзка помежду си.

После сетивата й се събудиха отново за действителността, когато той усили натиска си и първоначалният лек допир се превърна в остра болка. Тя се стегна и би го отблъснала от себе си, ако той не продължаваше да държи ръцете й над главата. Изведнъж се плъзна и проникна в нея — разкъса я силна пареща болка. Тя задържа писъка в гърлото си и тялото й се изхвърли нагоре от неочаквания шок, движение, от което той влезе още по-дълбоко.

Кайла започна да се бори и се опита да прибере краката си, но беше много късно. Само го притисна още по-здраво вътре в себе си. Той вдигна глава и в здрача на светлосенките видя как се взира в нея. Обхваната от неочаквано огорчение, затвори очи — не желаеше да срещне погледа му. Кратката сладка омая бе изчезнала. Настоящето я връхлетя — грубата действителност, изразена в интимност, и физическият контакт с мъжествеността му, която все още я изгаряше, напълно проникнала в тялото й. Нищо нямаше да бъде както преди.

— Девствена. — Гласът му прозвуча дрезгав, плътен и невярващ, — Кълна се в Бога — никога не бих предположил.

Тя с горчивина потвърди истината. Не, той никога не би допуснал, че дъщерята на Фостин Оберже пази своята невинност. И тя му бе помогнала да затвърди отрицателното мнение за нея, а всичко, което искаше, бе да възстанови доброто име на майка си.

Каква глупачка е била…

Кайла отвори очи и го погледна:

— Опитах се да ви кажа, но не пожелахте да ме чуете.

Очите му потъмняха, докато я изучаваше изпод дългите тъмни мигли:

— Може би си опитала. Трябваше да ми го кажеш ясно и щях да бъда по-внимателен.

Дори и да бе очаквала, че истината ще го накара да се почувства виновен, тя бързо разбра, че греши. След няколко нежни тихи думи той отново започна да се движи вътре в нея — този път по-бавно. Ритмичното настойчиво движение скоро заглуши болката и разпали отново парещата възбуда и нуждата от още, и още. Усещането бе малко по-различно, но също толкова силно.

А той шепнеше в ухото й думи на странен гърлен език — напълно непознат, мълвеше й думи на френски и английски — любовни, страстни слова, които пареха ухото и бузата й заедно с горещия му дъх. Сенките над тях се сливаха неясно в приглушения син цвят на кадифе и мека слаба светлина, която изпълваше леглото под балдахина. Кайла се замисли дали винаги човек изпитва неудържима нужда от тази краткотрайна кулминация. Така ли бе с всички? И той ли чувстваше същото бясно желание, което я караше да го притиска все по-близо, по-дълбоко в себе си, докато светът наоколо се стопяваше в гореща мараня. Тя се изви замаяно под него, а ръцете й обгръщаха гърба му и се плъзгаха по възлите на мускулите му, които се свиваха и разпускаха, галеха гладката кожа, като напипваха белези от стари рани. Постепенно движенията му станаха по-интензивни и дишането му се учести, докато тялото й се извиваше ритмично в пълен синхрон с неговото, понесено от същата вълна.

Той не я обичаше, тя знаеше, че не я обича и все пак я наричаше любима, любов, моя любов. Думите му бяха като молитва, изречена с дрезгав, натежал от страст, глас, докато той я бе обгърнал нежно и с усилващ се ритъм се плъзгаше вътре в нея. Тя започна да трепери, обхваната от удоволствието, до болка силно и всеобхватно. Ръцете му обхванаха още по-здраво бедрата й, впивайки пръсти в меката плът. С последен тласък, които я разтърси, той замря и дрезгав стон се изтръгна от глъбините на гърдите му.

Те дълго останаха притихнали. После Брет се раздвижи, като се обърна на една страна и милвайки Кайла, я привлече, притисна я до гърдите си, прехвърли небрежно едната си ръка върху тялото й. Дишането му постепенно възвърна обичайния си ритъм. Тя не помръдна — лежеше притихнала, люшкайки се замаяно между два свята.

Беше като плуване, помисли унесено, като нощните къпания в нейната Лета, където водите на забравата те обгръщат и те увличат надолу, и все по-надолу в блажена безпаметност, докато престанат да съществуват и денят, и нощта, и радостта, и болката, и всичко се слее в сладостно безвремие.

 

 

Утринта се прокрадна тихо в Риджууд, пропълзявайки през процепите на завесите като крадец, който осветява с фенерчето си здрачната стая. Слънчевата светлина напираше зад спуснатите завеси и търсеше пролуки, процеждаше снопчета светлина на тънки ленти в стаята и по пода.

Те не можеха да достигнат вътрешността на покритото с балдахин легло, но се прокрадваха по дълбокия мек килим, покрит със синьозелени екзотични мотиви.

Кайла се пробуди бавно и се стресна от непознатата обстановка. После бързо осъзна къде се намира и мисълта за случилото се я парализира. О, не, значи е истина. Не е било кошмар, както се надяваше… Той лежеше до нея, отхвърлил завивките, и сухото му, с мургава кожа тяло, набраздено от силни мускули, бе открито за чужди очи. Тя погледна лицето му и видя белезите от ноктите си, които пресичаха бузата му от слепоочието до челюстта. Добре! Искаше й се да е оставила повече белези по него, защото той самият бе я белязал, оставил неизличима следа. Усещаше устните си изпръхнали, и между краката си имаше болезнена напрегнатост. Тя здраво стисна очи, обхваната от отчаяние, което болезнено се надигна в гърлото й.

Когато отново ги отвори, се загледа в прашинките, които плуваха в лъчите светлина. Лежеше неподвижно, като местеше само погледа си, защото не искаше да го събуди. Как можеше да спи така спокойно след… изминалата нощ? Господи! Трябва да е полудяла, попаднала под влиянието на някакъв сън, който не свършваше, нямаше развръзка. И сега беше тук, и бе погубена. Погубена.

Бедната танте Селест… Тя сигурно е в истерия. Досега всеки в Лондон вече е разбрал за тръгването й от соарето на лейди Сефтън. Ще бъде възприето като споразумение между херцога и една дама, която е на разположение, а не както беше в действителност — почти отвличане. Тя трябваше да се разкрещи, както го бе заплашила. Но клюките пак щяха да тръгнат от уста на уста. Щяха да плъзнат слухове за това, как е излязла сама с него на верандата и роклята й е била разкъсана, а косата — разрошена, което означава, че тя е позволила това да се случи. О, да. Знаеше какво щяха да говорят. Бе чувала злобните забележки толкова често, винаги предавани от ухо на ухо, произнесени със задоволство и облекчение, че това не засяга самите тях или дъщерите им и че не те са се провалили в очите на обществото…

Не беше справедливо винаги да обвиняват жената, когато мъжът е този, който я повлича към дъното. В крайна сметка жените не извършваха сами този акт на падение, нали? Не. Винаги присъстваше мъж, който ги тласкаше надолу, залагаше примката и те попадаха в мрежите на безчестието. Не беше ли видяла достатъчно, за да знае какви са нещата в действителност?

И не бях ли и аз виновна за това? Тя си спомни ядосана, че в един момент дори си мислеше че Улвъртън, Брет, я привлича. Брет — кратката форма на Бретон, името, дадено му в чест на родното му място. Откъде бе чула за това? О, да, лейди Уорбритън. Бъбрива стара сврака, но доста безобидна в сравнение с някои други членове на висшето общество, които обсъждаха съдбите на мъже и жени и съсипваха живота им, без да им мигне окото, докато изискано пиеха сутрешния си чай. По-скоро тези, които вече бяха станали. Другите се излежаваха, докато не станеше време да станат и лениво да се облекат за обяд, преди да започнат своя ден, изпълнен с безкрайна смяна на тоалети, размяна на визити, езда в парка или кратки разходки. Смисълът бе да бъдат на показ, да оглеждат и да бъдат оглеждани.

Безкрайна показност и непрекъсната смяна на тоалети — за пътуване с карета, за парка, за закуска, за езда, за опера, дори за разходка по улицата — беше въпрос на престиж роклите да се сменят при всяко излизане независимо по какъв повод. И ето я сега, останала без нито една собствена дреха — красивата й синя рокля лежеше разкъсана на пода до коприненото й дантелено бельо.

Ако не беше толкова бясна, щеше да се чувства унизена в това окаяно положение. Но не мога се отдавам на празни самосъжаления сега — помисли си — не и когато трябва да реша какво да правя по-нататък. Съдбата ми в Лондон е решена. Ще бъде невъзможно да остана в Англия. Бедният папа Пиърс, ще бъде съкрушен да научи, че надеждите, които е хранил за мен, са съсипани. Какво мога да направя? Не мога да се върна в Индия. Не и след като той ме отпрати оттам, и освен това слуховете за моето унижение могат да стигнат и дотам. О, не — ами ако — не, никой не би могъл да е толкова жесток да спомене на папа Пиърс!

Това Кайла не би могла да понесе. Той я обичаше толкова много, като своя собствена дъщеря, и толкова често тя съжаляваше, че не той е истинският й баща. Но горещите желания бяха за децата, а сега тя бе станала жена. Сега трябва да вземе съдбата си в ръце и да не позволи други да решават вместо нея. Няма да бъде лесно. Много по-лесно бе да се остави в ръцете на другите и да се преструва, че е доволна от съдбата си. Не можеше да направи това. Тя не беше като тях.

Те не се съпротивляваха при намесата на другите, които решаваха как и с кого да протече животът им. Не! Това вече остана зад гърба й. Както и всичко останало.

Колко странно — Улвъртън съсипа живота й и в същото време й даде ново начало. Защото Кайла взе решение. Загуби доброто си име, загуби девствеността си — какво още й остава да губи? Може би по някакво странно стечение на обстоятелствата той всъщност й бе направил услуга. Тя никога нямаше да успее да получи от него каквото иска — нямаше да възстанови доброто име на майка си, нито дори да получи пари, които да послужат за зестра, за да се омъжи за някой скучен млад мъж, с когото да заживее в спокойната провинция, да отглежда децата си и да вехне, докато не стане като празна черупка, като магарешки бодил — пухкав и привлекателен външно, но достатъчно лек, за да се люлее и мята при всеки повей на вятъра.

Тя го бе заплашила, че ще се продаде на този, който предложи най-високата цена — така и стана. Той цинично бе написал договор за нейно успокоение, но тя нямаше нужда повече от него. Сега тя сама ще поставя условията и нямаше нужда от подписи и печати. Сама ще взема решения, съобразени с нейните нужди и желания.

Всъщност сега нещата не изглеждаха толкова зле, колкото на пръв поглед, защото се оказа, че на нея й харесва. До силната болка, която я проряза, тя напълно се бе самозабравила под ръцете и устните му. Да, тя можеше да остане негова любовница, особено ако наистина бе готов да й плати сумата, която така небрежно бе надраскал на парчето хартия — чиста загуба на цял лист първокачествена хартия — но количеството бе впечатляващо и далеч над сумата, която тя се надяваше да получи за мълчанието си. Въпреки яда и мъката заради това, което бе загубила, тя осъзнаваше, че положението би могло да бъде и още по-лошо. Когато му омръзне — или той на нея — ще има достатъчно пари да прави, каквото пожелае — да отиде в друга страна и да живее дискретно и спокойно. Танте Селест може да й идва на гости и ще говорят за маман и за Франция в дните на слава и величие. Да. Това ще направи, когато той й плати обещаното.

Като пренебрегна обхваналите я коварни съмнения и съзнанието, че целият й живот се промени само за една нощ, с една-единствена постъпка, Кайла не се дръпна, когато Брет се събуди и посегна към нея с все още сънени очи и красиво лице, засенчено от тежките завивки.

Той погали лицето й, ръката му слезе надолу и той отметна покривалото, като откри тялото й, което веднага почувства хладния утринен въздух. Въпреки решението й да се държи практично и хладнокръвно лицето й пламна и ръцете й се свиха в юмруци до тялото, когато възпря импулса си да издърпа завивката обратно.

Слаба усмивка изкриви ъгълчето на устата му:

— Ти си прекрасна и на дневна светлина, както и в сумрака на нощта.

— Оплаквате ли се, ваша светлост?

— Толкова официални отношения тази сутрин. Ще трябва да се кандидатирате за топло място в парламента. Макар че това едва ли ще ви направи достойна да топлите леглото ми.

Тя не отговори, той отново я покри и като се претърколи, стана от леглото и се протегна невъзмутимо, без ни най-малко да се притеснява от голотата си. Въпреки че трябваше да свиква с него и държанието му да не я смущава — тя все пак се почувства неловко. Интимността с мъж бе нещо съвсем ново за нея и я плашеше. Той излъчваше заплашителната сила на хищник, когато прекоси стаята и дръпна силно шнура, за да позвъни на прислугата.

Кайла скришом го наблюдаваше. Първо широките рамене, после гладките мускули на гърдите му и добре очертаните мускули на корема, после насочи поглед надолу. Миналата нощ изглеждаше много по-заплашителен и това я изненада, но после си спомни думите на кръстницата й, когато й обясняваше за притока на кръв в състояние на възбуда. Промените в тялото на мъжа бяха очевидни, докато състоянието на жената оставаше дълбоко скрито.

„Което отново потвърждава истината за мъжа и жената — бе добавила Селест с тиха въздишка, загадъчно усмихната, — жените таят най-съкровените си желания дълбоко в себе си от страх да не бъдат наранени. А мъжете — е, те не могат да скрият желанията си. Така ние имаме едно малко преимущество.“

Да, в този случай бе точно така. Тя трябваше да се научи да скрива чувствата си, да притаи всичко дълбоко в себе си и да не му позволи да разбере истината, освен ако това не й даваше надмощие. Да. Тя ще се научи, защото, ако не го направи, може би ще бъде напълно унищожена.

Брет се върна до леглото и загледан в нея, повдигна едната си вежда и попита:

— Добре ли сте?

Въпросът я смути. Тя веднага разбра какво има предвид, и докато част от нея се учуди на загрижеността, друга не можеше да понесе, че той чак сега задава този въпрос. Кайла рязко вдигна брадичка и опита да отговори безучастно, подражавайки на нехайния му маниер:

— Отлично, благодаря. Много по-добре от бедната ми рокля.

Част от предишната му подигравателност се възвърна и той вдигна рамене:

— Вече се оплакваш, любов моя? Купи цял гардероб проклети рокли, няма да се разоря. Нареди да ми изпратят сметките.

Обидена от убеждението му, че очаква той да й купува нови рокли, тя отвори уста да му се сопне, че има собствени красиви дрехи, но навреме спря. Не, ще прозвучи глупаво. Защо да не му даде възможност да й купува нови неща? Тя го заслужаваше, нали? И това бе един малко по-изискан начин да го накаже за жестокото му отношение към нея, за диктаторската му арогантност и убеждението, че може да я купи просто така, като чистокръвна кобилка.

— Благодаря, ваша светлост.

— Кайла, наричай ме по име. Не е чак толкова трудно да го запомниш.

— Да, Брет. — Тя се усмихна, но пръстите й се свиха в юмруци под сатенирания ръб на завивката и си помисли, че няма да е трудно да го намрази.

Станал нетърпелив, той прекоси отново стаята и яростно дръпна шнура, като ругаеше тихо, че прислугата се е разхайтила по време на последното му отсъствие и той ще открие причината за това. Отново задърпа, този път наистина вбесен, и тя си представи оглушителния звън долу в кухнята.

След минута се чуха стъпки по коридора пред вратата на стаята и Брет посегна към панталона си, докато дебелата дървена врата проехтя от енергично чукане. Протоколът изискваше прислугата да изчака разрешение, и тогава да отвори. Но преди Брет да реагира, вратата се разтвори широко и Кайла зяпна при вида на огромния призрак, който се появи на прага.

Загубила ума и дума, тя усети как кръвта й изстива и ако можеше да даде воля на ужаса си, то писъкът й сигурно щеше да разлепи тапетите в стаята. В рамката на вратата стоеше гигант, целият изтъкан от мускули и с вид на туземец, с дълга до кръста смолисто черна коса и медна кожа, облечен в кожени дрехи с ресни, и целият обкичен с потрепващи пера. Тя се вкопчи здраво в завивката, дръпната до брадичката й. Вцепенена от ужас не откъсваше очи от него, като дишаше с усилие. Очакваше Брет да даде достоен отпор на този натрапник.

Но вместо това той се обърна към него и вдигна иронично вежди:

— Виждам, че си се прибрал. Къде е мисис Уилсън? Тили?

— Мисис Уилсън напусна — студено отговори мъжът и Кайла се изуми от перфектната му дикция и дълбокия баритон. — Изглежда, чувството й за благоприличие е било накърнено от визитата на млада дама, която е прекарала нощта в твоето легло без наличието на свещен брачен съюз. Аз й предложих да обсъди въпроса с теб, но тя твърдо отказа, като заяви, че няма намерение да разговаря с дявола в каквато и да е форма. При тези обстоятелства реших да я оставя да си отиде без повече шум. И понеже Тили изпада в истерия всеки път, като ме види, и трепереща се скатава в най-тъмното ъгълче, наложи се аз да приготвя закуската за теб и гостенката ти. Надявам се, че еленско месо е подходяща храна за тази сутрин?

— Върви по дяволите — тонът на Брет съвсем не беше груб колкото изречените думи и той поклати глава, като приближи към подноса с пилешко месо и сирене, останал от вечерта. Грабна парче сирене и посочи с него натам, където Кайла лежеше притаена под балдахина.

— Тя сигурно ще пие чай. А за мен — кафе. Черно и силно. Прати хора в селото да намерят заместничка на мисис Уилсън — достатъчно полезна и не толкова склонна да се афектира.

Притаена в сумрака на леглото, Кайла се отпусна малко, но помисли, че този странен мъж е най-огромният човек, който някога е виждала. Той имаше наистина много дивашки вид, и без съмнение принадлежеше към някое от индианските племена в Америка, за които бе чувала. В никакъв случай не говореше така, както изглеждаше. Английският му бе безупречен — по-добър от нейния.

Той погледна към леглото, после обратно към Брет и започна да му говори на език, напълно непонятен за Кайла. Звучеше по-скоро като бързо грухтене, но явно Брет го разбираше добре, защото се ядоса и отговори остро на същия език.

Спорът — ако това бе спор — трая само минута и после гигантът се оттегли, като затвори вратата след себе си. Брет захвърли сухото парче сирене върху подноса и се обърна да погледне Кайла:

— Имаш силно въздействие върху хората. И върху мен самия. Не съм изненадан, защото изглеждаш наистина привлекателна, седнала така: с разпусната и разрошена коса, и с вид на жена, която е правила това, което наистина е правила. Засега можеш да облечеш някоя от роклите в имението. Ще изпратя шивач колкото е възможно по-скоро.

— Не е необходимо, защото аз…

— По дяволите, Кайла, прави каквото ти казват. Не разрешавам да се разхождаш гола, въпреки че идеята не изглежда никак лоша.

— Имах предвид — произнесе студено тя, — че нямам желание да чакам появата на някакъв шивач, когато много по-бързо ще бъде да изпратят собствените ми дрехи. Освен ако нямате гардероб, пълен с подходящи такива. Не ми харесва идеята да прекарам няколко дни, увита в чаршаф.

Той присви очи и се приближи към леглото с хищническата си походка, която винаги я караше да настръхне. Матракът поддаде под тежестта му, когато той облегна коляно върху леглото и като постави ръце от двете й страни, се надвеси над нея:

— Може би на мен ми харесва идеята, да прекараш няколко дни в леглото. Не приемай моята практичност за проява на слабост. Да изпратя да донесат дрехите ти ще бъде изпитание за моето търпение, а аз не съм търпелив и не искам кръстницата ти да дотича пред прага ми с протегната ръка.

Тя почти забрави обещанието, да си държи езика зад зъбите и да бъде търпелива, затова с мъка преглътна ядните думи, които заседнаха на гърлото й. Тя трябва внимателно да избира битките, за да може да постигне целите си. Въпросът за дрехите й и обидите не бяха толкова важни в момента. Нека й купува дрехи и нека мисли каквото си иска за танте Селест. Той може дори да я принуди да остане в леглото дни наред, както я бе заплашил, но тя ще намери начин да го накаже за всяка обида и няма да забрави нито една негова дума, нито една! Може би той допусна фатална грешка, като я докара до това, положение, защото за пръв път в живота си се почувства наистина силна.

Той, изглежда, очакваше някакъв отговор от нея, затова Кайла изрече първото, което й дойде наум:

— За ваше сведение, предпочитам кафе, а не чай.