Розмари Роджърс
Среднощна красавица (11)

10

Следобедната светлина заля градината и обсипа розовите пъпки и ружите със златист прашец — те проблясваха като диаманти, пречупили лъчите в многоцветни дъги. Сутринта бе валял дъжд и въпреки това сега искрящите лъчи струяха в приглушена мека светлина, която обливаше русата коса на Кайла и я превръщаше в разтопено злато. Тя бе облякла една от старите рокли на братовчедка му, макар малко широка, защото Арабела бе по-висока и с по-едър кокал от нея, но като цяло изглеждаше прилично, пристегната с широка панделка под гърдите. Отпуснала се бе грациозно в един стол до градинската маса от мрамор и желязо, а роклята се диплеше около краката й, драпирана като завеса, събрана върху зелената трева в бяла муселинена пряспа.

Брет не желаеше да задълбочава особеното усещане, което предизвикваше у него Кайла Ван Влийт — тя го забавляваше въпреки цинизма му. Малка хитруша — сигурно си мислеше, че той ще търпи дълго дързостта й? Няма да стане, макар че към нея бе по-снизходителен, отколкото би бил с друга жена, защото тя бе прекрасна и по-неопитна, отколкото очакваше.

Илюзията за мила невинност все още съществуваше, въпреки че реалността бе пробудила в нея усещане за сила. Може би така ставаше с някои жени — загубата на девствеността им бе прелюдия към внезапното осъзнаване на властта, която придобиват над мъжа само с една въздишка, изкусителен жест, дори измамното потрепване с мигли и тайнствена усмивка, сякаш те много добре знаеха какво може да иска той. По дяволите тази пагубна страст.

Той я желаеше, но нямаше намерение да се поддаде на странното изкушение да се отнася с нея по различен начин, отколкото с другите жени, мимолетно присъствали в живота му. Дълга поредица от женски лица, които се сливаха в паметта му — с алчни ръце, променливи плачливи настроения и неизменните потоци от сълзи и обвинения, когато на него му омръзнеха претенциите им и той приключваше връзката. Само една бе по-различна, но тя вече не беше между живите. Странно — макар че бяха различни като деня и нощта, Кайла му напомняше за нея… Абсурдно наистина, защото тя нямаше нищо общо с тази привлекателна малка авантюристка, с която споделяше сега леглото си, освен факта, че той бе първият мъж в живота и на двете.

Напълно пренебрегнала присъствието му, сякаш бе съвсем сама в градината, Кайла отпиваше студена лимонада. На коленете й лежеше книга в кожена подвързия и тя бе изцяло погълната от нея.

Брет напусна каменната тераса и закрачи към нея през все още мократа трева. Хесианските му ботуши оставяха тъмна следа зад гърба му, а лъснатата кожа блестеше от росата:

— Какво четеш, съкровище?

Без да вдигне глава, Кайла тихо отговори:

— „Ема“ на Джейн Остин. Очарователна история, но доста далеч от действителността. Човек почти е готов да повярва в съществуването на любовта.

Развеселен, Брет промуши пръста си в една лъскава къдрица, която победоносно се полюшваше на бузата й. Бе вдигнала косата си в красив кок, но няколко кичура се бяха изплъзнали и примамливо трептяха около лицето й. Тя вдигна поглед към него и в спокойното стегнато изражение той усети как пробягна сянка от безпокойство. Оказа се не толкова лесно за нея да крие чувствата си, защото той често долавяше нервността в очакването на думите или действията му. На него това му харесваше, защото нямаше намерение да стане напълно предсказуем за нея и тя да го манипулира съобразно желанията си.

Пръстът му с къдрицата погали нежната мека кожа на бузата й, после устните, брадичката и проследи дългата извивка на шията й. Главата й леко се отметна назад и той можеше да се наслади на това, което се виждаше от гърдите й, закръглени и стегнати в скромната стара рокля на Арабела. Тъмната сянка между гърдите й го примамваше и ръката му се придвижи натам, за да я погали. Тя бе започнала да диша учестено, но не каза нито дума. Не и след последния път, когато той й припомни рязко, че е негова, както вече са се договорили — купена и платена — негова собственост, докато той не пожелае да прекрати това споразумение.

Имаше моменти, когато бе почти убеден, че тя ще се нахвърли върху него, както тогава на бала у лейди Сефтън, когато се разфуча като дива котка и издра бузата му. Но тя показа забележително хладнокръвие, въпреки че понякога това очевидно й струваше много усилия.

Както сега, когато ръката му продължаваше да гали гърдите й в градината, където всеки минаващ наблизо лакей можеше да го види — ръката му върху меката й кожа бе като знак за собственост.

Бузите й станаха аленочервени, но тя не протестираше — понасяше кротко милувките му. Почувства се провокиран от самообладанието й, изпита перверзно желание да я накара да реагира, защото знаеше, че тя винаги в крайна сметка откликва на докосването му. Той смъкна муселина, покриващ гърдата й, като откри примамливата плът и стегнатия връх. Тя потрепера, когато погали розовата пъпка. Хвана я с палеца и показалеца и леко я потри, докато накрая тя вдигна очи към него, и в тях проблясваха гневни искри.

— Да се съблека ли тук, на поляната? Ако сте решил да направите зрелище от това, което би трябвало да е нещо съвсем лично, то нека поне го направим както трябва? Странно, но никога не съм мислила, че оставяте нещата недовършени.

— Колко досадно. Любовница, която си позволява да критикува мъжа, платил за услугите й, и то по взаимно съгласие. Вие сте по-смела, отколкото очаквах, съкровище.

— А вие сте по-нецивилизован, отколкото си представях.

Той се засмя:

— Представяла сте си нещо друго? То е, защото не ме познавате добре.

За момент Кайла не отговори, само го погледна странно:

— Не — каза накрая. — Аз въобще не ви познавам и не мисля, че искам да ви опозная.

— Уверявам ви, че така е най-добре. Продължавайте да четете сладникавите си историйки, тъй като реалността е твърде откровена с фактите си, за да можете да я понесете.

— Откровена или груба?

— И двете. Виждате ли? Мога лесно да призная истината. Аз не живея с илюзии.

Тя се изправи, като отхвърли ръката му от себе си, а книгата падна от коленете й:

— Изобщо не съм съгласна, сър, защото вие сте майстор на илюзиите.

— Така ли? — Той се наведе над мраморната маса, украсена с ковано желязо и винетки от гроздове и бръшлян, и саркастично изрече:

— Обяснете ми, съкровище, как е възможно това, тъй като съм очарован от представата, която имате за мен.

— Подигравате се, но аз ви казвам истината. — Ярката червенина на лицето й подчертаваше синьото в очите, което почти изцяло бе погълнало зеления нюанс, придаващ им необичайно очарование. — Всичко това: къщата, градините, огромното имение и парите ви, всичко това е илюзия, която скрива истинската ви същност.

— А вие сте решила да ми кажете какъв съм в действителност, нали. Разочаровате ме. Мислех, че имате по-богата фантазия.

Тя повдигна рамо в израз на безразличие:

— Нямам намерение да ви казвам какъв сте. Както вече споменах, аз не знам каква е истинската ви същност. Но знам, че има нещо по-различно при вас, нещо повече от факта, че сте отрасъл в Америка вместо в Англия. Само не мога да проумея какво ви прави толкова различен и толкова… опасен.

— Опасен? — Той я погледна явно развеселен. — Ласкаете ме, съкровище. Никога не съм мислил, че съм опасен човек.

— Да. Много добре го знаете. — Кайла си играеше с дантелата, с която бе обшита малката розова панделка, прокарана през гънките на роклята. — Вижда се в очите ви, в начина, по който гледате към мен или към всеки друг, изпречил се на пътя ви. Вече достатъчно време съм го виждала в погледа ви, за да мога да го разпозная, макар че отказвате да признаете. В края на краищата вие играете ролята на аристократ, с добре усвоени маниери и винаги подходящо облекло. Излъчвате точната доза арогантност, както всички останали лордове и дами, които се движат в отбраното общество на Лондон. Всичко това е измама, маскарад, който скрива истинската ви природа чрез тази илюзия. Да, вие настина сте много опасен, сър.

— Опасен съм само за досадни копринени панделки, защото ми пречат да се насладя на изкусителните съкровища, които крият, сладка моя. Тъй като отново се отдръпваш от мен, нека влезем в вътре, където можем да сме опасни заедно.

Въпреки че тя не се противеше, нито го отблъскваше, Брет трябваше дълго и страстно да я милва и целува, докато я принуди да откликне на ласките му и да стопи леда между тях. Много усилия му отне да отключи в нея дълбоко таената страст. Стана им почти навик да започват всеки път по този начин. Тя бе студена и безучастна, с лице на мъченица, със затворени очи и стиснати устни дори когато лежеше гола в ръцете му. Нейният мълчалив протест постепенно се превръщаше в горещи въздишки и стонове и трепереща, тя се предаваше и откликваше на желанието му така, както той очакваше.

Това бе наградата за нейната упоритост, и за неговото нетърпение — фактът, че тя бе негова всеки път, когато пожелаеше, ако не искаше от нея нищо друго освен тялото й, защото тя не му даваше нищо друго. Да, Кайла се промени. Първоначалната несигурна самоувереност се бе превърнала във високо самочувствие, което пораждаше у него, макар и неохотно, възхищение.

Тя бе негова, можеше да прави каквото пожелае с тялото й, но само неща, които би правил с китайска кукла. Това още повече го амбицираше да предизвика искрен отклик у нея и всеки път, когато я пожелаеше, леглото се превръщаше в бойно поле. В борбата за надмощие тук тя винаги капитулираше. Нейната решимост да му се противопостави бе много силна, но страстното й тяло бе по-податливо и отзивчиво.

И сега тя лежеше в леглото му сред снежнобелите чаршафи задъхана, със зачервено лице, впила в него замъглен поглед, докато той галеше тялото й. Започна да трепери от възбуда и дишането й се учести. Той целува меките треперещи устни, докато тя отговори на целувката му, и обви с ръце врата му, притискайки го към себе си. Ръката му посегна към златистите къдрици и той задържа меките като коприна кичурчета, наблюдавайки как се изплъзват между пръстите му. Държеше главата й в дланите си и продължаваше да я целува страстно. Устните му се придвижиха към бузата й, после зад ухото и той продължи да целува шията й, докато горещият му дъх я разтрепери и тя започна да стене в ръцете му. Устните му продължиха по-надолу, като влажно целуваха и галеха гърдите й, сладострастно налети и стегнати. Все по-надолу се спускаше парещият му дъх към стегнатия закръглен корем с нежна като сатен кожа и стигна до бледозлатистите къдрици.

Тя извика стреснато и вкопчи ръце в косата му, като силно го дръпна. Той погледна нагоре към нея и попита с натежал глас:

— По дяволите, какво правиш?

Тя поруменя още повече и дръпна още по-силно косата му:

— Това исках да попитам и аз.

— Може би е още рано… но един ден, ти сама ще поискаш да го направя, скъпа.

Той отново се вдигна нагоре към нея, като привлече ръцете й в своите и преплете пръсти с нейните. Повдигна ги над главата й ги притисна в дълбоките възглавници. Тялото му надвисна над нейното и той наблюдаваше как зениците й се разшириха и езикът й облиза пресъхналите й устни — тя замря в очакване.

Сладострастно се предаде, потрепервайки от внезапното навлизане в тялото й и от силните уверени движения, които стопиха и последната й съпротива. Тялото й откликна със силни движения в синхрон с неговите и в ухото му зазвучаха тихи стонове, които го разпалваха още повече, и той ненаситно искаше още, и още.

Когато всичко свърши и тя лежеше под него влажна и изтощена, той, заситен, вдигна натежал поглед към лицето й. Взе в ръка влажен кичур коса, паднал върху бузата й:

— Трябваше да дойдеш при мен с това предложение много по-рано, съкровище. Тогава нямаше да ти откажа. Заслужаваш всяко пени, което съм платил за теб.

Тя се стегна като струна и ръката й, отпусната върху рамото му, се сви в юмрук. Заговори на пресекулки:

— Въпреки солидната банкова сметка на мое име, вие не ме притежавате. Макар и да сте платили за времето ми, тялото и душата ми принадлежат само на мен.

— Грешиш, сладка моя. Аз съм собственик на това — ръката му покри напрегнатите връхчета на гърдите й, все още стегнати от въздействието на устните и ръцете му. — И това. Аз съм платил за тях и те са мои.

— Така ли мислите? Според мен не. — Кайла леко вдигна голите си рамене. — Те са мои. Само времето ми е ваше, и то, докато ви омръзна. Кога ще стане това? Скоро? Скоро ли ще ми върнете свободата, Брет?

Загледан в очите й, той съзря иронията в тях и изруга наум. Претърколи се през леглото и стана, напрегнат и ядосан. Тя със сигурност не бе показала нежеланието си да тръгне с него онази вечер в лейди Сефтън, когато излезе с него на верандата. Може би той се бе държал малко по-настъпателно тогава, но тя бе реагирала с обичайните протести, преди да се предаде. Такива протести бе чувал хиляди пъти преди това й те винаги приключваха в леглото му.

— За Бога, този разговор ще приключи нашия съюз, Кайла, въпреки че теб не те е грижа по какъв начин. Но, една седмица едва ли означава, че си изпълнила условията на сделката ни.

— Оттегляте ли предложението си, сър? — Въпреки спокойния тон и леката усмивка, нещо в гласа й трепна. — Ще бъда отхвърлена без компенсация за времето, което прекарах с вас. Не бих казала, че е справедливо.

Тези номера му бяха до болка познати и гласът му прозвуча твърдо:

— Точно когато започна да мисля, че си по-различна от другите, ти ме разочароваш. Не можеш да очакваш повече от това, което си заслужила.

Тя се облегна на лакти, косата й бе разпиляна около все още зачервеното нежно лице. Къдриците й се спускаха над откритите гърди:

— Ако изобщо имам някакви очаквания, то е да успея да ви държа на разстояние.

— На разстояние? Господи, аз не съм вълк или бясно куче, което трябва да бъде обуздавано.

— Това е въпрос на гледна точка, сър.

Хладният тон и отговорът й, произнесен без колебание и с вдигане на тънките й прави вежди го предизвика да възрази хапливо:

— Тогава няма да ви липсвам следващите няколко дни. Сутринта заминавам за Лондон, за да се погрижа за интересите на братовчедките си и да приема поздравленията за най-новата ми любовница. Нашето заминаване онази вечер се превърна в спектакъл, който може да повиши интереса към вас, querida. Да ви предам ли някои по-интересни и изгодни предложения? Братът на принца може да прояви интерес към вас, а защо не и самият принц? И това ще е стъпка нагоре по стълбицата в аристократичната йерархия, макар и не по отношение на парите. На всички е известно, че и двамата са прахосници. Когато приключа с вас, няма да имам нищо против да ви предам в ръцете на следващия ви покровител. Затова по-добре преценете какви са интересите ви в тази насока.

Лицето й пребледня като платно и само очите й проблеснаха като искрящи скъпоценни камъни. Тя не отговори, но ако пламъците на ада можеха да се видят в нечии очи, то това бяха тези на Кайла Ван Влийт.